- Уил Дюран
- Александър Стамболийски Днес хората експериментират. Двадесет и първи век е време на новото, различното, на свободния човек. Хората са смели, дръзки, искат да пробват от всичко. Когато цената е ниска, когато ти се предлага много, човек иска да вземе от всичко. Времената са такива, че настъпват всякакви промени и метаморфози. Всичко, което някога хората са познавали като канони, правила, семейни ценностни, ролите на мъжа и жената в обществото, задълженията, характерни черти за половете, приети за закон неща, днес са тотално разместени и заменени с нови. Всичко, което някога се е смятало за скандално, шокиращо, изненадващо, днес бледнее пред това, което хората правят, когато могат.
Живеем във време, в което е модерно от всичко да се опита, от всичко да се пробва. Любопитството заедно със свободата, която ни е дадена днес, не винаги е добре.
"Цивилизацията започва с ред, расте със свободата и умира с хаоса"
- Уил Дюран
„Стремежът към свободата свършва, щом дойде свободията.”
- Александър Стамболийски
Днес хората експериментират. Двадесет и първи век е време на новото, различното, на свободния човек. Хората са смели, дръзки, искат да пробват от всичко. Когато цената е ниска, когато ти се предлага много, човек иска да вземе от всичко.
Времената са такива, че настъпват всякакви промени и метаморфози. Всичко, което някога хората са познавали като канони, правила, семейни ценностни, ролите на мъжа и жената в обществото, задълженията, характерни черти за половете, приети за закон неща, днес са тотално разместени и заменени с нови. Всичко, което някога се е смятало за скандално, шокиращо, изненадващо, днес бледнее пред това, което хората правят, когато могат.
Колкото по-различно, колкото по-нестандартно, толкова повече му се обръща внимание и занимава народа. Хората се възмущават от странното, от нетипичното, от дръзките и фрапантни неща. А хората не са свикнали и не обичат промените. Когато на едно общество му дадеш твърде много свобода и когато всеки може да прави каквото реши, тогава настъпва хаоса.
Хаосът е неуправляем, затова днес само си мислим, че имаме свобода. Реално вероятно ни е позволено да виждаме това, което някои хора искат да можем. От време на време на опитните мишки пускат по нещо ново, нещо което да породи разногласия, спорове, а на фона на всичко това някой отвън клетката си прави нещо, което остава невидимо за възмутените и разгневени от залъгалката видове. Това е като с котките – насочваш фенерче с червена светлина към пода, движиш го бавно и животното го следва сляпо. Всичко друго остава на заден план. Междувременно потискаш горките опитни мишки, депресираш ги, ядосваш ги и ги психически насилваш. От време на време им даваш повод за обсъждане на нещо, което глупавите те смятат за сериозен проблем.
Съгласен ли си, че такива индивиди лесно се контролират? Смазани, със замъглен поглед, вълнуващи се от глупости, които им подмятат с цел, мислейки си че имат избор?
Мислейки си, че са свободни?
Когато на един народ, който е свикнал да може да избира между 5 неща, му предложиш 50 и му кажеш, че е законно да вземе 20, то той ще пробва най-малко 40.
В някакво такова изкривено време живеем и днес.
Мислим си, че имаме свободата да пробваме всичко, защото от 50 неща, ние можем безнаказано да вземам 40. А суровата реалност е че не виждаме, че всъщност всичко е 1000…
Автор: Евгения Тошева