Теодора Трифонова е един от водещите репортери на bTV Новините и разследващ журналист със сериозен професионален опит.
Отразявала е редица значими международни събития като последните президентски избори в САЩ, гръцката икономическа криза и протестите в Румъния от зимата на 2017 г. Теодора е автор на редица журналистически разследвания, основно върху здравни и социални теми.
Благодарение на нейно разследване под прикритие бяха показани мизерните условия в детската клиника в „Пирогов“, което доведе и до уволнението на началника на болницата и основния ремонта на отделението. За тази си серия от репортажи през 2013 г. тя е отличена и с престижната награда „Радостина Константинова”. Същото признание Трифонова получава и през 2020 г. за серията си от филми за къщи за гости, направени с европейски средства, които не се използват по предназначение, а сред собствениците им са и кметове, политици и техни.
Теодора Трифонова е специализирала в Съединените щати по програма на Световния прес институт, обучавала се и по програма нa фондация на Ройтерс.
Здравейте, Теодора! Бих искала да Ви попитам как избрахте да работите в сферата на медиите? Спонтанен избор ли беше или резултат от дълго премисляне и подготовка?
Още когато бях в гимназията посещавах извънкласни часове по журналистика. Тогава не бях сред най-изявените ученици и едва ли учителката някога е предполагала, че точно аз ще стана журналист. Когато завърших и дойде време да кандидатствам в университет, осъзнах, че искам да правя нещо, което да ми дава усещане за смисъл. Така най-логичният избор беше журналистиката. Не работя тази работа от суета, а за да помагам и променям. Ако искаш да правиш това и да имаш най-голямата медийна трибуна у нас - bTV e най-подходящото място. Така например, след мои разследващи репортажи за мизерните условия, в които се лекуват най-малките пациенти в детската клиника на Пирогов, се ремонтира цялото отделение, а днес то е и сред най-модерните в страната. Това ми дава смисъл да продължавам да работя.
Имате ли политически пристрастия и пречат ли на работата Ви?
Нямам политически пристрастия, но имам демократични възгледи. Смятам, че журналистът не би следвало да е член или симпатизант на политическа партия. Нещо повече, трябва да е безпристрастен, за да е обективен в работата си и да присъздава точно, балансирано информацията, която трябва да стигне да хората. В ситуацията, в която е станата ни, а и в световен мащаб, добрите журналистически практики имат все по-важна, ключова роля, за да не бъде обществото дезинформирано или манупилирано.
Кое бихте определили като най-голямата трудност в журналистическата професия и защо?
Притеснена съм от това, че значително намаляват свободните медии в страната. Нещо повече – професията се асоциира със задкулисие, мръсни игри и скриване на истината. Освен това всеки смята, че може да информира обществото и да бъде журналист, като използва смартфона си. На този фон, bTV e сред малкото останали „острови“ на независимата журналистика. Най-голямото предизвикателство за нас журналистите, е да се опитаме да променим тази ситуация. Това, което можем да направим е да продължаваме да търсим отговори на важните въпроси в държавата, но най-вече да работим спрямо стандартите и добрите журналистически практики. Защото все по-често наблюдаваме едностранчиво представяне на информацията, понякога в услуга на конкретни политически и икономически интереси. А това води до дезинформация и манипулация на общественото мнение, за което вече ви споменах. От друга страна, от обществото зависи да изисква обективна и задълбочена журналистика.
Разкажете за някоя интересна случка в работата Ви.
Случвало ми се е да получа обаждане от продуцент късно през нощта, че трябва спешно да замина за Унгария, където е станала голяма катастрофа с наши сънародници. Когато пристигнахме там обаче, полицията задържа екипа ни, в опит да предаваме на живо от мястото на събитието, час преди началото на новинарската емисия. Оказа се, че в Унгария е забранено да се снимат репортажи по магистралите. Благодарение на колега от RTL, който убеди полицаите да ни пуснат, успяхме да се включим на време за Новините, вместо да останем в някое районно управление за 24 часа.
Два дни по-късно, когато се прибрах обратно у нас стана ясно, че трябва веднага да тръгна за Румъния, където има големи антиправителствени протести. До преди това не бях отразявала подобни събития там, нямах никакви контакти. Но тази работа е такава, че буквално за минути трябва да „влезеш в час“ и да интервюираш невъзможните за интервюиране. Като Лаура Кьовеши, например, която през 2017 г. беше начело на Антикорупционната агенция в Румъния и прати в затвора десетки политици, кметове и министри. Тогава успях да уговоря интерюто с нея за няколко часа. Работата на телевизионния журналист е интересна, динамична и ти позволява да натрупаш безценен социален опит.
Може би най-интересно беше, когато бях изпратена да отразявам изборите в Съединените щати през 2016 г. До последно, в продължение на няколко месеца, от щаба на Хилъри Клинтън ме уверяваха, че ще получа акредитации да отразяваме изборната нощ. Два дни преди това, получих имейл, че ми отказват достъп, с мотива, че нямат интерес към медията. Не се отказах, реших да напиша протестно писмо и няколко часа по-късно получих акредитациите. На място пък се оказа, че има втори вид пропуски за самата сцена, където Клинтън трябваше евентуално да приеме изборната си победа или загуба, а достъп до нея имаха само най-големите медии в света. Настойчиво преговарях с пресцентъра на Клинтън да получим достъп. Мисля, че накрая толкова им досадих, че след поредната ми молба, ми дадоха акредитациите. Така екипът ни предава редом до CNN, NBC, CBS и успяхме да направим зрителите на bTV съпричастни със случващото се в изборната нощ.
Несъмнено журналистическата професия е изморителна. Вие как релаксирате?
Спортът ме презарежда, затова винаги когато имам време, съм в залата. От години ходя на кондиционни тренировки, а отскоро и на пилатес. Не съм запален планинар, но обичам да съм в планината, където откривам спокойствие и уединение. Харесвам Родопите. В последните години, винаги когато имам време, отивам там. Всички, които ме познават знаят, че пътувам често и до Гърция, това е моята предпочитана дестинация за почивка. Около работата научих много за страната, неведнъж ми се е налагало да отразявам ключови събития там - като икономическата криза, протестите за името Македония и много други. Така преоткрих културата, традициите и природата й.
Всъщност имате ли достатъчно време, за да си починете подобаващо?
Работата на телевизионния репортер е 24/7. Често е стресова и изморителна. Имала съм моменти с дълги, многочасови ефири, като седмицата, в която отразявах протестите край Росенец, които прераснаха в размирици между протестиращи и жандармерия. Тогава предавахме извънредно на живо през целия ден, без прекъсване - ефирът започна в 8 сутринта и приключи с края на централната емисия Новини в 19.30. Всъщност такива са и последните седмици, в които заедно с колегите ми от bTV Новините, отразяваме антиправителствените протести. След подобни дни, почивката я наричам „реанимация“ – много сън, спорт и срещи с приятели. Във всяко свободно време ходя и на театър. Това е моята рецепта, за да не „прегоря“, въпреки че журналистиката не е само работа, а начин на живот.
Успявате ли в това време да се откъснете от новинарския поток или все пак тайничко си проверявате служебната поща на плажа?
Опитвам се да не чета нищо, свързано с работа, или да го намаля максимално, за да мога да се откъсна от новинарския поток. Със сигурност не си отварям и служебната поща, затова е и препълнена, когато почивам. (смее се)
Коя е онази книга, която е променила живота и светогледа Ви като цяло?
Чета различни книги – от исторически, автобиографични до разказите на Хемингуей. Харесвам сонетите и пиесите на Шекспир, които съм чела няколко пъти, някои зная и наизуст. Сега чета „Власт“ на журналиста Боб Удуърд от Вашингтон пост, която прави анализ на управлението на Доналад Тръмп. Но сред книгите, които са ми повлияли са тези на Георги Марков. Харесвам есето му „Забраната“, в което се разказва за цензурата в медиите и културата през социализма. Марков го прочита по Дойче веле през 70-те, но смятам, че е актуално и днес.
А има ли такъв филм?
Харесвам филмите на Куентин Тарантино, както и много от класиките. Фен съм на Star Wars. Но сега е ерата на сериалите. Последните, които гледах са Narcos и The New Pope.
Каква музика предпочитате да слушате, когато си почивате?
Слушам разнообразна музика, спрямо настроението ми. Харесвам джаз, класически рок и филмова музика. Oт малка съм почитател на Куин. Kогато бях дете, баща ми често ми пускаше тяхната музика. Но и съм в крак с днешните тенденции. Когато почивам, предпочитам Франк Синатра, Рей Чарлз и Арета Франклин.
Нека се върнем отново към работата Ви: Кое е онова нещо, което бихте предложили да се промени в журналистическата професия генерално?
По някакъв начин да се гарантира редакционната независимост и да е ясна собствеността на медиите. Би ми се искало още и различните медии в страната по-често да си партнират, да работят по общи проекти заедно. Например – онлайн медия и телевизия да направят общо разследване. Вярвам, че това би помогнало за медийната ни среда.
Ами в държавата ни?
Мисля, че ако успеем да подобрим ситуацията с медиите, това ще доведе и към промяна в държавата.
И за финал един любопитен въпрос: Ако не бяхте избрали журналистическата професия, към коя друга щяхте да се ориентирате?
Може би към правото или изкуството.
Интервю на Илиана СимеоноваТеодора Трифонова е един от водещите репортери на bTV Новините и разследващ журналист със сериозен професионален опит.
Отразявала е редица значими международни събития като последните президентски избори в САЩ, гръцката икономическа криза и протестите в Румъния от зимата на 2017 г. Теодора е автор на редица журналистически разследвания, основно върху здравни и социални теми.
Благодарение на нейно разследване под прикритие бяха показани мизерните условия в детската клиника в „Пирогов“, което доведе и до уволнението на началника на болницата и основния ремонта на отделението. За тази си серия от репортажи през 2013 г. тя е отличена и с престижната награда „Радостина Константинова”. Същото признание Трифонова получава и през 2020 г. за серията си от филми за къщи за гости, направени с европейски средства, които не се използват по предназначение, а сред собствениците им са и кметове, политици и техни.
Теодора Трифонова е специализирала в Съединените щати по програма на Световния прес институт, обучавала се и по програма нa фондация на Ройтерс.
Здравейте, Теодора! Бих искала да Ви попитам как избрахте да работите в сферата на медиите? Спонтанен избор ли беше или резултат от дълго премисляне и подготовка?
Още когато бях в гимназията посещавах извънкласни часове по журналистика. Тогава не бях сред най-изявените ученици и едва ли учителката някога е предполагала, че точно аз ще стана журналист. Когато завърших и дойде време да кандидатствам в университет, осъзнах, че искам да правя нещо, което да ми дава усещане за смисъл. Така най-логичният избор беше журналистиката. Не работя тази работа от суета, а за да помагам и променям. Ако искаш да правиш това и да имаш най-голямата медийна трибуна у нас - bTV e най-подходящото място. Така например, след мои разследващи репортажи за мизерните условия, в които се лекуват най-малките пациенти в детската клиника на Пирогов, се ремонтира цялото отделение, а днес то е и сред най-модерните в страната. Това ми дава смисъл да продължавам да работя.
Имате ли политически пристрастия и пречат ли на работата Ви?
Нямам политически пристрастия, но имам демократични възгледи. Смятам, че журналистът не би следвало да е член или симпатизант на политическа партия. Нещо повече, трябва да е безпристрастен, за да е обективен в работата си и да присъздава точно, балансирано информацията, която трябва да стигне да хората. В ситуацията, в която е станата ни, а и в световен мащаб, добрите журналистически практики имат все по-важна, ключова роля, за да не бъде обществото дезинформирано или манупилирано.
Кое бихте определили като най-голямата трудност в журналистическата професия и защо?
Притеснена съм от това, че значително намаляват свободните медии в страната. Нещо повече – професията се асоциира със задкулисие, мръсни игри и скриване на истината. Освен това всеки смята, че може да информира обществото и да бъде журналист, като използва смартфона си. На този фон, bTV e сред малкото останали „острови“ на независимата журналистика. Най-голямото предизвикателство за нас журналистите, е да се опитаме да променим тази ситуация. Това, което можем да направим е да продължаваме да търсим отговори на важните въпроси в държавата, но най-вече да работим спрямо стандартите и добрите журналистически практики. Защото все по-често наблюдаваме едностранчиво представяне на информацията, понякога в услуга на конкретни политически и икономически интереси. А това води до дезинформация и манипулация на общественото мнение, за което вече ви споменах. От друга страна, от обществото зависи да изисква обективна и задълбочена журналистика.
Разкажете за някоя интересна случка в работата Ви.
Случвало ми се е да получа обаждане от продуцент късно през нощта, че трябва спешно да замина за Унгария, където е станала голяма катастрофа с наши сънародници. Когато пристигнахме там обаче, полицията задържа екипа ни, в опит да предаваме на живо от мястото на събитието, час преди началото на новинарската емисия. Оказа се, че в Унгария е забранено да се снимат репортажи по магистралите. Благодарение на колега от RTL, който убеди полицаите да ни пуснат, успяхме да се включим на време за Новините, вместо да останем в някое районно управление за 24 часа.
Два дни по-късно, когато се прибрах обратно у нас стана ясно, че трябва веднага да тръгна за Румъния, където има големи антиправителствени протести. До преди това не бях отразявала подобни събития там, нямах никакви контакти. Но тази работа е такава, че буквално за минути трябва да „влезеш в час“ и да интервюираш невъзможните за интервюиране. Като Лаура Кьовеши, например, която през 2017 г. беше начело на Антикорупционната агенция в Румъния и прати в затвора десетки политици, кметове и министри. Тогава успях да уговоря интерюто с нея за няколко часа. Работата на телевизионния журналист е интересна, динамична и ти позволява да натрупаш безценен социален опит.
Може би най-интересно беше, когато бях изпратена да отразявам изборите в Съединените щати през 2016 г. До последно, в продължение на няколко месеца, от щаба на Хилъри Клинтън ме уверяваха, че ще получа акредитации да отразяваме изборната нощ. Два дни преди това, получих имейл, че ми отказват достъп, с мотива, че нямат интерес към медията. Не се отказах, реших да напиша протестно писмо и няколко часа по-късно получих акредитациите. На място пък се оказа, че има втори вид пропуски за самата сцена, където Клинтън трябваше евентуално да приеме изборната си победа или загуба, а достъп до нея имаха само най-големите медии в света. Настойчиво преговарях с пресцентъра на Клинтън да получим достъп. Мисля, че накрая толкова им досадих, че след поредната ми молба, ми дадоха акредитациите. Така екипът ни предава редом до CNN, NBC, CBS и успяхме да направим зрителите на bTV съпричастни със случващото се в изборната нощ.
Несъмнено журналистическата професия е изморителна. Вие как релаксирате?
Спортът ме презарежда, затова винаги когато имам време, съм в залата. От години ходя на кондиционни тренировки, а отскоро и на пилатес. Не съм запален планинар, но обичам да съм в планината, където откривам спокойствие и уединение. Харесвам Родопите. В последните години, винаги когато имам време, отивам там. Всички, които ме познават знаят, че пътувам често и до Гърция, това е моята предпочитана дестинация за почивка. Около работата научих много за страната, неведнъж ми се е налагало да отразявам ключови събития там - като икономическата криза, протестите за името Македония и много други. Така преоткрих културата, традициите и природата й.
Всъщност имате ли достатъчно време, за да си починете подобаващо?
Работата на телевизионния репортер е 24/7. Често е стресова и изморителна. Имала съм моменти с дълги, многочасови ефири, като седмицата, в която отразявах протестите край Росенец, които прераснаха в размирици между протестиращи и жандармерия. Тогава предавахме извънредно на живо през целия ден, без прекъсване - ефирът започна в 8 сутринта и приключи с края на централната емисия Новини в 19.30. Всъщност такива са и последните седмици, в които заедно с колегите ми от bTV Новините, отразяваме антиправителствените протести. След подобни дни, почивката я наричам „реанимация“ – много сън, спорт и срещи с приятели. Във всяко свободно време ходя и на театър. Това е моята рецепта, за да не „прегоря“, въпреки че журналистиката не е само работа, а начин на живот.
Успявате ли в това време да се откъснете от новинарския поток или все пак тайничко си проверявате служебната поща на плажа?
Опитвам се да не чета нищо, свързано с работа, или да го намаля максимално, за да мога да се откъсна от новинарския поток. Със сигурност не си отварям и служебната поща, затова е и препълнена, когато почивам. (смее се)
Коя е онази книга, която е променила живота и светогледа Ви като цяло?
Чета различни книги – от исторически, автобиографични до разказите на Хемингуей. Харесвам сонетите и пиесите на Шекспир, които съм чела няколко пъти, някои зная и наизуст. Сега чета „Власт“ на журналиста Боб Удуърд от Вашингтон пост, която прави анализ на управлението на Доналад Тръмп. Но сред книгите, които са ми повлияли са тези на Георги Марков. Харесвам есето му „Забраната“, в което се разказва за цензурата в медиите и културата през социализма. Марков го прочита по Дойче веле през 70-те, но смятам, че е актуално и днес.
А има ли такъв филм?
Харесвам филмите на Куентин Тарантино, както и много от класиките. Фен съм на Star Wars. Но сега е ерата на сериалите. Последните, които гледах са Narcos и The New Pope.
Каква музика предпочитате да слушате, когато си почивате?
Слушам разнообразна музика, спрямо настроението ми. Харесвам джаз, класически рок и филмова музика. Oт малка съм почитател на Куин. Kогато бях дете, баща ми често ми пускаше тяхната музика. Но и съм в крак с днешните тенденции. Когато почивам, предпочитам Франк Синатра, Рей Чарлз и Арета Франклин.
Нека се върнем отново към работата Ви: Кое е онова нещо, което бихте предложили да се промени в журналистическата професия генерално?
По някакъв начин да се гарантира редакционната независимост и да е ясна собствеността на медиите. Би ми се искало още и различните медии в страната по-често да си партнират, да работят по общи проекти заедно. Например – онлайн медия и телевизия да направят общо разследване. Вярвам, че това би помогнало за медийната ни среда.
Ами в държавата ни?
Мисля, че ако успеем да подобрим ситуацията с медиите, това ще доведе и към промяна в държавата.
И за финал един любопитен въпрос: Ако не бяхте избрали журналистическата професия, към коя друга щяхте да се ориентирате?
Може би към правото или изкуството.
Интервю на Илиана Симеонова
Гласували общо: 1 потребители