Здравейте на всички! Завърших туризъм преди две години, работя от края на втори курс и вече от четири години съм рецепционистка в един столичен хотел. Въпреки че специалността ми предполага доста пътувания, не мога да кажа, че съм странствала достатъчно, че да видя свят. Но повярвайте ми – дори и да бях посетила всяко кътче на тази земя, пак нямаше да мога да сравня видяното с нещата, през които съм преминала на територията на моята рецепционистка крепост.
Е, ще ви разказвам, нека да започваме. Седнете и се настанете удобно, не искам да изпитвате напрежението, което аз изпитах, докато преживявах всичко това...
Един ден през декември миналата година в хотела дойде един българин, живял в чужбина и от време на време се връщал. ОК. Малко странно на първо четене, че няма познати или близки, при които да отседне, а предпочита да пръсне 700 лева за 10 дни престой в хотел, но пък всеки сам си знае.
Та, този човечец заживя в една от хотелските ни стаи за 10 дни и всичко си беше наред през тях. Закусваше в ресторанта, после ме поздравяваше и излизаше, прибираше се в прилично време, отново вечеряше на територията на хотела и после пак минаваше да поздрави преди да се качи към покоите си. Абе, нищо нередно, докато... не дойде последният ден от неговия престой. Точно на деветото денонощие около 23:30 часа, когато тъкмо бях пристигнала за нощна смяна, той започна да търчи по стълбите и се появи на рецепцията толкова запъхтян и уплашен, че човек би помислил, че до преди малко го е гонил психопата с резачката от Тексаско клане. През главата ми мина мисълта, че може да е видял паяк? Хлебарка? Да се е надрусал и да халюцинира? Да са му се възпалили слабините и да не може да ги познае?
Помислих малко и след няколко секунди сметнах, че е по-добре да не изказвам подобни смешни и налудничави предположения. Сипах му една чаша вода да се успокои и го попитах го какво се е случило, на което българинът-чужденец ми обясни, че са го обрали. Да, точно така, били му разбили апартамента и всичко било нагоре с главата, като липсвали парите и паспорта му. Е, кажи честно, че това ще се случи точно в моята смяна.
Отидохме заедно до стаята, където той упорито настояваще да не се качваме, защото умирал от страх, а аз му обясних, че това са глупости и трябва да видим какво се случва. Да знам, същинска Зина съм, смела и целеустремена (то след толкова случки в тоя хотел, какво ми остава...) Качихме се най-накрая и видяхме невижданото... Балконската врата зейнала, по пода - изкривени вилици, извадени чекмеджета, разкъсани чаршафи, обърнат с екрана надолу телевизор, отскубнат кабел на стационарния телефон, счупени чаши и разпорена картина. Добре, ОБОЖЕБОЙ, КАКПОДЯВОЛИТЕ !?!?!?!
Мисля, че загубих картина и говор за около 10 секунди, след което се освестих и започнах да крещя на „обрания господин“ да не пипа нищо, защото трябва да викнем следователи. Тръгнал да ми пипа, ама ало, ти „От местопрестъплението“ гледал ли си или в чужбината ги нямате такива всяка вечер в 20:00. Всичко ми изглеждаше толкова нелогично, че дори всички книги на Агата Кристи, които съм прочела и всички сериали за престъпления, които съм изгледала, не можаха да ми помогнат. Как така на минус 10 градуса през декември си оставяш вратата на балкона отворена? Какво проветряваш бе, МАМКАМО?! Било му топло през нощта. А не искаш ли да ти е топло като си влезеш в стаята? Да не би случайно да спиш в момента... Нямаше как, просто нямаше как цялото това нещо да е истина, та от балкона дори няма как някой да се покатери и да влезе. Напълно невъобразима ситуация. Въпросът е щом не е минал през рецепцията и през балкона и на камерите няма нищо съмнително, кой е крадецът? Крадецът казва дръжте крадеца? Предстои да разберем.
Слязохме долу до рецепцията, обадих се на полицията и след около два часа, да, ДА – ДВА ЧАСА, се появиха два почти мъртво пияни следователя, които така воняха на алкохол, че чак мисля, че мен ме хвана от изпаренията им. Чудесно разследване се очертаваше, сигурно щяха да си свалят собствените отпечатъци, вместо тези на крадеца. Ч У Д Н О! Същинска мечта, каква спокойна вечер само, УРА! Питах ги дали са употребявали алкохол, а те или се направиха, че не ме чуват и ме игнорираха, или действително просто думите ми не стигнаха до тях. По-скоро второто. Най-вероятно можеха да говорят само с Господ предвид състоянието им. Преди да преминем към същинската причина за тяхното посещение в хотела, единия се направи, че му звъни телефона (без да има мелодия дори, интересно!) и каза, че ще се върнат по-късно, защото спешно ги викали. Споко бе, аз съм нощна, имам цялото време на света. Просто ще си седя тук, обмисляйки решенията, които съм взела досега и които ме доведоха до това положение, в което да се чудя БОГАМИЗАЩОНАМЕНЕБЕ?!
Върнаха се след още 2 часа, което доколкото си спомням беше около 02:30 през нощта. Влизат, видимо изтрезнели и вече по-адекватни готови за разследване. Хайде, дочаках! Преди да се качим към стаята обаче, изведнъж двамата отдадени до алкохолна болка господа, се сещат, че ни трябвали свидетели. Супер, аз съм номер 1, а номер 2 кой е? Обрания? Не, не може – трябва ни втори човек. Честито! Ходи търси някой свестен типаж посред нощите в центъра на София. Откровено нищо не ми хрумна и затова следователите взеха нещата в свои ръце и това признавам си беше направо черешката на ТОРТИЩЕТО. Спряха едно такси, което беше управлявано от доста съмнителен типаж, който не само приличаше на сводник ами се и оказа такъв. Ама извинете, може ли да стане по-зле? Може, може. Отзад се вози проститутка – хърбава, нечистоплътна, джвакаща дъвка, която сигурно е 6-та употреба и абе... противна,бе! Е, следователите я свалиха тази „дама“ и тя мигом се превърна в свидетел номер 2. ЧЕСТИТО за пореден път! Аз и проститутката – свидетелки. Две сестрички с пъстри пелеринки от крадеца ах, нас не ни е страх...
След като най-сетне отидохме в хотелската стая и следователите свалиха отпечатъците, а аз и изтормозената госпожица с походка на шопар дадохме своите показания, стана време цялото това безумие да приключи. Съжалявам момента, в който си помислих, че има някакъв шанс за адекватен развой на събитията, защото той далеч не бе такъв. Проститутката не искаше да си тръгне, а тръгна да тропа по стаите, следователите подпалиха с пълна газ и се оказа, че са ми оставили грешен телефон за връзка с тях, а обраният мъж след десетдневен НЕПЛАТЕН престой в хотела се сети, че има леля в Люлин, събра си багажа и отиде да отседне при нея.
Не ме питайте как се справих с похотливата жрица на любовта, която искаше да си набре клиентела в хотела, докато АЗ СЪМ НА СМЯНА. Важното е, че повече не се появи, така че поне с нещо успях да се справя в онази вечер. Колкото до цялото разследване и случая с обрания българин от чужбина... Е, оказа се, че човекът си инсценирал обира и потрошил всичко сам, като помислил и за това да вметне, че има откраднати пари и паспорт, за да не плаща за престоя си. КАКЪВГЕНИЙ! Е, това е да си дойдеш в България, за да си Бай Ганьо, не обратното. ЗАБОГАМИ дано не ни излага народа така и там където пребивава извън държавните ни граници... Амин!!!
Автор: Лиляна Гелев
Здравейте на всички! Завърших туризъм преди две години, работя от края на втори курс и вече от четири години съм рецепционистка в един столичен хотел. Въпреки че специалността ми предполага доста пътувания, не мога да кажа, че съм странствала достатъчно, че да видя свят. Но повярвайте ми – дори и да бях посетила всяко кътче на тази земя, пак нямаше да мога да сравня видяното с нещата, през които съм преминала на територията на моята рецепционистка крепост.
Е, ще ви разказвам, нека да започваме. Седнете и се настанете удобно, не искам да изпитвате напрежението, което аз изпитах, докато преживявах всичко това...
Един ден през декември миналата година в хотела дойде един българин, живял в чужбина и от време на време се връщал. ОК. Малко странно на първо четене, че няма познати или близки, при които да отседне, а предпочита да пръсне 700 лева за 10 дни престой в хотел, но пък всеки сам си знае.
Та, този човечец заживя в една от хотелските ни стаи за 10 дни и всичко си беше наред през тях. Закусваше в ресторанта, после ме поздравяваше и излизаше, прибираше се в прилично време, отново вечеряше на територията на хотела и после пак минаваше да поздрави преди да се качи към покоите си. Абе, нищо нередно, докато... не дойде последният ден от неговия престой. Точно на деветото денонощие около 23:30 часа, когато тъкмо бях пристигнала за нощна смяна, той започна да търчи по стълбите и се появи на рецепцията толкова запъхтян и уплашен, че човек би помислил, че до преди малко го е гонил психопата с резачката от Тексаско клане. През главата ми мина мисълта, че може да е видял паяк? Хлебарка? Да се е надрусал и да халюцинира? Да са му се възпалили слабините и да не може да ги познае?
Помислих малко и след няколко секунди сметнах, че е по-добре да не изказвам подобни смешни и налудничави предположения. Сипах му една чаша вода да се успокои и го попитах го какво се е случило, на което българинът-чужденец ми обясни, че са го обрали. Да, точно така, били му разбили апартамента и всичко било нагоре с главата, като липсвали парите и паспорта му. Е, кажи честно, че това ще се случи точно в моята смяна.
Отидохме заедно до стаята, където той упорито настояваще да не се качваме, защото умирал от страх, а аз му обясних, че това са глупости и трябва да видим какво се случва. Да знам, същинска Зина съм, смела и целеустремена (то след толкова случки в тоя хотел, какво ми остава...) Качихме се най-накрая и видяхме невижданото... Балконската врата зейнала, по пода - изкривени вилици, извадени чекмеджета, разкъсани чаршафи, обърнат с екрана надолу телевизор, отскубнат кабел на стационарния телефон, счупени чаши и разпорена картина. Добре, ОБОЖЕБОЙ, КАКПОДЯВОЛИТЕ !?!?!?!
Мисля, че загубих картина и говор за около 10 секунди, след което се освестих и започнах да крещя на „обрания господин“ да не пипа нищо, защото трябва да викнем следователи. Тръгнал да ми пипа, ама ало, ти „От местопрестъплението“ гледал ли си или в чужбината ги нямате такива всяка вечер в 20:00. Всичко ми изглеждаше толкова нелогично, че дори всички книги на Агата Кристи, които съм прочела и всички сериали за престъпления, които съм изгледала, не можаха да ми помогнат. Как така на минус 10 градуса през декември си оставяш вратата на балкона отворена? Какво проветряваш бе, МАМКАМО?! Било му топло през нощта. А не искаш ли да ти е топло като си влезеш в стаята? Да не би случайно да спиш в момента... Нямаше как, просто нямаше как цялото това нещо да е истина, та от балкона дори няма как някой да се покатери и да влезе. Напълно невъобразима ситуация. Въпросът е щом не е минал през рецепцията и през балкона и на камерите няма нищо съмнително, кой е крадецът? Крадецът казва дръжте крадеца? Предстои да разберем.
Слязохме долу до рецепцията, обадих се на полицията и след около два часа, да, ДА – ДВА ЧАСА, се появиха два почти мъртво пияни следователя, които така воняха на алкохол, че чак мисля, че мен ме хвана от изпаренията им. Чудесно разследване се очертаваше, сигурно щяха да си свалят собствените отпечатъци, вместо тези на крадеца. Ч У Д Н О! Същинска мечта, каква спокойна вечер само, УРА! Питах ги дали са употребявали алкохол, а те или се направиха, че не ме чуват и ме игнорираха, или действително просто думите ми не стигнаха до тях. По-скоро второто. Най-вероятно можеха да говорят само с Господ предвид състоянието им. Преди да преминем към същинската причина за тяхното посещение в хотела, единия се направи, че му звъни телефона (без да има мелодия дори, интересно!) и каза, че ще се върнат по-късно, защото спешно ги викали. Споко бе, аз съм нощна, имам цялото време на света. Просто ще си седя тук, обмисляйки решенията, които съм взела досега и които ме доведоха до това положение, в което да се чудя БОГАМИЗАЩОНАМЕНЕБЕ?!
Върнаха се след още 2 часа, което доколкото си спомням беше около 02:30 през нощта. Влизат, видимо изтрезнели и вече по-адекватни готови за разследване. Хайде, дочаках! Преди да се качим към стаята обаче, изведнъж двамата отдадени до алкохолна болка господа, се сещат, че ни трябвали свидетели. Супер, аз съм номер 1, а номер 2 кой е? Обрания? Не, не може – трябва ни втори човек. Честито! Ходи търси някой свестен типаж посред нощите в центъра на София. Откровено нищо не ми хрумна и затова следователите взеха нещата в свои ръце и това признавам си беше направо черешката на ТОРТИЩЕТО. Спряха едно такси, което беше управлявано от доста съмнителен типаж, който не само приличаше на сводник ами се и оказа такъв. Ама извинете, може ли да стане по-зле? Може, може. Отзад се вози проститутка – хърбава, нечистоплътна, джвакаща дъвка, която сигурно е 6-та употреба и абе... противна,бе! Е, следователите я свалиха тази „дама“ и тя мигом се превърна в свидетел номер 2. ЧЕСТИТО за пореден път! Аз и проститутката – свидетелки. Две сестрички с пъстри пелеринки от крадеца ах, нас не ни е страх...
След като най-сетне отидохме в хотелската стая и следователите свалиха отпечатъците, а аз и изтормозената госпожица с походка на шопар дадохме своите показания, стана време цялото това безумие да приключи. Съжалявам момента, в който си помислих, че има някакъв шанс за адекватен развой на събитията, защото той далеч не бе такъв. Проститутката не искаше да си тръгне, а тръгна да тропа по стаите, следователите подпалиха с пълна газ и се оказа, че са ми оставили грешен телефон за връзка с тях, а обраният мъж след десетдневен НЕПЛАТЕН престой в хотела се сети, че има леля в Люлин, събра си багажа и отиде да отседне при нея.
Не ме питайте как се справих с похотливата жрица на любовта, която искаше да си набре клиентела в хотела, докато АЗ СЪМ НА СМЯНА. Важното е, че повече не се появи, така че поне с нещо успях да се справя в онази вечер. Колкото до цялото разследване и случая с обрания българин от чужбина... Е, оказа се, че човекът си инсценирал обира и потрошил всичко сам, като помислил и за това да вметне, че има откраднати пари и паспорт, за да не плаща за престоя си. КАКЪВГЕНИЙ! Е, това е да си дойдеш в България, за да си Бай Ганьо, не обратното. ЗАБОГАМИ дано не ни излага народа така и там където пребивава извън държавните ни граници... Амин!!!
Автор: Лиляна Гелев