Предразсъдъци. Комплекси. Не знам още как да ги нарека. Може би размити ценности и фалшива толерантност. Всеки около нас съди някого за нещо – външен вид, поведение, маниери, че не си е почистил градината, или пък веждите. Че има голям нос или малки гърди. И ти си го правил. Всичко започва с думите: „Не ми се обиждай, но ...“.
Социалният ни организъм е толкова болен, заради предразсъдъци и фалш, че трудно ще бъде реабилитиран. Не сме бонбони, за да гледаме опаковката на другите, а не вътрешността. Но и да бяхме, повярвайте ми, нямаше да сме Рафаело или Сушард, а някаква си на бройка за 10 ст. Това е нашето общество, една цяла монета от 10 стотинки или купища жълти. Мръсни и с малка стойност.
Виждаш жена с татуировки: „Как ще си намери работа с това нещо?“, „Как ще си гледа децата и на какво ще ги възпита?“, „Кой ще те хареса такъв?“. Отново гледаш обвивката. Един нормален работодател не би пренебрегнал професионалните ти качества, заради външния вид. С връзките е същото.
Виждаш пълничка жена и веднага:“леле тази каква е дебела“. Всъщност не знаеш, че жената има здравословни проблеми и от години се бори с напълняването, но без успех.
Същото е и със страхотно слабото момиче: „Тази е само кожа и кости. Ужас.“. Това, което не знаеш е, че момичето е болно от анорексия и се бори с нея, но постепенно губи битката.
Възмущаваш се от тези хора, а се възхищаваш на мъже с мускули и скъпи коли или жени с оформени дупета и големи гърди. Разликата е във вътрешността. Точно този човек с татуировките може да ти помогне на пътя, когато ти стане лошо, да вземе покупките ти и да се обади на близките ти. А нацепеният батка ще те подмине, защото единственото, което му е в главата са фитнес и жени. Или мацката с готиното дупе, забързала се за солариум. Тя беше замислена каква снимка да си направи, за да събере повече лайкове. И пак опря до разголената.
Недей да съдиш хората прекалено строго преди да си чул тяхната история. Освободи се от предрасъдъците и приеми, че всеки си е индивидуален. Ти не си мостра, на която всички искат да приличат. Бъди като книгите. Събирай истории, не лица. Те се размиват. Историите са вечни.
Предразсъдъци. Комплекси. Не знам още как да ги нарека. Може би размити ценности и фалшива толерантност. Всеки около нас съди някого за нещо – външен вид, поведение, маниери, че не си е почистил градината, или пък веждите. Че има голям нос или малки гърди. И ти си го правил. Всичко започва с думите: „Не ми се обиждай, но ...“.
Социалният ни организъм е толкова болен, заради предразсъдъци и фалш, че трудно ще бъде реабилитиран. Не сме бонбони, за да гледаме опаковката на другите, а не вътрешността. Но и да бяхме, повярвайте ми, нямаше да сме Рафаело или Сушард, а някаква си на бройка за 10 ст. Това е нашето общество, една цяла монета от 10 стотинки или купища жълти. Мръсни и с малка стойност.
Виждаш жена с татуировки: „Как ще си намери работа с това нещо?“, „Как ще си гледа децата и на какво ще ги възпита?“, „Кой ще те хареса такъв?“. Отново гледаш обвивката. Един нормален работодател не би пренебрегнал професионалните ти качества, заради външния вид. С връзките е същото.
Виждаш пълничка жена и веднага:“леле тази каква е дебела“. Всъщност не знаеш, че жената има здравословни проблеми и от години се бори с напълняването, но без успех.
Същото е и със страхотно слабото момиче: „Тази е само кожа и кости. Ужас.“. Това, което не знаеш е, че момичето е болно от анорексия и се бори с нея, но постепенно губи битката.
Възмущаваш се от тези хора, а се възхищаваш на мъже с мускули и скъпи коли или жени с оформени дупета и големи гърди. Разликата е във вътрешността. Точно този човек с татуировките може да ти помогне на пътя, когато ти стане лошо, да вземе покупките ти и да се обади на близките ти. А нацепеният батка ще те подмине, защото единственото, което му е в главата са фитнес и жени. Или мацката с готиното дупе, забързала се за солариум. Тя беше замислена каква снимка да си направи, за да събере повече лайкове. И пак опря до разголената.
Недей да съдиш хората прекалено строго преди да си чул тяхната история. Освободи се от предрасъдъците и приеми, че всеки си е индивидуален. Ти не си мостра, на която всички искат да приличат. Бъди като книгите. Събирай истории, не лица. Те се размиват. Историите са вечни.
Гласували общо: 1 потребители