Видяхте ли? Заваля! Мълвата тръгва от пушалнята (мястото за пушеше в офиса) и бързо се понася от уста на уста, и от стая в стая. За кратко дъждът се превръща в основна тема за разговори, а мрачното настроение обхваща почти всички. Хората са недоволни. Това, че заваля определено не влиза в плановете на никого за деня. А няма как да не се съобразиш с нещо, което може да те измокри.
Аз не виждам голяма драма в това, че вали. Какви са тези унили физиономии!? Та това е просто дъжд. Бива ли да ни потъват гемиите, само защото е заваляло. Да, малко по-хладно е, но вярвам ще го преживеем. Ще повали малко, пък ще спре.
Но не. Прогнозата на песимистите се сбъдва и времето остава намръщено и мокро при настъпване края на работния ден. Не нося чадър. Не следя прогнозата за времето и няма как да ги предвидя тези неща. Все пак якето ми е подходящо за сезона и има качулка, която да ме спаси донякъде от измокрянето.
Започвам да си проправям път през тълпата по пътя към дома. За Бога колко хора има в този град! И повечето от тях едвам кретат по тесните тротоари. Предполагам всички сте се озовавали в тротоарно задръстване. Няма как да не сте. Най-отпред някоя възрастна дама, като стара Лада едва-едва дърпа задължителната количка с две колела, а зад нея дъъълга редица. И днес пак е нещо подобно, но не успявам да видя каква точно е причината този път.
Вече се усещам мокър и се налага да предприема рисковано изпреварване с риск да се сблъскам с насреща идващите ми хора.
Напомням си да вървя внимателно, за да успявам да избегна плочките-бомби, но те просто са прекалено много и навсякъде - няколко избухват в краката ми.
Гора от чадъри. Всякакви размери и цветове. Някои са с големината на плажен чадър, подсигурявайки на собствениците си максимално от желаната сушина. Други опърпани, изкривени - правят колкото могат за притежателите си, без много-много да им пука. Така или иначе за тях се сещат само, когато завали. И дори не ги прибират в калъфчето, а небрежно ги захвърлят някъде из антрето.
Прекалено захласнат в търсене на нещо забавно в ежедневната рутина, отскачам в последния момент, за да се спася от водната вълна, вдигната от прелитаща край тротоара кола. Винаги може да станеш по-мокър отколкото си реално! Явно днес прибирането пеш от работа няма да ми се получи. С малко късмет си хващам такси. По скоро много късмет.
Отключвам входната врата измръзнал и моментално се отправям към дистанционното на климатика, който ще ми донесе желаната топлина. Не успявам да превъзмогна желанието си да изпия нещо по-силно, което да ме стопли. Сипвам си два пръста бърбън. После взимам горещ душ, след което вече всичко се нормализира и аз отново не виждам нищо лошо в дъждовното време.
Малко по-късно, когато дъждът вече е спрял, извеждам кучето на разходка. Наслаждавам се на блестящите като стъкло улици. Разходката е приятна. Поверявам в смартфона какво ще бъде времето утре. Отново се очаква да вали. Нека вали! Само дано не забравя да си взема чадъра този път.
Видяхте ли? Заваля! Мълвата тръгва от пушалнята (мястото за пушеше в офиса) и бързо се понася от уста на уста, и от стая в стая. За кратко дъждът се превръща в основна тема за разговори, а мрачното настроение обхваща почти всички. Хората са недоволни. Това, че заваля определено не влиза в плановете на никого за деня. А няма как да не се съобразиш с нещо, което може да те измокри.
Аз не виждам голяма драма в това, че вали. Какви са тези унили физиономии!? Та това е просто дъжд. Бива ли да ни потъват гемиите, само защото е заваляло. Да, малко по-хладно е, но вярвам ще го преживеем. Ще повали малко, пък ще спре.
Но не. Прогнозата на песимистите се сбъдва и времето остава намръщено и мокро при настъпване края на работния ден. Не нося чадър. Не следя прогнозата за времето и няма как да ги предвидя тези неща. Все пак якето ми е подходящо за сезона и има качулка, която да ме спаси донякъде от измокрянето.
Започвам да си проправям път през тълпата по пътя към дома. За Бога колко хора има в този град! И повечето от тях едвам кретат по тесните тротоари. Предполагам всички сте се озовавали в тротоарно задръстване. Няма как да не сте. Най-отпред някоя възрастна дама, като стара Лада едва-едва дърпа задължителната количка с две колела, а зад нея дъъълга редица. И днес пак е нещо подобно, но не успявам да видя каква точно е причината този път.
Вече се усещам мокър и се налага да предприема рисковано изпреварване с риск да се сблъскам с насреща идващите ми хора.
Напомням си да вървя внимателно, за да успявам да избегна плочките-бомби, но те просто са прекалено много и навсякъде - няколко избухват в краката ми.
Гора от чадъри. Всякакви размери и цветове. Някои са с големината на плажен чадър, подсигурявайки на собствениците си максимално от желаната сушина. Други опърпани, изкривени - правят колкото могат за притежателите си, без много-много да им пука. Така или иначе за тях се сещат само, когато завали. И дори не ги прибират в калъфчето, а небрежно ги захвърлят някъде из антрето.
Прекалено захласнат в търсене на нещо забавно в ежедневната рутина, отскачам в последния момент, за да се спася от водната вълна, вдигната от прелитаща край тротоара кола. Винаги може да станеш по-мокър отколкото си реално! Явно днес прибирането пеш от работа няма да ми се получи. С малко късмет си хващам такси. По скоро много късмет.
Отключвам входната врата измръзнал и моментално се отправям към дистанционното на климатика, който ще ми донесе желаната топлина. Не успявам да превъзмогна желанието си да изпия нещо по-силно, което да ме стопли. Сипвам си два пръста бърбън. После взимам горещ душ, след което вече всичко се нормализира и аз отново не виждам нищо лошо в дъждовното време.
Малко по-късно, когато дъждът вече е спрял, извеждам кучето на разходка. Наслаждавам се на блестящите като стъкло улици. Разходката е приятна. Поверявам в смартфона какво ще бъде времето утре. Отново се очаква да вали. Нека вали! Само дано не забравя да си взема чадъра този път.
Гласували общо: 1 потребители