Обаче повечето човешки същества имаме поне по един недостатък, заради който постоянно са несигурни относно външния си вид. И когато си заобиколен от снимки на други хора, които очевидно те превъзхождат с начина, по който изглеждат, не следва нищо хубаво за емоционалното ти състояние и самочувстието ти.
Докато преди обществото налагаше своите разбирания за красота предимно чрез списанията и вестниците, то днес с наличието на социалните мрежи, прожекторът на влиянието над стремежите на хората се премества точно над тях. И всички ние, които не пасваме плътно в матриците, биваме изкривявани от желанието си да се вместим в тях и да станем едни от другите.
Снимките, които се харесват най-много в Инстаграм са тези, от които струи безмерно богатство и охота и тези потребители, които нямат подобно съдържание в профилите си са чисто и просто никои. И за да променят това те се снимат – качват снимки от коли, които не са техни и най-вероятно са се вмъкнали в тях, за да се щракнат, докато собственикът е гледал настрани. Снимат се пред цветарски магазини с кошници отрупани с рози, претендирайки, че на тях са им били подарени. Или пък си правят селфи пред някой лъскав магазин, преструвайки се, че аха и ще влязат вътре да го изкупят целия.
Обаче всичко това е един фалш, от страна на хора, които просто искат да се впишат в един виртуален свят, който дори не е истински. И докато в него жените са с перфектна сияйна кожа ,обемна дълга и здрава коса и съвършен грим – в реалния свят нещата не стоят точно така. Той е в пълен разрив с фалшивия виртуален такъв и жените не са с пефектно порцеланова кожа, косите им всъщност се омазняват, гримът им се разтича поне няколко пъти през деня, а по тялото им все ще се намери някое и друго косъмче или място окрасено със стрии или целулит. И всичко това е съвсем истинско и красиво и заслужава да не бъде променяно, заради стремежа да бъдем харесвани.
Колкото до мъжете – те не подаряват рози всеки ден, не правят романтични изненади просто от скука и не водят половинките си на екскурзия до някой остров два пъти месечно, както предполагат публикациите в Инстаграм. Всъщност те работят много усърдно, а нещата които реално правят като жест към своите дами определено не лъсват в социалните мрежи, а остават по-скоро като скъп спомен, на който не му е необходима показност.
Виртуалният свят е виртуален, защото не е истински, а реалността е доста далеч от екрана на телефона и стената в Инстаграм или друга социална мрежа, и ако се вторачваме прекалено много в случващото се онлайн можем сами да се направим затворници. Едни напълно обезличени, завързани с верига един за друг клонинги, които не се различават по нищо едни от други. А това определено не е нещо присъщо на човешките същества и трябва да оставим това да си остане характеристика на роботите, а не да я присвояваме като наша. Ние трябва просто да бъдем себе си – неподправени, естествени и красиви, защото красотата се крие в различието.
Дори на пръв поглед скролването през многобройните снимки, качени в Инстаграм да не звучи като особено притеснително действие, то определено е. А ако не смяташ така значи очевидно не си се ровил досатъчно в публикациите на останалите хора или чисто и просто нямаш никакви комплекси.
Обаче повечето човешки същества имаме поне по един недостатък, заради който постоянно са несигурни относно външния си вид. И когато си заобиколен от снимки на други хора, които очевидно те превъзхождат с начина, по който изглеждат, не следва нищо хубаво за емоционалното ти състояние и самочувстието ти.
Докато преди обществото налагаше своите разбирания за красота предимно чрез списанията и вестниците, то днес с наличието на социалните мрежи, прожекторът на влиянието над стремежите на хората се премества точно над тях. И всички ние, които не пасваме плътно в матриците, биваме изкривявани от желанието си да се вместим в тях и да станем едни от другите.
Снимките, които се харесват най-много в Инстаграм са тези, от които струи безмерно богатство и охота и тези потребители, които нямат подобно съдържание в профилите си са чисто и просто никои. И за да променят това те се снимат – качват снимки от коли, които не са техни и най-вероятно са се вмъкнали в тях, за да се щракнат, докато собственикът е гледал настрани. Снимат се пред цветарски магазини с кошници отрупани с рози, претендирайки, че на тях са им били подарени. Или пък си правят селфи пред някой лъскав магазин, преструвайки се, че аха и ще влязат вътре да го изкупят целия.
Обаче всичко това е един фалш, от страна на хора, които просто искат да се впишат в един виртуален свят, който дори не е истински. И докато в него жените са с перфектна сияйна кожа ,обемна дълга и здрава коса и съвършен грим – в реалния свят нещата не стоят точно така. Той е в пълен разрив с фалшивия виртуален такъв и жените не са с пефектно порцеланова кожа, косите им всъщност се омазняват, гримът им се разтича поне няколко пъти през деня, а по тялото им все ще се намери някое и друго косъмче или място окрасено със стрии или целулит. И всичко това е съвсем истинско и красиво и заслужава да не бъде променяно, заради стремежа да бъдем харесвани.
Колкото до мъжете – те не подаряват рози всеки ден, не правят романтични изненади просто от скука и не водят половинките си на екскурзия до някой остров два пъти месечно, както предполагат публикациите в Инстаграм. Всъщност те работят много усърдно, а нещата които реално правят като жест към своите дами определено не лъсват в социалните мрежи, а остават по-скоро като скъп спомен, на който не му е необходима показност.
Виртуалният свят е виртуален, защото не е истински, а реалността е доста далеч от екрана на телефона и стената в Инстаграм или друга социална мрежа, и ако се вторачваме прекалено много в случващото се онлайн можем сами да се направим затворници. Едни напълно обезличени, завързани с верига един за друг клонинги, които не се различават по нищо едни от други. А това определено не е нещо присъщо на човешките същества и трябва да оставим това да си остане характеристика на роботите, а не да я присвояваме като наша.
Ние трябва просто да бъдем себе си – неподправени, естествени и красиви, защото красотата се крие в различието.
А тук можеш да разбереш к'во става с детето Сузанита.