Ники

Включваме се в инициативата #StayTrueSofia на SoSofia и Ballantine’s в търсене на интересните образи на София. Но тези, за които не се сещаш веднага, а това най-често са хората, които имат най-любопитните истории - тези, които виждат града и хората му с други очи и пазят истинските му истории.

На staytrue.bg можеш да се запознаеш с музикантите на Народния, гид от Free Sofia Tour или продавач от символичния площад Славейков. Можеш да погледнеш на града отдолу през очите на обущар от емблематичен клекшоп, или отгоре в историята на директора на ТВ кула Копитото, и да чуеш истории за хората на столицата от фотографа на People of Sofia. София Нощем е видяна през погледа на Мартин Михайлов от Сторежа и Терминал 1, а за музикалните символи на София от 50 години разказват от първо лице Щурците.

Усещането да си в тунел на метрото е много, много особено. Тук долу властват полумрак и натрапчива тишина, разкъсвана единствено от шума на носещ се някъде в далечината влак. Лесно можем да си представим, че това са декорите на холивудски сай-фай, но действителността е значително по-интересна и наситена от който и да било филм.

В кабината на машиниста е едновременно широко, по странен начин уютно, но и продължава да ни е леко неловко. Защото всекидневно сме във вагоните, забили нос в телефоните и хвърлящи по едно наоколо само за да не изпуснем спирката си, а сега наблюдаваме как мракът на тунелите се сменя с ярката светли на пероните. Някои от чакащите влака ни зяпват с неразбиране - не са свикнали отпред да има някой друг, освен машиниста.

За Николай нашето присъствие също е малко странно. Той работи тук от 2 години, но освен първите месеци, в които го наглежда инструктор, обикновено е сам и съсредоточено следи случващото се. Въпреки всичко ни отговаря с усмивка, докато кара влака, отваря вратите на всяка станция и следи дали всички са се качили, преди да ги затвори и да потегли отново. За нас това е едно от най-странните места, на които сме правили интервю, а за него вече е нещо съвсем обичайно.

„Тази професия е наистина специфична“, обяснява ни той. „Не приемат кой да е, нужни са специфични умения и правилната нагласа, за да изкараш безпроблемно смените, които понякога са 12-часови.“

Встрани от нужните машинистки умения и лиценз, с какво се свиква най-трудно?
Както виждате, тунелите са доста еднообразни. За разлика от нормалните влакове, тук не виждаш нито дървета, нито планини, само този особен подземен свят. Има обаче и голяма динамика - обикновено си в тунела не по-дълго от 2 минути, а после достигаш перон и трябва да спреш. Комбинацията от тъмнината в тунела и светлините на перона доста натоварва очите. Също така, въздухът тук е по-разреден, отколкото на повърхността.

Колко време ти отне да свикнеш с това?
Не твърде много, слава Богу. Около година ми беше нужна, за да се пречупя.

Помниш ли какво друго те притесняваше в началото?
О, да. Започнах с притеснение за това колко хора зависят от моите действия. С времето обаче се успокоих. Виждах, че върша работата си добре и реално няма страшно.

Знаем, че в близките няколко години ще бъдат въведени в употреба модерни влакове Siemens, но в момента караш такива руско производство, нали?
Да, сега имаме на разположение 2 вида влакове - малко по-стари и по-новички. Разликата между тях е огромна - от управлението, през климатичната инсталация вътре, до това как се затварят вратите и дали реагират, ако някой бъде заклещен в тях. В тази връзка апелирам хората да не се хвърлят към вагоните, когато вече светят червените предупредителни лампи. Случвали са се инциденти, а машинистът невинаги има видимост към всяка врата от вагоните.

От собствен опит знаем, че в софийското метро наистина рядко се случват аварии, но само преди няколко дни около станцията при СУ имаше такава. На теб случвало ли ти се е да попаднеш в подобна трудна ситуация?
Разбира се - няма как за 2 години да ми бъде спестено подобно нещо.

И как се справи?
Е, ние сме подготвени за такива аварии. Първо трябва да разбереш къде е повредата, което вероятно е най-сложната задача. Важно е аварията да бъде отстранена в рамките на 5 минути, за да не се обърка напълно движението на влаковете по цялата линия. Разбира се, понякога аварията се случва в час пик и няма как да бъде отстранена толкова бързо. Но подобно стечение на обстоятелствата не е често, знаете.

Покрай всички терористични атаки в Европа, вероятно ти е минавало през главата дали подобно нападение не може да се случи и в софийското метро.
Да, но човек и да се притеснява, няма какво да направи. Истината е, че терористични атаки се случват на различни места - в заведения, концертни зали, стадиони... Ако си прекомерно стресиран, няма да се чувстваш сигурен абсолютно никъде. Мисля, че имаме адекватна система на сигурност - камери навсякъде, охрана, постоянна комуникация, специфично заключване на вратите при машиниста. Така че шансът е едно на един милион.

Да, ние също предпочитаме да оставим подобни катастрофични сценарии за филмите, които гледаме.
Аз също. Наскоро попаднах на един руски филм за голяма авария в московското метро. Беше много интересен, изглеждаше правдоподобен. Освен това ми беше много забавно, защото там бяха снимани абсолютно същите влакове, които ползваме тук. Припознах се в някои от героите (смее се).

Друго нещо, което сме виждали във филмите е специфичният градски фолклор относно метро тунелите и тайния живот в тях - казват, че долу бродят чудовища, извънземни, избягали от цивилизацията хора, чакащи Апокалипсиса. Чувал ли си подобни истории и за нашето метро?
Хаха, не! Софийското метро е твърде ново, за да има подобни митове за него. Но ако срещна извънземни или алигатори, ще ви звънна!

Още истински истории за София, виж на staytrue.bg.

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова

Включваме се в инициативата #StayTrueSofia на SoSofia и Ballantine’s в търсене на интересните образи на София. Но тези, за които не се сещаш веднага, а това най-често са хората, които имат най-любопитните истории - тези, които виждат града и хората му с други очи и пазят истинските му истории.

На staytrue.bg можеш да се запознаеш с музикантите на Народния, гид от Free Sofia Tour или продавач от символичния площад Славейков. Можеш да погледнеш на града отдолу през очите на обущар от емблематичен клекшоп, или отгоре в историята на директора на ТВ кула Копитото, и да чуеш истории за хората на столицата от фотографа на People of Sofia. София Нощем е видяна през погледа на Мартин Михайлов от Сторежа и Терминал 1, а за музикалните символи на София от 50 години разказват от първо лице Щурците.

Усещането да си в тунел на метрото е много, много особено. Тук долу властват полумрак и натрапчива тишина, разкъсвана единствено от шума на носещ се някъде в далечината влак. Лесно можем да си представим, че това са декорите на холивудски сай-фай, но действителността е значително по-интересна и наситена от който и да било филм.

В кабината на машиниста е едновременно широко, по странен начин уютно, но и продължава да ни е леко неловко. Защото всекидневно сме във вагоните, забили нос в телефоните и хвърлящи по едно наоколо само за да не изпуснем спирката си, а сега наблюдаваме как мракът на тунелите се сменя с ярката светли на пероните. Някои от чакащите влака ни зяпват с неразбиране - не са свикнали отпред да има някой друг, освен машиниста.

За Николай нашето присъствие също е малко странно. Той работи тук от 2 години, но освен първите месеци, в които го наглежда инструктор, обикновено е сам и съсредоточено следи случващото се. Въпреки всичко ни отговаря с усмивка, докато кара влака, отваря вратите на всяка станция и следи дали всички са се качили, преди да ги затвори и да потегли отново. За нас това е едно от най-странните места, на които сме правили интервю, а за него вече е нещо съвсем обичайно.

„Тази професия е наистина специфична“, обяснява ни той. „Не приемат кой да е, нужни са специфични умения и правилната нагласа, за да изкараш безпроблемно смените, които понякога са 12-часови.“

Встрани от нужните машинистки умения и лиценз, с какво се свиква най-трудно?
Както виждате, тунелите са доста еднообразни. За разлика от нормалните влакове, тук не виждаш нито дървета, нито планини, само този особен подземен свят. Има обаче и голяма динамика - обикновено си в тунела не по-дълго от 2 минути, а после достигаш перон и трябва да спреш. Комбинацията от тъмнината в тунела и светлините на перона доста натоварва очите. Също така, въздухът тук е по-разреден, отколкото на повърхността.

Колко време ти отне да свикнеш с това?
Не твърде много, слава Богу. Около година ми беше нужна, за да се пречупя.

Помниш ли какво друго те притесняваше в началото?
О, да. Започнах с притеснение за това колко хора зависят от моите действия. С времето обаче се успокоих. Виждах, че върша работата си добре и реално няма страшно.

Знаем, че в близките няколко години ще бъдат въведени в употреба модерни влакове Siemens, но в момента караш такива руско производство, нали?
Да, сега имаме на разположение 2 вида влакове - малко по-стари и по-новички. Разликата между тях е огромна - от управлението, през климатичната инсталация вътре, до това как се затварят вратите и дали реагират, ако някой бъде заклещен в тях. В тази връзка апелирам хората да не се хвърлят към вагоните, когато вече светят червените предупредителни лампи. Случвали са се инциденти, а машинистът невинаги има видимост към всяка врата от вагоните.

От собствен опит знаем, че в софийското метро наистина рядко се случват аварии, но само преди няколко дни около станцията при СУ имаше такава. На теб случвало ли ти се е да попаднеш в подобна трудна ситуация?
Разбира се - няма как за 2 години да ми бъде спестено подобно нещо.

И как се справи?
Е, ние сме подготвени за такива аварии. Първо трябва да разбереш къде е повредата, което вероятно е най-сложната задача. Важно е аварията да бъде отстранена в рамките на 5 минути, за да не се обърка напълно движението на влаковете по цялата линия. Разбира се, понякога аварията се случва в час пик и няма как да бъде отстранена толкова бързо. Но подобно стечение на обстоятелствата не е често, знаете.

Покрай всички терористични атаки в Европа, вероятно ти е минавало през главата дали подобно нападение не може да се случи и в софийското метро.
Да, но човек и да се притеснява, няма какво да направи. Истината е, че терористични атаки се случват на различни места - в заведения, концертни зали, стадиони... Ако си прекомерно стресиран, няма да се чувстваш сигурен абсолютно никъде. Мисля, че имаме адекватна система на сигурност - камери навсякъде, охрана, постоянна комуникация, специфично заключване на вратите при машиниста. Така че шансът е едно на един милион.

Да, ние също предпочитаме да оставим подобни катастрофични сценарии за филмите, които гледаме.
Аз също. Наскоро попаднах на един руски филм за голяма авария в московското метро. Беше много интересен, изглеждаше правдоподобен. Освен това ми беше много забавно, защото там бяха снимани абсолютно същите влакове, които ползваме тук. Припознах се в някои от героите (смее се).

Друго нещо, което сме виждали във филмите е специфичният градски фолклор относно метро тунелите и тайния живот в тях - казват, че долу бродят чудовища, извънземни, избягали от цивилизацията хора, чакащи Апокалипсиса. Чувал ли си подобни истории и за нашето метро?
Хаха, не! Софийското метро е твърде ново, за да има подобни митове за него. Но ако срещна извънземни или алигатори, ще ви звънна!

Още истински истории за София, виж на staytrue.bg.

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители