Казвала
се Вайсовата воденица. Сградата била
една от най-големите в София, построена
съобразно модерните тогава изисквания
на мелничното строителство от чужденеца
Артур Феодорович Вайс. Освен строител
и собственик, той бил предвидлив човек,
защото воденицата можела да се движи и
с вода, и с парен двигател. При суша
парата влизала в действие, за да завърти тежките воденични камъни.
Мелницата
работила дълго време, докато един ден,
неочаквано за всички, замлъкнала. Оказало
се, че поради тежко любовно разочарование,
предприемчивият и добродушен Вайс,
човек със сантиментална душа, напуснал
България и заминал за Бразилия.
Воденицата
запустяла и обрасла с бурени. Често пъти
оттам долитал глас на кукумявка,
заглушаван от безразборния крясък на
жабите от мочурищата наоколо.
Никой не узнал нищо за съдбата на добрия
Вайс, а неговата романтична мелница
бавно, но неспирно пустеела, докато
накрая останали да стърчат само сивите
й стени.
Казвала
се Вайсовата воденица. Сградата била
една от най-големите в София, построена
съобразно модерните тогава изисквания
на мелничното строителство от чужденеца
Артур Феодорович Вайс. Освен строител
и собственик, той бил предвидлив човек,
защото воденицата можела да се движи и
с вода, и с парен двигател. При суша
парата влизала в действие, за да завърти тежките воденични камъни.
Мелницата
работила дълго време, докато един ден,
неочаквано за всички, замлъкнала. Оказало
се, че поради тежко любовно разочарование,
предприемчивият и добродушен Вайс,
човек със сантиментална душа, напуснал
България и заминал за Бразилия.
Воденицата
запустяла и обрасла с бурени. Често пъти
оттам долитал глас на кукумявка,
заглушаван от безразборния крясък на
жабите от мочурищата наоколо.
Никой не узнал нищо за съдбата на добрия
Вайс, а неговата романтична мелница
бавно, но неспирно пустеела, докато
накрая останали да стърчат само сивите
й стени.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители