Признавам си, че завидях на всички мацки, с които той докосна рамо, а какво остава за тези, с които се целува и разменя погледи. Няма да коментирам.
Клипът е на високо ниво, ритъмът те кара да започнеш да тактуваш с крак, гласът му разтапя, а думите, които реди една след друга те карат да си представиш, че някой ти чете поезия. Не някой, Папи Ханс, хора! ЗАБОГАМИ, слушах я няколко (хиляди) пъти. Хиляди пъти. И след всеки един от тях, песента ми става все по-любима.
И въпреки че той все пее „Твой съм“, „твой съм“, аз знам, че не е мой, но няма проблем.
Да се съсредоточим над текста. Многопастов, нежен, чувствен и толкова близък до сърцето.
Дадох си реална сметка, че няма път, в който, когато съм чувала думата „Сбогом“ тя да е била последната. Винаги е по-скоро „Чао, засега“. Хората я използват тази дума, за да наранят другия, защото всички знаем, че тя би трябвало да предвещава окончателния край. Да, ама не. Тази комбинация от букви „Сбогом“ значи – ще има още и още.
Папи Ханс пее за онази любов, която е като безкраен кръговрат, в който чувствата никога не умират. Да, могат да тлеят вечно, но никога не изгарят напълно. Сбогом наистина е само начало. Щом се изрече веднъж, значи ще се изрича още милион пъти.
В песента „Твой“ се възпява силата на любовта, която кара влюбения да продължава да се отдава на другия, дори след „сбогуването“. Защото дори и когато мозъкът реши да сложи край, сърцето доста често дори не е помисляло за хипотетична раздяла.
И затова „Сбогом е само начало“. Защото именно изричането на тази дума започва борбата между ума и туптящия мускул отляво в гръдния ни кош. А всички знаем, кой винаги побеждава накрая.
Любимецът на всички жени, писателят и изпълнител, Папи Ханс, пусна новото си парче „Твой“ вчера и всичко гръмна. Да. И аз гръмнах.
Признавам си, че завидях на всички мацки, с които той докосна рамо, а какво остава за тези, с които се целува и разменя погледи. Няма да коментирам.
Клипът е на високо ниво, ритъмът те кара да започнеш да тактуваш с крак, гласът му разтапя, а думите, които реди една след друга те карат да си представиш, че някой ти чете поезия. Не някой, Папи Ханс, хора! ЗАБОГАМИ, слушах я няколко (хиляди) пъти. Хиляди пъти. И след всеки един от тях, песента ми става все по-любима.
И въпреки че той все пее „Твой съм“, „твой съм“, аз знам, че не е мой, но няма проблем.
Да се съсредоточим над текста. Многопастов, нежен, чувствен и толкова близък до сърцето.
Дадох си реална сметка, че няма път, в който, когато съм чувала думата „Сбогом“ тя да е била последната. Винаги е по-скоро „Чао, засега“. Хората я използват тази дума, за да наранят другия, защото всички знаем, че тя би трябвало да предвещава окончателния край. Да, ама не. Тази комбинация от букви „Сбогом“ значи – ще има още и още.
Папи Ханс пее за онази любов, която е като безкраен кръговрат, в който чувствата никога не умират. Да, могат да тлеят вечно, но никога не изгарят напълно. Сбогом наистина е само начало. Щом се изрече веднъж, значи ще се изрича още милион пъти.
В песента „Твой“ се възпява силата на любовта, която кара влюбения да продължава да се отдава на другия, дори след „сбогуването“. Защото дори и когато мозъкът реши да сложи край, сърцето доста често дори не е помисляло за хипотетична раздяла.
И затова „Сбогом е само начало“. Защото именно изричането на тази дума започва борбата между ума и туптящия мускул отляво в гръдния ни кош. А всички знаем, кой винаги побеждава накрая.
Автор: Лиляна Гелев