Тютюневата индустрия в България, дава заглавието и сюжета на цял един роман: "Тютюн" на Димитър Димов, който учениците така недолюбват. Сред градчето за производство на цигари - фабрика "Никотиана", пламва страстната любовна история между Борис Морев и Ирина. Тук се намесват пари, власт, авторитет и политика, но изгрящата страст се оказва пагубна за красивата двойка. Веднага след излизането си, книгата е посрещната на нож от социалистическата критика и на Димов са му пратени указания, как да редактира текста си. Така от еднотомна, творбата става двутомна. Критиците твърдят, че това осакатява действието и днес по книжарниците могат да се намерят и двата варианта на произведението. Романът вдъхновява Въло Радев да създаде своята екранизация по едноименното литературно произведение. Така в ролите на главните герои виждаме символът на българското социалистическо кино Невена Коканова и Йордан Матев, който със своята строгост и чар, вдъхновява не една българска работничка през 60-те. "Тютюн" не е единственият филм, който показва цигарите, като начин на живот, страст.
Във френското кино от 60-те и 70-те Ив Монтан и Жан Пол Белмондо се надпреварват да пушат, а цигарите с френска марка, покрай тях, се превръщат в желан атрибут за всеки български мъж. Джеймс Дийн и Хъмфри Богарт също са страстни пушачи на екрана. В анимационното кино се появява филмчето за каубоят Щастливият Люк, но през 80-те цигарата в устата на героя е заменена със сламка и това носи награда от Световната здравна организация за създателите на рисувания образ. Десетилетия по-късно, далеч по-прозаично ни заливаха с реклами на американски цигари.
В началото на 90-те по българската телевизия започнаха да излъчват реклами с каубои, които яздят из дивата Америка и пушат. Кумири за мъжете и сексимволи за жените, тези образи бързо продаваха червено-белите картонени кутии с цигари. Дори найлоновите торби с каубоите на въпросната американска компания станаха хит и се разкупуваха бързо. Но има едно голямо "но". Българската държавна цигарена компания започна да губи пазари. Качеството на продукцията на това успешно предприятие, преместило седалището си от Пловдив в Благоевград, започна да спада. Все повече купувачи предпочитаха вносните цигари. През седмица-две или няколко месеца, държавата вдигаше акциза на цигарите и цената се увеличаваше. Търговците не смогваха да слагат новите цени. Цигарените марки, социалистическата гордост на България, изчезнаха от българския пазар. Днес те са само спомен и могат да се видят в Ретро музея във Варна. Но се появиха други, излязоха на мода тънките цигари и цигарите с аромат. Днес българската цигарена компания, която ги произвежда, е частна компания, след като е приватизирана през 2011 г. И към днешна дата също има дял в българския пазар на тютюневи изделия и то доста голям. От тогава насам ние се лутаме сред забрани и закони за тютюнопушенето. Забранено е да се пуши в заведенията, освен ако няма открита част, в която въздухът да се сменя.
Моята учителка по история казваше, че се познава кога едно управление е крайно, по отношението му към пушачите и заявяваше, че нацисткия режим в Германия е забранил пушенето през 30-те. На мен не ми е приятно да обядвам или вечерям и да поглъщам с всяка хапка цигарен дим. Но да си представим, ако забраним пушенето, какво би се случило. Няма ли това да е повод за стотици емоционални кризи, нервни сривове, скандали? Цигарите имат свойството да успокояват пушачите. Затова, да бъдем отговорни и да оставим тези, които искат, да се тровят, но да направим така, че да не тровят другите. Призив от екрана се чу с думите, че решението е Соломоновско и действително, трябва да се улучи златната среда, да не се накърнят инетересите нито на една група от обществото или на българската икономика. Ще се решава скоро, какво да се прави с цигарения дим, а докато депутатите не натиснат заветните бутони в парламента, ще се пуши у дома или скришом някъде навън.
Автор: Мая Джамбазова
Източник: Actualno.com
А това можеш да консумираш безотговорно!
Пушенето от векове е шик. Предците ни пушели тютюна, докаран от Новия свят, с лули. Днес имаме запазени турски паници по музеите, с изображения на пушачи с чибук. Бедните в Севиля пък, през XVI изобретили цигарите. Събирали разпилените тютюн и амбалажна хартия по улиците и свивали папироси, защото нямали пари за лули.
Тютюневата индустрия в България, дава заглавието и сюжета на цял един роман: "Тютюн" на Димитър Димов, който учениците така недолюбват. Сред градчето за производство на цигари - фабрика "Никотиана", пламва страстната любовна история между Борис Морев и Ирина. Тук се намесват пари, власт, авторитет и политика, но изгрящата страст се оказва пагубна за красивата двойка. Веднага след излизането си, книгата е посрещната на нож от социалистическата критика и на Димов са му пратени указания, как да редактира текста си. Така от еднотомна, творбата става двутомна. Критиците твърдят, че това осакатява действието и днес по книжарниците могат да се намерят и двата варианта на произведението. Романът вдъхновява Въло Радев да създаде своята екранизация по едноименното литературно произведение. Така в ролите на главните герои виждаме символът на българското социалистическо кино Невена Коканова и Йордан Матев, който със своята строгост и чар, вдъхновява не една българска работничка през 60-те. "Тютюн" не е единственият филм, който показва цигарите, като начин на живот, страст.
Във френското кино от 60-те и 70-те Ив Монтан и Жан Пол Белмондо се надпреварват да пушат, а цигарите с френска марка, покрай тях, се превръщат в желан атрибут за всеки български мъж. Джеймс Дийн и Хъмфри Богарт също са страстни пушачи на екрана. В анимационното кино се появява филмчето за каубоят Щастливият Люк, но през 80-те цигарата в устата на героя е заменена със сламка и това носи награда от Световната здравна организация за създателите на рисувания образ. Десетилетия по-късно, далеч по-прозаично ни заливаха с реклами на американски цигари.
В началото на 90-те по българската телевизия започнаха да излъчват реклами с каубои, които яздят из дивата Америка и пушат. Кумири за мъжете и сексимволи за жените, тези образи бързо продаваха червено-белите картонени кутии с цигари. Дори найлоновите торби с каубоите на въпросната американска компания станаха хит и се разкупуваха бързо. Но има едно голямо "но". Българската държавна цигарена компания започна да губи пазари. Качеството на продукцията на това успешно предприятие, преместило седалището си от Пловдив в Благоевград, започна да спада. Все повече купувачи предпочитаха вносните цигари. През седмица-две или няколко месеца, държавата вдигаше акциза на цигарите и цената се увеличаваше. Търговците не смогваха да слагат новите цени. Цигарените марки, социалистическата гордост на България, изчезнаха от българския пазар. Днес те са само спомен и могат да се видят в Ретро музея във Варна. Но се появиха други, излязоха на мода тънките цигари и цигарите с аромат. Днес българската цигарена компания, която ги произвежда, е частна компания, след като е приватизирана през 2011 г. И към днешна дата също има дял в българския пазар на тютюневи изделия и то доста голям. От тогава насам ние се лутаме сред забрани и закони за тютюнопушенето. Забранено е да се пуши в заведенията, освен ако няма открита част, в която въздухът да се сменя.
Моята учителка по история казваше, че се познава кога едно управление е крайно, по отношението му към пушачите и заявяваше, че нацисткия режим в Германия е забранил пушенето през 30-те. На мен не ми е приятно да обядвам или вечерям и да поглъщам с всяка хапка цигарен дим. Но да си представим, ако забраним пушенето, какво би се случило. Няма ли това да е повод за стотици емоционални кризи, нервни сривове, скандали? Цигарите имат свойството да успокояват пушачите. Затова, да бъдем отговорни и да оставим тези, които искат, да се тровят, но да направим така, че да не тровят другите. Призив от екрана се чу с думите, че решението е Соломоновско и действително, трябва да се улучи златната среда, да не се накърнят инетересите нито на една група от обществото или на българската икономика. Ще се решава скоро, какво да се прави с цигарения дим, а докато депутатите не натиснат заветните бутони в парламента, ще се пуши у дома или скришом някъде навън.
Автор: Мая Джамбазова
Източник: Actualno.com
А това можеш да консумираш безотговорно!