Познавате я от различни роли, в различни формати – от телевизията, киното, сцената (гледайте я и в постановката „Пролетно тайнство“), а отскоро и от аудио книгите. Винаги характерна, отличима, интересна и запомняща се. Силвия е такава дори и в интервютата си или поне в това със сигурност. Отговори ни и сериозно, и през смях за трудните си за произнасяне думи, коя роля е отказала, какъв тип таксиметров шофьор би била, каква е като се сърди на мъжа си и дали си пускат „стрелички“ по темата Македония-България, и още, и още:
Освен като актриса, във всичките проявления на професията, има ли друг начин, по който имаш нужда да се изразяваш?
Определено се старая във всичките си изяви да оставям себе си, но не е достатъчно, разбира се. Все пак аз съм нещо като „говорител“ на други души. За да дам криле на своята, обичам да пиша. Обичам да говоря с околните, но знам, че им досаждам, та се контролирам, та това не помага особено. Обичам музиката – безкрайно – мисля, че със слушалки в ушите и тефтер в ръката успявам най-много да се излея пред себе си, но нуждата да бъда разбрана от някой друг винаги остава.
В коя своя роля смяташ, че най-добре си се реализирала като актриса?
Аз съм доста самокритична. Ако ме питаш – не съм доволна от нищо, което съм направила. Но предполагам е нормално, особено в киното и телевизията – гледам финалната версия месеци, години по-късно и винаги си мисля: „Ех! Защооо?! Днес бих го изиграла по друг начин!“. Но обичам безкрайно всичките си роли! Напоследък много си мисля, дали пък първите ми изяви не са много по-добри от последните. Не знам, трудно ми е да се оценявам. Раздавала съм се във всичките си актьорски превъплъщения на макс, изследвала съм, дълбала съм вътре в себе си и съм се опитала да предам послание с всяка роля. Обичам Хани от „Лов на дребни хищници“, обичам Яна Танева от „Под прикритие“... Всичките си момичета обичам – те са различни аспекти на мен самата.
Силвия със съпруга си Зоран Петровски и сина им Сива
Има ли дума или фраза, която редовно се затрудняваш да произнесеш – нещо като penguin за Бенедикт Къмбърбач?
Хахахаха. Опитвам се да се уча веднага щом видя грешката си, особено при озвучаването на аудио книги. Но имам няколко думи, на които винаги отвътре ми идва да добавям несъществуващи звуци. Чакай да се сетя за нещо... „бомбаНдирам“, думата „инициатива“ никога не я казвам от първия път, какво още... не се сещам, но се забавляваме много с тонрежисьорите, с които работя, защото погледът ми върви много преди изговора и често си измислям някакви небивалици, които ни разсмиват доста.
Коя е холивудската Силвия Петкова, един вид актьорската ти близначка?
О! Никога не бях мислила за това! Не съм от хората, които се сравняват. Вярвам в уникалността на всеки един човек и може би затова и не възприемам професията си като състезание и вечна конкуренция. Не знам има ли холивудска Силвия, но мога да ти кажа няколко от многото актриси, на които се възхищавам: Кейт Бланшет, Ан Хатауей, Джуди Денч, Глен Клоуз и още куп.
Сподели ни жаргон, лафчета в актьорския бранш, които ако външен човек чуе, нищо няма да разбере.
Има, но не мисля, че са неразбираеми. Или поне толкова съм им свикнала, че не ги възприемам за странни. Примерно „това пада“ – отпада дадена сцена, дума или предложение на актьора. „Тука искам да направиш един банан за тоя кадър“ - мизансценът ти да не е в права линия, а да минеш пътя по елипсовидна траектория, за да види или не види камерата дадено нещо. „Слагаме негърчето и подпираме с два ташака“ - „негърче“ се казва при реденето на осветлението, когато трябва да се постигне отрязване на светлина - нещо като черна рамка, а „ташаци“ казваме на тежестите за стативите, на които е осветлението, които служат като предпазно средство да не падне прожектор на главата ти. Хахахаха, ох, ами такива неща.
Снимка: Адриана Янкулова
Коя е най-голямата обида за актьор, за да внимаваме и да я избягваме?
Ако някой се обижда, значи има много работа за вършене по самия себе си. Аз съм фен на градивната критика. Останалото минава покрай мен. Но на мен лично ми става малко тъпо, когато поканя някого да гледа нещо и той попита: „А, добре, супер, а колко е дълго?“.
Каква или коя роля би отказала?
Веднъж съм отказвала роля. Малко е неприлично да кажа, но е много нелепа история. Поканена бях да играя във филм, в който героинята изневерява на гаджето си, той разбира и за отмъщение ѝ залепва пенис на челото, та цял филм героинята е с това на челото си. Хахахаха! Представи ли си го?! Толкова странно не се бях чувствала в живота си, да си призная – хем ми стана смешно, хем неудобно, хем обидно, хахаха, та си спестих подобно изживяване. Иначе няма роля, която да не искам или не мога да изиграя, считам се за актриса с голям диапазон. Вече има някои подробности, които винаги могат да се решат с грим, дубльор и т.н. - например секс сцени, трудни каскади и т.н.
А коя героиня би искала да изиграеш?
Не мечтая за роли. Те идват при мен и винаги се оказват точно моите.
Близките ти се обръщат към теб със „Силвестър“. Какви други обръщения и прякори имаш?
Силвестър, Силви, Силванче. Различните компании през живота ми си ме наричат различно. Нямам предпочитания. Обичам името си във всички разнообразия. Баба например ми казва Сисю и също ми е много сладичко. Като малка прякорът ми беше Фифи Перото, хах.
Като малка си искала да станеш таксиметров шофьор. Ако беше осъществила тази мечта, какъв щеше да си – немлъкваща, тип "Съсипаха я тази държава" или мълчалива и тросната?
Хахахах! Мисля че бих била музикално такси. Без приказки - хубава музика, приятен аромат, спокойствие и усмивки. Изкарването на бакшиш е изкуство - много хора от обслужващия бранш не го разбират.
Снимка: Борислав Йосифов
Като ученичка в кой батко от телевизията беше влюбена?
О, нямам много спомени – помня истерията си по Ник от Бекстрийт бойс. После по някакъв водещ от ММ, но дори не помня името му ... беше с дълга коса.
По време на пубертета какво най-крайно направи с външния си вид?
Не съм експериментирала особено. Единствено на 13 си сложих обеца на езика и до днес не съм я махала. Та, май това не е крайност при това положение. Иначе си имах стил, който също и до днес си ми е останал – смъкнатите панталони и по-уличния, гангстерски стайлинг.
Коя е най-пуберската ти черта в момента?
Продължавам да искам всичко да се случва „сега, веднага!“!
Казвала си, че не понасяш думата „трябва“. Какво смята за това сина ти - дали не я чува от теб често - „трябва да си изядеш вечерята; трябва да си лягаш“...
Като се замисля, по-скоро ползвам уговорки: “Изяш си първо закуската и след това прави каквото искаш“. Не че не казвам „трябва“, но се опитвам да го науча, че получаваш неща в живота си, след като вече си дал онова, което зависи от теб.
Снимка: Каре Студио
Много е „модерно“ да се скарват близки хора по големи теми, най-вече в интернет - ваксини, войната, политика. Вие с мъжа ти, Зоран Петровски, за какво световна тема се сдърпахте последно?
Не коментираме и не се вълнуваме от политики и масови истерии. За добро или лошо, си живеем в нашия си свят и единствено може да се изумим или отвратим от дадено нещо, но толкова. Новини не гледаме умишлено.
Той е македонец - пускате ли си „стрелички“ по оста Македония - България?
Не. Изобщо. Нищо от онова, което всички бълват по темата, не съществува в нашите взаимоотношения. А и той живее в България по-дълго, отколкото е живял като дете в Македония. Ние сме деца на света, не харесваме границите, етикетите и подобно слагане под общ знаменател. Ценим личността, а не предубежденията на масите.
Как му се сърдиш? Мълчиш, а ако проговориш, казваш троснато „няма нищо!“ или му го изкарваш през носа с дуднене?
Ох. Ужасна съм. Дни наред ходя като мълчалива фурия, но не казвам какво ми е - боря си се с нещото, задържам си го. И за мен важи абсолютно смешката „до всяка ядосана жена стои един нищо неразбиращ мъж“!
Твърдиш, че си ужасно критична към себе си – това не е ли много изтощително? Как се измъкваш от този вид самонатиск?
Не успявам. Живея си с вечното неудовлетворение. Само миговете насаме с природата и музиката могат да ме балансират. Поне малко.
А кога, на кое си казваш „Браво, Силве, супер си!“?
Винаги, когато свърша онова, което е в моите ръце, което зависи от мен при дадена моя мечта или желание. Тогава се чувствам спокойна - каквото е било нужно от моя страна - направено е.
Най-забавната измишльотина за теб в жълтите медии?
О, преди години, когато изгрявах над небосклона, имаше няколко нелепи опита, но да си призная - не съм обект на жълтурите. Може би съм твърде искрена, открита и съответно безинтересна.
Лято е, твоят сезон – ти обожаваш да къмпингуваш по морето. Колко най-дълго без прекъсване си го правила?
Моето време, наистина! По цяло лято сме си на караваната. С отскачания до София за по два, три дни за някое представление или друга задача.
Накрая дотежава ли ти, или пък не можеш да си тръгнеш?
Няма шанс да ми дотежнее. Ако ми омръзне на караваната, товаря палатката и просто сменям плажа и опростявам - без ток, без вода, без обхват!
Нещо, което да споделиш за финал?
Благодаря за хубавия разговор! Мога да отправя покана да гледате последното представление, в което ме поканиха да участвам, мисля че стана много смислено и хубаво - „Пролетно тайнство“ в Театър 199. Датите преди края на сезона са 27-и юни, 14-и и 26-и юли, от 20:00 ч.
Интервю на Милен АнтиоховПознавате я от различни роли, в различни формати – от телевизията, киното, сцената (гледайте я и в постановката „Пролетно тайнство“), а отскоро и от аудио книгите. Винаги характерна, отличима, интересна и запомняща се. Силвия е такава дори и в интервютата си или поне в това със сигурност. Отговори ни и сериозно, и през смях за трудните си за произнасяне думи, коя роля е отказала, какъв тип таксиметров шофьор би била, каква е като се сърди на мъжа си и дали си пускат „стрелички“ по темата Македония-България, и още, и още:
Освен като актриса, във всичките проявления на професията, има ли друг начин, по който имаш нужда да се изразяваш?
Определено се старая във всичките си изяви да оставям себе си, но не е достатъчно, разбира се. Все пак аз съм нещо като „говорител“ на други души. За да дам криле на своята, обичам да пиша. Обичам да говоря с околните, но знам, че им досаждам, та се контролирам, та това не помага особено. Обичам музиката – безкрайно – мисля, че със слушалки в ушите и тефтер в ръката успявам най-много да се излея пред себе си, но нуждата да бъда разбрана от някой друг винаги остава.
В коя своя роля смяташ, че най-добре си се реализирала като актриса?
Аз съм доста самокритична. Ако ме питаш – не съм доволна от нищо, което съм направила. Но предполагам е нормално, особено в киното и телевизията – гледам финалната версия месеци, години по-късно и винаги си мисля: „Ех! Защооо?! Днес бих го изиграла по друг начин!“. Но обичам безкрайно всичките си роли! Напоследък много си мисля, дали пък първите ми изяви не са много по-добри от последните. Не знам, трудно ми е да се оценявам. Раздавала съм се във всичките си актьорски превъплъщения на макс, изследвала съм, дълбала съм вътре в себе си и съм се опитала да предам послание с всяка роля. Обичам Хани от „Лов на дребни хищници“, обичам Яна Танева от „Под прикритие“... Всичките си момичета обичам – те са различни аспекти на мен самата.
Силвия със съпруга си Зоран Петровски и сина им Сива
Има ли дума или фраза, която редовно се затрудняваш да произнесеш – нещо като penguin за Бенедикт Къмбърбач?
Хахахаха. Опитвам се да се уча веднага щом видя грешката си, особено при озвучаването на аудио книги. Но имам няколко думи, на които винаги отвътре ми идва да добавям несъществуващи звуци. Чакай да се сетя за нещо... „бомбаНдирам“, думата „инициатива“ никога не я казвам от първия път, какво още... не се сещам, но се забавляваме много с тонрежисьорите, с които работя, защото погледът ми върви много преди изговора и често си измислям някакви небивалици, които ни разсмиват доста.
Коя е холивудската Силвия Петкова, един вид актьорската ти близначка?
О! Никога не бях мислила за това! Не съм от хората, които се сравняват. Вярвам в уникалността на всеки един човек и може би затова и не възприемам професията си като състезание и вечна конкуренция. Не знам има ли холивудска Силвия, но мога да ти кажа няколко от многото актриси, на които се възхищавам: Кейт Бланшет, Ан Хатауей, Джуди Денч, Глен Клоуз и още куп.
Сподели ни жаргон, лафчета в актьорския бранш, които ако външен човек чуе, нищо няма да разбере.
Има, но не мисля, че са неразбираеми. Или поне толкова съм им свикнала, че не ги възприемам за странни. Примерно „това пада“ – отпада дадена сцена, дума или предложение на актьора. „Тука искам да направиш един банан за тоя кадър“ - мизансценът ти да не е в права линия, а да минеш пътя по елипсовидна траектория, за да види или не види камерата дадено нещо. „Слагаме негърчето и подпираме с два ташака“ - „негърче“ се казва при реденето на осветлението, когато трябва да се постигне отрязване на светлина - нещо като черна рамка, а „ташаци“ казваме на тежестите за стативите, на които е осветлението, които служат като предпазно средство да не падне прожектор на главата ти. Хахахаха, ох, ами такива неща.
Снимка: Адриана Янкулова
Коя е най-голямата обида за актьор, за да внимаваме и да я избягваме?
Ако някой се обижда, значи има много работа за вършене по самия себе си. Аз съм фен на градивната критика. Останалото минава покрай мен. Но на мен лично ми става малко тъпо, когато поканя някого да гледа нещо и той попита: „А, добре, супер, а колко е дълго?“.
Каква или коя роля би отказала?
Веднъж съм отказвала роля. Малко е неприлично да кажа, но е много нелепа история. Поканена бях да играя във филм, в който героинята изневерява на гаджето си, той разбира и за отмъщение ѝ залепва пенис на челото, та цял филм героинята е с това на челото си. Хахахаха! Представи ли си го?! Толкова странно не се бях чувствала в живота си, да си призная – хем ми стана смешно, хем неудобно, хем обидно, хахаха, та си спестих подобно изживяване. Иначе няма роля, която да не искам или не мога да изиграя, считам се за актриса с голям диапазон. Вече има някои подробности, които винаги могат да се решат с грим, дубльор и т.н. - например секс сцени, трудни каскади и т.н.
А коя героиня би искала да изиграеш?
Не мечтая за роли. Те идват при мен и винаги се оказват точно моите.
Близките ти се обръщат към теб със „Силвестър“. Какви други обръщения и прякори имаш?
Силвестър, Силви, Силванче. Различните компании през живота ми си ме наричат различно. Нямам предпочитания. Обичам името си във всички разнообразия. Баба например ми казва Сисю и също ми е много сладичко. Като малка прякорът ми беше Фифи Перото, хах.
Като малка си искала да станеш таксиметров шофьор. Ако беше осъществила тази мечта, какъв щеше да си – немлъкваща, тип "Съсипаха я тази държава" или мълчалива и тросната?
Хахахах! Мисля че бих била музикално такси. Без приказки - хубава музика, приятен аромат, спокойствие и усмивки. Изкарването на бакшиш е изкуство - много хора от обслужващия бранш не го разбират.
Снимка: Борислав Йосифов
Като ученичка в кой батко от телевизията беше влюбена?
О, нямам много спомени – помня истерията си по Ник от Бекстрийт бойс. После по някакъв водещ от ММ, но дори не помня името му ... беше с дълга коса.
По време на пубертета какво най-крайно направи с външния си вид?
Не съм експериментирала особено. Единствено на 13 си сложих обеца на езика и до днес не съм я махала. Та, май това не е крайност при това положение. Иначе си имах стил, който също и до днес си ми е останал – смъкнатите панталони и по-уличния, гангстерски стайлинг.
Коя е най-пуберската ти черта в момента?
Продължавам да искам всичко да се случва „сега, веднага!“!
Казвала си, че не понасяш думата „трябва“. Какво смята за това сина ти - дали не я чува от теб често - „трябва да си изядеш вечерята; трябва да си лягаш“...
Като се замисля, по-скоро ползвам уговорки: “Изяш си първо закуската и след това прави каквото искаш“. Не че не казвам „трябва“, но се опитвам да го науча, че получаваш неща в живота си, след като вече си дал онова, което зависи от теб.
Снимка: Каре Студио
Много е „модерно“ да се скарват близки хора по големи теми, най-вече в интернет - ваксини, войната, политика. Вие с мъжа ти, Зоран Петровски, за какво световна тема се сдърпахте последно?
Не коментираме и не се вълнуваме от политики и масови истерии. За добро или лошо, си живеем в нашия си свят и единствено може да се изумим или отвратим от дадено нещо, но толкова. Новини не гледаме умишлено.
Той е македонец - пускате ли си „стрелички“ по оста Македония - България?
Не. Изобщо. Нищо от онова, което всички бълват по темата, не съществува в нашите взаимоотношения. А и той живее в България по-дълго, отколкото е живял като дете в Македония. Ние сме деца на света, не харесваме границите, етикетите и подобно слагане под общ знаменател. Ценим личността, а не предубежденията на масите.
Как му се сърдиш? Мълчиш, а ако проговориш, казваш троснато „няма нищо!“ или му го изкарваш през носа с дуднене?
Ох. Ужасна съм. Дни наред ходя като мълчалива фурия, но не казвам какво ми е - боря си се с нещото, задържам си го. И за мен важи абсолютно смешката „до всяка ядосана жена стои един нищо неразбиращ мъж“!
Твърдиш, че си ужасно критична към себе си – това не е ли много изтощително? Как се измъкваш от този вид самонатиск?
Не успявам. Живея си с вечното неудовлетворение. Само миговете насаме с природата и музиката могат да ме балансират. Поне малко.
А кога, на кое си казваш „Браво, Силве, супер си!“?
Винаги, когато свърша онова, което е в моите ръце, което зависи от мен при дадена моя мечта или желание. Тогава се чувствам спокойна - каквото е било нужно от моя страна - направено е.
Най-забавната измишльотина за теб в жълтите медии?
О, преди години, когато изгрявах над небосклона, имаше няколко нелепи опита, но да си призная - не съм обект на жълтурите. Може би съм твърде искрена, открита и съответно безинтересна.
Лято е, твоят сезон – ти обожаваш да къмпингуваш по морето. Колко най-дълго без прекъсване си го правила?
Моето време, наистина! По цяло лято сме си на караваната. С отскачания до София за по два, три дни за някое представление или друга задача.
Накрая дотежава ли ти, или пък не можеш да си тръгнеш?
Няма шанс да ми дотежнее. Ако ми омръзне на караваната, товаря палатката и просто сменям плажа и опростявам - без ток, без вода, без обхват!
Нещо, което да споделиш за финал?
Благодаря за хубавия разговор! Мога да отправя покана да гледате последното представление, в което ме поканиха да участвам, мисля че стана много смислено и хубаво - „Пролетно тайнство“ в Театър 199. Датите преди края на сезона са 27-и юни, 14-и и 26-и юли, от 20:00 ч.
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители