Разбираш от всичко, като компетенциите ти обхващат в цялост сферите на живота. Трудно се спори с теб, защото винаги си прав. Често, почти винаги, си в лошо настроение. Прав си, да - не си зелка, че постоянно да се хилиш. Човек трябва да бъде и сериозен. Освен това малките деца те дразнят адски много, затова вече не ходиш в парка. Постоянно пищят и се завират в краката ти. А и тая музика дето я слушат младите направо си е неприятен шум в ушите. Понякога им правиш забележка да ги извадят от ушите си тези слушалки, защото ще вземат да се пребият някъде. Ама те не чуват! Гледат те като изпаднали марсианци. А къде са родителите им сега!? Какво възпитание им дават...
Разпозна ли се? Ти ли си това? Ей, чичка! И ако в момента пишеш гневен коментар под статията, за да ми обясниш как нещата не стоят точно така, освен, че си чичка, то ти си още по неприятният вариант – ти си тегав чичка. Разбираш, че вече си преминал в реда на чичовците, когато в магазина казват на децата „виж този чичко как...“, вместо „виж този батко как...“. Но това не е болка за умиране. Когато обаче минеш в редиците на тегавите чичаци, никога не разбираш, защото самият ти трябва да го осъзнаеш. А това е доста трудно. Кой луд ще признае, че е луд. И в този смисъл, кой тегав чичка, ще признае, че е чичка. Та ти не знаеш, но всички обкръжаващи те, го усещам осезаемо.
Уф, че миришеее!
Качваш се в метрото или автобуса и усещаш неприятна миризма. Някаква колаборация от пот, цигари, бира и чесън. Озърташ се и наблизо ти е той, чичака. Стои в близост до врата и се оглежда за контрола. Не е ясно кога последно се е къпал, но е сигурно, че дезодоранти и дъвки не ползва. Няма да дава пари за глупости, я!
Досада, досада
Той не млъква! Говори докато умреш от досада. Стои близо до теб, навлязъл толкова в личното ти пространство, че след това искаш моментално да си вземеш душ. Естествено само той говори, дори и да се опиташ да кажеш нещо, той без свян те прекъсва. Разказва за казармата, за първата си работа, за това колко вървежен е бил едно време. Изобщо всякакви неща без никакъв смисъл, които от начало изслушваш от възпитание, но в един момент осъзнаваш, че всъщност не си чак толкова възпитан и при следващата пауза за глътка въздух, се извиняваш, че трябва да отидеш до тоалетната и никога не се връщаш.
Лъснати кубета, бирени шкембета
Когато бях малък, възприемах за чичаци, мъже с големи кореми, често плешиви. Като казвам, че изброените не са задължителен критерий. Но ако в комбинация с това над устатата се мъдрят засукани мустажеш, които започват от вътрешността на носа, то значи категорията е точната. А космите стърчащи от ушите, ли? Те са просто задължителни.
Outfit-a
Философията на чичовската визия е фйешън секънд хенд-а, като закупените от там дрехи успешно се комбинират със сандали, обути върху чорапи или плетени обувки. И двете са просто бестселър в чичовщината.
Цъ цъ цъ
Обикновено чичаците са като часовниците, но „цъкат“ не защото отмерват времето, а защото изразяват несъгласие. Цъ цъ, едно време как беше, а сега!? Накъде отива този свят, цъ цъ!
Разбираш от всичко, като компетенциите ти обхващат в цялост сферите на живота. Трудно се спори с теб, защото винаги си прав. Често, почти винаги, си в лошо настроение. Прав си, да - не си зелка, че постоянно да се хилиш. Човек трябва да бъде и сериозен. Освен това малките деца те дразнят адски много, затова вече не ходиш в парка. Постоянно пищят и се завират в краката ти. А и тая музика дето я слушат младите направо си е неприятен шум в ушите. Понякога им правиш забележка да ги извадят от ушите си тези слушалки, защото ще вземат да се пребият някъде. Ама те не чуват! Гледат те като изпаднали марсианци. А къде са родителите им сега!? Какво възпитание им дават...
Разпозна ли се? Ти ли си това? Ей, чичка! И ако в момента пишеш гневен коментар под статията, за да ми обясниш как нещата не стоят точно така, освен, че си чичка, то ти си още по неприятният вариант – ти си тегав чичка. Разбираш, че вече си преминал в реда на чичовците, когато в магазина казват на децата „виж този чичко как...“, вместо „виж този батко как...“. Но това не е болка за умиране. Когато обаче минеш в редиците на тегавите чичаци, никога не разбираш, защото самият ти трябва да го осъзнаеш. А това е доста трудно. Кой луд ще признае, че е луд. И в този смисъл, кой тегав чичка, ще признае, че е чичка. Та ти не знаеш, но всички обкръжаващи те, го усещам осезаемо.
Уф, че миришеее!
Качваш се в метрото или автобуса и усещаш неприятна миризма. Някаква колаборация от пот, цигари, бира и чесън. Озърташ се и наблизо ти е той, чичака. Стои в близост до врата и се оглежда за контрола. Не е ясно кога последно се е къпал, но е сигурно, че дезодоранти и дъвки не ползва. Няма да дава пари за глупости, я!
Досада, досада
Той не млъква! Говори докато умреш от досада. Стои близо до теб, навлязъл толкова в личното ти пространство, че след това искаш моментално да си вземеш душ. Естествено само той говори, дори и да се опиташ да кажеш нещо, той без свян те прекъсва. Разказва за казармата, за първата си работа, за това колко вървежен е бил едно време. Изобщо всякакви неща без никакъв смисъл, които от начало изслушваш от възпитание, но в един момент осъзнаваш, че всъщност не си чак толкова възпитан и при следващата пауза за глътка въздух, се извиняваш, че трябва да отидеш до тоалетната и никога не се връщаш.
Лъснати кубета, бирени шкембета
Когато бях малък, възприемах за чичаци, мъже с големи кореми, често плешиви. Като казвам, че изброените не са задължителен критерий. Но ако в комбинация с това над устатата се мъдрят засукани мустажеш, които започват от вътрешността на носа, то значи категорията е точната. А космите стърчащи от ушите, ли? Те са просто задължителни.
Outfit-a
Философията на чичовската визия е фйешън секънд хенд-а, като закупените от там дрехи успешно се комбинират със сандали, обути върху чорапи или плетени обувки. И двете са просто бестселър в чичовщината.
Цъ цъ цъ
Обикновено чичаците са като часовниците, но „цъкат“ не защото отмерват времето, а защото изразяват несъгласие. Цъ цъ, едно време как беше, а сега!? Накъде отива този свят, цъ цъ!
Гласували общо: 1 потребители