1925
е паметна
година за цяла Европа, защото именно тогава, на 27 май, е извършена
последната публична екзекуция на Стария континент. Парадоксалното е, че тази последна
публична проява става в София. Още по-парадоксалното е,
че денят на екзекуцията е Велики четвъртък от Страстната седмица, а след два
дни е Великден. Подсъдимите са Марко
Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, които са осъдени на обесване, заради
атентата в катедралата „Св. Крал", сега „Света
Неделя".
В атентата загиват
134 души, други умират по-късно от раните си. Общият брой на жертвите достига
213. Ранените са 500, множество граждани, включително деца. Загиват много
повече генерали, отколкото по време на войните, които България е водила.
Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев. За ужасното деяние е
решено обвинените да бъдат убити публично. Няколко
часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 Фридман пише
молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче
отказва. В покрайнините на София на игрище са сковани от масивни
греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета. Екзекуторите са трима турски цигани - Юсеин, Ариф и Алиев. Фридман дава
последните си пари на Ариф, за да си свърши добре работата.
С
това наказание, извършено у нас, е сложен край на
публичните екзекуции в Европа.
Текст Михаела Самарджиева
1925
е паметна
година за цяла Европа, защото именно тогава, на 27 май, е извършена
последната публична екзекуция на Стария континент. Парадоксалното е, че тази последна
публична проява става в София. Още по-парадоксалното е,
че денят на екзекуцията е Велики четвъртък от Страстната седмица, а след два
дни е Великден. Подсъдимите са Марко
Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, които са осъдени на обесване, заради
атентата в катедралата „Св. Крал", сега „Света
Неделя".
В атентата загиват
134 души, други умират по-късно от раните си. Общият брой на жертвите достига
213. Ранените са 500, множество граждани, включително деца. Загиват много
повече генерали, отколкото по време на войните, които България е водила.
Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев. За ужасното деяние е
решено обвинените да бъдат убити публично. Няколко
часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 Фридман пише
молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче
отказва. В покрайнините на София на игрище са сковани от масивни
греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета. Екзекуторите са трима турски цигани - Юсеин, Ариф и Алиев. Фридман дава
последните си пари на Ариф, за да си свърши добре работата.
С
това наказание, извършено у нас, е сложен край на
публичните екзекуции в Европа.
Текст Михаела Самарджиева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители