Какво си заслужава да се мрази в София?

София - толкова обичана, но и толкова мразена. Може би омраза срещу любов е 50 на 50. Никое не може да надделее. Така или иначе центърът на мозъка, който произвежда силни емоции е един. Неслучайно казваме, че когато хейтваме някого, значи поне малко го обичаме.

Но нека видим кои са онези неща в София, които са не за мразене, а направо за ненавиждане:

1. Градският транспорт

Няма да отрека, че подобрения в градския транспорт има. След десетилетия най-накрая пуснаха и системата за валидиране на карти в тролеи и трамваи. Това обаче не ми пречи да ми причернява всяка сутрин при мисълта, че трябва да се кача в градския транспорт. Сега поне маските намалиха силната миризма на оцет, чесън, чушки и лук, с които някой така обилно е закусвал.

А час пик? Тогава искаш или не, си опасно близко с всеки. Миризма, Ковид, неприятен чичко, който само това чака... У-жас!

2. Неприятните и съмнителни хора

Те са навсякъде. Не ги познаваш, но разминеш ли се с тях, осъзнаваш, че са ти неприятни или много съмнителни. Стискаш си чантата, защото очакваш всеки момент да ти я дръпне. Леличката, която един час си избира храна в магазина, а ти чакаш пред него, защото е Ковид и пускат само по един... Шах ли играеш вътре, лелче?

Най-притеснителното е, че тези хора са най-вече в артистичните среди. От кога да си странен е талант? 

Ами онези, които в таксито или в градския транспорт започнат задълбочени разсъждения за живота? О, не! Ясно ми е, че си професор по дървена философия и всякаква друга наука, имаш мнение за всичко и само твоето е правилно. Не е нужно да ми надуваш главата от сутринта. Искам просто да отида на работа... 

После защо отивам на работа с главоболие - ами ето!

3. Болниците

Вместо да си сигурен, че когато ти се случи нещо, можеш да отидеш в болницата и да получиш помощ, всеки човек си пожелава точно обратното - да не му се случва да стъпва в болница. Причината за това е, че се засилва недоверието в лекарите. Притеснително е, че бъдещите лекари ще са завършили онлайн и ще знаят какво е порезна рана само на снимка...

 

4. Държавните институции

Същото, когато имаш даден проблем - отиваш, не могат да ти помогнат. Обръщаш се към друга институция, препращат те към предишната. В крайна сметка правата ти никога не са защитени, а задължения много. Активизират се само когато не си си платил данъците или не си покрил други задължения.

5. Високите наеми, досадните хазяй и нахалните съседи

Можеш да живееш в София и с малко пари, но определено ще бъдеш на ръба. И всеки момент можеш да паднеш.

Все има някой, който да ти напомни, че му дължиш пари, трябва да си платиш наема, данъците, осигуровките. Дори правото да ходиш до тоалетна вече се плаща навсякъде.

Явно животът в София е привилегия и не е за всекиго...

6. За финал - хората, които постоянно са на телефоните

Изненада - и вие сте смъртни, както всички останали. Не сте принцеса Даяна, за да ви се прави път в градския транспорт, по улиците и хората винаги да бъдат нащрек за вас, защото вие не сте за тях. Научете се да го живеете този живот, както всички останали и то тук, в реалността, а не в Тик-ток.

Дори в GTA си смъртен. Освен ако не напишеш код... Тук кодове няма. Има светофари и пешеходни пътеки! 

София - толкова обичана, но и толкова мразена. Може би омраза срещу любов е 50 на 50. Никое не може да надделее. Така или иначе центърът на мозъка, който произвежда силни емоции е един. Неслучайно казваме, че когато хейтваме някого, значи поне малко го обичаме.

Но нека видим кои са онези неща в София, които са не за мразене, а направо за ненавиждане:

1. Градският транспорт

Няма да отрека, че подобрения в градския транспорт има. След десетилетия най-накрая пуснаха и системата за валидиране на карти в тролеи и трамваи. Това обаче не ми пречи да ми причернява всяка сутрин при мисълта, че трябва да се кача в градския транспорт. Сега поне маските намалиха силната миризма на оцет, чесън, чушки и лук, с които някой така обилно е закусвал.

А час пик? Тогава искаш или не, си опасно близко с всеки. Миризма, Ковид, неприятен чичко, който само това чака... У-жас!

2. Неприятните и съмнителни хора

Те са навсякъде. Не ги познаваш, но разминеш ли се с тях, осъзнаваш, че са ти неприятни или много съмнителни. Стискаш си чантата, защото очакваш всеки момент да ти я дръпне. Леличката, която един час си избира храна в магазина, а ти чакаш пред него, защото е Ковид и пускат само по един... Шах ли играеш вътре, лелче?

Най-притеснителното е, че тези хора са най-вече в артистичните среди. От кога да си странен е талант? 

Ами онези, които в таксито или в градския транспорт започнат задълбочени разсъждения за живота? О, не! Ясно ми е, че си професор по дървена философия и всякаква друга наука, имаш мнение за всичко и само твоето е правилно. Не е нужно да ми надуваш главата от сутринта. Искам просто да отида на работа... 

После защо отивам на работа с главоболие - ами ето!

3. Болниците

Вместо да си сигурен, че когато ти се случи нещо, можеш да отидеш в болницата и да получиш помощ, всеки човек си пожелава точно обратното - да не му се случва да стъпва в болница. Причината за това е, че се засилва недоверието в лекарите. Притеснително е, че бъдещите лекари ще са завършили онлайн и ще знаят какво е порезна рана само на снимка...

 

4. Държавните институции

Същото, когато имаш даден проблем - отиваш, не могат да ти помогнат. Обръщаш се към друга институция, препращат те към предишната. В крайна сметка правата ти никога не са защитени, а задължения много. Активизират се само когато не си си платил данъците или не си покрил други задължения.

5. Високите наеми, досадните хазяй и нахалните съседи

Можеш да живееш в София и с малко пари, но определено ще бъдеш на ръба. И всеки момент можеш да паднеш.

Все има някой, който да ти напомни, че му дължиш пари, трябва да си платиш наема, данъците, осигуровките. Дори правото да ходиш до тоалетна вече се плаща навсякъде.

Явно животът в София е привилегия и не е за всекиго...

6. За финал - хората, които постоянно са на телефоните

Изненада - и вие сте смъртни, както всички останали. Не сте принцеса Даяна, за да ви се прави път в градския транспорт, по улиците и хората винаги да бъдат нащрек за вас, защото вие не сте за тях. Научете се да го живеете този живот, както всички останали и то тук, в реалността, а не в Тик-ток.

Дори в GTA си смъртен. Освен ако не напишеш код... Тук кодове няма. Има светофари и пешеходни пътеки! 

Гласували общо: 1 потребители