Истината е, че мъжът с главно „М“ държи на думата си и уважава жените. На него не му е нужно да повишава тон, да се хвали, бие или изтъква. Поведението, а не думите показват, че той е мъж. Не се срамува да отстъпи място на жена в автобуса или да й задържи вратата в магазина. Не го прави само, защото я сваля, а просто защото така е възпитан с уважение към дамите. Не се притеснява, че някой ще му се подиграва за това, че носи цвете или пък е любезен. Той добре знае кой е и какво иска от живота. Не се съобразява с чуждото мнение, защото има свое. Той не е комплексар и не вярва, че парите, марковите дрехи и скъпата кола го правят готин. Живеем в криворазбрана цивилизация. Днес всеки втори смята, че ако има пари ще има всяка жена, която поиска, а ако няма – ще си остане сам. А истината е друга. Ще си остане сам ако не знае как да се държи и ако не се научи да бъде мъж. Парите и хубавата външност са до време. Страстта също бързо отминава, но изграденото с годините приятелство, доверие и обич между двамата партньори остава. Нима тези мъже смятат, че цял живот ще изглеждат добре и ще бъдат богати? Животът е едно колело – днес си горе, а утре – долу.
Все по-малко успявам да разбера този свят. Вчера, разхождайки се в мола, станах свидетел на следната ситуация. Момче на около 16-17 години падна на колене пред девойка горе-долу на неговата възраст. Аз глупачката си викам: „Леле, каква романтика“. Доближавам се до тях и той почти със сълзи в очите моли момичето да му купи някакво си яке, което си е харесал. Тя му казва, че няма пари, а той продължава: „Нали ме обичаш? Моля те! Ако не ми го купиш, ще те зарежа“. След тази случка започнах да си задавам следния въпрос: Нали уж жените били меркантилни? Нали нас ни обвиняват, че сме готови да си легнем с всеки за пари. Само, че май колелото пак се завъртя. Вече и мъжете търсят у жената пари и те можели да продават любовта си. Все пак вече повечето започнаха да се обличат и да изглеждат като жени – носят по-прилепнали дънки от нас и са по-обезкосмени и от най-поддържаната жена. Ходят на фризьор, маникюр и педикюр по-често от по-голямата част от дамите. Все пак красотата изисква жертви.
Не зная вече какво да кажа. Завършвам със заглавието на сборника с фейлетони на Алеко Константинов – „Разни хора – разни идеали“. Светът се променя, ролите се изместват, ценностите девалвират. Преди е имало култ към личността, което граничи с друга лудост, но темата е друга, а сега култът е към парата. Дали е добре или зле – сами преценете.
В днешно време е срамно да бъдеш кавалер. Срамно е да поздравиш, да се държиш възпитано, да подариш цвете или пък да отвориш вратата на жена. Имам чувството, че вече е срамно дори да си мъж. Представителите на т.нар. мъжки пол не знаят как да се държат като такива. Никой не ги учи на това, а и няма от кого да видят какво е, за да се опитат да подражават на някого, когото уважават и ценят. Майките възпитават своите момченца като лигльовци. От малки им втълпяват колко са уникални и неповторими. Вдъхват им фалшиво самочувствие и без да искат от децата си превръщат истински егоисти и хора, неспособни да се грижат нито за себе си, нито за другите. Тези мамини дечица порастват и започват да търсят лицето на майка си в своята половинка. Искат от нея тя да бъде копие на мама – да готви като нея, пере и чисти. Те не търсят жена до себе си, а заместител на мама. Тези мамини синчета не знаят какво е да си мъж – нито мама ги е научила, нито пък тати е такъв, за да могат да се опитат да му подражават.
Истината е, че мъжът с главно „М“ държи на думата си и уважава жените. На него не му е нужно да повишава тон, да се хвали, бие или изтъква. Поведението, а не думите показват, че той е мъж. Не се срамува да отстъпи място на жена в автобуса или да й задържи вратата в магазина. Не го прави само, защото я сваля, а просто защото така е възпитан с уважение към дамите. Не се притеснява, че някой ще му се подиграва за това, че носи цвете или пък е любезен. Той добре знае кой е и какво иска от живота. Не се съобразява с чуждото мнение, защото има свое. Той не е комплексар и не вярва, че парите, марковите дрехи и скъпата кола го правят готин. Живеем в криворазбрана цивилизация. Днес всеки втори смята, че ако има пари ще има всяка жена, която поиска, а ако няма – ще си остане сам. А истината е друга. Ще си остане сам ако не знае как да се държи и ако не се научи да бъде мъж. Парите и хубавата външност са до време. Страстта също бързо отминава, но изграденото с годините приятелство, доверие и обич между двамата партньори остава. Нима тези мъже смятат, че цял живот ще изглеждат добре и ще бъдат богати? Животът е едно колело – днес си горе, а утре – долу.
Все по-малко успявам да разбера този свят. Вчера, разхождайки се в мола, станах свидетел на следната ситуация. Момче на около 16-17 години падна на колене пред девойка горе-долу на неговата възраст. Аз глупачката си викам: „Леле, каква романтика“. Доближавам се до тях и той почти със сълзи в очите моли момичето да му купи някакво си яке, което си е харесал. Тя му казва, че няма пари, а той продължава: „Нали ме обичаш? Моля те! Ако не ми го купиш, ще те зарежа“. След тази случка започнах да си задавам следния въпрос: Нали уж жените били меркантилни? Нали нас ни обвиняват, че сме готови да си легнем с всеки за пари. Само, че май колелото пак се завъртя. Вече и мъжете търсят у жената пари и те можели да продават любовта си. Все пак вече повечето започнаха да се обличат и да изглеждат като жени – носят по-прилепнали дънки от нас и са по-обезкосмени и от най-поддържаната жена. Ходят на фризьор, маникюр и педикюр по-често от по-голямата част от дамите. Все пак красотата изисква жертви.
Не зная вече какво да кажа. Завършвам със заглавието на сборника с фейлетони на Алеко Константинов – „Разни хора – разни идеали“. Светът се променя, ролите се изместват, ценностите девалвират. Преди е имало култ към личността, което граничи с друга лудост, но темата е друга, а сега култът е към парата. Дали е добре или зле – сами преценете.
Автор: Диляна Кочева
Източник: Actualno