Още от Пука ли ти, че...

  • Каква е тайната на ежедневната енергичност?

    Колкото по-забързан става живота, толкова по-уморени се чувстваме през ежедневието. Почти всеки в днешно време говори за това колко е зает, как не може да си почине и прочие, макар често всъщност да губи голяма част от времето си. Всичко това става на фона на една постоянно натрупваща се умора. А как можем да избягаме от нея? Днес ще разгледаме няколко основни

  • Жената на Прехода, която износи всичко на гърба си

    Жена на видима възраст 60-65 г., която бута бебешка количка и води за ръка...майка си. Това не е произведение на някой майстор на сюрреализма като Салвадор Дали, а картинка от столичен мол. Съботна.  Обикновена жена, която прави нещо необикновено - самата тя вече видимо се нуждае от почивка след цял живот работа, а се грижи за 3 поколения: 1. За внучето,

  • Нещата, заради които никой не ви харесва

    Психолозите не се уморяват да напомнят, че прекомерната самокритика не води до добро и често съветват да се погледнем отстрани, за да се уверим за своята „нормалност и адекватност“. В края на краищата това, което смятаме за вреден (или дори ужасен) навик, всъщност може да се възприеме от другите като чар. В същност има поредица от качества (или недостатъци),

  • Благотворителност без пари?

    По някаква причина много хора вярват, че преди да започнете да помагате на другите, трябва да спечелите многомилионно богатство и едва след това да се опитате да реализирате своите планове. Според тях само наистина богатите индивиди могат да инвестират в други, без да се надяват да получат нещо в замяна. Експертите обаче уверяват, че финансовият компонент

  • Великият Фреди, който си отиде преди 28 години и 1 ден

    Светът се раздели с Фреди Меркюри преди 28 години и 1 ден, на 24 ноември 1991 година. Той си отиде на 45 години, вследствие усложнения от СПИН, но музикалното наследство, което остави, продължава да живее. Рожденото името на гениалния музикант е Фарук Булсара. Роден е в Занзибар на 5 септември 1946 година, но израства в Индия. Семейството му се премества и

  • Всеки Бай Пешо мечтае за стажанти трета ръка

    „Комшията Пешо организира събития и му трябва стажант. Говорил съм да отидеш ти. Стоя с името си, не ме излагай!“ Това са последните думи, които чуваш по телефона, преди да прекрачиш прага на наетата от бай Пешо офис-гарсониера. Известно ти е, че бай Пешо работи в сфера, която никога не те е интересувала, както знае и твоят поръчител. Знаеш обаче и че в тоя живот

  • Вещите - дават или взимат

    Всички казват, че в наши дни вещите са взели превеса в съзнанието ни и само за това мислим - за материалното. Истината е, че е от дните не е защото са наши, а просто защото човешката природа е точно такава. Не знам колко време ще отнеме, за да го осъзная напълно и аз, защото е съвсем в реда на нещата да се радваме на вещи, но се оказва, че са просто удобство и не запълват

  • Тормоз и доживотна карантина за различните

    Наскоро говорих с едно интересно момиче, родено със синдрома на Патау (т.нар. "заешка уста"), минало през безброй операции. Казва се Айя Йоргова, има влог в YouTube и за крехката й възраст се е научила да се справя с различността си по всякакви начини. Научила се е добре - писахме за това ето тук.  Но за разлика от нея не всеки, който има някакъв проблем, успява

  • Пенчо Славейков е вдигнал ръце

    Пенчо Славейков е вдигнал ръце като за молитва. Необичайната гледка ме кара да извърна глава, докато минавам през емблематичния софийски площад. Нещо не е както трябва, мисля си, нещо липсва. Бастунът, основна част от скулптурата на Георги Чапкънов, е изчезнал. Сядам до сина от двамата Славейкови. Обичам тази пейка, защото я помня от дете. Тогава майка

  • Не беше любов, а емоционално бедствие

     Надявам се вълните да отмият всичките ми спомени за теб. Но как мога да забравя, като още в момента, в който погледът ти срещна моя, разбрах в какво се забърквам. Дойде с предупреждение, но въпреки това аз си позволих да се стопя в очите ти. Чудех се какъв ли е вътрешният ти свят. Исках да знам повече от името ти. Исках да знам повече за това, което те вълнува. Исках

  • Заваля!

    Видяхте ли? Заваля! Мълвата тръгва от пушалнята (мястото за пушеше в офиса) и бързо се понася от уста на уста, и от стая в стая. За кратко дъждът се превръща в основна тема за разговори, а мрачното настроение обхваща почти всички. Хората са недоволни. Това, че заваля определено не влиза в плановете на никого за деня. А няма как да не се съобразиш с нещо, което може

  • "Ти ли си бременната" - съскащият и уплашен глас на работодателите

    "Ти ли си бременната?", чух съскащ глас зад рамото си, докато пишех поредната си статия. Работех за новинарски сайт и ходех вдъхновена в редакцията всеки ден. Екипът беше страхотен, все още сме приятели - 4 години след като бяхме принудени да напуснем. От онзи същия съскащ глас, който ми подсказа, че бременността е проблем за фирмата. "От утре можеш да не идваш

  • Фитнесът не е толкова полезен

    Всяка жена иска да се сдобие с мечтаното тяло, но това изисква жертви като прекарване на часове във фитнес залата. Оказва се обаче, че прекалено интензивните тренировки могат да бъдат доста по-вредни за вашето тяло и здраве, отколкото недостатъчното спортуване. Ето кои са знаците, които да не пренебрегвате в името на съвършената фигура. 1. Нивата на вашата

  • Разболееш ли се, трябва да бъдеш наказан!

    Новината гръмна – след първи януари, първият ден от болничния няма да се изплаща нито от държавата, нито от работодателя, а ще е за сметка на служителя. Защо? Защото има една група тарикати, които си взимат по 1-2 дни болнични без да са болни, че да си направят дълъг уикенд покрай празниците. Това наистина е проблем, защото все пак сме в страната на тарикатлъка.

  • Сравнителен анализ между Бай Ганьо и Бай Бойко

    Последните откровения на премиера Борисов относно медиите - че 1) мислят все да напишат нещо гадно, лошо, много им е мъчно, много им е криво (пред американската посланичка) и че 2) "окарикатуряват ме, но ги наблюдавам" (на наградите мистър и мисис Икономика), не ни остават друг избор - понеже нито искаме да пишем гадно, а пък да ни наблюдават ни е съвсем неприятно

  • За гостите от миналото и новите герои

    Миналото - онази далечна дестинация, която понякога ни се иска да посетим за последно...просто така, за да видим дали пък няма да ни се даде някакъв мистичен шанс да променим нещата там и да преподредим настоящето си. На всеки му се е случвало поне веднъж в живота си да си каже "Ами ако не беше станало така и така...сега щеше...". Но това си остават просто крилати

  • Най-големият враг на любовта сме ние самите

    Не знам кой ни каза, че утре е обещание, но ние упорито го ограждаме с червено в календара и се преструваме, че не забелязваме как ни подминава. Крием думи под езиците си, сякаш те ще изчезнат сами и няма да се превърнат в съжаления. И знаете ли какво? Най-големият враг на любовта е мълчанието. Зъбите ни не бива да са затворнически решетки, защото мълчанието отнема

  • Ето кои са гениалните творби, писани на наркотици

    Често приемаме лошите навици на музиканти, режисьори и актьори за ежедневие. В крайна сметка, те са креативни хора. Но когато става дума за писатели, които също са творци, не намираме за добре да имат същите навици. Bright Side намери автори, писали книгите си, докато са пристрастени към наркотиците. Нека разгледаме по-различно някои класики. Стивън

  • С тези 5 въпроса може да разбереш всичко за всеки човек

    Има въпроси, които ни помагат да “надникнем” в съзнанието на хората и да разберем с какъв човек имаме работа. Не само тези въпроси ни помагат да разберем хората, които вече познавате, но и хората, които срещаме за първи път. Ако слушате мислите на събеседника след някой от тези 5 въпроса, ще научите много интересни неща за него. И ако случайно мислите им съвпадат

  • 30 години преход, 30 години пропиляни възможности

    Тридесет ли станаха!? Как бързо времето лети! А помните ли еуфорията и мечтите за по-добър живот? С малко страх от неясното бъдеще, но с много желание, хората очакваха промяната. Жадуваната от мнозинството демокрация, прекрачи доскоро строго охраняваната народна граница и вече бе на ръка разстоянието от българите. Началото бе дадено на 10 ноември 1989