Едва ли може да се сетите за друго 4-буквено име, при чието споменаване всеки съзнателен българин – без значение на възраст, начин на живот и вкусове – мигновено и безпогрешно да разбира отлично за кого става дума, без никакви пояснения. Всеки знае кой е Къци! Дори и да не се появи никога повече публично, той вече е оставил следи. Да, Къци няма нужда от представяне. Ние имахме нужда обаче да му зададем някои въпроси. И не шоуменът, а човекът Къци ни отговори съвсем откровено: за най-шантавата му идея, най-големия риск, на какви „смешки“ се дразни, за най-голямата тъпотия по негов адрес в медиите, каква е прогнозата му за бъдещето на света, а и още:
През лятото катастрофира не по твоя вина. Възстанови ли се напълно? Ще имаш ли куража скоро отново да караш мотор из софийските улици?
Моторите не са виновни, просто ние трябва да внимаваме повече. Макар че когато човек потегля на зелен светофар с още два мотора и две коли, при празни улици, не му хрумва да се оглежда, а гледа напред... Бих се качил пак, просто трябва да се внимава за идиоти, а в София е пълно с такива. Препоръчвам на всеки да се пази, дори на спирка пешеходна пътека или тротоар – виждате какво става...
Шоумен, новатор, продуцент, водещ, актьор, режисьор, писател, та дори пчелар! Какви други таланти имаш, за които не знаем?
Обичам да си рисувам къщи и да строя.
Вярваш във вдъхновението при творчеството. Как се случва то при теб, какво те вдъхновява?
Вдъхновението е едно от най-великите усещания. Това е творчески импулс, който идва отгоре, от небето, от Господ – нещо като канал, по който се свързваш с необятното... По време на вдъхновение имаш усещането, че можеш всичко, притежаваш сила, прилив на енергия и невероятен душевен оргазъм. Никога не съм се дрогирал, но от това, което съм чувал, усещането е подобно – чувството, че летиш. Може би това търсят хората, които приемат наркотици, може би е възможно тази привързаност да се лекува с творчество и изкуство.
Сам казваш за себе си, че имаш „шашави идеи“. Коя е била толкова шашава, че сам си я отхвърли бързо-бързо?
По едно време имах шантавата идея да строя град между София и Пловдив. Истински, с всичко: големи булеварди, училища, болници, всичко. Но не ми е по силите... Сега съвременните хора имат повече възможности с финансиране по проекти, някой може да кандидатства пред Мъск, примерно, с такъв проект. По моята идея беше цялото движение на коли и градски транспорт да е под земята, а над земята да е пешеходна зона, паркове, градини, къщи и велоалеи. Дай боже, да доживеем да видим такъв град, като от моите мечти.
Твои са думите „Чувството ми за хумор е толкова тънко, че на места нишката се къса“; не се притесняваш да се шегуваш със себе си, търсиш самоиронията. Казваш обаче и че българите обичат хумора, само когато не е на техен гръб. Ти лично от каква шега би се засегнал?
Да, хората обичат да е смешно, но задължително на чужд гръб. Малко хора носят, да е на техен гръб – това са хора без комлекси. Дразня се на „смешки“ по мой адрес, ако са тиражирани нелепици из интернет, съдържащи неверни неща по мой адрес – от хора, които изобщо не ме познават, а вярват на тъпотиите из мрежата. А какво е казал Иван Вазов в „Записки по българските въстания“? „Не вярвайте на всичко, което четете в интернет!“.
Ти си изключително разпознаваем, популярен, но последните десетина години си повече участващ в чуждо тв шоу, а не правещ или водещ го. Може ли да очакваме отново твой проект, твое шоу?
Работя по игралния си филм „Добри родители“, надявам се догодина да е факт.
Дано! Преди няколко години беше споменал, че „Супершоу Невада“ и „Риск печели, риск губи" са от миналия ти живот, не искаш да говориш за тях особено. Смяташ ли, че публиката или тв браншът не те оцени достатъчно, има ли огорчение у теб?
Напротив, не се оплаквам. Моят труд бе оценен – главно от публиката – и всичко, което съм правил, радва хората и печели тяхната любов. Това ми е достатъчно!
Кое е най-известното твое телевизионно откритие?
Бате Енчо, Геро.
Посочваш, че не си човек на рисковете, а си предпазлив. Кое все пак е най-рисковото нещо, което последно направи?
Най-рисково е било да карам с 220... като млад. Вече карам внимателно, с 80-100.
Най-милият, най-големият комплимент, който си получавал? И какъв тип комплименти най-много харесваш?
Най-обичам да виждам любовта на хората в очите им, да произнасят името ми на улицата с любов - „Ейй, Къци!...“ - и да виждам доброта в очите им. Това ми стига!
А какъв уж комплимент за теб всъщност не е никакъв комплимент?
Някоя тъпотия, която са чули от мрежата и се опитват да се шегуват с нея. Веднага разпознавам облъчените от телевизора!
Това, което направи в „Черешката на тортата“ - да поднесеш консерви и готови храни, леко украсени, като готвено, дори гурме – беше доста забавно. Обичаш такива закачки. Пускал ли си сам слух за себе си с подобна цел, да се пошегуваш с медиите например?
Не, не съм пускал слухове по свой адрес, има достатъчно. В „Черешката“ исках да стане майтап, нещо, което да не е било правено, нещо необичайно... Но от друга страна, ние в домашни условия често правим точно това. Аз самият имам от тези буркани с телешко и кокоше месо, които са супер вкусни и обичам да си ги хапвам директно от буркана. А и често си купувам от Гърция консерви с лозови сарми – невероятно вкусни са, особено като ги гарнирам с домашно кисело мляко, с истински гръцки зехтин, сол и чесън.
Ще ни споделиш ли най-идиотската измишльотина за теб в медиите? Пазиш ли си такава изрезка, за да се посмееш понякога?
Пазя тонове. Страшни тъпотии има! Че имам незаконно дете и жена в Монтана и куп подобни тъпотии...
Кое беше за теб голяма победа над самия себе си?
Да се изправям, след като са ме съборили – това е най трудното. Да сменям попрището на своята дейност – също.
Качеството ти, което ти е по-трудно да разкриеш и не е достатъчно забелязано от публиката и дори от хората около теб?
Чувствителен и лесно раним човек съм...
Последните години в световен план се случиха какви ли не събития, сякаш остава само да дойдат извънземните – каква е твоята прогноза за близкото бъдеще?
Моята прогноза... Ще дам две, за да позная със сигурност! Прогноза едно: след години ще живеем много по-добре. Прогноза две: след години животът ще е много по-скапан (смее се). Аз лично имам по-мрачни прогнози... Затова хората трябва да сме готови да живеем много по-скромно, без излишен разгул – кулинарен и туристически. Да можем с малко, да ядем малко и да живеем по-скромно. Така ще сме по-малко изненадани и по-пригодими към новите условия.
В това интервю пошегува ли се с нас с някой отговор?
Не съм се шегувал, отговарям сериозно, защото е отговорно. Несериозното отношение у нас се наказва, защото все някой не е разбрал, че си се пошегувал и почват да се тиражират страшни тъпотии по твой адрес. Човек може да си позволи да се шегува само в неагресивна и спокойна среда. У нас тя не е такава...
За финал – нещо, което би искал да споделиш?
Молете се за по-добро бъдеще и живейте по-скромно! И творчески!
Интервю на Милен АнтиоховЕдва ли може да се сетите за друго 4-буквено име, при чието споменаване всеки съзнателен българин – без значение на възраст, начин на живот и вкусове – мигновено и безпогрешно да разбира отлично за кого става дума, без никакви пояснения. Всеки знае кой е Къци! Дори и да не се появи никога повече публично, той вече е оставил следи. Да, Къци няма нужда от представяне. Ние имахме нужда обаче да му зададем някои въпроси. И не шоуменът, а човекът Къци ни отговори съвсем откровено: за най-шантавата му идея, най-големия риск, на какви „смешки“ се дразни, за най-голямата тъпотия по негов адрес в медиите, каква е прогнозата му за бъдещето на света, а и още:
През лятото катастрофира не по твоя вина. Възстанови ли се напълно? Ще имаш ли куража скоро отново да караш мотор из софийските улици?
Моторите не са виновни, просто ние трябва да внимаваме повече. Макар че когато човек потегля на зелен светофар с още два мотора и две коли, при празни улици, не му хрумва да се оглежда, а гледа напред... Бих се качил пак, просто трябва да се внимава за идиоти, а в София е пълно с такива. Препоръчвам на всеки да се пази, дори на спирка пешеходна пътека или тротоар – виждате какво става...
Шоумен, новатор, продуцент, водещ, актьор, режисьор, писател, та дори пчелар! Какви други таланти имаш, за които не знаем?
Обичам да си рисувам къщи и да строя.
Вярваш във вдъхновението при творчеството. Как се случва то при теб, какво те вдъхновява?
Вдъхновението е едно от най-великите усещания. Това е творчески импулс, който идва отгоре, от небето, от Господ – нещо като канал, по който се свързваш с необятното... По време на вдъхновение имаш усещането, че можеш всичко, притежаваш сила, прилив на енергия и невероятен душевен оргазъм. Никога не съм се дрогирал, но от това, което съм чувал, усещането е подобно – чувството, че летиш. Може би това търсят хората, които приемат наркотици, може би е възможно тази привързаност да се лекува с творчество и изкуство.
Сам казваш за себе си, че имаш „шашави идеи“. Коя е била толкова шашава, че сам си я отхвърли бързо-бързо?
По едно време имах шантавата идея да строя град между София и Пловдив. Истински, с всичко: големи булеварди, училища, болници, всичко. Но не ми е по силите... Сега съвременните хора имат повече възможности с финансиране по проекти, някой може да кандидатства пред Мъск, примерно, с такъв проект. По моята идея беше цялото движение на коли и градски транспорт да е под земята, а над земята да е пешеходна зона, паркове, градини, къщи и велоалеи. Дай боже, да доживеем да видим такъв град, като от моите мечти.
Твои са думите „Чувството ми за хумор е толкова тънко, че на места нишката се къса“; не се притесняваш да се шегуваш със себе си, търсиш самоиронията. Казваш обаче и че българите обичат хумора, само когато не е на техен гръб. Ти лично от каква шега би се засегнал?
Да, хората обичат да е смешно, но задължително на чужд гръб. Малко хора носят, да е на техен гръб – това са хора без комлекси. Дразня се на „смешки“ по мой адрес, ако са тиражирани нелепици из интернет, съдържащи неверни неща по мой адрес – от хора, които изобщо не ме познават, а вярват на тъпотиите из мрежата. А какво е казал Иван Вазов в „Записки по българските въстания“? „Не вярвайте на всичко, което четете в интернет!“.
Ти си изключително разпознаваем, популярен, но последните десетина години си повече участващ в чуждо тв шоу, а не правещ или водещ го. Може ли да очакваме отново твой проект, твое шоу?
Работя по игралния си филм „Добри родители“, надявам се догодина да е факт.
Дано! Преди няколко години беше споменал, че „Супершоу Невада“ и „Риск печели, риск губи" са от миналия ти живот, не искаш да говориш за тях особено. Смяташ ли, че публиката или тв браншът не те оцени достатъчно, има ли огорчение у теб?
Напротив, не се оплаквам. Моят труд бе оценен – главно от публиката – и всичко, което съм правил, радва хората и печели тяхната любов. Това ми е достатъчно!
Кое е най-известното твое телевизионно откритие?
Бате Енчо, Геро.
Посочваш, че не си човек на рисковете, а си предпазлив. Кое все пак е най-рисковото нещо, което последно направи?
Най-рисково е било да карам с 220... като млад. Вече карам внимателно, с 80-100.
Най-милият, най-големият комплимент, който си получавал? И какъв тип комплименти най-много харесваш?
Най-обичам да виждам любовта на хората в очите им, да произнасят името ми на улицата с любов - „Ейй, Къци!...“ - и да виждам доброта в очите им. Това ми стига!
А какъв уж комплимент за теб всъщност не е никакъв комплимент?
Някоя тъпотия, която са чули от мрежата и се опитват да се шегуват с нея. Веднага разпознавам облъчените от телевизора!
Това, което направи в „Черешката на тортата“ - да поднесеш консерви и готови храни, леко украсени, като готвено, дори гурме – беше доста забавно. Обичаш такива закачки. Пускал ли си сам слух за себе си с подобна цел, да се пошегуваш с медиите например?
Не, не съм пускал слухове по свой адрес, има достатъчно. В „Черешката“ исках да стане майтап, нещо, което да не е било правено, нещо необичайно... Но от друга страна, ние в домашни условия често правим точно това. Аз самият имам от тези буркани с телешко и кокоше месо, които са супер вкусни и обичам да си ги хапвам директно от буркана. А и често си купувам от Гърция консерви с лозови сарми – невероятно вкусни са, особено като ги гарнирам с домашно кисело мляко, с истински гръцки зехтин, сол и чесън.
Ще ни споделиш ли най-идиотската измишльотина за теб в медиите? Пазиш ли си такава изрезка, за да се посмееш понякога?
Пазя тонове. Страшни тъпотии има! Че имам незаконно дете и жена в Монтана и куп подобни тъпотии...
Кое беше за теб голяма победа над самия себе си?
Да се изправям, след като са ме съборили – това е най трудното. Да сменям попрището на своята дейност – също.
Качеството ти, което ти е по-трудно да разкриеш и не е достатъчно забелязано от публиката и дори от хората около теб?
Чувствителен и лесно раним човек съм...
Последните години в световен план се случиха какви ли не събития, сякаш остава само да дойдат извънземните – каква е твоята прогноза за близкото бъдеще?
Моята прогноза... Ще дам две, за да позная със сигурност! Прогноза едно: след години ще живеем много по-добре. Прогноза две: след години животът ще е много по-скапан (смее се). Аз лично имам по-мрачни прогнози... Затова хората трябва да сме готови да живеем много по-скромно, без излишен разгул – кулинарен и туристически. Да можем с малко, да ядем малко и да живеем по-скромно. Така ще сме по-малко изненадани и по-пригодими към новите условия.
В това интервю пошегува ли се с нас с някой отговор?
Не съм се шегувал, отговарям сериозно, защото е отговорно. Несериозното отношение у нас се наказва, защото все някой не е разбрал, че си се пошегувал и почват да се тиражират страшни тъпотии по твой адрес. Човек може да си позволи да се шегува само в неагресивна и спокойна среда. У нас тя не е такава...
За финал – нещо, което би искал да споделиш?
Молете се за по-добро бъдеще и живейте по-скромно! И творчески!
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители