Иво Димчев (или Айво, както се представи пред Роби Уилямс, Саймън и останалите от журито на британския Х Factor) е много неща, но сякаш най-сигурното е, че е талантлив и не остава незабелязан. Хореограф, певец и танцьор, той има богат календар с гостувания на музикалните сцени в много градове из Европа, Щатите и не само. Поговорихме си с него, за да ни разкаже за провокациите, границата между различното и извратеното, кой българин в областта на изкуството харесва най-много и за най-скъпия му детски спомен:
Подписа ли договора с голямата компания, за което сподели наскоро?
Да, договорът с агенция „Чарменко“ е подписан. Те работят с музикални фестивали по цял свят. Менажират Горан Брегович, Наташа Атлас, Джамала, Ник Кейв и много много други невероятни музиканти. Имал съм предложения и от други агенти и агенции през последната година, но не съм подписвал с никой, чаках предложение от това ниво и се радвам, че си струваше чакането.
Талантлив си, това е трудно да се отрече. Но смяташ ли, че в днешно време е важно и да си провокативен, за да те забележат? Че талантът не е достатъчен?
Провокацията сама по себе си, в който и да е жанр на изкуството, е доста нездравословна. Защото предизвиква много кратковременно внимание, а когато започва да се повтаря, интелигентната публика разбира бързо, че става въпрос за обикновен пиар, а не за сериозен артистичен жест. В моята работа като хореограф през годините, преди да започна да пиша песни, често се е налагало да боравя с елементи, които ако ги отделиш от контекста на спектакъла, биха изглеждали като провокативни, но ако ги разглеждаш в контекста на работата ми, осъзнаваш бързо тяхната естествена и органична необходимост. Към провокация прибягват и артисти, които нямат достатъчно доверие към собствената си работа, и едно или две глупави “оливания” по ръбовете на двуличния семейно/православен морал често се използва като средство за бърз пиар.
Усещал ли си, че имаш толкова много творческа енергия, че не можеш да я канализираш добре и правиш глупости?
Глупостите са важна част от творческия процес. Ако един творец се страхува да не направи някоя глупост и/или да не сбърка, много скоро ще бъде залостен в собствените си предубеждения. Въпросът е дали тези кухненски процеси са споделени или не. Аз мисля, че определено ниво на наивност, откровеност и безхаберие е изключително полезно да се поддържа, независимо какви са собствените ти критерии за качество и независимо какви са очакванията към теб от уважаемата публика.
Страх ли те е да си незабелязан, неоценен?
Смятам, че както и спектаклите ми, които са достатъчно добре оценени в света на съвременния танц и пърформанс, така и музиката ми също е на световно ниво. Понякога се страхувам, че светът ще осъзнае това прекалено късно и няма да съм достатъчно млад, за да се насладя на това признание. Когато нещо е достатъчно добро, то рано или късно бива прието и оценено. Просто наистина няма друг вариант. А скромност не ми липсва по отношение на музиката ми, защото от няколко години пея буквално по цялата планета и виждам реакциите на хората, а те навсякъде са почти едни и същи. Както казва шефа на легендарното Хотел Кафе в Холивуд - “Иво, хората излизат от твой концерт като ударени с нещо много много тежко и приятно”.
Правиш ли нещо специално за гласа си?
Не правя нищо за гласа си, освен че не пуша, а ако пия алкохол, го пия без лед.
Кога разбра за първи път, че си по-специален?
Винаги съм го знаел, просто ми го казваха непрекъснато. Бях доста екстровертен и екстравагантен още от предучилищна възраст... В повечето случаи това предизвикваше веселие и възхищение, а сред примитивните мозъци наоколо предизвикваше агресия. И в двата случая разбирах, че имам нещо което трябва на всяка цена на съхраня и обгрижвам.
Най-хубавият ти детски спомен?
Пасях една крава Неда и едно теле Петко с една много възрастна баба по цяло лято на селото на дядо ми. Те си пасяха, а ние си приказвахме с бабата под някоя сянка. Другото любимо нещо в детството ми са книгите, които четях. Другото яко бяха редовните ми травеститски представления пред гостите в нас, към които моите родители бяха учудващо толерантни, за което съм им ужасно благодарен. Всичко останало бяха трагични простотии... включително и ходенето на училище.
А какъв искаш да е най-скъпия ти спомен в бъдеще от следващите няколко години?
Не искам скъпи спомени за сметка на нескъпи спомени. Това е дискриминация. Искам всеки ден да ми е еднакво ценен. Знам че е утопия, но така ми се иска.
Кое намираш за грозно?
Грозно няма. Понятието „Грозно“ е субективна оценка, лежаща на субективни и в повечето случаи ограничени критерии. Едно и също нещо е Грозно в един контекст и Красиво в друг. По-важен е въпросът каква е функцията на самия акт на оценяване и какво е моментното предимство на гледната точка, от която се упражнява този акт.
Кое е нещото, целта, заради което може не спиш, заради което си готов да се биеш, да крещиш, да се превъзмогваш?
Не бих се бил и крещял за нищо важно. Неспането, биенето и крещенето са признаци на безсилие. Не бих паднал толкова ниско за нито една от целите си. Основната ми цел в живота е да светя като фар. Ако се разкрещя, най-много да ми гръмне жичката и да се пръсна на малки жалки парченца и да стоя на тъмно.
Кое е най-тежкото събитие, което си преживял?
Раздялата с любим. Болестите и съпровождащото ги чувство на обреченост. Това са били най-тежките моменти. И в двата случая напълно излишно страдание, породено единствено и само от напълно грешна перспектива във възприятията. Обаче за всички нас това е най трудното – да сменим перспективата. Отвън изглежда толкова лесно, но когато си залостен в най-погрешната, която незнайно защо смяташ за единствена, това може дори да те убие. Въобще разбрал съм, че изпитвам ли страдание или агресия, трябва веднага да се преместя в друго измерение. Ако не го направя, просто ще загубя ценно време, енергия и най-вероятно ще си нанеса още повече щети, както на себе си така и на другите.
Едва ли те е срам от това, че си гей, че си с ХИВ, че си различен. Но все пак – от какво те е било най-много срам?
Срам ме е, единствено когато не съм си свършил добре работата, но обикновено се извинявам пред себе си с липсата на време и бързо си прощавам. Просто не мога да си губя времето с подобни “срамовни” чувства и усещания. Човек трябва да има все пак някакви приоритети към това какво да чувства!
Какво последно те разплака?
Плача на филми в самолета, но рядко, защото много рядко гледам филми. Понякога плача от емоционално изтощение, след серия концерти например. Понякога плача, докато пиша някои песни, някои от песните ми автоматично отключват плач… но това е хубаво, защото действа пречистващо.
Сигурно е много изтощително да си постоянно на сцена и то в добра форма. Как го постигаш?
Не винаги съм във форма, понякога прекалявам с бъргърите, особено когато съм в Лос Анжелис. Но гледам да тренирам или да се движа непрекъснато, защото на 43 години форма се поддържа много по-трудно отколкото на 23. Обикновено тренирам сам, в хотелска стая или дори в тоалетната на някой самолет или летище. Имам едни ластици и ги разтягам по цял ден. Също правя коремни преси, лицеви опори, йога. Приятелите ми се смеят на ластиците, но аз друг вариант нямам, защото непрекъснато пътувам. Но аз винаги съм бил така, още от тийнейджър, тогава също ми се смееха, защото дори на парти или когато поканя гости в нас, пак ще седна на пода и ще се разтягам през цялото време, докато си говорим. Няма как да стоя ей така и нищо да не правя. Скоро мисля да започна да пътувам с личен треньор, който да ми е също и диетолог, а най-добре ще е ако ми е също и масажист, а-ха-ха. Но... трябва да е хетеросексуален. За да не се провалят масажите и тренировките. Вече имах такъв случай – имах личен треньор и учител по йога. Докато не започнахме да правим секс... и настъпи спортен провал.
От какво си се лишил, за да си това, което си сега?
Лиших се от цигарите, заради гласа. Още през 2008-а. Често ми липсват. Понякога обичам един човек да пуши около мен, за да ми мирише на тютюн.
Защо се представяш като Айво, а не Иво?
Когато съм в Щатите, Англия, Япония или Австралия, повечето случаи хората автоматично ме наричат Айво. Просто така четат името ми. Първо ми беше странно, после започна да ми харесва. А в англо-говоряща среда Иво звучи като Evil , което дълбоко не ме кефи. Айво звучи по-светло и положително, каквато е и музиката ми. А и ми дава усещането за нова идентичност... Много различна от тази ми на експериментален хореограф, каквато имах достатъчно много години. И съм окей и с двата варианта на името. Когато ме питат кой е правилният, казвам че и двата са правилни.
Кое те обижда повече – хората да те обиждат в лицето ти заради сексуалните ти предпочитания или да ти се усмихват коректно, а после пред някой свой близък да те оплюят?
Аз не общувам с хора, които биха ме обидили за това, че съм гей. Аз просто не се движа в такива среди, нито пък имам взимане даване с хора, които биха ме обсъждали някъде с някой си. Но и в двата случаи не бих се обидил. Всеки си избира сам нивото на мислене и съществуване. На някои хора просто им е приятно да се търкалят в мазното блато на някакъв неведом псевдо-морал и аз няма как да им помогна, нито пък е нужно. Това блато е само по себе си едно наказание за самите тях!
Кой съвременен български човек на изкуството харесваш най-много?
Харесвах Джорджано, но той спря да пише песни и да снима клипове, уви! Той беше изключително съвременен, без дори да го осъзнава. Харесвам също фейсбук-присъствието на Misho Sheisse Mihajloff като един дългогодишен, изключително точен, фрагментарен, циничен, театрален, абсурден, подсъзнателен и почти денонощен коментар на българското общество. Една анално съвременна и много българска литература в непрекъснат разпад... и постоянно възраждане!
Къде според теб е границата между различното и извратеното?
„Извратено“ е дума, която обикновено изразява негативна оценка към някаква форма на различност. Аз думата „извратено“ не я ползвам, защото имам положително отношение към всяка форма на различност, стига тя да не ме касае директно и да не предизвиква страдание у никому. Ако пък има наличие на страдание, тогава оценката ми е негативна и обикновено наричам различността Жестокост, Тъпота или Престъпление!
Кой е най-големият ти "наркотик", кое е това, което най-много те "храни", освен вниманието?
Няма най-голям, ако имаше най-голям, всички други щяха да са малки и щях да съм извън баланс, което се е случвало неведнъж. Човекът е сложна система, която много лесно може да се обърка, в случай че загуби център и реши да дискриминира комплексните си нужди, поради една Най-важна, независимо дали тя е кариера, секс, любим, дете, здраве, алкохол, приятели, внимание, наркотици, външен вид и така нататък. Всичко е важно и неважно. Аз, за да съм окей със себе си трябва да си имам от всичко толкова, колкото да не се подхлъзна в разрушителна зависимост.
Нещо, което искаш да споделиш накрая?
Искам да пожелая на хората да са по-мили един към друг, да си прощават по-бързо, всички мъже и жени да са винаги със съвсем лека очна линия и всички да говорят малко по-тихо!!!
Интервю на Милен Антиохов Иво Димчев (или Айво, както се представи пред Роби Уилямс, Саймън и останалите от журито на британския Х Factor) е много неща, но сякаш най-сигурното е, че е талантлив и не остава незабелязан. Хореограф, певец и танцьор, той има богат календар с гостувания на музикалните сцени в много градове из Европа, Щатите и не само. Поговорихме си с него, за да ни разкаже за провокациите, границата между различното и извратеното, кой българин в областта на изкуството харесва най-много и за най-скъпия му детски спомен:
Подписа ли договора с голямата компания, за което сподели наскоро?
Да, договорът с агенция „Чарменко“ е подписан. Те работят с музикални фестивали по цял свят. Менажират Горан Брегович, Наташа Атлас, Джамала, Ник Кейв и много много други невероятни музиканти. Имал съм предложения и от други агенти и агенции през последната година, но не съм подписвал с никой, чаках предложение от това ниво и се радвам, че си струваше чакането.
Талантлив си, това е трудно да се отрече. Но смяташ ли, че в днешно време е важно и да си провокативен, за да те забележат? Че талантът не е достатъчен?
Провокацията сама по себе си, в който и да е жанр на изкуството, е доста нездравословна. Защото предизвиква много кратковременно внимание, а когато започва да се повтаря, интелигентната публика разбира бързо, че става въпрос за обикновен пиар, а не за сериозен артистичен жест. В моята работа като хореограф през годините, преди да започна да пиша песни, често се е налагало да боравя с елементи, които ако ги отделиш от контекста на спектакъла, биха изглеждали като провокативни, но ако ги разглеждаш в контекста на работата ми, осъзнаваш бързо тяхната естествена и органична необходимост. Към провокация прибягват и артисти, които нямат достатъчно доверие към собствената си работа, и едно или две глупави “оливания” по ръбовете на двуличния семейно/православен морал често се използва като средство за бърз пиар.
Усещал ли си, че имаш толкова много творческа енергия, че не можеш да я канализираш добре и правиш глупости?
Глупостите са важна част от творческия процес. Ако един творец се страхува да не направи някоя глупост и/или да не сбърка, много скоро ще бъде залостен в собствените си предубеждения. Въпросът е дали тези кухненски процеси са споделени или не. Аз мисля, че определено ниво на наивност, откровеност и безхаберие е изключително полезно да се поддържа, независимо какви са собствените ти критерии за качество и независимо какви са очакванията към теб от уважаемата публика.
Страх ли те е да си незабелязан, неоценен?
Смятам, че както и спектаклите ми, които са достатъчно добре оценени в света на съвременния танц и пърформанс, така и музиката ми също е на световно ниво. Понякога се страхувам, че светът ще осъзнае това прекалено късно и няма да съм достатъчно млад, за да се насладя на това признание. Когато нещо е достатъчно добро, то рано или късно бива прието и оценено. Просто наистина няма друг вариант. А скромност не ми липсва по отношение на музиката ми, защото от няколко години пея буквално по цялата планета и виждам реакциите на хората, а те навсякъде са почти едни и същи. Както казва шефа на легендарното Хотел Кафе в Холивуд - “Иво, хората излизат от твой концерт като ударени с нещо много много тежко и приятно”.
Правиш ли нещо специално за гласа си?
Не правя нищо за гласа си, освен че не пуша, а ако пия алкохол, го пия без лед.
Кога разбра за първи път, че си по-специален?
Винаги съм го знаел, просто ми го казваха непрекъснато. Бях доста екстровертен и екстравагантен още от предучилищна възраст... В повечето случаи това предизвикваше веселие и възхищение, а сред примитивните мозъци наоколо предизвикваше агресия. И в двата случая разбирах, че имам нещо което трябва на всяка цена на съхраня и обгрижвам.
Най-хубавият ти детски спомен?
Пасях една крава Неда и едно теле Петко с една много възрастна баба по цяло лято на селото на дядо ми. Те си пасяха, а ние си приказвахме с бабата под някоя сянка. Другото любимо нещо в детството ми са книгите, които четях. Другото яко бяха редовните ми травеститски представления пред гостите в нас, към които моите родители бяха учудващо толерантни, за което съм им ужасно благодарен. Всичко останало бяха трагични простотии... включително и ходенето на училище.
А какъв искаш да е най-скъпия ти спомен в бъдеще от следващите няколко години?
Не искам скъпи спомени за сметка на нескъпи спомени. Това е дискриминация. Искам всеки ден да ми е еднакво ценен. Знам че е утопия, но така ми се иска.
Кое намираш за грозно?
Грозно няма. Понятието „Грозно“ е субективна оценка, лежаща на субективни и в повечето случаи ограничени критерии. Едно и също нещо е Грозно в един контекст и Красиво в друг. По-важен е въпросът каква е функцията на самия акт на оценяване и какво е моментното предимство на гледната точка, от която се упражнява този акт.
Кое е нещото, целта, заради което може не спиш, заради което си готов да се биеш, да крещиш, да се превъзмогваш?
Не бих се бил и крещял за нищо важно. Неспането, биенето и крещенето са признаци на безсилие. Не бих паднал толкова ниско за нито една от целите си. Основната ми цел в живота е да светя като фар. Ако се разкрещя, най-много да ми гръмне жичката и да се пръсна на малки жалки парченца и да стоя на тъмно.
Кое е най-тежкото събитие, което си преживял?
Раздялата с любим. Болестите и съпровождащото ги чувство на обреченост. Това са били най-тежките моменти. И в двата случая напълно излишно страдание, породено единствено и само от напълно грешна перспектива във възприятията. Обаче за всички нас това е най трудното – да сменим перспективата. Отвън изглежда толкова лесно, но когато си залостен в най-погрешната, която незнайно защо смяташ за единствена, това може дори да те убие. Въобще разбрал съм, че изпитвам ли страдание или агресия, трябва веднага да се преместя в друго измерение. Ако не го направя, просто ще загубя ценно време, енергия и най-вероятно ще си нанеса още повече щети, както на себе си така и на другите.
Едва ли те е срам от това, че си гей, че си с ХИВ, че си различен. Но все пак – от какво те е било най-много срам?
Срам ме е, единствено когато не съм си свършил добре работата, но обикновено се извинявам пред себе си с липсата на време и бързо си прощавам. Просто не мога да си губя времето с подобни “срамовни” чувства и усещания. Човек трябва да има все пак някакви приоритети към това какво да чувства!
Какво последно те разплака?
Плача на филми в самолета, но рядко, защото много рядко гледам филми. Понякога плача от емоционално изтощение, след серия концерти например. Понякога плача, докато пиша някои песни, някои от песните ми автоматично отключват плач… но това е хубаво, защото действа пречистващо.
Сигурно е много изтощително да си постоянно на сцена и то в добра форма. Как го постигаш?
Не винаги съм във форма, понякога прекалявам с бъргърите, особено когато съм в Лос Анжелис. Но гледам да тренирам или да се движа непрекъснато, защото на 43 години форма се поддържа много по-трудно отколкото на 23. Обикновено тренирам сам, в хотелска стая или дори в тоалетната на някой самолет или летище. Имам едни ластици и ги разтягам по цял ден. Също правя коремни преси, лицеви опори, йога. Приятелите ми се смеят на ластиците, но аз друг вариант нямам, защото непрекъснато пътувам. Но аз винаги съм бил така, още от тийнейджър, тогава също ми се смееха, защото дори на парти или когато поканя гости в нас, пак ще седна на пода и ще се разтягам през цялото време, докато си говорим. Няма как да стоя ей така и нищо да не правя. Скоро мисля да започна да пътувам с личен треньор, който да ми е също и диетолог, а най-добре ще е ако ми е също и масажист, а-ха-ха. Но... трябва да е хетеросексуален. За да не се провалят масажите и тренировките. Вече имах такъв случай – имах личен треньор и учител по йога. Докато не започнахме да правим секс... и настъпи спортен провал.
От какво си се лишил, за да си това, което си сега?
Лиших се от цигарите, заради гласа. Още през 2008-а. Често ми липсват. Понякога обичам един човек да пуши около мен, за да ми мирише на тютюн.
Защо се представяш като Айво, а не Иво?
Когато съм в Щатите, Англия, Япония или Австралия, повечето случаи хората автоматично ме наричат Айво. Просто така четат името ми. Първо ми беше странно, после започна да ми харесва. А в англо-говоряща среда Иво звучи като Evil , което дълбоко не ме кефи. Айво звучи по-светло и положително, каквато е и музиката ми. А и ми дава усещането за нова идентичност... Много различна от тази ми на експериментален хореограф, каквато имах достатъчно много години. И съм окей и с двата варианта на името. Когато ме питат кой е правилният, казвам че и двата са правилни.
Кое те обижда повече – хората да те обиждат в лицето ти заради сексуалните ти предпочитания или да ти се усмихват коректно, а после пред някой свой близък да те оплюят?
Аз не общувам с хора, които биха ме обидили за това, че съм гей. Аз просто не се движа в такива среди, нито пък имам взимане даване с хора, които биха ме обсъждали някъде с някой си. Но и в двата случаи не бих се обидил. Всеки си избира сам нивото на мислене и съществуване. На някои хора просто им е приятно да се търкалят в мазното блато на някакъв неведом псевдо-морал и аз няма как да им помогна, нито пък е нужно. Това блато е само по себе си едно наказание за самите тях!
Кой съвременен български човек на изкуството харесваш най-много?
Харесвах Джорджано, но той спря да пише песни и да снима клипове, уви! Той беше изключително съвременен, без дори да го осъзнава. Харесвам също фейсбук-присъствието на Misho Sheisse Mihajloff като един дългогодишен, изключително точен, фрагментарен, циничен, театрален, абсурден, подсъзнателен и почти денонощен коментар на българското общество. Една анално съвременна и много българска литература в непрекъснат разпад... и постоянно възраждане!
Къде според теб е границата между различното и извратеното?
„Извратено“ е дума, която обикновено изразява негативна оценка към някаква форма на различност. Аз думата „извратено“ не я ползвам, защото имам положително отношение към всяка форма на различност, стига тя да не ме касае директно и да не предизвиква страдание у никому. Ако пък има наличие на страдание, тогава оценката ми е негативна и обикновено наричам различността Жестокост, Тъпота или Престъпление!
Кой е най-големият ти "наркотик", кое е това, което най-много те "храни", освен вниманието?
Няма най-голям, ако имаше най-голям, всички други щяха да са малки и щях да съм извън баланс, което се е случвало неведнъж. Човекът е сложна система, която много лесно може да се обърка, в случай че загуби център и реши да дискриминира комплексните си нужди, поради една Най-важна, независимо дали тя е кариера, секс, любим, дете, здраве, алкохол, приятели, внимание, наркотици, външен вид и така нататък. Всичко е важно и неважно. Аз, за да съм окей със себе си трябва да си имам от всичко толкова, колкото да не се подхлъзна в разрушителна зависимост.
Нещо, което искаш да споделиш накрая?
Искам да пожелая на хората да са по-мили един към друг, да си прощават по-бързо, всички мъже и жени да са винаги със съвсем лека очна линия и всички да говорят малко по-тихо!!!
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители