Напълно да му повярваш. Това според нас е едно от най-важните качества за всеки актьор, когато го гледаш във филм или сериал. Назъм определено го притежава. Запомнящ се актьор, когото най-вероятно ще виждаме все по-често и във все по-важни роли. А в този разговор съвсем сигурно ще срещнете индианци, афганистанци, диджеи, касапи и поети.
Като малък искаше ли да станеш актьор?
Историята е такава – когато баща ми ме заведе за първи път на кино, гледахме филм с Гойко Митич (аз съм израстнал в ГДР, в Лайпциг) за индианци. Аз бях толкова пленен от това, което видях – мъже, които яздят коне, стрелят с лъкове, танцуват, пеят – че в мен се зароди мечтата да стана като тях. Когато споделих с родителите ми, те ми се изсмяха, разбира се. И ми обясниха, че ако искам да правя нещата от филма, мога да стана актьор. И че актьорите преживяват неща, различни от нормалния живот. Това така ме изкефи, че от този момент нататък исках да бъда актьор!
Кой имаше най-съществен принос да реализираш тази мечта?
Искам да благодаря и да отдам почит на мастър Вельо Горанов, който за жалост отскоро не е сред нас. И на когото всъщност дължа това, че съм актьор. Понеже той видя потенциала в мен, когато кандидатствах в НАТФИЗ и макар да нямах нужната подготовка, ме прие в класа си и след това повери главната роля в неговата мимодрама „Дон Жуан“ на мен. Така запали в мен любовта към сцената и актьорската професия. Работейки с него още от първи курс като студент, имах възможността да осъзная, че изкуството е вид магия и артистът е проводник на една по-висша сила.
В сериала "Връзки"
Ти не играеш в театъра, а само в сериали и филми. Умишлено ли?
Не е умишлено. Така се получи. Когато завърших в НАТФИЗ специалност "Пантомима", нямах възможност да продължа в тази сфера, понеже нямаше такива театри. Не че сега има. За драматичен театър, за говорящ театър нямах достатъчно самочувствие. Сега чакам да натрупам още малко опит. Играе ми се в театъра, но не съм сигурен дали тогава ще мога да се справя финансово – всеки знае, че, за съжаление, все още заплащането в театъра е ниско.
Как помага пантомимата за ролите ти?
Определено ми помага в изграждането на образите ми пред камерата. Понеже тя ме научи да се изразявам и без текст. Научи ме да използвам езика на тялото. Човек по принцип много повече се изразява невербално. Съответно зрителят получава повече информация от езика на тялото на актьора, отколкото от самите реплики, които изрича персонажът му.
Снимал си се в The Outpost с Орландо Блуум и Скот Ийстууд – може би най-известните актьори, с които си бил в обща продукция. Ако трябва да се легитимираш като досегашен опит, това ли би посочил?
Не. В този филм имах много малка роличка. По-скоро бих се легитимирал с ролята на бащата на Роналдо от детския сериал „Румбата, аз и Роналдо“. Там имах за първи път възможност да изградя един цялостен образ.
Снимка: Яна Йоргачкова
Най-ценното до момента, което си научил за професията си?
Проактивност, постоянство и търпение.
Любимият ти български филм?
„Вчера“. Защото засяга темите за любовта и приятелството и е един от първите български филми, които гледах, след като се върнах в България от ГДР през 87-а. И много ме развълнува, накара ме да разсъждавам по тези теми.
Българското кино като че ли вдига постепенно нивото, но все още има сериозен скептицизмът у голяма част от публиката, по различни причини. Какво смяташ, че му липсва?
Съгласен съм, че киното се пораздвижи и се появяват все повече качествени продукти. Единственото, което аз бих искал да бъде малко по-различно – актьорите да имат повече време за подготовка, повече напътствия от страна на режисьорите и време за репетиция на самите сцени, преди заснемането им.
Заедно с кой български актьор би искал да играеш?
С Мариан Вълев бих се изкефил да си партнираме в някой филм. Фен съм му от „Граница“ и от ролята му на Куката в „Под прикритие“. Харесва ми много начина, по който пресъздава образите си, много е верен и убедителен.
Филм или сериал, в който би искал да си участвал?
В „Под прикритие“ ми се ще да съм участвал. За малко ми се размина и не получих ролята – на един от хората на Джаро. Готвих се за тази роля в диалог с Михаил Билалов, но друг колега я получи.
В сериала "Румбата, аз и Роналдо"
Коя е най-ценната за теб сцена, която си снимал досега?
Една от най-любимите ми сцени е появяването ми като афганистански наркобос в трети сезон на сериала „Братя“. Там изигравам един афганистански народен танц. По сценарий той не беше конкретизиран, а и нямаше хореография. Специално отделих доста време да открия и подготвя подходящия танц. И впоследствие разбрах, че работата по този танц ми помогна най-много да се идентифицирам с персонажа си.
А коя е най-голямата ти мечта като актьор?
Искам в един момент да се издържам изцяло от работата ми като актьор.
Кое е най-далечното от актьорството, което си работил, за да се издържаш?
Качвал съм оферти за почивки в сайт на туристическа фирма.
А коя е работата, която би те правила най-нещастен?
Касапин. За мен това би било най-ужасното нещо, защото смятам, че и животните носят душа. Не бих искал да си изкарвам прехраната с ежедневно проливане на кръвта на тези прекрасни създания.
Снимка: Велизар Бинев
Има ли „казармени“ моменти сред актьорите: делене на стари и млади, команди, груби шеги?
По-скоро не съм ги видял засега. Видял съм готино отношение от по-опитни актьори. Особено ме впечатли колегиалното отношение на Михаил Билалов по време на снимките на сериала „Връзки“, където имах много мъничка роля, но той държеше аз да седна на масата с главните актьори. Актьорите се хранят отделно от масовката. Аз имах малка роля и бях тръгнал да сядам при масовката, но той каза, че щом имам реплики и съм актьор, мястото ми е при тях – на масата на актьорите.
Смяташ ли, че има ли роля, която да е срамна или обидна за актьорите?
За ролята на афганистанския бос ми казаха, че не е имало много желаещи кой да я изиграе. Доста извратен персонаж, който освен много жесток, си пада и по момчета. Дочух, че са имали трудности с намирането на актьор за ролята, който да се съгласи да изиграе този персонаж. Което явно е за мой късмет – аз нямам задръжки в това отношение – докато е резонно, ако служи на цялата история, а не е самоцелно. Това, което не бих изиграл, е безсмислено насилие или унижаване на други, което не обслужва историята и няма творческа стойност.
Името ти е интересно, откъде идва?
Да, името ми е турско. Баща ми е бил фен на Назъм Хикмет – много известен турски поет. Баща ми е превел част от неговите стихотворения. Името означава „баланс, равновесие“. А „Каракурт“ в превод е „черен вълк“ – звучи доста индианско, нали.
Снимка: Никола Ончев
В „Чума“ (очакван през 2023), Мирамар филм, реж. Иван Владимиров
Какви други таланти имаш?
15 години професионално бях ди-джей, пусках предимно електронна музика в клубове във Варна. Доставя ми голямо удоволствие с музиката, която пускам, да карам хората да танцуват и да забравят временно за своите ежедневни грижи и проблеми. Аз самият също много обичам да танцувам до ден-днешен. Третата ми страст, която ме е изградила като характер, е карането на скейтборд. Точно то ми помогна да развия тези качества на проактивност, постоянство и търпение.
Нов филм или сериал, в който да те гледаме скоро?
Когато излезе историческият сериал „Войната на буквите“ по романа на Людмила Филипова, ще може да ме видите в една малка, но екзотична роля. Има и още няколко други филма, които очаквам да излязат – един от тях е „Майка“. Режисьор е Зорница София, на която също ѝ дължа много – в „Майка“ тя ми довери първата ми роля в игрален филм, в която имам централен персонаж с реплики, и много ми помогна да се развия като актьор и да повярвам в таланта си.
Нещо, което искаш да споделиш за финал?
Ще ми се повече хора да се обърнат навътре към себе си и да открият своя божествен потенциал, скрит в душата им.
Интервю на Милен АнтиоховНапълно да му повярваш. Това според нас е едно от най-важните качества за всеки актьор, когато го гледаш във филм или сериал. Назъм определено го притежава. Запомнящ се актьор, когото най-вероятно ще виждаме все по-често и във все по-важни роли. А в този разговор съвсем сигурно ще срещнете индианци, афганистанци, диджеи, касапи и поети.
Като малък искаше ли да станеш актьор?
Историята е такава – когато баща ми ме заведе за първи път на кино, гледахме филм с Гойко Митич (аз съм израстнал в ГДР, в Лайпциг) за индианци. Аз бях толкова пленен от това, което видях – мъже, които яздят коне, стрелят с лъкове, танцуват, пеят – че в мен се зароди мечтата да стана като тях. Когато споделих с родителите ми, те ми се изсмяха, разбира се. И ми обясниха, че ако искам да правя нещата от филма, мога да стана актьор. И че актьорите преживяват неща, различни от нормалния живот. Това така ме изкефи, че от този момент нататък исках да бъда актьор!
Кой имаше най-съществен принос да реализираш тази мечта?
Искам да благодаря и да отдам почит на мастър Вельо Горанов, който за жалост отскоро не е сред нас. И на когото всъщност дължа това, че съм актьор. Понеже той видя потенциала в мен, когато кандидатствах в НАТФИЗ и макар да нямах нужната подготовка, ме прие в класа си и след това повери главната роля в неговата мимодрама „Дон Жуан“ на мен. Така запали в мен любовта към сцената и актьорската професия. Работейки с него още от първи курс като студент, имах възможността да осъзная, че изкуството е вид магия и артистът е проводник на една по-висша сила.
В сериала "Връзки"
Ти не играеш в театъра, а само в сериали и филми. Умишлено ли?
Не е умишлено. Така се получи. Когато завърших в НАТФИЗ специалност "Пантомима", нямах възможност да продължа в тази сфера, понеже нямаше такива театри. Не че сега има. За драматичен театър, за говорящ театър нямах достатъчно самочувствие. Сега чакам да натрупам още малко опит. Играе ми се в театъра, но не съм сигурен дали тогава ще мога да се справя финансово – всеки знае, че, за съжаление, все още заплащането в театъра е ниско.
Как помага пантомимата за ролите ти?
Определено ми помага в изграждането на образите ми пред камерата. Понеже тя ме научи да се изразявам и без текст. Научи ме да използвам езика на тялото. Човек по принцип много повече се изразява невербално. Съответно зрителят получава повече информация от езика на тялото на актьора, отколкото от самите реплики, които изрича персонажът му.
Снимал си се в The Outpost с Орландо Блуум и Скот Ийстууд – може би най-известните актьори, с които си бил в обща продукция. Ако трябва да се легитимираш като досегашен опит, това ли би посочил?
Не. В този филм имах много малка роличка. По-скоро бих се легитимирал с ролята на бащата на Роналдо от детския сериал „Румбата, аз и Роналдо“. Там имах за първи път възможност да изградя един цялостен образ.
Снимка: Яна Йоргачкова
Най-ценното до момента, което си научил за професията си?
Проактивност, постоянство и търпение.
Любимият ти български филм?
„Вчера“. Защото засяга темите за любовта и приятелството и е един от първите български филми, които гледах, след като се върнах в България от ГДР през 87-а. И много ме развълнува, накара ме да разсъждавам по тези теми.
Българското кино като че ли вдига постепенно нивото, но все още има сериозен скептицизмът у голяма част от публиката, по различни причини. Какво смяташ, че му липсва?
Съгласен съм, че киното се пораздвижи и се появяват все повече качествени продукти. Единственото, което аз бих искал да бъде малко по-различно – актьорите да имат повече време за подготовка, повече напътствия от страна на режисьорите и време за репетиция на самите сцени, преди заснемането им.
Заедно с кой български актьор би искал да играеш?
С Мариан Вълев бих се изкефил да си партнираме в някой филм. Фен съм му от „Граница“ и от ролята му на Куката в „Под прикритие“. Харесва ми много начина, по който пресъздава образите си, много е верен и убедителен.
Филм или сериал, в който би искал да си участвал?
В „Под прикритие“ ми се ще да съм участвал. За малко ми се размина и не получих ролята – на един от хората на Джаро. Готвих се за тази роля в диалог с Михаил Билалов, но друг колега я получи.
В сериала "Румбата, аз и Роналдо"
Коя е най-ценната за теб сцена, която си снимал досега?
Една от най-любимите ми сцени е появяването ми като афганистански наркобос в трети сезон на сериала „Братя“. Там изигравам един афганистански народен танц. По сценарий той не беше конкретизиран, а и нямаше хореография. Специално отделих доста време да открия и подготвя подходящия танц. И впоследствие разбрах, че работата по този танц ми помогна най-много да се идентифицирам с персонажа си.
А коя е най-голямата ти мечта като актьор?
Искам в един момент да се издържам изцяло от работата ми като актьор.
Кое е най-далечното от актьорството, което си работил, за да се издържаш?
Качвал съм оферти за почивки в сайт на туристическа фирма.
А коя е работата, която би те правила най-нещастен?
Касапин. За мен това би било най-ужасното нещо, защото смятам, че и животните носят душа. Не бих искал да си изкарвам прехраната с ежедневно проливане на кръвта на тези прекрасни създания.
Снимка: Велизар Бинев
Има ли „казармени“ моменти сред актьорите: делене на стари и млади, команди, груби шеги?
По-скоро не съм ги видял засега. Видял съм готино отношение от по-опитни актьори. Особено ме впечатли колегиалното отношение на Михаил Билалов по време на снимките на сериала „Връзки“, където имах много мъничка роля, но той държеше аз да седна на масата с главните актьори. Актьорите се хранят отделно от масовката. Аз имах малка роля и бях тръгнал да сядам при масовката, но той каза, че щом имам реплики и съм актьор, мястото ми е при тях – на масата на актьорите.
Смяташ ли, че има ли роля, която да е срамна или обидна за актьорите?
За ролята на афганистанския бос ми казаха, че не е имало много желаещи кой да я изиграе. Доста извратен персонаж, който освен много жесток, си пада и по момчета. Дочух, че са имали трудности с намирането на актьор за ролята, който да се съгласи да изиграе този персонаж. Което явно е за мой късмет – аз нямам задръжки в това отношение – докато е резонно, ако служи на цялата история, а не е самоцелно. Това, което не бих изиграл, е безсмислено насилие или унижаване на други, което не обслужва историята и няма творческа стойност.
Името ти е интересно, откъде идва?
Да, името ми е турско. Баща ми е бил фен на Назъм Хикмет – много известен турски поет. Баща ми е превел част от неговите стихотворения. Името означава „баланс, равновесие“. А „Каракурт“ в превод е „черен вълк“ – звучи доста индианско, нали.
Снимка: Никола Ончев
В „Чума“ (очакван през 2023), Мирамар филм, реж. Иван Владимиров
Какви други таланти имаш?
15 години професионално бях ди-джей, пусках предимно електронна музика в клубове във Варна. Доставя ми голямо удоволствие с музиката, която пускам, да карам хората да танцуват и да забравят временно за своите ежедневни грижи и проблеми. Аз самият също много обичам да танцувам до ден-днешен. Третата ми страст, която ме е изградила като характер, е карането на скейтборд. Точно то ми помогна да развия тези качества на проактивност, постоянство и търпение.
Нов филм или сериал, в който да те гледаме скоро?
Когато излезе историческият сериал „Войната на буквите“ по романа на Людмила Филипова, ще може да ме видите в една малка, но екзотична роля. Има и още няколко други филма, които очаквам да излязат – един от тях е „Майка“. Режисьор е Зорница София, на която също ѝ дължа много – в „Майка“ тя ми довери първата ми роля в игрален филм, в която имам централен персонаж с реплики, и много ми помогна да се развия като актьор и да повярвам в таланта си.
Нещо, което искаш да споделиш за финал?
Ще ми се повече хора да се обърнат навътре към себе си и да открият своя божествен потенциал, скрит в душата им.
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители