От днес ти е забранено да плачеш, да се разстройваш, да тъжиш, да се измъчваш, да се терзаеш, да се чувстваш дискомфортно заради хора, които не са теб.
Те не те заслужават, всички са лоши и никога не можеш да си сигурна в скритите им задни намерения. Хората могат да са опасни, често имат две лица, лъжат и могат да те наранят.
Не си съществувала всички тези години на тази тъпа, гадна, безпощадна и често сурова Земя, за да позволиш на някой, който не е МАМА или ТАТЕ да ти казва какво да правиш, да си позволява да се държи грубо с теб, да те лъже и да се отнася така сякаш си заслужила с нещо подмолно отношение, грубост или друго негативно поведение от това естество.
Ти си специална, любовта ти към теб е най-важното нещо, никой няма да те обича повече от теб самата и затова трябва да концентрираш цялата си позитивна енергия, любов и щастие към самата себе си, а не да я пръскаш към другите.
Другите не заслужават качествата, които ти имаш – абсолютно всичко добро трябва да си остане в теб и да е насочено само към теб, защото иначе хората ще те изцедят, а ако задържиш всичко ще разцъфнеш.
Ще се превърнеш в една огромна градина, пълна с цветя – с причудливи шарки, листа и невъобразима красота. Не трябва да даваш на никого да къса от цветята, които виреят в теб, защото така ще отнемат щастието ти. Има опасност да ти оставят само една празна ливада с плодородна, но отровена почва, на която не може да порасте нищо, защото хората са алчни и когато виждат, че имаш и можеш да дадеш – те ограбват.
Консервирай и концентрирай цялата любов, която можеш да събереш и я насочи само към твоето сърце. Дръж я там, пази я и позволи на цветята в душата ти да разцъфнат. Поливай ги грижливо, говори им мили думи, радвай им се тихо и не позволявай на никого да стигне до тях.
На никого. Никога. Дори и да обичаш някого много силно и да искаш да му ги покажеш, недей. Все пак хората са непредсказуеми и не знаеш дали няма да решат да опустошат из основи създаденото от теб. Цветята са си твои и само ти имаш правото да ги гледаш и да им се радваш, защото ти сама си ги накарала да пораснат и да са толкова красиви– с много любов и грижи.
Обичай първо себе си, останалите могат да почакат.
От днес ти е забранено да плачеш, да се разстройваш, да тъжиш, да се измъчваш, да се терзаеш, да се чувстваш дискомфортно заради хора, които не са теб.
Те не те заслужават, всички са лоши и никога не можеш да си сигурна в скритите им задни намерения. Хората могат да са опасни, често имат две лица, лъжат и могат да те наранят.
Не си съществувала всички тези години на тази тъпа, гадна, безпощадна и често сурова Земя, за да позволиш на някой, който не е МАМА или ТАТЕ да ти казва какво да правиш, да си позволява да се държи грубо с теб, да те лъже и да се отнася така сякаш си заслужила с нещо подмолно отношение, грубост или друго негативно поведение от това естество.
Ти си специална, любовта ти към теб е най-важното нещо, никой няма да те обича повече от теб самата и затова трябва да концентрираш цялата си позитивна енергия, любов и щастие към самата себе си, а не да я пръскаш към другите.
Другите не заслужават качествата, които ти имаш – абсолютно всичко добро трябва да си остане в теб и да е насочено само към теб, защото иначе хората ще те изцедят, а ако задържиш всичко ще разцъфнеш.
Ще се превърнеш в една огромна градина, пълна с цветя – с причудливи шарки, листа и невъобразима красота. Не трябва да даваш на никого да къса от цветята, които виреят в теб, защото така ще отнемат щастието ти. Има опасност да ти оставят само една празна ливада с плодородна, но отровена почва, на която не може да порасте нищо, защото хората са алчни и когато виждат, че имаш и можеш да дадеш – те ограбват.
Консервирай и концентрирай цялата любов, която можеш да събереш и я насочи само към твоето сърце. Дръж я там, пази я и позволи на цветята в душата ти да разцъфнат. Поливай ги грижливо, говори им мили думи, радвай им се тихо и не позволявай на никого да стигне до тях.
На никого. Никога. Дори и да обичаш някого много силно и да искаш да му ги покажеш, недей. Все пак хората са непредсказуеми и не знаеш дали няма да решат да опустошат из основи създаденото от теб. Цветята са си твои и само ти имаш правото да ги гледаш и да им се радваш, защото ти сама си ги накарала да пораснат и да са толкова красиви– с много любов и грижи.
Обичай първо себе си, останалите могат да почакат.
Гласували общо: 1 потребители