Всъщност, колко лош може да бъде един от най-продаваните албуми на всички времена? Точно така, никак. На 31 август 1987 излиза
Bad - седмият солов албум на Майкъл Джексън, който категорично бетонира позициите му на най-успешния поп изпълнител и артист за времето си, като задминава предишния му студийен запис
Thriller от 1982.
Bad е третият от серията албуми на Майкъл Джексън, продуцирани от Куинси Джоунс, след
Off the Wall (1979) и
Thriller (1982). Майкъл започва да пише песните за него още в края на 1984, а до края на 1986 вече има готови 60 песни, от които записва 30. Първоначалната му идея е да издаде
Bad като троен диск, но Куинси Джоунс го съветва да влязат в конвенционалния формат от една плоча с 10 песни и диск с 11 (бонусът е песента
"Leave Me Alone"). И явно това е мъдро решение, защото 9 от 11-те песни излизат като отделни сингли и пет от тях се заковават начело на класациите -
"I Just Can't Stop Loving You" (със Сайда Гарет);
"Bad";
"The Way You Make Me Feel";
"Man in the Mirror" и
"Dirty Diana", което се случва за пръв път в музикалната индустрия и този рекорд и до днес не е минат. Албумът носи на Майкъл Джексън и шест номинации за
Грами, от които печели две (за най-добре продуциран албум и за най-добър видеоклип за парчето"Leave Me Alone").
Реално парчетата в
Bad не са революционни като композиция, стил или продукция. Те са мелодичен и радиофоничен поп, поръсен с равни порции рок, фънк и соул. Умението обаче да пише великолепни мелодии и силни припеви, които остават в ума ти още след първо слушане, и разбира се, емблематичният глас на певеца, са подправките, които правят
Bad един от най-великите комерсиални музикални записи и го нареждат сред 30-те най-продавани албуми в света (до момента са продадени над 105 милиона копия). А с този албум Майкъл Джексън заковава образа си на поп небосклона, почерковите му танци, дрехи, песни и клипове от тази епоха се превръщат в легенда, а той самият става икона и абсолютният крал на поп музиката.
Всъщност, колко лош може да бъде един от най-продаваните албуми на всички времена? Точно така, никак. На 31 август 1987 излиза Bad - седмият солов албум на Майкъл Джексън, който категорично бетонира позициите му на най-успешния поп изпълнител и артист за времето си, като задминава предишния му студийен запис Thriller от 1982.
Bad е третият от серията албуми на Майкъл Джексън, продуцирани от Куинси Джоунс, след Off the Wall (1979) и Thriller (1982). Майкъл започва да пише песните за него още в края на 1984, а до края на 1986 вече има готови 60 песни, от които записва 30. Първоначалната му идея е да издаде Bad като троен диск, но Куинси Джоунс го съветва да влязат в конвенционалния формат от една плоча с 10 песни и диск с 11 (бонусът е песента "Leave Me Alone"). И явно това е мъдро решение, защото 9 от 11-те песни излизат като отделни сингли и пет от тях се заковават начело на класациите - "I Just Can't Stop Loving You" (със Сайда Гарет); "Bad"; "The Way You Make Me Feel"; "Man in the Mirror" и "Dirty Diana", което се случва за пръв път в музикалната индустрия и този рекорд и до днес не е минат. Албумът носи на Майкъл Джексън и шест номинации за Грами, от които печели две (за най-добре продуциран албум и за най-добър видеоклип за парчето"Leave Me Alone").
Реално парчетата в Bad не са революционни като композиция, стил или продукция. Те са мелодичен и радиофоничен поп, поръсен с равни порции рок, фънк и соул. Умението обаче да пише великолепни мелодии и силни припеви, които остават в ума ти още след първо слушане, и разбира се, емблематичният глас на певеца, са подправките, които правят Bad един от най-великите комерсиални музикални записи и го нареждат сред 30-те най-продавани албуми в света (до момента са продадени над 105 милиона копия). А с този албум Майкъл Джексън заковава образа си на поп небосклона, почерковите му танци, дрехи, песни и клипове от тази епоха се превръщат в легенда, а той самият става икона и абсолютният крал на поп музиката.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители