От няколко дни съм се запритеснявала и не мога да спра да мисля дали, когато отида на вече резервираната ми почивка на морето няма да се наложи да бягам бързо обратно към София, защото току виж се е развило някое цунами. Да не дава Господ, но това наистина не би ме учудило, имайки предвид, че времето тотално полудя и не знае къде се намира, та покрай него и ние съвсем се ошашкахме.
Следейки тенденциите на метеорологичните условия и факта, че през пролетта валя сняг, лятото ни къпе порой след порой и картата на България се превърна в 90% вода и 10% суша – сиреч връх Мусала и връх Вихрен... то може би през есента евентуално ще е достатъчно топло, за да се топнем в морето. А пък ако до зимата още не е свършил света, то тогава ще сме страшни късметлии.
Шегата настрана – сезоните наистина се размешаха и със сигурност това е повече от неприятно за всички нас, но пък е и доста егоистично да мрънкаме, защото стигнах до извода, че всъщност ние сами сме си го направили. Времето не е полудяло – то ни отмъщава.
Чисто и просто природата ни го връща за това, че си хвърляме фасовете навсякъде по улиците, а не на предназначените за това места; че изкореняваме зелените площи, за да може на тяхно място да построим някой и друг нов блок и че в гаражите си имаме повече от една кола, защото грам не ни вълнува колко много вредни емисии отделят автомобилите във въздуха и какво причинява това на озоновия слой.
И въпреки че дълго време на нас хората не ни пукаше за това какво говорят онези „ненормалници“ екоактивистите и смятахме всяка тяхна дума за псевдо загриженост към Земята, то сега вече е крайно време да ни запука, защото тях може и да не ги послушахме, но природата се намеси и то по доста красноречив начин.
Със сигурност обаче дискомфорта, който ние ѝ причиняваме с непрестанните си нехайни действия е в пъти по-голям от това сезоните да се поразместят малко. Но именно тази размяна на топло и студено е една доста ярка сигнална лампа, която трябва да накара всички ни да се замислим за нещата, които правим и последствията от тях.
Да водиш еко съобразен живот не е задължително да те превърне в маниак на тема разделно събиране на отпадъците или пък намаляване на употребата на продукти до минимум. Достатъчно като за начало е да ти пука и да имаш предвид, че нещата могат да станат много по-страшни, ако не предприемем някакви мерки за това да спрем да пречим на Земята да съществува.
Защото изчезне ли тя – изчезваме и ние, а не мисля, че някой разумен човек би искал това да му се случи и то, защото самият той го е предизвикал. Това би представлявала някаква много странна комбинация от убийство и самоубийство в едно, а за да го искаш трябва да си страшен мазохист и садист, което въобще не е повод за гордост.
Повод за гордост обаче би било да отделиш една минута от времето си и да се замислиш каква част от нещата, който вършиш всекидневно не пречат на природата и каква я убива бавно. Реално дори не е нужно да се стремиш да удължиш живота на планената Земя – това е върпос на желание, но пък е твое задължение като жител на синята планета поне да не ѝ пречиш да си живее живота, защото твоят преди всичко ти е подарък, именно от нея...
P.S: Може и сезоните да си размениха ролите, но нека не забравяме, че винаги може да е и по-лошо – като например да валят сняг, дъжд и градушка едновременно в компанията на земетресение, мъгла, светкавици и гръмотевици. Е, определено бихме казали: „Не, мерси“ и нека не забравяме, че можем да го предотвратим.
А тук можеш да прочетеш защо клиентът винаги има право
Напоследък не съм много доволна от метеорологичните условия, та чак не мога и да се зарадвам, че е лято, защото само и единствено от астрономическа гледна точка може да се каже, че то е настъпило. Но по-важно е какво виждаш през прозореца, когато се събудиш, а да те убеждават, че е лято пък навън да пере градушка с големина на лешник някак си е доста необичайно.
От няколко дни съм се запритеснявала и не мога да спра да мисля дали, когато отида на вече резервираната ми почивка на морето няма да се наложи да бягам бързо обратно към София, защото току виж се е развило някое цунами. Да не дава Господ, но това наистина не би ме учудило, имайки предвид, че времето тотално полудя и не знае къде се намира, та покрай него и ние съвсем се ошашкахме.
Следейки тенденциите на метеорологичните условия и факта, че през пролетта валя сняг, лятото ни къпе порой след порой и картата на България се превърна в 90% вода и 10% суша – сиреч връх Мусала и връх Вихрен... то може би през есента евентуално ще е достатъчно топло, за да се топнем в морето. А пък ако до зимата още не е свършил света, то тогава ще сме страшни късметлии.
Шегата настрана – сезоните наистина се размешаха и със сигурност това е повече от неприятно за всички нас, но пък е и доста егоистично да мрънкаме, защото стигнах до извода, че всъщност ние сами сме си го направили. Времето не е полудяло – то ни отмъщава.
Чисто и просто природата ни го връща за това, че си хвърляме фасовете навсякъде по улиците, а не на предназначените за това места; че изкореняваме зелените площи, за да може на тяхно място да построим някой и друг нов блок и че в гаражите си имаме повече от една кола, защото грам не ни вълнува колко много вредни емисии отделят автомобилите във въздуха и какво причинява това на озоновия слой.
И въпреки че дълго време на нас хората не ни пукаше за това какво говорят онези „ненормалници“ екоактивистите и смятахме всяка тяхна дума за псевдо загриженост към Земята, то сега вече е крайно време да ни запука, защото тях може и да не ги послушахме, но природата се намеси и то по доста красноречив начин.
Със сигурност обаче дискомфорта, който ние ѝ причиняваме с непрестанните си нехайни действия е в пъти по-голям от това сезоните да се поразместят малко. Но именно тази размяна на топло и студено е една доста ярка сигнална лампа, която трябва да накара всички ни да се замислим за нещата, които правим и последствията от тях.
Да водиш еко съобразен живот не е задължително да те превърне в маниак на тема разделно събиране на отпадъците или пък намаляване на употребата на продукти до минимум. Достатъчно като за начало е да ти пука и да имаш предвид, че нещата могат да станат много по-страшни, ако не предприемем някакви мерки за това да спрем да пречим на Земята да съществува.
Защото изчезне ли тя – изчезваме и ние, а не мисля, че някой разумен човек би искал това да му се случи и то, защото самият той го е предизвикал. Това би представлявала някаква много странна комбинация от убийство и самоубийство в едно, а за да го искаш трябва да си страшен мазохист и садист, което въобще не е повод за гордост.
Повод за гордост обаче би било да отделиш една минута от времето си и да се замислиш каква част от нещата, който вършиш всекидневно не пречат на природата и каква я убива бавно. Реално дори не е нужно да се стремиш да удължиш живота на планената Земя – това е върпос на желание, но пък е твое задължение като жител на синята планета поне да не ѝ пречиш да си живее живота, защото твоят преди всичко ти е подарък, именно от нея...
P.S: Може и сезоните да си размениха ролите, но нека не забравяме, че винаги може да е и по-лошо – като например да валят сняг, дъжд и градушка едновременно в компанията на земетресение, мъгла, светкавици и гръмотевици. Е, определено бихме казали: „Не, мерси“ и нека не забравяме, че можем да го предотвратим.
А тук можеш да прочетеш защо клиентът винаги има право