☰
✕

...Салвадор Дали е идиот

7082 Категория: Пука ли ти, че...
Салвадор Доминго Фелипе Хасинто Дали и Доменек, първи маркиз де Дали де Пубол - последният да затвори вратата, моля. Ще ми се и аз да имах такова име, мамка му. Наистина е трудно да вникнеш зад делото на човек, който е творял, само за да захвърли рационалността на вятъра и после даже сам да не знае какво точно е правил. Абсолютен мегаломан, егоцентрик и идиот в най-красивия и сюрреалистичен смисъл на думата, Салвадор Дали живял в своята собствена вселена на всички възможни нива. Но зад екстериора на личност, която е напълно откъсната от останалия свят, стои и интериорът й. Какъв е той? Да не би да очакваш някакви компенсативни качества? Не, само такива, допълващи твърдението. Така че, закопчай си колана, провери дали си носиш сексуалните травми и теоцентричните екзистенциални мъки, и се приготви за пътуване през пустощта на Каталуния. Нека се впуснем в същността на картините на Дали, които представят не просто сънищата му, но и фрагмент от човешката мечта... по един много, много извратен начин.

За да разберем какво се крие в главата гениалния Дали, за да видим смисъла зад мустаците, подобни на лаврите на гръцки бог, ние трябва да имаме поне просто разбиране за творческия му похват. През по-голямата част от живота си той действал като сюрреалист. За непосветените в десетте хиляди направления на изкуството, сюрреализмът е движение, целящо да счупи границите на нашата реалност. Сюрреалистите се целят да отворят потенциала на несъзнатия ум чрез на моменти леко ексхибиционистка, фройдистка психоанализа, изрaзена в... изкуство. Накратко - рисуват това, което сънуват. Всъщност, практиката се приближава изключително много до революционните открития в психилогията през XX век, както и към тибетските традиции за йога на съня. Нищо чудно, че са успяли да достигнат до толкова революционни социални послания и пробиви в собствената същност на умовете си. Разбира се, самообявеният спасител на изкуството - Дали, в протест на дървено мислещите сюрреалисти казал: „Сюрреализмът - това съм аз!”. Затова и се фокусираме на него.

Телефонът-Омар, както виждаш, не съдържа нищо логическо в себе си. Най-сюрреалисткото нещо, което човек може да направи, е да вземе два предмета, които нямат нищо общо един с друг, и да ги залепи с латекс. Макар, че на пръв поглед това е една от по-семплите композиции на Дали, всъщност тя е и една от най-фундалментално въздействащите на общочовешко ниво. Слушалката на телефона е средство за комуникация, което доближаваме до най-интимната и уязвима част на телата си - нашите лица. В същия момент за нея е прикрепено едно от чудатите зъдания на морското дъно. Омар с остри щипки и кой знае колко крака, с които кой знае какво ще прави като го сложиш на ухото си. Да не забравяме, че гениталийте му са залепени за микрофона. Чаровно.

In Voluptas Mors. Двете любими неща на Дали в една композиция - еротика и смърт. Великолепно. Оптичните илюзии и визуалната когнитивност били едни от многото интереси на гениалния Дали. В снимката можем да видим или огромния череп на смъртта, или седемте музи, които го изграждат. Дали смятал, че нещата, които виждаме в подобни дуалистични композиции, са ключове към индивидуалната ни психика. По един начин тази композиция рефлектира и житейския път на човек. Във всеки момент от живота си той или се възхищава на голите музи на удоволствието или се взира в очите на сигурната смърт, която уверява, че сладостната плът на жените е не повече от тленно щастие.

Разпятие (Corpus Hypercubus) е една от картините на Дали от поредицата „Ядрен Мистицизъм”, родена от възхитата му към ядрената енергия след бомбардировките в Япония. Всъщност, през целия живот на мустакатия автор я има тематиката на наука и религия, вплетени в едно в изкуството. В тази картина наблюдаваме Исус разпънат не на кръст, а на тесеракт - изключително сложна четириизмерна математическа фигура. Картината малко напомня на есетата на Камю за абсурдизма. Накратко обяснено - човек търси някакъв смисъл зад живота си и вселената. Някаква духовна истина, без която реалността губи всякаква рационална подредба. Истината обаче е, че колкото повече се доближаваме до науката, толкова по-монолитна става абсурдната теория, че вселената всъщност няма причина за съществуване; че ние живеем животите си на тази планета без какъвто и да е планиран смисъл. Всеки от нас иска да докаже обратното, да види някаква магия и мистика, но осезаемата реалност, като че ли с остриета от начупено стъкло, раздира крехките ни надежди за духовна истина.

В началото казахме, че Салвадор Дали е човек, способен да живее само в своята собствена, изолирана реалност. Всъщност това не е чак толкова истина. Повечето хора се вглеждат в другите и ги използват за огледало, за обратна връзка, по която да водят личния си морален компас. Дали обаче самият Дали се е вглеждал навътре в себе си, за да види с яснота истинското отражение и проблеми на заобикалящия свят, в който живее?

Истината е, че по един изключително проникновен начин никой не е разбирал другите така, както единствено и само той. Затова и произведенията му остават безсмъртни. Както в творбата, която виждате по-нагоре („Постоянство на паметта”), времето е безсилно пред посланието на Дали и просто се стича в съсухрената пръст. Този гений е създал над 1500 картини и макар че се вгледахме в една миниатюрна порция от тях, пак можем да стигнем стъпка по-близо да нашата собствена истина. Казахме и че е идиот, и все още го вярваме. Все пак, за да се разбере един идиот, е нужен друг такъв.

Автор: Симеон Николов-Монката

Салвадор Доминго Фелипе Хасинто Дали и Доменек, първи маркиз де Дали де Пубол - последният да затвори вратата, моля. Ще ми се и аз да имах такова име, мамка му. Наистина е трудно да вникнеш зад делото на човек, който е творял, само за да захвърли рационалността на вятъра и после даже сам да не знае какво точно е правил. Абсолютен мегаломан, егоцентрик и идиот в най-красивия и сюрреалистичен смисъл на думата, Салвадор Дали живял в своята собствена вселена на всички възможни нива. Но зад екстериора на личност, която е напълно откъсната от останалия свят, стои и интериорът й. Какъв е той? Да не би да очакваш някакви компенсативни качества? Не, само такива, допълващи твърдението. Така че, закопчай си колана, провери дали си носиш сексуалните травми и теоцентричните екзистенциални мъки, и се приготви за пътуване през пустощта на Каталуния. Нека се впуснем в същността на картините на Дали, които представят не просто сънищата му, но и фрагмент от човешката мечта... по един много, много извратен начин.

За да разберем какво се крие в главата гениалния Дали, за да видим смисъла зад мустаците, подобни на лаврите на гръцки бог, ние трябва да имаме поне просто разбиране за творческия му похват. През по-голямата част от живота си той действал като сюрреалист. За непосветените в десетте хиляди направления на изкуството, сюрреализмът е движение, целящо да счупи границите на нашата реалност. Сюрреалистите се целят да отворят потенциала на несъзнатия ум чрез на моменти леко ексхибиционистка, фройдистка психоанализа, изрaзена в... изкуство. Накратко - рисуват това, което сънуват. Всъщност, практиката се приближава изключително много до революционните открития в психилогията през XX век, както и към тибетските традиции за йога на съня. Нищо чудно, че са успяли да достигнат до толкова революционни социални послания и пробиви в собствената същност на умовете си. Разбира се, самообявеният спасител на изкуството - Дали, в протест на дървено мислещите сюрреалисти казал: „Сюрреализмът - това съм аз!”. Затова и се фокусираме на него.

Телефонът-Омар, както виждаш, не съдържа нищо логическо в себе си. Най-сюрреалисткото нещо, което човек може да направи, е да вземе два предмета, които нямат нищо общо един с друг, и да ги залепи с латекс. Макар, че на пръв поглед това е една от по-семплите композиции на Дали, всъщност тя е и една от най-фундалментално въздействащите на общочовешко ниво. Слушалката на телефона е средство за комуникация, което доближаваме до най-интимната и уязвима част на телата си - нашите лица. В същия момент за нея е прикрепено едно от чудатите зъдания на морското дъно. Омар с остри щипки и кой знае колко крака, с които кой знае какво ще прави като го сложиш на ухото си. Да не забравяме, че гениталийте му са залепени за микрофона. Чаровно.

In Voluptas Mors. Двете любими неща на Дали в една композиция - еротика и смърт. Великолепно. Оптичните илюзии и визуалната когнитивност били едни от многото интереси на гениалния Дали. В снимката можем да видим или огромния череп на смъртта, или седемте музи, които го изграждат. Дали смятал, че нещата, които виждаме в подобни дуалистични композиции, са ключове към индивидуалната ни психика. По един начин тази композиция рефлектира и житейския път на човек. Във всеки момент от живота си той или се възхищава на голите музи на удоволствието или се взира в очите на сигурната смърт, която уверява, че сладостната плът на жените е не повече от тленно щастие.

Разпятие (Corpus Hypercubus) е една от картините на Дали от поредицата „Ядрен Мистицизъм”, родена от възхитата му към ядрената енергия след бомбардировките в Япония. Всъщност, през целия живот на мустакатия автор я има тематиката на наука и религия, вплетени в едно в изкуството. В тази картина наблюдаваме Исус разпънат не на кръст, а на тесеракт - изключително сложна четириизмерна математическа фигура. Картината малко напомня на есетата на Камю за абсурдизма. Накратко обяснено - човек търси някакъв смисъл зад живота си и вселената. Някаква духовна истина, без която реалността губи всякаква рационална подредба. Истината обаче е, че колкото повече се доближаваме до науката, толкова по-монолитна става абсурдната теория, че вселената всъщност няма причина за съществуване; че ние живеем животите си на тази планета без какъвто и да е планиран смисъл. Всеки от нас иска да докаже обратното, да види някаква магия и мистика, но осезаемата реалност, като че ли с остриета от начупено стъкло, раздира крехките ни надежди за духовна истина.

В началото казахме, че Салвадор Дали е човек, способен да живее само в своята собствена, изолирана реалност. Всъщност това не е чак толкова истина. Повечето хора се вглеждат в другите и ги използват за огледало, за обратна връзка, по която да водят личния си морален компас. Дали обаче самият Дали се е вглеждал навътре в себе си, за да види с яснота истинското отражение и проблеми на заобикалящия свят, в който живее?

Истината е, че по един изключително проникновен начин никой не е разбирал другите така, както единствено и само той. Затова и произведенията му остават безсмъртни. Както в творбата, която виждате по-нагоре („Постоянство на паметта”), времето е безсилно пред посланието на Дали и просто се стича в съсухрената пръст. Този гений е създал над 1500 картини и макар че се вгледахме в една миниатюрна порция от тях, пак можем да стигнем стъпка по-близо да нашата собствена истина. Казахме и че е идиот, и все още го вярваме. Все пак, за да се разбере един идиот, е нужен друг такъв.

Автор: Симеон Николов-Монката

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Пука ли ти, че...

  • Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович

    Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн.  Изгледах

  • Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми

    Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си

  • Ако предизборните послания бяха честни…

    Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление.  В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или

  • 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

    Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка

  • След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко

    Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше

  • Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?

    Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате.  1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,

  • Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира

    Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя

  • 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях

    Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога

  • България със златен медал по разбирачество

    В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен

  • 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал

    Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад

  • Генератор на български футболни новини

    Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало.  Прави впечатление обаче, че в пространството

  • А ти поругаваш ли знамето?

    В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи

  • Огненото шоу на Rammstein и изпържените български фенове

    Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха

  • Ергенът иска кака, ама мама не дава

    Този сезон на "Ергенът " ме пръсна от смях многократно, но вчера направо ме уби. Даже му простих, задето изгони най-колоритните образи твърде рано. Така де, от самото начало се чудех що за избор има тоя човек пред себе си, но постепенно взе да ми се изяснява – Алек иска кака. Само че мама не му даде. И накрая той си избра… мама. В последните епизоди Алек си призна,

  • Как журито опорочи Евровизия, за да спечели “небинарен” артист

    И тази година песенният конкурс Евровизия бе опорочен от политически коректното жури, което даде победата в ръцете на незаслужил победител. И докато миналата година зорът беше да спечели Швеция, за да може да има някаква там 50-та годишнина на ABBA, то тази година зорът беше да спечели “небинарен” артист – и така и стана. И миналата година, и тази, избраникът

  • Мама-инфлуенсър: За какво са ти деца, ако не ги експлоатираш за лайкове

    С темповете, с които се топим като население, е редно да сме благодарни на всяко семейство, което дава каквото може, за да има българи и утре в тая държава. Не е лесно и да отглеждаш дете в България, особено в София – скъпо е, няма детски градини, изроди на всяка крачка, наркотици – майките се превръщат в един вид герои. В София обаче можеш да срещнеш и няколко вида

  • Пет супер теми, с които да развалиш семейното събиране по празниците

    Тази година ни чака сериозна ваканция покрай Великден, а това значи само едно – повече време с роднините! За мнозина това да е важна традиция, но от "Няма ли да се жените вече?" до "Ти кога ще раждаш?" и от "Виж братовчед ти какъв бизнес прави, ти на заплата чакаш!" до "Много си отслабнала/напълняла, какво правиш?!" – тези събирания могат и да ти скъсат нервите за

  • 5 начина да си по-интересен от филма в киносалона

    В киносалона винаги ще се намерят хора, които да развалят удоволствието от филма. Дори да има предупреждения от екрана преди началото за изключване на звука на телефона – достатъчно е дори един човек да игнорира посланието и да зазвъни. Ако обаче искаш да привлечеш повече внимание от филма и да спечелиш джакпота на омразата на всички в киносалона – следвай тези

  • Как ще се развие “Ергенът” до края на сезона (предсказания)

    Най-напред искам да поздравя екипа на предаването, защото 100% не е било лесно да намерят 20+ жени, дразнещи по 20+ различни начина. И да, може болшинството от тях да са с корекции, да са заядливи, прости, и/или психично нестабилни, но за сметка на това поне са неприятни. Интрига пък и без това няма и на никого не му пука коя ще спечели, затова ще опитам да създам

  • Хормонален тийн, заухав чуждоземец: И още 3 типажа, които ходят в мола през уикенда

    Молът не е ново явление, но мнозина все още не са научили, че посещението му през уикенда е мазохистична идея. През уикенда молските обитатели са многократно повече и сред тях излизат техните негласни лидери. Ако не игнорираш фауната достатъчно добре, може да изгубиш представа за реалността. Затова, ако не друго, поне се приготви да срещнеш следните персонажи. 1.