Слагаме каскета, палим колелото и облизваме
марките, защото 16 февруари официално е обявен за Международен ден на
пощальоните и куриерите. Сигурно не знаеш, че пощенските съобщения в отоманската империя
възникнали значително по-късно от тези в европейските земи - едва в началото на
ХVІІ век. Точно затова организацията на турските пощи била слаба, несигурна и
с ограничена мрежа. В един светъл ден на 1879, обаче, руските чиновници
предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия
им инвентар и съоръжения, а много руски пощенски чиновници остават по собствено
желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.
От там всичко тръгва по цветя и рози. В Санкт
Петербург се отпечатват първите пет български пощенски марки, наричани
сантими, а Швейцарското федерално правителство официално уведомява, че Княжество
България е присъединено към Всемирния пощенски съюз. Все толкова всемирно се
появява и първата ни Телеграфо-пощенска станция, проектирана лично от архитект
Йордан Миланов. Сградата е достойна за възхищение. Възрожденски стил, монументалност,
бароков купол и красиви детайли превръщат Централната поща в един от
най-значимите архитектурни паметници от началото на XX век у нас. Строителството
й отнема почти 10 години, а разходите се изчисляват на 200 хил. златни франка.
Интериорът пък впечатлява със стени от копринени тапети в кабинетите и фоайетата,
украсени с метални обкови и матови стъкла, внос от Виена. Сградата е
преустройвана три пъти, но и до днес тя си остава нашата гордост. Ао искаш
да й се порадваш, с писмо или без, тя те чака. Знаеш къде.
Текст Михаела Самарджиева
Слагаме каскета, палим колелото и облизваме
марките, защото 16 февруари официално е обявен за Международен ден на
пощальоните и куриерите. Сигурно не знаеш, че пощенските съобщения в отоманската империя
възникнали значително по-късно от тези в европейските земи - едва в началото на
ХVІІ век. Точно затова организацията на турските пощи била слаба, несигурна и
с ограничена мрежа. В един светъл ден на 1879, обаче, руските чиновници
предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия
им инвентар и съоръжения, а много руски пощенски чиновници остават по собствено
желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.
От там всичко тръгва по цветя и рози. В Санкт
Петербург се отпечатват първите пет български пощенски марки, наричани сантими, а Швейцарското федерално правителство официално уведомява, че Княжество
България е присъединено към Всемирния пощенски съюз. Все толкова всемирно се
появява и първата ни Телеграфо-пощенска станция, проектирана лично от архитект
Йордан Миланов. Сградата е достойна за възхищение. Възрожденски стил, монументалност,
бароков купол и красиви детайли превръщат Централната поща в един от
най-значимите архитектурни паметници от началото на XX век у нас. Строителството
й отнема почти 10 години, а разходите се изчисляват на 200 хил. златни франка.
Интериорът пък впечатлява със стени от копринени тапети в кабинетите и фоайетата,
украсени с метални обкови и матови стъкла, внос от Виена. Сградата е
преустройвана три пъти, но и до днес тя си остава нашата гордост. Ао искаш
да й се порадваш, с писмо или без, тя те чака. Знаеш къде.
Текст Михаела Самарджиева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители