Напоследък чувам все повече истории от приятели и от приятели на приятели за обсесията на децата към марките. Това е най-лесния начин да бъдеш „лайкван“ Колкото повече „етикети“ имаш по себе си, толкова повече ще бъдеш следван, харесван и т.н – най-важното, ще бъдеш популярен. Вместо мартеници, 12-годишните сега сравняват етикетите си, да не би някое да се окаже менте от „Илиянци“ или още по-страшното – просто обикновена тениска. Разбира се, трябва да се похвалят и кое колко точно струва, с допълнение, че Мария от съседния клас не би могла да си го позволи. Размятат най-новите модели айфони като фризбита с репликата „Чилче, тати ще ми вземе нов“. Иванчо няма елементарни обноски, но има право да си сложи краката на чина – все пак обувките са 300 лева. Не могат да се появят в училище ако само горнището на анцунга им, не е поне 200 лева, а целият комплект е равен на една учителска заплата. За неща, донесени от баби, лели и четвърти братовчеди, които живеят извън България, се получават бонус точки. Един марков тоалет не може да мине и без парфюм - защото нищо не се съчетава с тийнейджърската пот, както новото ухание от Долче и Габана.
Не е важно дали получават шестици, а дали баща им взима шест цифри. Целта е целият клас да изглежда като секта, която може да се нарече„Gucci gang”. Всичко е силно подкрепено и поущрявано от родителите, рапърите и всичките изпълнители в 33.
Ако нашите родители са ги проверяли дали са с риза,пола и престилка, най-вероятно скоро ще проверяват децата за етикет „Прада“ и “ и новата спирала на „Диор“. Времената се менят, няма друг начин. Ние как успяхме да ходим без да имаме чорапи „Гучи“ на краката си – не знам. Само се чудя, как от „Тате ще ми купи колело, ама друг път!“ стигнахме до „Мамо, как ще отида на училище без чанта Шанел, всички имат такава!“.
Училището е преживяване през, което всички преминаваме. Е, някои само до 4ти клас, но това е друга тема. Колкото и скоро да си завършил, разговорът с ученик е някак труден. Имаш чувството, че разликата между вас е космическа. Това е нормално, все пак и ние сме сме чували от родителите си фразата „а по мое време...“. Но едно нещо не се е променило – всички искат да бъдат харесвани. Винаги е било важно дали си от „готините“ и колко души познаваш. Сега популярността е по-важна и ценна от всякога. Едно време тя се измерваше в това кой има повече мартеници на ръцете си и дали те викат да играеш на народна топка след училище. В поздравявания по коридора и в това колко валентинки си получил. Но сега вече властва електронната система – всичко се измерва в лайкове и последователи. Но как да се сдобиеш с тях?
Напоследък чувам все повече истории от приятели и от приятели на приятели за обсесията на децата към марките. Това е най-лесния начин да бъдеш „лайкван“ Колкото повече „етикети“ имаш по себе си, толкова повече ще бъдеш следван, харесван и т.н – най-важното, ще бъдеш популярен. Вместо мартеници, 12-годишните сега сравняват етикетите си, да не би някое да се окаже менте от „Илиянци“ или още по-страшното – просто обикновена тениска. Разбира се, трябва да се похвалят и кое колко точно струва, с допълнение, че Мария от съседния клас не би могла да си го позволи. Размятат най-новите модели айфони като фризбита с репликата „Чилче, тати ще ми вземе нов“. Иванчо няма елементарни обноски, но има право да си сложи краката на чина – все пак обувките са 300 лева. Не могат да се появят в училище ако само горнището на анцунга им, не е поне 200 лева, а целият комплект е равен на една учителска заплата. За неща, донесени от баби, лели и четвърти братовчеди, които живеят извън България, се получават бонус точки. Един марков тоалет не може да мине и без парфюм - защото нищо не се съчетава с тийнейджърската пот, както новото ухание от Долче и Габана.
Не е важно дали получават шестици, а дали баща им взима шест цифри. Целта е целият клас да изглежда като секта, която може да се нарече„Gucci gang”. Всичко е силно подкрепено и поущрявано от родителите, рапърите и всичките изпълнители в 33.
Ако нашите родители са ги проверяли дали са с риза,пола и престилка, най-вероятно скоро ще проверяват децата за етикет „Прада“ и “ и новата спирала на „Диор“. Времената се менят, няма друг начин. Ние как успяхме да ходим без да имаме чорапи „Гучи“ на краката си – не знам. Само се чудя, как от „Тате ще ми купи колело, ама друг път!“ стигнахме до „Мамо, как ще отида на училище без чанта Шанел, всички имат такава!“.
Автор: Виктория Велинова