Светът се раздели с Фреди Меркюри преди 28 години и 1 ден, на 24 ноември 1991 година. Той си отиде на 45 години, вследствие усложнения от СПИН, но музикалното наследство, което остави, продължава да живее.
Рожденото името на гениалния музикант е Фарук Булсара. Роден е в Занзибар на 5 септември 1946 година, но израства в Индия. Семейството му се премества и установява във Великобритания през 1959 година. Основава „Queen“ през 1970 година, заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър. Подробностите около това историческо за музикалната индустрия събитие, гледахме наскоро в удостоения с четири награди „Оскар“ филм на режисьора Браян Сингър – „Бохемска рапсодия“, където Рами Малек пресъздаде образа на Меркюри.
„Аз няма да бъда рок звезда. Аз ще бъда легенда.“ Несъмнено Фреди изпълни това свое обещание - той е избран за най-добър певец на всички времена в анкета от 2005 година на Blender и MTV2. Освен това той е 18-и в списъка на сп. Rolling Stone за 100-те най-велики певци на всички времена и е описан от AllMusic като „един от най-великите рок изпълнители“. Емблематичната „Bohemian Rhapsody“ пък е обявена от Universal Music за най-популярната песен за XX век.
Фреди остави след себи си доста музика, сред която все още могат да се открият нови скъпоценни камъни. Като например демоверсията на „Time Waits For No One” - дълго време смятана за изгубена. Парчето първоначално е било част мюзикъл на Дейв Кларк, наречен „Time”. Той се играе около две години, като впоследствие Кларк създава саундтрак албум към него и решава да покани Меркюри да изпълни едно от парчетата. Всички му казват, че той няма да се съгласи, но Фреди освен, че записва предложеното му „In My Defense”, изпява и „Time Waits For No One”, която тогава се казва „Time”. Записва я през януари 1986 г. Първоначалната демо версия – само с гласа на Фреди и пиано, остава някак в забвение до този юни, когато е представена по Radio 2 на BBC.
Хитовете на Queen и тяхното място в класацията за най-продаваните албуми за всички времена е неоспоримо, но този път насочваме вниманието ви към най-теглените (стриймвани) солови песни на Фреди в съвременната дигитална сфера.
„Barcelona”
През ’87 година Фреди шегувайки се заявява: „преминавам към операта. Забравете рокендрола!" Но всъщност по този начин анонсира един специален албум, който се превръща в постижение на самостоятелното му творчество. Едноименната песен „Barcelona“ е дует с оперната прима Монсерат Кабайе и излиза в края на 1987 година. Идеята за нея се ражда на оперно представление, което Фреди Меркюри посещава, за да чуе Лучано Павароти, и където е силно впечатлен от мецо сопраното на Монсерат Кабайе, която също е част от спектакъла. Песента първоначално достига до номер осем в Британската сингъл класация, но при преиздаването ѝ по случай Олимпийските игри в Браселона през 1992 година, достига до номер две. За церемонията по откриване на Олимпиадата е било запланувано двамата изпълнители да изпълнят популярната си дуетна песен, но за жалост Фреди умира осем месеца преди събитието.
„Living On My Own“
Песента е включена в първия солов албум на Меркюри, носещ заглавието „Mr. Bad Guy“ и дебютира в началото на септември 1985 година, като няма кой знае какъв успех. След смъртта на Фреди обаче, през 1993-та No More Brothers правят ремикс и „Living on My Own“ оглавява сингъл класацията във Великобритания. Песента е стриймната над 3,44 милиона пъти.
Голяма част от кадрите във видеото са заснети на култово парти по случай 39-ия рожден ден на изпълнителя, в Мюнхен през 1985 година.
„The Great Pretender“
Песента „The Great Pretender“ е на групата The Platters, записана от тях през 1955 година. Версията на Фреди от 1987 година, става значително по-популярна от оригинала. Достига до номер 4 в сигнъл класацията на Великобритания, а съпътстващото я видео се превърна в едно от най-известните в кариерата на изпълнителя. То включва много от известните му образи от музикални клипове през годините, като например тези в „I Want to Break Free“, „Crazy Little Thing Called Love“ и „Bohemian Rhapsody“.
Светът се раздели с Фреди Меркюри преди 28 години и 1 ден, на 24 ноември 1991 година. Той си отиде на 45 години, вследствие усложнения от СПИН, но музикалното наследство, което остави, продължава да живее.
Рожденото името на гениалния музикант е Фарук Булсара. Роден е в Занзибар на 5 септември 1946 година, но израства в Индия. Семейството му се премества и установява във Великобритания през 1959 година. Основава „Queen“ през 1970 година, заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър. Подробностите около това историческо за музикалната индустрия събитие, гледахме наскоро в удостоения с четири награди „Оскар“ филм на режисьора Браян Сингър – „Бохемска рапсодия“, където Рами Малек пресъздаде образа на Меркюри.
„Аз няма да бъда рок звезда. Аз ще бъда легенда.“ Несъмнено Фреди изпълни това свое обещание - той е избран за най-добър певец на всички времена в анкета от 2005 година на Blender и MTV2. Освен това той е 18-и в списъка на сп. Rolling Stone за 100-те най-велики певци на всички времена и е описан от AllMusic като „един от най-великите рок изпълнители“. Емблематичната „Bohemian Rhapsody“ пък е обявена от Universal Music за най-популярната песен за XX век.
Фреди остави след себи си доста музика, сред която все още могат да се открият нови скъпоценни камъни. Като например демоверсията на „Time Waits For No One” - дълго време смятана за изгубена. Парчето първоначално е било част мюзикъл на Дейв Кларк, наречен „Time”. Той се играе около две години, като впоследствие Кларк създава саундтрак албум към него и решава да покани Меркюри да изпълни едно от парчетата. Всички му казват, че той няма да се съгласи, но Фреди освен, че записва предложеното му „In My Defense”, изпява и „Time Waits For No One”, която тогава се казва „Time”. Записва я през януари 1986 г. Първоначалната демо версия – само с гласа на Фреди и пиано, остава някак в забвение до този юни, когато е представена по Radio 2 на BBC.
Хитовете на Queen и тяхното място в класацията за най-продаваните албуми за всички времена е неоспоримо, но този път насочваме вниманието ви към най-теглените (стриймвани) солови песни на Фреди в съвременната дигитална сфера.
„Barcelona”
През ’87 година Фреди шегувайки се заявява: „преминавам към операта. Забравете рокендрола!" Но всъщност по този начин анонсира един специален албум, който се превръща в постижение на самостоятелното му творчество. Едноименната песен „Barcelona“ е дует с оперната прима Монсерат Кабайе и излиза в края на 1987 година. Идеята за нея се ражда на оперно представление, което Фреди Меркюри посещава, за да чуе Лучано Павароти, и където е силно впечатлен от мецо сопраното на Монсерат Кабайе, която също е част от спектакъла. Песента първоначално достига до номер осем в Британската сингъл класация, но при преиздаването ѝ по случай Олимпийските игри в Браселона през 1992 година, достига до номер две. За церемонията по откриване на Олимпиадата е било запланувано двамата изпълнители да изпълнят популярната си дуетна песен, но за жалост Фреди умира осем месеца преди събитието.
„Living On My Own“
Песента е включена в първия солов албум на Меркюри, носещ заглавието „Mr. Bad Guy“ и дебютира в началото на септември 1985 година, като няма кой знае какъв успех. След смъртта на Фреди обаче, през 1993-та No More Brothers правят ремикс и „Living on My Own“ оглавява сингъл класацията във Великобритания. Песента е стриймната над 3,44 милиона пъти.
Голяма част от кадрите във видеото са заснети на култово парти по случай 39-ия рожден ден на изпълнителя, в Мюнхен през 1985 година.
„The Great Pretender“
Песента „The Great Pretender“ е на групата The Platters, записана от тях през 1955 година. Версията на Фреди от 1987 година, става значително по-популярна от оригинала. Достига до номер 4 в сигнъл класацията на Великобритания, а съпътстващото я видео се превърна в едно от най-известните в кариерата на изпълнителя. То включва много от известните му образи от музикални клипове през годините, като например тези в „I Want to Break Free“, „Crazy Little Thing Called Love“ и „Bohemian Rhapsody“.
Гласували общо: 1 потребители