А кое е най-голямото ти предизвикателство покрай синовете ти? Много зле се чувствам, когато си изпусна нервите пред тях. Виждат чудовището в мен. Слава богу, се случва рядко. Искам да ме запомнят с добро и смях, а не с викове и шамари. Казват моля, благодаря, поздравяват, слушат хубава музика. Като има нова детска компания, бързо се вписват. Мисля,че засега нещата се движат добре. Боби (по-големият) знае почти наизуст песента на Молец - „7 дни“. Теди иска постоянно да му пускам, както той я нарича, „Анададей“ на Дъ Уикнд (т.е. „Save your tears”)... Добре де, съпругата ти Мариана трима малчугани ли гледа в повечето време? Мрънка ли ти да си по-отговорен родител или великодушно ви оставя с шестгодишния Боби да цъкате Броул старс с часове? Съпругата им Мариана е човекът, който им организира таблети и конзола. Една игра не съм изиграл с тях. Аз съм този, който се опитва да ги извлече навън и да ги качи на колелото. Играем с Боби на настолни игри само: „Змии и стълби“, „Не се сърди човече“ и отскоро – шах. Пада голям, истински смях... Да призная, колкото и да ми е трудно – мисля, че съм отговорен родител.
Всеки знае Део, всеки го е виждал по телевизора, пък и на други места – и така вече около четвърт век. Някога хлапе, а сега „Чичкото от тотото“, човекът с прякорът „Дедо“ ни разказва за своето перхидролено русо, но и за семейния си живот, какво ще направи, ако уцели джакпота и защо не иска да е муха, която пътува в миналото.
Добре де, защо не изглеждаш по-стар в сравнение с преди 20-25 години? Няколко такива сте, заедно с Митко Павлов. Как го правите?
Благодаря за тези думи. Митето пие биричка и се радва на живота, аз тичам по ливадите и пия швепс... Имам си две баби, любими и прекрасни, да са ми живи и здрави. Баба Даша - на 96, и баба Данка - на 92, може би са ми предали някой ген, знам ли. Надявам се да е така.
В същото време "Дедо" ти е популярен прякор. Имал ли си други, макар и временни прякори?
Демонстрирате дълбоко познание на скромната ми личност. Като бях тийнейджър в махалата, ми викаха Дейо, после стана Део, за майка ми и роднините бях Дивански или Диванчик. С натрупване на житейски опит, колкото и малък да е той, станах и Дедо. Това е в общи линии.
Би ли описал най-буйната си брада в живота си, че така като гледаме – трудна работа?
Трудно наистина. Имал съм козя - изрусена и дотам...
А откъде изобщо тази лоялност към русото?
Преди години напипах една боя от магазина и самостоятелно докарах цвят охра. Не знам какво ме накара да го направя. Нямаше татуировки навремето или аз поне не знаех къде се правят, пробивах си сам ушите и слагах обеци, явно боядисването си беше някаква класическа младежка форма да се заявя пред света. После напипах перхидрола и ето - над 20 години изрусяване, как имам някаква коса все още не знам. Станах професионалист - сам се боядисвам и сам се подстригвам. Бил съм нула номер през тези години и добре ми се отразява, ако искам да си почина малко. Колко време отделихме на тази важна за развитието на човечеството и вселената тема. Чувствам се горд!
Ами нека да се знае. Ето и по-голяма тема: пандемията и локдауните толкова ни измъчиха. Ти от кои хора си – от тези, които успяха истинаски да се зарадват, че мерките паднаха или от тези, които веднага прехвърлиха тревогите си към новите актуални световни проблеми?
Последните години гледам да не изразявам бурни емоции. Само когато падне джакпотът... Мислех си каква прекрасна пролет щяхме да имаме, ако не беше започнала тази кошмарна война... Мисля си какво преживяват хората в Украйна и изтръпвам. Представям си звуците, които чуват, как взимат за секунди решения да изоставят всичко или да грабнат оръжие в ръце... Не искам да се налага да взимаме подобни решения. Мисля си за руснаците, които не одобряват това, което се случва. В съзнанието ми излиза образът на актьора Сергей Бодров – младши. Искам за него да си мисля, като чуя Русия, а не за диктатура... Явно ще трябва и през това да преминем. Дано този ужас скоро приключи.
Дано. Това ли е твоята най-голяма тревога напоследък (извън родителските)?
Вой на сирени и свистене на куршуми. Не искам да чувам това.
Део със семейството
А кое е най-голямото ти предизвикателство покрай синовете ти?
Много зле се чувствам, когато си изпусна нервите пред тях. Виждат чудовището в мен. Слава богу, се случва рядко. Искам да ме запомнят с добро и смях, а не с викове и шамари. Казват моля, благодаря, поздравяват, слушат хубава музика. Като има нова детска компания, бързо се вписват. Мисля,че засега нещата се движат добре. Боби (по-големият) знае почти наизуст песента на Молец - „7 дни“. Теди иска постоянно да му пускам, както той я нарича, „Анададей“ на Дъ Уикнд (т.е. „Save your tears”)...
Добре де, съпругата ти Мариана трима малчугани ли гледа в повечето време? Мрънка ли ти да си по-отговорен родител или великодушно ви оставя с шестгодишния Боби да цъкате Броул старс с часове?
Съпругата им Мариана е човекът, който им организира таблети и конзола. Една игра не съм изиграл с тях. Аз съм този, който се опитва да ги извлече навън и да ги качи на колелото. Играем с Боби на настолни игри само: „Змии и стълби“, „Не се сърди човече“ и отскоро – шах. Пада голям, истински смях... Да призная, колкото и да ми е трудно – мисля, че съм отговорен родител.
Със Сашко Авджиев и децата
Най-приятните и най-отегчителните моменти в ежедневието с децата?
Ето този смях, заразителен и неспираем като бурна река, е велик. Разговорите и въпросите, които задават, са велики, потокът им на мисълта – също. Моментите на разболяване са ужасни, но и в тази посока мисля, че придобихме опит с жена ми. Трудна е логистиката и организацията по някой път. Това е по-сложно. Но са бели кахъри.
Сега си в период "Чичкото от тотото". Ти ли потърси нещо по-сериозно или те пожелаха нещо по-ведро и разчупено?
Преди 7 години Любо Нейков ми се обади с това предложение. На една бензиностанция до Благоевград спрях и разговаряхме близо час по телефона. Сега съм му благодарен, че отдели толкова време, за да ми обясни защо трябва да приема този ангажимент. Признавам, че ме плашеше това постоянно излизане на живо в национален ефир. Нямах самочувствие и не смятах, че ще мога да издържа. Направих своите грешки, понатрупах опит и сега се чувствам много добре в студиото. Имам страхотни работодатели и колеги, които ме обичат и уважават. Още едно нещо осъзнах през годините: част съм от институция, която подпомага спорта, а спортът ми помогна да преодолея зависимостите си. Благодарен съм.
С баба Даша на 96 г. (отляво) и баба Данка на 92 г.
Ако ти позволяват да пускаш фишове и спечелиш джакпота, какво би направил с парите?
По договор нямам забрана да го правя. Ще започна да пускам числата си, обаче когато си тръгна от тотото. Така го усещам за правилно. Иначе съм разпределил парите: 10 процента за благотворителност, ще си оправя ипотечния кредит, образование на децата, помощ на роднините за техните задължения и дълга сърф ваканция на остров. Така с джакпота.
Коя е най-добрата шега, която си чувал напоследък?
Джони Деп по време на процеса за клевета срещу него каза, че дал хапче на Мерилин Менсън, за да спре да говори толкова много... Има го в Ютюб. Много смешно го разказва.
Коя супер сила предпочиташ: да виждаш в бъдещето, но само една минута напред, или да пътуваш в миналото, но като муха?
Да виждам една минута напред – може да спаси живот това. Мухата да си лети.
А с коя своя супер слабост се бориш?
Инертност и липса на амбиция.
В друго интервю казваш, че хората гледат към Марс, лекуват тежки болести, а е тъжно, че едва ли не най-големият твой успех е да излезеш от света на наркотиците. Това не е ли всъщност по-тежката борба – да промениш себе си към добро?
Аз си се радвам, тайничко потривам ръце и се усмихвам, но не мога и да не се подиграя на себе си и на глупостите, които съм извършил. Може да го има това усещане, че можеше да успея и повече, но все пак стигнах дотук. Други не успяха. Осъзнавам го и съм благодарен.
С бойния другар по сърф - Евгени
В твоя биографичен моноспектакъл "Как се стигна дотук?!" откровеността ти е пълна. Кой е моментът в живота ти, в който успешно си залъгвал себе си?
Мисля,че с наркотиците достатъчно дълго време се залъгвах, че всичко е наред. Жестока заблуда. В момента, в който останаха зад гърба ми, в живота ми започнаха да се случват чудеса.
С напредването на живота от кои неща се отказа, кое бреме разтовари?
Намаляха социалните ми контакти. И преди пандемията нещата бяха тръгнали в тази посока. Жена ми трудно го приема и ми се ядосва, но аз се чувствам по-добре. Може би е някаква професионална обремененост. Това е положението. Може и да е етап.
Нещо да споделиш за финал?
Всички големи шампиони са малко луди. Прочетох го в автобиографията на Мохамед Али.
Интервю на Милен Антиохов