Такъв безукорен и висок глас извади Борис Лапшов в „Гласът на България“, че едва ли има зрител, който не го е запомнил още с първото му изпълнение. Лапшов е първият българин, завършил магистратура в специалност „Мюзикъл“ в Кралската музикална академия в Лондон, и сме сигурни, че няма да се налага да го помним дълго само с представянето му в музикалното предаване, защото той ще се погрижи да имаме нови впечатления от него съвсем скоро. С Борис си поговорихме за изкуство и сцена, но също и за акценти, комплименти, колбаси, крави, че и още:
Освен рязката популярност сред по-широка публика, с какво ти беше от полза участието ти в „Гласът на България“?
Участието ми в „Гласът на България“ се оказа съвсем различно преживяване, отколкото очаквах. Открих страхотни хора и приятели, запознах се със страхотни певци и вокалисти, музиканти и най-вече – сцената и изпълненията се оказаха едни от най-сложните. Самото предаване е изключително предизвикателно и всеки един кръг прави нещата по-сложни. Научих, че една телевизионно-певческа сцена е доста по-страшна от една арена с хиляди души. Друго, което научих, е, че независимо колко много може да си постигнал в живота си, това не те прави по-добър. Има предимства, но е много важно да уважаваш и да приемаш конкуренцията с отворени ръце. Нашата индустрия е доста коварна и без да сме надменни и завистливи помежду си като артисти. Има по-добри и не толкова добри певци, но това не означава, че не сме равни в усилията си за професионалната сцена.
Източник: бТВ
Най-неочакваното, което научи от ментора си Любо Киров?
Научих, че Любо не е просто една звезда от българската сцена с множество уникални песни и любимец на публиката, а човек, който гори в тази професия и наистина много го е грижа за качеството на всичко, което достига до слушателите и зрителите. Той изпитва нужда да е ясно защо пееш, какво пееш и какво искаш да кажеш с всяка фраза. Това е ниво на детайлност, което само един истински артист може да се стреми да търси.
Имаш ли планове да запишеш своя собствена песен?
Много интересно, че питаш, защото моите колеги и приятели от Англия ми предложиха това преди седмица. Много ме трогнаха и много ме развълнува предложението им, тъй като те пишат музика за много изпълнители по света, включително и за филми по Нетфликс.
Кое за теб е най-лесното и кое - най-трудното в пеенето?
Най-лесното е да кажа „Благодаря ви!“ и да си тръгна от сцената след изпълнение, но най-трудното е да излезеш и да изсипеш душата и сърцето си пред публика, независимо дали е от двама човека или милиони. Всеки път, излизайки на сцената, сърцето ми е готово да изхвърчи и в момента, в който музиката засвири, всичко става просто магично.
Най-често получаваният от теб комплимент за участието ти в „Гласът на България“, който не би ти омръзнало да чуваш?
„Направо ни разби с тоя глас, откъде го извади?“. Това хем ми е смешно да го чувам, хем е приятно. Комплиментите са нещо, което всеки търси, но са опасна пързалка, ако не знаеш да се освестиш и да разбереш, че те ще продължат, само ако продължаваш да работиш все по-усилено, както досега.
Сигурно е имало и тъпи реакции. Кой е най-забавният, неадекватният коментар по твой адрес?
Много ме разсмя: „Е чак пък да се хващат за главата. Тоя само крещи, а то и на фалцет.“
Източник: бТВ
Участвал си в мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ на Андрю Лойд Уебър. В кой друг негов мюзикъл би се радвал да играеш и в коя роля?
Бих искал да участвам във "Фантомът на операта". Това беше първият ми кастинг в Англия и така го оплесках, че все още се изчервявам, но пък беше добър урок.
Кой беше моментът около ученето ти в Англия, случката, при която рязко доби самоувереност?
Самоувереност не съм придобивал, но определено бях поласкан, когато една колега ми сподели, след като вече бяхме завършили, че целият ми клас и годината е била сформирана около мен. Комисията е била толкова впечатлена, че е избирала следващите кандидати според моето представяне. Това беше наистина разтърсваща за мен информация.
Имал ли си там смешна, неловка ситуация, свързана с английския език?
Неловка не, но на дипломното представление колегите умираха от смях на репетициите, защото играхме мюзикъл, чието действие се развива в Ирландия и трябваше да говорим с ирландски акцент. Беше им много смешно как Борис българинът говори с ирландски акцент. Във всички филми от Запада, ако имаш герой от Източна Европа, всички говорят с много твърд акцент, затова и им беше смешно. Почти парадоксално.
С Тодор Колев в сериала "Сутрешен блок"
За човек, който е свикнал да е пред публика, има ли нещо, от което те е било срам?
Било ме е срам, когато оплескам нещо на сцената или ако облеклото не е наред, фалшив тон. Тези неща, за съжаление, са неизбежни, но срамът е нещо, което оставяме в гримьорната и излизаме да се „излагаме“ пред публика. Още като взимах уроци по актьорско, ми казаха, че това е единствената професия, в която би излязъл пред многобройна публика с ясното съзнание, че си крава и да измучиш. Това сме ние – едни обществени крави.
Как се справяш с притеснението, страха преди излизане на сцена? Имаш ли си трик за тези моменти?
Трик за нерви има, но е по-добре да си оставиш емоцията и да я използваш в твоя полза. Иначе трикът е да погледнеш краката си и да помислиш какво точно усещаш. Как стъпалата са пипнали пода и дали е подът или е чорапите, подметките. Колко е гладка повърхността. Колко е тежестта, която носиш и какво е усещането. Докато си мислиш за тези неща, забравяш за стрес и си малко по-заземен като излизаш.
Преподаваш Мюзикъл в НАТФИЗ. Кое ти е най-трудно в работата с по-неопитни млади хора?
Най-сложното е да се опиташ да обясниш модел на актьорски израз, който е непознат за нашата душевност и нетипичен за нашата сцена. Много беше интересно, когато за пръв път достигнах с един от студентите до момента, в който той осъзна какво трябва да направи и възкликна „Уау, това е доста трудно!“. В крайна сметка, ако беше лесно, всички щяхме да го правим. Надявам се да се получи една много красива и смислена продукция.
Създаваш авторски мюзикъл с класа на Петко Господинов от НАТФИЗ и в колаборация с Русенския театър. За какво е, как ще се казва, кое ще е интересното, различното в него?
Мюзикълът е едно намигване към българската ни реалност, като хора и цели. Интересното е, че ще е изпълнен с музика от любими български поп, рок, естрадни песни, които всички познаваме и всички запяваме, появят ли се по радиото. Тези песни са поставени в такива обстоятелства, че тяхната цел се променя и текстът придобива друг смисъл според събитието. Различното ще е подходът и начинът, по който ще се репетира и сглоби този спектакъл. Ще работим по западен модел, имаме звуков дизайнер, който ще изготви звука, както се прави на Бродуей и Уест Енд – хореографът ни ще дойде от Англия, за да направи продукцията ни още по-смислена. За името не е 100% сигурно, но засега е „Кастинг“.
Партнирал си си с Тодор Колев в сериала „Сутрешен блок“, кои са другите големи имена, с които си работил като актьор или певец?
В България съм си партнирал с Тодор Колев, Александър Сано, Боби Турбото, Китодар Тодоров, Катето Евро. В чужбина съм пял с Кралската филхармония и имена като Клайв Роу, Джена Ръсел, Мария Фрийдман. Беше уникално, когато делях една сцена с Coldplay и Роби Уилиамс. В мюзикъла на Уебър бях на една сцена с Джо Макелдъри.
А с кои имена би бил най-щастлив да си партнираш на сцената?
Много са. В България има невероятни артисти и с много от тях бих искал да си партнирам, а за чужбина си мечтая да имам момент със Селин Дион или Адел. Все пак вокалният ми педагог в Кралската академия е и педагогът на Адел и Крис Мартин от Coldplay. Не искам да се лакомя. Нека да поработя и да видя. Ако заслужа и успея, може би ще стигна дотам.
В България обичаме да търсим на кого в чужбина приличат талантите ни. Ако от теб зависи, как би се определил сам – като българския кой?
Наистина не знам. Много са ми казвали, че приличам на този и онзи, но най-вече са ми казвали, че приличам на Бен Шнетцер. За мен би било чест да имам неговите успехи някой ден.
Има ли нещо, което си напомняш всеки ден, вид мантра, която ти помага в кариерата?
Не забравяй откъде си тръгнал и не забравяй, кой ти е помогнал да стигнеш там, където си сега. Моят път е осеян с хора, които са ми помогнали и са ме подкрепяли.
Най-шантавият проект, в който са ти предлагали да участваш?
Най-шантавият беше една реклама за колбаси, където за 8 часа нощни снимки ми предложиха 40 евро, при минимална ставка 400. Аз се изсмях по телефона и казах, че това е подигравка, а отсреща изкрещя глас: „Как не те е срам, аз ти давам възможност. Да знаеш, че никога няма да намериш работа при мен и никога няма да намериш по-добро.“. Аз казах, окей и тя затвори. Е, тя не се оказа права.
Какво, ако би работил, би се чувствал най-нещастен?
Оператор в кол център.
Ако, не дай си боже, от утре по някаква причина вече не се занимаваш с нищо артистично, кое ще е твоето ново поле?
Най-вероятно нещо, свързано с работа с хора. Преводи, екскурзовод, сервитьор, не знам...
На принципа „Ако имах малко власт“ какво би променил?
Ууу, това е опасен въпрос. Много неща. Но най-първосигнално бих вложил повече пари в културата. Може би съм пристрастен, но истински вярвам, че хората имат нужда от изкуство. Имат нужда от пиеси, музика, филми, концерти и не световни, а наши български. Реално това е и мисията ми, завръщайки се в България. Искам да почна да създавам проекти, които да са интересни. Не целя нищо уникално или невиждано. Целя да създам нещо, което хората ще се припознават в него, ще му се радват и ще копнеят отново да го видят. Имаме изгубени традиции в изкуството, които могат да се възродят с малко упоритост и много желание.
Коя супер сила предпочиташ - да можеш да летиш, но само ако си гол или да можеш да пътуваш във времето, но само като муха?
Определено да съм гол. Рисковете на това да те смаже някой по погрешка в миналото или бъдещето е твърде голяма. Голотата не е нещо кой знае колко странно. Цяло лято се разхождаме голи. Не знам защо е такова табу голото тяло.
Коя е най-голямата ти мечта в професионален план?
Да покоря световните сцени и екрани и да докажа на всеки, че може да постигне всичко, ако гори достатъчно силно в професията си. Аз се разпалвам всеки път, щом заговоря за изкуство. Успехът не е само известност и фенове. Успехът е какво оставяш след себе си и можеш ли с това, което правиш, да вдъхновяваш.
Следващото, което да очакваме от теб?
Очаквайте много проекти, първият от които ще е мюзикълът в НАТФИЗ и множество пиеси и концерти. Имам страхотни идеи и много планирани събития. Следете ме и ще направя всичко възможно да задоволя всички, колкото се може повече. Един професор ми беше казал, че да си артист е висша форма на проституция.
Нещо, което да споделиш за финал?
За финал бих искал да благодаря на всички за невероятната подкрепа. Гласувайте, харесвайте, следете и не се страхувайте да обичате. А ако някой иска да ме последва в Iinstagram, може да го направи на boris88alexander.
Интервю на Милен АнтиоховТакъв безукорен и висок глас извади Борис Лапшов в „Гласът на България“, че едва ли има зрител, който не го е запомнил още с първото му изпълнение. Лапшов е първият българин, завършил магистратура в специалност „Мюзикъл“ в Кралската музикална академия в Лондон, и сме сигурни, че няма да се налага да го помним дълго само с представянето му в музикалното предаване, защото той ще се погрижи да имаме нови впечатления от него съвсем скоро. С Борис си поговорихме за изкуство и сцена, но също и за акценти, комплименти, колбаси, крави, че и още:
Освен рязката популярност сред по-широка публика, с какво ти беше от полза участието ти в „Гласът на България“?
Участието ми в „Гласът на България“ се оказа съвсем различно преживяване, отколкото очаквах. Открих страхотни хора и приятели, запознах се със страхотни певци и вокалисти, музиканти и най-вече – сцената и изпълненията се оказаха едни от най-сложните. Самото предаване е изключително предизвикателно и всеки един кръг прави нещата по-сложни. Научих, че една телевизионно-певческа сцена е доста по-страшна от една арена с хиляди души. Друго, което научих, е, че независимо колко много може да си постигнал в живота си, това не те прави по-добър. Има предимства, но е много важно да уважаваш и да приемаш конкуренцията с отворени ръце. Нашата индустрия е доста коварна и без да сме надменни и завистливи помежду си като артисти. Има по-добри и не толкова добри певци, но това не означава, че не сме равни в усилията си за професионалната сцена.
Източник: бТВ
Най-неочакваното, което научи от ментора си Любо Киров?
Научих, че Любо не е просто една звезда от българската сцена с множество уникални песни и любимец на публиката, а човек, който гори в тази професия и наистина много го е грижа за качеството на всичко, което достига до слушателите и зрителите. Той изпитва нужда да е ясно защо пееш, какво пееш и какво искаш да кажеш с всяка фраза. Това е ниво на детайлност, което само един истински артист може да се стреми да търси.
Имаш ли планове да запишеш своя собствена песен?
Много интересно, че питаш, защото моите колеги и приятели от Англия ми предложиха това преди седмица. Много ме трогнаха и много ме развълнува предложението им, тъй като те пишат музика за много изпълнители по света, включително и за филми по Нетфликс.
Кое за теб е най-лесното и кое - най-трудното в пеенето?
Най-лесното е да кажа „Благодаря ви!“ и да си тръгна от сцената след изпълнение, но най-трудното е да излезеш и да изсипеш душата и сърцето си пред публика, независимо дали е от двама човека или милиони. Всеки път, излизайки на сцената, сърцето ми е готово да изхвърчи и в момента, в който музиката засвири, всичко става просто магично.
Най-често получаваният от теб комплимент за участието ти в „Гласът на България“, който не би ти омръзнало да чуваш?
„Направо ни разби с тоя глас, откъде го извади?“. Това хем ми е смешно да го чувам, хем е приятно. Комплиментите са нещо, което всеки търси, но са опасна пързалка, ако не знаеш да се освестиш и да разбереш, че те ще продължат, само ако продължаваш да работиш все по-усилено, както досега.
Сигурно е имало и тъпи реакции. Кой е най-забавният, неадекватният коментар по твой адрес?
Много ме разсмя: „Е чак пък да се хващат за главата. Тоя само крещи, а то и на фалцет.“
Източник: бТВ
Участвал си в мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ на Андрю Лойд Уебър. В кой друг негов мюзикъл би се радвал да играеш и в коя роля?
Бих искал да участвам във "Фантомът на операта". Това беше първият ми кастинг в Англия и така го оплесках, че все още се изчервявам, но пък беше добър урок.
Кой беше моментът около ученето ти в Англия, случката, при която рязко доби самоувереност?
Самоувереност не съм придобивал, но определено бях поласкан, когато една колега ми сподели, след като вече бяхме завършили, че целият ми клас и годината е била сформирана около мен. Комисията е била толкова впечатлена, че е избирала следващите кандидати според моето представяне. Това беше наистина разтърсваща за мен информация.
Имал ли си там смешна, неловка ситуация, свързана с английския език?
Неловка не, но на дипломното представление колегите умираха от смях на репетициите, защото играхме мюзикъл, чието действие се развива в Ирландия и трябваше да говорим с ирландски акцент. Беше им много смешно как Борис българинът говори с ирландски акцент. Във всички филми от Запада, ако имаш герой от Източна Европа, всички говорят с много твърд акцент, затова и им беше смешно. Почти парадоксално.
С Тодор Колев в сериала "Сутрешен блок"
За човек, който е свикнал да е пред публика, има ли нещо, от което те е било срам?
Било ме е срам, когато оплескам нещо на сцената или ако облеклото не е наред, фалшив тон. Тези неща, за съжаление, са неизбежни, но срамът е нещо, което оставяме в гримьорната и излизаме да се „излагаме“ пред публика. Още като взимах уроци по актьорско, ми казаха, че това е единствената професия, в която би излязъл пред многобройна публика с ясното съзнание, че си крава и да измучиш. Това сме ние – едни обществени крави.
Как се справяш с притеснението, страха преди излизане на сцена? Имаш ли си трик за тези моменти?
Трик за нерви има, но е по-добре да си оставиш емоцията и да я използваш в твоя полза. Иначе трикът е да погледнеш краката си и да помислиш какво точно усещаш. Как стъпалата са пипнали пода и дали е подът или е чорапите, подметките. Колко е гладка повърхността. Колко е тежестта, която носиш и какво е усещането. Докато си мислиш за тези неща, забравяш за стрес и си малко по-заземен като излизаш.
Преподаваш Мюзикъл в НАТФИЗ. Кое ти е най-трудно в работата с по-неопитни млади хора?
Най-сложното е да се опиташ да обясниш модел на актьорски израз, който е непознат за нашата душевност и нетипичен за нашата сцена. Много беше интересно, когато за пръв път достигнах с един от студентите до момента, в който той осъзна какво трябва да направи и възкликна „Уау, това е доста трудно!“. В крайна сметка, ако беше лесно, всички щяхме да го правим. Надявам се да се получи една много красива и смислена продукция.
Създаваш авторски мюзикъл с класа на Петко Господинов от НАТФИЗ и в колаборация с Русенския театър. За какво е, как ще се казва, кое ще е интересното, различното в него?
Мюзикълът е едно намигване към българската ни реалност, като хора и цели. Интересното е, че ще е изпълнен с музика от любими български поп, рок, естрадни песни, които всички познаваме и всички запяваме, появят ли се по радиото. Тези песни са поставени в такива обстоятелства, че тяхната цел се променя и текстът придобива друг смисъл според събитието. Различното ще е подходът и начинът, по който ще се репетира и сглоби този спектакъл. Ще работим по западен модел, имаме звуков дизайнер, който ще изготви звука, както се прави на Бродуей и Уест Енд – хореографът ни ще дойде от Англия, за да направи продукцията ни още по-смислена. За името не е 100% сигурно, но засега е „Кастинг“.
Партнирал си си с Тодор Колев в сериала „Сутрешен блок“, кои са другите големи имена, с които си работил като актьор или певец?
В България съм си партнирал с Тодор Колев, Александър Сано, Боби Турбото, Китодар Тодоров, Катето Евро. В чужбина съм пял с Кралската филхармония и имена като Клайв Роу, Джена Ръсел, Мария Фрийдман. Беше уникално, когато делях една сцена с Coldplay и Роби Уилиамс. В мюзикъла на Уебър бях на една сцена с Джо Макелдъри.
А с кои имена би бил най-щастлив да си партнираш на сцената?
Много са. В България има невероятни артисти и с много от тях бих искал да си партнирам, а за чужбина си мечтая да имам момент със Селин Дион или Адел. Все пак вокалният ми педагог в Кралската академия е и педагогът на Адел и Крис Мартин от Coldplay. Не искам да се лакомя. Нека да поработя и да видя. Ако заслужа и успея, може би ще стигна дотам.
В България обичаме да търсим на кого в чужбина приличат талантите ни. Ако от теб зависи, как би се определил сам – като българския кой?
Наистина не знам. Много са ми казвали, че приличам на този и онзи, но най-вече са ми казвали, че приличам на Бен Шнетцер. За мен би било чест да имам неговите успехи някой ден.
Има ли нещо, което си напомняш всеки ден, вид мантра, която ти помага в кариерата?
Не забравяй откъде си тръгнал и не забравяй, кой ти е помогнал да стигнеш там, където си сега. Моят път е осеян с хора, които са ми помогнали и са ме подкрепяли.
Най-шантавият проект, в който са ти предлагали да участваш?
Най-шантавият беше една реклама за колбаси, където за 8 часа нощни снимки ми предложиха 40 евро, при минимална ставка 400. Аз се изсмях по телефона и казах, че това е подигравка, а отсреща изкрещя глас: „Как не те е срам, аз ти давам възможност. Да знаеш, че никога няма да намериш работа при мен и никога няма да намериш по-добро.“. Аз казах, окей и тя затвори. Е, тя не се оказа права.
Какво, ако би работил, би се чувствал най-нещастен?
Оператор в кол център.
Ако, не дай си боже, от утре по някаква причина вече не се занимаваш с нищо артистично, кое ще е твоето ново поле?
Най-вероятно нещо, свързано с работа с хора. Преводи, екскурзовод, сервитьор, не знам...
На принципа „Ако имах малко власт“ какво би променил?
Ууу, това е опасен въпрос. Много неща. Но най-първосигнално бих вложил повече пари в културата. Може би съм пристрастен, но истински вярвам, че хората имат нужда от изкуство. Имат нужда от пиеси, музика, филми, концерти и не световни, а наши български. Реално това е и мисията ми, завръщайки се в България. Искам да почна да създавам проекти, които да са интересни. Не целя нищо уникално или невиждано. Целя да създам нещо, което хората ще се припознават в него, ще му се радват и ще копнеят отново да го видят. Имаме изгубени традиции в изкуството, които могат да се възродят с малко упоритост и много желание.
Коя супер сила предпочиташ - да можеш да летиш, но само ако си гол или да можеш да пътуваш във времето, но само като муха?
Определено да съм гол. Рисковете на това да те смаже някой по погрешка в миналото или бъдещето е твърде голяма. Голотата не е нещо кой знае колко странно. Цяло лято се разхождаме голи. Не знам защо е такова табу голото тяло.
Коя е най-голямата ти мечта в професионален план?
Да покоря световните сцени и екрани и да докажа на всеки, че може да постигне всичко, ако гори достатъчно силно в професията си. Аз се разпалвам всеки път, щом заговоря за изкуство. Успехът не е само известност и фенове. Успехът е какво оставяш след себе си и можеш ли с това, което правиш, да вдъхновяваш.
Следващото, което да очакваме от теб?
Очаквайте много проекти, първият от които ще е мюзикълът в НАТФИЗ и множество пиеси и концерти. Имам страхотни идеи и много планирани събития. Следете ме и ще направя всичко възможно да задоволя всички, колкото се може повече. Един професор ми беше казал, че да си артист е висша форма на проституция.
Нещо, което да споделиш за финал?
За финал бих искал да благодаря на всички за невероятната подкрепа. Гласувайте, харесвайте, следете и не се страхувайте да обичате. А ако някой иска да ме последва в Iinstagram, може да го направи на boris88alexander.
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители