И в двете ситуации са на лице плюсове и минуси които не бива да игнорираме, за да се разочароваме накрая.
И като стана дума за разочарования, нека започнем от разбулването на клишираните митове за мечтания живот извън родната страна.
У редица българи е залегнала заблудата, че чужбина е някаква нова версия на страната на чудесата и всичко, което си пожелаят, веднага ще им бъде дадено.
И тъй като по една или друга причина не са постигнали желаните резултати у нас, смятат, че ако сменят държавата, всичко ще си дойде на мястото.
Но нещата не се случват по този начин. Ако просто сме тръгнали да си „опитваме късмета навън” без елементарна подготовка и познания, всичко е обречено преди да е започнало.
Да, правилно. Големите пари няма да завалят, нито шеметната кариера ще почука на вратата, ако не си я заслужим.
Материалната страна на този казус винаги е била доста противоречива, но тук от личен опит мога да кажа, че с нужната финансова дисциплина, може да се живее сравнително добре дори без космически заплати и ако човек е достатъчно предприемчив, ще съумее да спестява и да инвестира в каквото намери за добре.
На всички ни е ясно, че не е важно само колко изкарваме, а как ще го разпределим за да ни стига.
Многото долари и евра изкарани с черна работа доста често изчезват, най-вече през летните месеци, когато доста от заминалите се прибират и незнайно защо започват да харчат като обезумели. Резултатът-празен джоб след края на отпуската и връщане в началната позиция. Не изглежда много обещаващо, нали?
От друга страна, „бедната” ни родина е пълна с всевъзможни алтернативи, стига да знаеш как да ги използваш и да разграничаваш безсмисления лукс, от полезната необходимост.
Със сигурност дори да взимаш четири цифрена заплата започваща с числото 2 или 3, няма да стигнеш далеч, ако я прахосваш с лека ръка.
Защото хладилника ти ще е също толкова празен, колкото и когато си взимал нищожно възнаграждение.
Не е тайна,че материализмът и то в най-суровия му вид, примесен с криворазбраната представа за успех, са виновни за „бягствата” в чужбина.
Така мисълта за огромните суми пари и лесния живот, се превръщат в основен приоритет, с надеждата реалността да стане по-различна.
Но тъй като навиците и мислене си остават същите, нищо не се променя.
А кариерното развитие и нормалния живот се превръщат в напрегнат сезон на Сървайвър, който накрая е спечелен от някой друг. Остава смяната на поредната бачкаторска работа, (с бонус хронична умора), и поредните дадени пари за сметки и безумно скъпа квартира с размерите на килер.
И тогава правейки си една обикновена, проста сметка, ще открием,че в България всъщност не е толкова лошо, мизерно и тежко, стига да се вземеш в ръце и да престанеш да мрънкаш искайки всичко на момента.
Вярно, двете ти магистратури може би няма да бъдат взети на сериозно от първия миг, нито професионалните ти умения ще изгреят на хоризонта веднага след като се дипломираш, но с малко повече упоритост и адекватна преценка можеш да постигнеш това, което искаш и да си щастлив.
А щастието само по себе си е доста по-перспективно от това на 40 все още да си обслужващ персонал в някое чуждестранно селце и да си все така неудовлетворен…въпреки пълния хладилник.
A тук можеш да прочетеш любовното обяснение на един електротехник
Да направим правилния избор не винаги е лесна задача, особено когато е замесена вечната дилема дали да останем в България или да се отправим към Терминал 2 въоръжени с един сак и безброй очаквания.
И в двете ситуации са на лице плюсове и минуси които не бива да игнорираме, за да се разочароваме накрая.
И като стана дума за разочарования, нека започнем от разбулването на клишираните митове за мечтания живот извън родната страна.
У редица българи е залегнала заблудата, че чужбина е някаква нова версия на страната на чудесата и всичко, което си пожелаят, веднага ще им бъде дадено.
И тъй като по една или друга причина не са постигнали желаните резултати у нас, смятат, че ако сменят държавата, всичко ще си дойде на мястото.
Но нещата не се случват по този начин. Ако просто сме тръгнали да си „опитваме късмета навън” без елементарна подготовка и познания, всичко е обречено преди да е започнало.
Да, правилно. Големите пари няма да завалят, нито шеметната кариера ще почука на вратата, ако не си я заслужим.
Материалната страна на този казус винаги е била доста противоречива, но тук от личен опит мога да кажа, че с нужната финансова дисциплина, може да се живее сравнително добре дори без космически заплати и ако човек е достатъчно предприемчив, ще съумее да спестява и да инвестира в каквото намери за добре.
На всички ни е ясно, че не е важно само колко изкарваме, а как ще го разпределим за да ни стига.
Многото долари и евра изкарани с черна работа доста често изчезват, най-вече през летните месеци, когато доста от заминалите се прибират и незнайно защо започват да харчат като обезумели. Резултатът-празен джоб след края на отпуската и връщане в началната позиция. Не изглежда много обещаващо, нали?
От друга страна, „бедната” ни родина е пълна с всевъзможни алтернативи, стига да знаеш как да ги използваш и да разграничаваш безсмисления лукс, от полезната необходимост.
Със сигурност дори да взимаш четири цифрена заплата започваща с числото 2 или 3, няма да стигнеш далеч, ако я прахосваш с лека ръка.
Защото хладилника ти ще е също толкова празен, колкото и когато си взимал нищожно възнаграждение.
Не е тайна,че материализмът и то в най-суровия му вид, примесен с криворазбраната представа за успех, са виновни за „бягствата” в чужбина.
Така мисълта за огромните суми пари и лесния живот, се превръщат в основен приоритет, с надеждата реалността да стане по-различна.
Но тъй като навиците и мислене си остават същите, нищо не се променя.
А кариерното развитие и нормалния живот се превръщат в напрегнат сезон на Сървайвър, който накрая е спечелен от някой друг. Остава смяната на поредната бачкаторска работа, (с бонус хронична умора), и поредните дадени пари за сметки и безумно скъпа квартира с размерите на килер.
И тогава правейки си една обикновена, проста сметка, ще открием,че в България всъщност не е толкова лошо, мизерно и тежко, стига да се вземеш в ръце и да престанеш да мрънкаш искайки всичко на момента.
Вярно, двете ти магистратури може би няма да бъдат взети на сериозно от първия миг, нито професионалните ти умения ще изгреят на хоризонта веднага след като се дипломираш, но с малко повече упоритост и адекватна преценка можеш да постигнеш това, което искаш и да си щастлив.
А щастието само по себе си е доста по-перспективно от това на 40 все още да си обслужващ персонал в някое чуждестранно селце и да си все така неудовлетворен…въпреки пълния хладилник.
A тук можеш да прочетеш любовното обяснение на един електротехник