Нарочно изчаках два дни, за да може всеки да се изкаже по темата с новото шоу на bTV с водещ Николаос Цитиридис, да се свърши с всичките крайности от „осанна” до „разпни го” и да видя как ще продължи борбата между вечерните шоута. И докато за шоуто на Николаос Цитиридис все още ми се струва твърде рано да се дават крайни оценки, за шоуто на Слави Трифонов вече почти всичко е казано. Но, признавам, исках да видя как Слави ще отговори на новото шоу на bTV и дали наистина най-накрая конкуренцията ще предизвика някакъв смях и дали телевизионната вражда ще издигне хумора на ново за българските ширини ниво, в което надцакването със смешки ще предизвика повече интерес, отколкото останалото съдържание. Уви, това не се случи. Николаос Цитиридис подходи със самоирония, вместо директно да напада Трифонов, а последният постъпи по... неочаквано различен начин.
Всъщност, някои очаквания се оправдаха – закачките на Слави в последните вечери бяха точно това, което знаехме, че ще бъдат – близки до акъла, евтини чичовски смешки. В директния понеделнишки сблъсък, Трифонов имаше възможността да си направи майтап с новия водещ на bTV, но вместо това започна да пее „Епимено” на Христос Кириадзис, която явно е запомнил от дружбата си с Васил Илиев, за когото това беше любимо парче (и за когото Слави казва, че е „един от най-достойните синове на България”). Само казвам. Последваха опити за хумор с името на новия водещ, наречен с изключително смешното „Цитидритинис Опозиторис”, а Борис Солтарийски се включи в този хор в следващия брой на предаването с думите „Аз се казвам Борис Солтаридис, Боцкос ми викат, еваля, страхотно” и изпя половината текст от местния хит „Закинтос”, докато успее да изтръгне аплодисменти от публиката, а не само гръмкия смях на екипа на шоуто. Мъката продължи с Иво Сиромахов в ролята на Паулу Куелю, където пак се правеха някакви беззъби закачки с Гърция (дори не искам да обсъждам колко е забавен Сиромахов като актьор... или като каквото и да е друго), като южната ни съседка бе спомената и в следващия скеч с Краси Радков.
И се зачудих – сериозно ли хора с толкова много опит в шоубизнеса (и в частност писането на смешки) не могат да измислят наистина смешен начин да се избъзикат с Николаос Цитиридис? Смешки с Гърция и това, че има гръцко име – и това е? Това е най-елементарният първокласнически подход за хумор, редом с този да се бъзикаш с някого за физически недъзи. Пък дори това да е нивото – поне да беше смешно... Ама не. Нивото е същото като „Джингъл бел, джингъл бел, Косьо е дебел”, както пееха на един мой съученик в първи клас.
Встрани от опитите за хумор, Слави Трифонов се доказа като истински политик, завъртя се много бързо в удобната посока, целуна се (буквално) с доскорошните си телевизионни врагове и се почна с една размяна на любезности и обич, та чак мед покапа от LED екрана. Маги Халваджиян заяви „Героите идват и си отиват, но легендите са вечни” (очевидно говорейки за Слави и себе си като за легенди, а за Цитиридис като за краткотраен герой), а Слави го нарече „приятелю”. Пък всички си спомняме, че още в ефира на bTV, кажи-речи всяка вечер се пускаха бъзици с Халваджиян и другите големи български ТВ продуценти. Това напомни за действията на един друг политик и телевизионер, наречен Волен Сидеров. Той с години плюеше по Бойко Борисов и ГЕРБ и бе златен пръст срещу тях в тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, а вчера, с въздържанието си по време на вота на недоверие срещу правителството, бе златен пръст именно в полза на ГЕРБ. Сдушаването им се случи още миналата година, горе-долу по същия начин – за една изненадваща вечер, в която рязко се завързват приятелства срещу „общия враг”. Иронично е, че Слави Трифонов прави досущ като Волен Сидеров, особено след като и с него дълги години се сипеха подигравки в шоуто, включително и след рязкото сприятеляване на Волен с Борисов. Затова сега мисля да отида на рецитал в детската градина до нас. И там сричат, докато четат, прекъсват те докато говориш, приятелствата се сформират скорострелно и няма нищо смешно в продължение на един час, но поне нямат нужда от табелка “Applause” и не занимават целия национален ефир с това.
Нарочно изчаках два дни, за да може всеки да се изкаже по темата с новото шоу на bTV с водещ Николаос Цитиридис, да се свърши с всичките крайности от „осанна” до „разпни го” и да видя как ще продължи борбата между вечерните шоута. И докато за шоуто на Николаос Цитиридис все още ми се струва твърде рано да се дават крайни оценки, за шоуто на Слави Трифонов вече почти всичко е казано. Но, признавам, исках да видя как Слави ще отговори на новото шоу на bTV и дали наистина най-накрая конкуренцията ще предизвика някакъв смях и дали телевизионната вражда ще издигне хумора на ново за българските ширини ниво, в което надцакването със смешки ще предизвика повече интерес, отколкото останалото съдържание. Уви, това не се случи. Николаос Цитиридис подходи със самоирония, вместо директно да напада Трифонов, а последният постъпи по... неочаквано различен начин.
Всъщност, някои очаквания се оправдаха – закачките на Слави в последните вечери бяха точно това, което знаехме, че ще бъдат – близки до акъла, евтини чичовски смешки. В директния понеделнишки сблъсък, Трифонов имаше възможността да си направи майтап с новия водещ на bTV, но вместо това започна да пее „Епимено” на Христос Кириадзис, която явно е запомнил от дружбата си с Васил Илиев, за когото това беше любимо парче (и за когото Слави казва, че е „един от най-достойните синове на България”). Само казвам. Последваха опити за хумор с името на новия водещ, наречен с изключително смешното „Цитидритинис Опозиторис”, а Борис Солтарийски се включи в този хор в следващия брой на предаването с думите „Аз се казвам Борис Солтаридис, Боцкос ми викат, еваля, страхотно” и изпя половината текст от местния хит „Закинтос”, докато успее да изтръгне аплодисменти от публиката, а не само гръмкия смях на екипа на шоуто. Мъката продължи с Иво Сиромахов в ролята на Паулу Куелю, където пак се правеха някакви беззъби закачки с Гърция (дори не искам да обсъждам колко е забавен Сиромахов като актьор... или като каквото и да е друго), като южната ни съседка бе спомената и в следващия скеч с Краси Радков.
И се зачудих – сериозно ли хора с толкова много опит в шоубизнеса (и в частност писането на смешки) не могат да измислят наистина смешен начин да се избъзикат с Николаос Цитиридис? Смешки с Гърция и това, че има гръцко име – и това е? Това е най-елементарният първокласнически подход за хумор, редом с този да се бъзикаш с някого за физически недъзи. Пък дори това да е нивото – поне да беше смешно... Ама не. Нивото е същото като „Джингъл бел, джингъл бел, Косьо е дебел”, както пееха на един мой съученик в първи клас.
Встрани от опитите за хумор, Слави Трифонов се доказа като истински политик, завъртя се много бързо в удобната посока, целуна се (буквално) с доскорошните си телевизионни врагове и се почна с една размяна на любезности и обич, та чак мед покапа от LED екрана. Маги Халваджиян заяви „Героите идват и си отиват, но легендите са вечни” (очевидно говорейки за Слави и себе си като за легенди, а за Цитиридис като за краткотраен герой), а Слави го нарече „приятелю”. Пък всички си спомняме, че още в ефира на bTV, кажи-речи всяка вечер се пускаха бъзици с Халваджиян и другите големи български ТВ продуценти. Това напомни за действията на един друг политик и телевизионер, наречен Волен Сидеров. Той с години плюеше по Бойко Борисов и ГЕРБ и бе златен пръст срещу тях в тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, а вчера, с въздържанието си по време на вота на недоверие срещу правителството, бе златен пръст именно в полза на ГЕРБ. Сдушаването им се случи още миналата година, горе-долу по същия начин – за една изненадваща вечер, в която рязко се завързват приятелства срещу „общия враг”. Иронично е, че Слави Трифонов прави досущ като Волен Сидеров, особено след като и с него дълги години се сипеха подигравки в шоуто, включително и след рязкото сприятеляване на Волен с Борисов. Затова сега мисля да отида на рецитал в детската градина до нас. И там сричат, докато четат, прекъсват те докато говориш, приятелствата се сформират скорострелно и няма нищо смешно в продължение на един час, но поне нямат нужда от табелка “Applause” и не занимават целия национален ефир с това.
Гласували общо: 1 потребители