Ако можех да участвам в определянето на тазгодишния Оскар за „най-добър филм“, един от филмите, за които щях със сигурност да дам своя вот е „Джоджо заека“.
Спомням си, че прочитайки заглавието на филма си помислих, че става въпрос за някаква анимация. Когато ми попадна постера и впоследствие гледах трейлъра разбрах, че всъщност не е. Нещо повече – това, което видях в рекламния клип, в комбинация с гарантирано свежото присъствие на Скарлет Йохансон и Сам Рокуел в продукцията, ме принудиха да развея пиратското знаме и да гледам филма. Всички, които все още не са го видели „Джоджо заека“ като част от програмата на „Киномания 2019“, включвайте филма в списъка със задължителни и тичайте към кината след 31 януари, от когато започва неговото излъчване по големите екрани у нас. Режисьорът Тайка Уайтити е забъркал брилятната комбинация от фарс, фантазия и драма, базирана на романа на новозеландската писателка Кристин Люненс „Caging Sky“.
Йоханес Белцер или както майка му го нарича фелдмаршал Джоджо, е десет годишно германче, което убедено се смята за нацист. Тормозен от някои от връстниците си, той дружи с въображаемия си приятел Адолф Хитлер и мрази евреите.., докато за негова най-голяма изненада, не среща едно еврейско момиче, малко по-голямо от него самия, което майка му е скрила на тавана на къщата им.
Според статия, която наскоро четох, въображаемите приятели на момченцата, най-често са по-силни от самите тях, и често са супергерои или персонажи, владеещи някакви сили или способности. Това до някаква степен важи и при Джоджо, който живеейки без баща си, се нуждае от силен приятел в трудните моменти.
Филмът е разказ за баналността и злото на Третия райх, представен през призмата на съзнанието на умно, чувствително и съвсем обикновено немско дете. За щастие Джоджо е отглеждан от майка си, която освен, че много го обича, е имунизирана против идеите на националсоциализма. Освен това е част от съпротивата, което прави ролята на Скарлет Йохансон пресъздава предизвикателно романтична.
Не подценявайте продукцията обаче – смисълът на филма излиза далеч от това, просто да осмее нацизма. Сюжетът разказва за моментът, който е назрял за Йоханес – време е той да порасне. Да остави егоизма и своите убеждения на заден план и да разбере какво е да бъдеш съпричастен. Което няма как да не се случи след запознанството му с Елза, която се крие на тавана, няма рога, но за сметка на това може да рисува. Вярвайки на цялата пропагандна система, разпространявана от нацистите, в началото той се ужасява от своето откритие. Промяната в чувствата на Джоджо след първата му среща с Елза, донося чарът на филма.
В „Джоджо заека“ има и достатъчна доза хумор, за всички, които харесват да гледат филми, с които да се забавляват. Без да влиза в диалог със садизма на гестаповските злодеи, продукцията представя карикатурно картината на една зла система.
„Джоджо заека“ е създаден по блестящ сценарий, с участието на актьорски състав от невероятни звезди, които играят „като за световно“, в един от най-добрите филми за 2019 година.
Ако можех да участвам в определянето на тазгодишния Оскар за „най-добър филм“, един от филмите, за които щях със сигурност да дам своя вот е „Джоджо заека“.
Спомням си, че прочитайки заглавието на филма си помислих, че става въпрос за някаква анимация. Когато ми попадна постера и впоследствие гледах трейлъра разбрах, че всъщност не е. Нещо повече – това, което видях в рекламния клип, в комбинация с гарантирано свежото присъствие на Скарлет Йохансон и Сам Рокуел в продукцията, ме принудиха да развея пиратското знаме и да гледам филма. Всички, които все още не са го видели „Джоджо заека“ като част от програмата на „Киномания 2019“, включвайте филма в списъка със задължителни и тичайте към кината след 31 януари, от когато започва неговото излъчване по големите екрани у нас. Режисьорът Тайка Уайтити е забъркал брилятната комбинация от фарс, фантазия и драма, базирана на романа на новозеландската писателка Кристин Люненс „Caging Sky“.
Йоханес Белцер или както майка му го нарича фелдмаршал Джоджо, е десет годишно германче, което убедено се смята за нацист. Тормозен от някои от връстниците си, той дружи с въображаемия си приятел Адолф Хитлер и мрази евреите.., докато за негова най-голяма изненада, не среща едно еврейско момиче, малко по-голямо от него самия, което майка му е скрила на тавана на къщата им.
Според статия, която наскоро четох, въображаемите приятели на момченцата, най-често са по-силни от самите тях, и често са супергерои или персонажи, владеещи някакви сили или способности. Това до някаква степен важи и при Джоджо, който живеейки без баща си, се нуждае от силен приятел в трудните моменти.
Филмът е разказ за баналността и злото на Третия райх, представен през призмата на съзнанието на умно, чувствително и съвсем обикновено немско дете. За щастие Джоджо е отглеждан от майка си, която освен, че много го обича, е имунизирана против идеите на националсоциализма. Освен това е част от съпротивата, което прави ролята на Скарлет Йохансон пресъздава предизвикателно романтична.
Не подценявайте продукцията обаче – смисълът на филма излиза далеч от това, просто да осмее нацизма. Сюжетът разказва за моментът, който е назрял за Йоханес – време е той да порасне. Да остави егоизма и своите убеждения на заден план и да разбере какво е да бъдеш съпричастен. Което няма как да не се случи след запознанството му с Елза, която се крие на тавана, няма рога, но за сметка на това може да рисува. Вярвайки на цялата пропагандна система, разпространявана от нацистите, в началото той се ужасява от своето откритие. Промяната в чувствата на Джоджо след първата му среща с Елза, донося чарът на филма.
В „Джоджо заека“ има и достатъчна доза хумор, за всички, които харесват да гледат филми, с които да се забавляват. Без да влиза в диалог със садизма на гестаповските злодеи, продукцията представя карикатурно картината на една зла система.
„Джоджо заека“ е създаден по блестящ сценарий, с участието на актьорски състав от невероятни звезди, които играят „като за световно“, в един от най-добрите филми за 2019 година.
Гласували общо: 1 потребители