Атанас Михайлов е много неща в едно - телевизионен водещ, певец, актьор, спортист. Преди години се изявява като певец в момчешката група "Ъп даун", просъществувала от 1998 до 2002 г., участва във филмовите продукции "Едно дете в повече" и "Църква за вълци" (2002-2005 г.).
Наско започва телевизионната си кариера от МелоТВМания, където е водещ в продължение на седем години. Мести се в музикалната телевизия City TV, като междувременно се снима и в няколко филма. Получава главна роля в криминалния сериал "Кантора Митрани", както и роли в ,,Столичани в повече‘‘ и ,,Откраднат живот‘‘, "Под прикритие" и кино-лентата "Дъвка за балончета". Последните му участия са в сериала "All Inclusive", кинопродукцията "чудовища".
В момента е актьор в открита сцена "Сълза и смях", практикува усилено екстремни спортове и се изявява като ТВ водещ, преподава поведение пред камера и прави презентации.
Свързахме се с него, за да разберем какво ще ни отговори на нашите "20 бързи въпроса". Ето какво ни сподели той:
Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.
Най-голямото предизвикателство е човек, независимо от обстоятелствата, проблемите, които възникват, шефове, да останеш усмихнат и позитивен. При мен не е така, защото аз попринцип съм си усмихнат и позитивен и общо взето хората казват: "Убий тъпака с мълчание", а аз казвам "Убий тъпака и различните сюжетни линии в работата с усмивка". Така всеки един проблем се решава по-лесно.
Предизвикателство в работата ми е също да предам емоцията и настроенията на хората, с които работя. Трябва да бъдеш нещо като психолог, защото всеки човек е индивидуален и трябва да имаш специален подход. Може би най-голямото предивикателство е да кажеш истината в очите на хората без да ги обидиш. Хората не обичат да слушат истината. Всеки си живее в свой илюзорен свят и когато му кажеш истината, започват да се сърдят и да се обиждат. Аз винаги казвам нещата в очите. На такъв етап в живота си съм, в който не ме интересува дали ще ми се разсърдят или обидят, когато им кажа истината.
Най-вредният и най-полезният ви навик?
Най-полезният ми навик е, че спортът за мен е на първо място. Обожавам екстремните спортове и всичко, което вдига адреналина - скачане с парашути до гмуркане с бутилки под вода на 30-40 метра. Това ме прави най-щастлив.
Най-вредният ми навик е, че съм работохолик като типичен козирог. Това е вредно за хората около мен. Когато имам нещо, което трябва да свърша, съм на 100% в него. Гледам да го свърша сам, защото искам да знам, че ще е направено по най-добрия начин. Когато го правя, не обръщам много внимание на странични неща - например, няма да разходя кучето, няма да се видя със сестра ми, няма да отида да играя баскетбол...
Ценностите, в които вярвате най-силно?
Добротата в хората и любовта, колкото и банално да звучи. Трябва да вярваш в себе си и да правиш най-доброто за себе си.
Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?
При мен е лесно, защото нещата, които правя са хем за деца, хем за възрастни. Ще обясня, че се забавлявам, докато работя, защото обичам работата си. Седемгодишните деца са дори по-умни от някои възрастни. Разбират всичко и дори разсъждават много дълбоко. Но все пак, бих обяснил, че можеш да бъдеш когото си поискаш - супергерой или най-големия ти враг в едно - хората ще те харесват зо това, което правиш.
Пет книги, които са задължителни на лавицата?
Артър Кларк - "Краят на детството", "Карлсон който живее на покрива", "Пипи дългото чорапче", "Синовете на великата мечка", "Мъдростта на вековете".
Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?
Да науча езици. Много искам да науча други езици. Имам приятелска, която говори 9 езика, включително японски. За това не ми достига време. Аз предпочитам да спортувам, вместо да седна и да уча. Бих го учил в движение, а не в стая с чинове по 4 часа. Не е моето. Никога не съм бил от учениците, които учат по цял ден. Запомнях материала в час и нямах нужда да уча вкъщи.
Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?
Единственото, което аз бих променил, е психиката на хората - да не са толкова мрачни, да са по-усмихнати. Това не може да стане със закон. Когато се оправи ситуацията в икономиката - хората да имат достатъчно пари да си платят храната, тока и водата, може би и това ще стане.
Тук ме радва свободата. Не всичко е минало под закона - мога да отида с кучето си в планината, мога да си запаля огън без проблеми, да изляза с алкохол по улицата, да си опъна палатката за една вечер на морето. Когато станем толкова законова страна колкото САЩ, тогава ще се усети напрежение през цялото време и ще стане затормозяващо.
Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?
Най-важният съвет е да загряваме преди тренировка. Когато бях малък, големите ни казваха да загряваме, защото като остареем ще усетим, че е било важно. Е, оказаха се много прави!
Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? Какво щяхте да ги питате?
Щяха да бъдат нобелови лауреати в различни дисциплини. Ще са сфери, свързани с Космоса и науката. Иска ми се чрез тези големи умове да сложим край на кризата с горивата например. Все повече излиза информация за коли на вода и съм сигурен, че тази технология е измислена вече. Искам да направим всичко това да стане общо достъпно и то напълно безплатно.
Кой ви е по-симпатичен: безотговорния бохем или неспасяемия работохолик?
Със сигурност неспасяемият работохолик не е от най-симпатичните хора. Представям си го като един скучен човек, който само работи без да отделя време за никакво забавление. Най-хубавото е, когато можеш да съчетаеш работата със забавлението, както аз правя. Моите две любими неща са камерата и екстремните спортове. Когато човек обича това, което прави, работата се превръща в забавление.
Нещото, което ви изкарва извън нерви?
Простотията на хората. Наглостта на хората.
Най-хубавият начин за прахосване на времето?
Спортовете, естествено.
Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?
Ще говоря за 100 години напред. Очаквам, за съжаление, все по-голямо глобално затопляне - горещо бъдеще, съчетано с ледени епохи. Моето бъдеще, за съжаление, е черногледо. Според мен ще видим това още докато сме живи. Дано не съм прав.
Какво никога не прощавате?
Бих казал, че съм доста некраен в тази сфера. Има само един случай, който никога не бих простил - когато човек е имал нужда, ти не си му помогнал. А си могъл... Тук конкретно говоря за Георги Христов, който през целия си живот е бил много добър приятел с моята леля, която в момента е инвалид. Тя му е снимала първите клипове, помогнала му е за неговата професионална кариера, за това, което е. В един момент, преди години, когато го помолих за малка парична помощ, ако има възможност, той така грубо се отнесе с леля ми, че това никога няма да го простя!
Градовете, които винаги са в сърцето ви?
София, със сигурност. Аз съм си израстнал тук. Вторият е град Лонг Бийч, защото там завърших. Това са - няма други. Тях свързвам с емоции и приятелства, както и прекрасни спомени.
Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?
Работата и спортът.
По какво познавате, че някой е "ваш човек"?
По блясъка в очите, по погледа.
Масова мания, която никога не сте разбирали?
Не разбирам всички видове корекции, които жените си правят. Стават като смешни животинчета.
Какво с времето се отказахте да правите?
Да купонясвам, да ходя по партита и дискотеки. Преди беше нон стоп. Пак го правя, но е все по-рядко.
Цитатът, който ви ръководи най-много?
"Опитай смъртта, но остани жив". Свързано е и с екстремните спортове, с които се занимавам. Този цитат не означава, че трябва да си безразсъден. Всеки трябва да знае кои са границите. Имало е случаи, в които съм се радвал, че съм се отказал.
Интервю на Илиана СимеоноваАтанас Михайлов е много неща в едно - телевизионен водещ, певец, актьор, спортист. Преди години се изявява като певец в момчешката група "Ъп даун", просъществувала от 1998 до 2002 г., участва във филмовите продукции "Едно дете в повече" и "Църква за вълци" (2002-2005 г.).
Наско започва телевизионната си кариера от МелоТВМания, където е водещ в продължение на седем години. Мести се в музикалната телевизия City TV, като междувременно се снима и в няколко филма. Получава главна роля в криминалния сериал "Кантора Митрани", както и роли в ,,Столичани в повече‘‘ и ,,Откраднат живот‘‘, "Под прикритие" и кино-лентата "Дъвка за балончета". Последните му участия са в сериала "All Inclusive", кинопродукцията "чудовища".
В момента е актьор в открита сцена "Сълза и смях", практикува усилено екстремни спортове и се изявява като ТВ водещ, преподава поведение пред камера и прави презентации.
Свързахме се с него, за да разберем какво ще ни отговори на нашите "20 бързи въпроса". Ето какво ни сподели той:
Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.
Най-голямото предизвикателство е човек, независимо от обстоятелствата, проблемите, които възникват, шефове, да останеш усмихнат и позитивен. При мен не е така, защото аз попринцип съм си усмихнат и позитивен и общо взето хората казват: "Убий тъпака с мълчание", а аз казвам "Убий тъпака и различните сюжетни линии в работата с усмивка". Така всеки един проблем се решава по-лесно.
Предизвикателство в работата ми е също да предам емоцията и настроенията на хората, с които работя. Трябва да бъдеш нещо като психолог, защото всеки човек е индивидуален и трябва да имаш специален подход. Може би най-голямото предивикателство е да кажеш истината в очите на хората без да ги обидиш. Хората не обичат да слушат истината. Всеки си живее в свой илюзорен свят и когато му кажеш истината, започват да се сърдят и да се обиждат. Аз винаги казвам нещата в очите. На такъв етап в живота си съм, в който не ме интересува дали ще ми се разсърдят или обидят, когато им кажа истината.
Най-вредният и най-полезният ви навик?
Най-полезният ми навик е, че спортът за мен е на първо място. Обожавам екстремните спортове и всичко, което вдига адреналина - скачане с парашути до гмуркане с бутилки под вода на 30-40 метра. Това ме прави най-щастлив.
Най-вредният ми навик е, че съм работохолик като типичен козирог. Това е вредно за хората около мен. Когато имам нещо, което трябва да свърша, съм на 100% в него. Гледам да го свърша сам, защото искам да знам, че ще е направено по най-добрия начин. Когато го правя, не обръщам много внимание на странични неща - например, няма да разходя кучето, няма да се видя със сестра ми, няма да отида да играя баскетбол...
Ценностите, в които вярвате най-силно?
Добротата в хората и любовта, колкото и банално да звучи. Трябва да вярваш в себе си и да правиш най-доброто за себе си.
Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?
При мен е лесно, защото нещата, които правя са хем за деца, хем за възрастни. Ще обясня, че се забавлявам, докато работя, защото обичам работата си. Седемгодишните деца са дори по-умни от някои възрастни. Разбират всичко и дори разсъждават много дълбоко. Но все пак, бих обяснил, че можеш да бъдеш когото си поискаш - супергерой или най-големия ти враг в едно - хората ще те харесват зо това, което правиш.
Пет книги, които са задължителни на лавицата?
Артър Кларк - "Краят на детството", "Карлсон който живее на покрива", "Пипи дългото чорапче", "Синовете на великата мечка", "Мъдростта на вековете".
Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?
Да науча езици. Много искам да науча други езици. Имам приятелска, която говори 9 езика, включително японски. За това не ми достига време. Аз предпочитам да спортувам, вместо да седна и да уча. Бих го учил в движение, а не в стая с чинове по 4 часа. Не е моето. Никога не съм бил от учениците, които учат по цял ден. Запомнях материала в час и нямах нужда да уча вкъщи.
Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?
Единственото, което аз бих променил, е психиката на хората - да не са толкова мрачни, да са по-усмихнати. Това не може да стане със закон. Когато се оправи ситуацията в икономиката - хората да имат достатъчно пари да си платят храната, тока и водата, може би и това ще стане.
Тук ме радва свободата. Не всичко е минало под закона - мога да отида с кучето си в планината, мога да си запаля огън без проблеми, да изляза с алкохол по улицата, да си опъна палатката за една вечер на морето. Когато станем толкова законова страна колкото САЩ, тогава ще се усети напрежение през цялото време и ще стане затормозяващо.
Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?
Най-важният съвет е да загряваме преди тренировка. Когато бях малък, големите ни казваха да загряваме, защото като остареем ще усетим, че е било важно. Е, оказаха се много прави!
Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? Какво щяхте да ги питате?
Щяха да бъдат нобелови лауреати в различни дисциплини. Ще са сфери, свързани с Космоса и науката. Иска ми се чрез тези големи умове да сложим край на кризата с горивата например. Все повече излиза информация за коли на вода и съм сигурен, че тази технология е измислена вече. Искам да направим всичко това да стане общо достъпно и то напълно безплатно.
Кой ви е по-симпатичен: безотговорния бохем или неспасяемия работохолик?
Със сигурност неспасяемият работохолик не е от най-симпатичните хора. Представям си го като един скучен човек, който само работи без да отделя време за никакво забавление. Най-хубавото е, когато можеш да съчетаеш работата със забавлението, както аз правя. Моите две любими неща са камерата и екстремните спортове. Когато човек обича това, което прави, работата се превръща в забавление.
Нещото, което ви изкарва извън нерви?
Простотията на хората. Наглостта на хората.
Най-хубавият начин за прахосване на времето?
Спортовете, естествено.
Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?
Ще говоря за 100 години напред. Очаквам, за съжаление, все по-голямо глобално затопляне - горещо бъдеще, съчетано с ледени епохи. Моето бъдеще, за съжаление, е черногледо. Според мен ще видим това още докато сме живи. Дано не съм прав.
Какво никога не прощавате?
Бих казал, че съм доста некраен в тази сфера. Има само един случай, който никога не бих простил - когато човек е имал нужда, ти не си му помогнал. А си могъл... Тук конкретно говоря за Георги Христов, който през целия си живот е бил много добър приятел с моята леля, която в момента е инвалид. Тя му е снимала първите клипове, помогнала му е за неговата професионална кариера, за това, което е. В един момент, преди години, когато го помолих за малка парична помощ, ако има възможност, той така грубо се отнесе с леля ми, че това никога няма да го простя!
Градовете, които винаги са в сърцето ви?
София, със сигурност. Аз съм си израстнал тук. Вторият е град Лонг Бийч, защото там завърших. Това са - няма други. Тях свързвам с емоции и приятелства, както и прекрасни спомени.
Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?
Работата и спортът.
По какво познавате, че някой е "ваш човек"?
По блясъка в очите, по погледа.
Масова мания, която никога не сте разбирали?
Не разбирам всички видове корекции, които жените си правят. Стават като смешни животинчета.
Какво с времето се отказахте да правите?
Да купонясвам, да ходя по партита и дискотеки. Преди беше нон стоп. Пак го правя, но е все по-рядко.
Цитатът, който ви ръководи най-много?
"Опитай смъртта, но остани жив". Свързано е и с екстремните спортове, с които се занимавам. Този цитат не означава, че трябва да си безразсъден. Всеки трябва да знае кои са границите. Имало е случаи, в които съм се радвал, че съм се отказал.
Интервю на Илиана Симеонова
Гласували общо: 1 потребители