След темата за aбортите, която засегна Сидеров с надеждата да привлече нужното внимание върху себе си, е ред на нов казус. Този път обаче, той е свързан не с лицемерното четене на морал по повод нечии личен избор, а абсурдната цел въпросният избор на бъде умело манипулиран.
Казусът е назован с един провокиращ, ярък слоган, а именно - „Направи го сега”!
Но по-точното му значение би било „Направи си си бебе сега”!
Оригинално и грабващо, нали? Колко му е да приемеш тези на пръв поглед позитивни думи и да се заемеш с правенето без да губиш и секунда повече?
Зад въпросната кампания, стои идеята за борбата с демографската криза и насърчаване на младите двойки и семейства да имат деца. На пръв поглед една добра и безкористна кауза...но като направим един по-дълбок анализ няма как да не забележим финото пропагандиране на едни обществени норми и ценности, които далеч не са приоритет за всеки.
Всяка една двойка има собствени възгледи по повод това кога да създаде живот и нито една кампания няма право да се опитва да влияе върху техния личен избор използващи умело демографската криза за параван.
Кампанията предлага различни ДНК пакети за допълнителен стимул под формата на едногодишна издръжка на 20 бебета. Чудесен плюс да убедиш някого да зачене, нали?
Интересното е, какво се случва след тази една година, ако младите родители по една или друга причина не разполага с нужния доход да отглеждат детето си, което са направили запленени и провокирани от този велик слоган?
Случва се така, че три живота са изправени пред криза, но тъй като вече щастливото семейство е на лице и кампанията си е свършила нейната работа, оттук нататък не я засягат чуждите неволи. Изглежда създаделите на въпросния проект не са запознали бъдещите си последователи с факта, че след като бъде направено детето и мине едната година помощ от тяхна страна, идва трудната част на това да си родител- а именно да отгледаш и възпиташ плода на своята любов така,че един ден да бъде завършена личност, която върви по своя път следвайки личния си избор, а не този на родинините, приятелите, началниците, медиите или безбройните безумни кампании и криворазбрани обществени добродетели.
Тъжната истина е, че в съзнанието на хиляди хора все още живее идеята за патриахалното общество и образа на идеалната жена не престава да бъде покъртително безличен. На първо място, тя трябва да е добра домакиня, да не се бори за своите мечти и идентичност и разбира се, да роди поне едно дете, което да отглежда тихо и кротко без да мрънка. Идеалния мъж от своя страна пък, е този, който ходи на работа, изкарва парите, удря с юмрук по масата и взима важните решения.
Заедно, те правят идеалното семейство с перфектно ежедневие и още по-перфектни общи снимки, на които цялата рода се възхищава.
Всъщност, лично за мен дълбоко в основата на въпросната кампания, е именно стремежа и желанието за връщатането на тези патриахални, често фалшиви морални ценности. Ценности, които едва ли не те държат длъжен да станеш родител, защото основната ти мисия на земята е да създадеш поколение. Иначе просто не си пълноценен...
И въпреки, че самата аз станах родител сравнително млада, не мога да подкрепя подобна кампания, тъй като подобно решение е съдбоносно и не трябва да се взима просто защото обществото ти го е вменило. Да дадеш живот и да отгледащ успешно дете не е като да скочиш с бънджи, да идеш на курс по готварство или да си купиш хамстер и като ти омръзне да го подариш. Детето не е жива кукла, с която просто ще си играеш понякога, ще пееш песнички и ще си правите весели селфита. Да бъдещ родител е мисия за цял живот и тя освен много радост, носи със себе си и предизвикателства, които определено не могат да се пренебрегнат с лека ръка.
Няма нищо лошо в отлагането на това да станеш майка или баща, докато не си абсолютно сигурен, че го искаш и най-важното можеш да си го позволиш (финансово, емоционално и духовно.) Друг е въпроса, че има хора, които просто не желаят да създават поколение ( да ги изгорим на кладата ли?!) , защото така са преценили и се чувстват чудесно.
Вместо да се тревожим за демографската криза поради ниска ръждаемост, нека обърнем повече внимание на душевната криза, която не от вчера разболява обществото ни и нека не забравяме, че за всяко правилно решение в живота ни е нужно време.
А кога ще настъпи правилния момент, зависи само и единствено от нас. И нито един крещящ слоган не бива да променя това.