Стефани Ивайло е млада актриса, която – бихме се обзаложили на един крем-карамел – ще виждаме във важни роли и в близко бъдеще. Дотук може би сте я гледали в дебютите ѝ: филма „Жълт олеандър“ и сериала „Татковци“. Най-вероятно сте я запомнили. И почти сигурно ви е станала симпатична. Четете бодро нататък – споделеното от Стефани е шарения от криви хора, тъпи селфита, необичайни имена на котки, детски американски футбол, Северна Корея и още:
Писнало ли ти е да обясняваш, че Стефани и Ивайло са собствено име и презиме, а не две собствени с тире между тях?
Всеки ме пита. Чак да ми е писнало – не. Но от малка всички, не знам защо, ми викат Стефанѝ. Така слагат ударението. Което, нали, не е моето име. Моето е Стèфани.
Дали не си кръстена на Стèфани от „Дързост и красота“?
Спомням си го този сериал – аз, като бях много малка, го гледах покрай баба. Всъщност съм кръстена на дядо ми Стефан – знам, че е голяма изненада.
Какви прякори имаше като дете?
Като малка много обичах да играя американски футбол с момчетата. Надали сме спазвали точно всички правила, по-скоро тичахме, блъсках се, биех се с момчетата. Викаха ми Бичето, но беше за малко – не знам защо, но в момента се сещам за това.
Значи едва ли си искала да станеш точно актриса, като пораснеш, или?
О, не, тогава аз бях още по-притеснителен и свит човек, абсурд. Това с актьорството дойде изключително късно, в последния момент. Като много мъничка исках да ходя в казармата и да бъда войник, но беше за много кратко.
В кой батко от телевизионния екран беше влюбена тогава?
В никой. Аз доста късно открих момчетата като обект, в който мога да се влюбя.
Фото: Кирил Станоев
Завършила си „Актьорско майсторство за куклен театър“ в НАТФИЗ, но все още не си работила по тази специалност. Може би един ден ще играеш куклен театър поне пред своите деца – като се появят?
Надявам се да имам това желание към тези в много далечното бъдеще деца и да ги забавлявам, много се надявам.
„В много далечното бъдеще“, казваш, но сега в постановката „Игра за двама“ заместваш София Бобчева, която забременя. А се носи легенда, че която актриса играе в тази роля, забременява?
Тази смешка и ние си я казваме в екипа. Може и да е така. Не, стига, не! За момента хич не е моето.
Има ли изисквания за роля, които не би приела?
Може би ако трябва да ме снимат чисто-чисто гола – това малко не ме кефи. Иначе актьорската професия ми харесва точно заради предизвикателствата. Бих си обръснала главата веднага. Кефят ме такива неща, това е и смисълът на актьорството – да влизаш в различни образи.
Много ли е важно за една млада актриса да е красива?
За жалост, това отваря много врати – нашият свят е такъв като цяло. Но красотата не е най-важното. Виждала съм много красиви жени, които... то се вижда, че е кухо и какво като е красива. Талантът е секси. Красив си, като си талантлив, като си умен. Ако залагаш само на външност, е и до време. Мен ме кефят криви, странни, грозновати хора. Много по-любопитни са ми.
За външния ти вид се срещат следните две определения в медиите: „Момичето с драматичните скули“ и „Красавицата с рекордно дългите крака“. Кое ти харесва повече?
И двете са доста симпатични. Това за краката е много мило. Аз не чета какво пишат за мен, защото ме е страх. Защото и без това на моменти малко се отказвам от тази професия, чудя се какво друго да правя и се депресирам. И ако прочета негативни неща... Аз рядко срещам по-некадърен актьор от мен (смее се). Честно! Но пък ми е интересно да го правя и ще го правя още малко време, ако ми дават роли. Ще поработя още малко и ще видим след време, надявам се да стана по-добра.
Чия оценка ти е важна?
В последно време ми е важно, докато го правя, да ми е приятно. Защото после, като гледам резултата, искам веднага да се застрелям и да се приключи веднага с цялата тая работа. Но осъзнах, че ако ми е приятно, докато го правя, това е най-важното. Като процесът ми е приятен, аз съм окей.
След „Жълт олеандър“ и „Татковци“ вече искат ли ти автографи?
Да, което е безумие. Искали са ми автографи някакви хора. Или да се снимаме. Не е наплив, категорично, но се случва чат-пат. И аз в такива ситуации не знам какво да направя, супер неадекватна съм, но гледам да подписвам, казвам „Благодаря!“, то е мило, все пак е оценка на работата ти.
С кои български актьори би искала да си партнираш?
С Юлиан Вергов – много го харесвам, много бих искала да си партнирам с него. С Рая Пеева – тя е много добра актриса, много секси, жестока е. С Весела Бабинова също – и тя е жестока! И с Кито (б.а. - Китодар Тодоров) искам пак да си партнирам! Той ми е един от любимите актьори. И като започнах да работя с него, ми стана още по-любим. И като човек много го харесвам.
Фото:
Никола Гюлмезов
В „Жълт олеандър“ не само си избрана след кастинг, а и преди това не си познавала никого от екипа. Кое ти беше най-трудно по време на самия кастинг или после на снимките?
Аз не съм имала главна роля друг път. Реално – и опит. Малко ме стресна, че си партнирах с Кито – някаква пикла, дето сега завършва и няма опит. Не знаех дали ще мога да му партнирам като хората.
Имаш 7 котки, това не е много типично за млада жена. Каква е целта ти?
Винаги съм си казвала за себе си – сега имам 7 котки, просто трябва да стана по-пълна, да махна мъжа до себе си и на 40-50 години ще съм перфектната стара мома.
Две от тези котки се казват Стèфани и Ивчо. Когато твоята майка викне „Ивайло!“ у вас, как се ориентирате дали вика теб, дали се кара на баща ти или на котката Ивчо?
Много е лесно, защото майка ми на мен не ми вика Ивайло, те са разведени с баща ми, а откакто имам котката Ивчо, майка ми вече не живее с мен.
Останалите котки също ли си ги кръстила на себе си?
Не! Стефани мама я кръсти по този начин, аз никога не бих я кръстила така, абсурд. Имам една Бренди. Една Кови – кръстена е на Ковид; тя умря – то друго с това име няма какво... А имам и Хитлер – той е жив и тормози другите котки.
Не си много активна в социалните мрежи. Тази година в Инстаграм имаш само 14 поста. Не е ли важно за един млад актьор да напомня за себе си, да трупа последователи?
Аз имам жестоко съпротивление към социалните мрежи. След като започнаха да дават сериала „Татковци“, изведнъж доста хора започнаха да искат да ме следват. Всички ми викаха – луда ли си, това са ти фенове, направи си фен страница. И аз започнах да ги приемам. Но не мога да губя време в телефона, жестоко много ме изнервя. Пускам само чат-пат някакви неща. Ако е нещо с кауза – имаше например кампания за спиране на експерименти с животни – има смисъл, но просто да си пускам всеки ден какво ям... Не че нямам някакви тъпи селфита...
Опиши най-тъпото си селфи, моля.
Ами, общо взето всички са еднакви и на всички гледам тъпо като теле.
Актриса си. Рисуваш. Свириш на китара и на синтезатор. Има ли и други начини, по които обичаш да се изразяваш?
Много обичам да танцувам.
Ако беше възможно да получиш лично съвети за актьорството от български актьор, който вече не е сред нас, от кого би се радвала да научиш нещо?
Не е един: Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Русев... Гениални са!
Когато гледаш филм, успяваш ли да се отпуснеш, да си просто зрител? Или гледаш професионално, с цел да се учиш?
Успявам да се отпусна, със сигурност. Но ако гледам себе си – не! Не знам тогава като зрител ли гледам... По-скоро гледам като ужасèн човек.
Как така Стефани Ивайло е притеснителна като човек, но появи ли се камера или сцена и – бам! - като актриса става уверена, нахакана, смела?
Мисля, че това не е само при мен, при доста актьори се среща. Сцената извинява и позволява доста неща, пък и ти си скрит зад някакъв образ на друг човек. Мисля, че това доста освобождава и ти маха бариери, страхове.
Кое е онова, което никога не би ни хрумнало, че обичаш да правиш?
Събирам криви дървета, корени, пръчки, които са в някаква форма. Например скоро си намерих едно такова дърво, което приличаше на птица и му сложих едно око. Или просто ги оцветявам. Имам много, много такива.
Ако чoвек иска да ти се подмаже, с какво да те почерпи – торта, крем-карамел или баница?
И трите ги обожавам. Аз много обичам да ям сладко и тестено.
А кой е десертът, който не понасяш?
За жалост, всички десерти са ми адски любими и ги обожавам. Ограничавам се, не ям до безкрай, защото няма как.
Ако имаш супер силата да се телепортираш, къде би отишла?
Ще се телепортирам в Северна Корея – много ми се ходи там, защото е забранено и ужасяващо, и бих разгледала. Всеки иска примерно на Бахамите, но там може да отидеш. А за Северна Корея ти трябват хиляди разрешителни. Там е зловещо, любопитно ми е. След това ще мога да се телепортирам от Северна Корея обратно в България. Защото дори и да получа разрешителните да отида там, не се знае дали ще се върна. Така че това е моят отговор.
Интервю на Милен АнтиоховСтефани Ивайло е млада актриса, която – бихме се обзаложили на един крем-карамел – ще виждаме във важни роли и в близко бъдеще. Дотук може би сте я гледали в дебютите ѝ: филма „Жълт олеандър“ и сериала „Татковци“. Най-вероятно сте я запомнили. И почти сигурно ви е станала симпатична. Четете бодро нататък – споделеното от Стефани е шарения от криви хора, тъпи селфита, необичайни имена на котки, детски американски футбол, Северна Корея и още:
Писнало ли ти е да обясняваш, че Стефани и Ивайло са собствено име и презиме, а не две собствени с тире между тях?
Всеки ме пита. Чак да ми е писнало – не. Но от малка всички, не знам защо, ми викат Стефанѝ. Така слагат ударението. Което, нали, не е моето име. Моето е Стèфани.
Дали не си кръстена на Стèфани от „Дързост и красота“?
Спомням си го този сериал – аз, като бях много малка, го гледах покрай баба. Всъщност съм кръстена на дядо ми Стефан – знам, че е голяма изненада.
Какви прякори имаше като дете?
Като малка много обичах да играя американски футбол с момчетата. Надали сме спазвали точно всички правила, по-скоро тичахме, блъсках се, биех се с момчетата. Викаха ми Бичето, но беше за малко – не знам защо, но в момента се сещам за това.
Значи едва ли си искала да станеш точно актриса, като пораснеш, или?
О, не, тогава аз бях още по-притеснителен и свит човек, абсурд. Това с актьорството дойде изключително късно, в последния момент. Като много мъничка исках да ходя в казармата и да бъда войник, но беше за много кратко.
В кой батко от телевизионния екран беше влюбена тогава?
В никой. Аз доста късно открих момчетата като обект, в който мога да се влюбя.
Фото: Кирил Станоев
Завършила си „Актьорско майсторство за куклен театър“ в НАТФИЗ, но все още не си работила по тази специалност. Може би един ден ще играеш куклен театър поне пред своите деца – като се появят?
Надявам се да имам това желание към тези в много далечното бъдеще деца и да ги забавлявам, много се надявам.
„В много далечното бъдеще“, казваш, но сега в постановката „Игра за двама“ заместваш София Бобчева, която забременя. А се носи легенда, че която актриса играе в тази роля, забременява?
Тази смешка и ние си я казваме в екипа. Може и да е така. Не, стига, не! За момента хич не е моето.
Има ли изисквания за роля, които не би приела?
Може би ако трябва да ме снимат чисто-чисто гола – това малко не ме кефи. Иначе актьорската професия ми харесва точно заради предизвикателствата. Бих си обръснала главата веднага. Кефят ме такива неща, това е и смисълът на актьорството – да влизаш в различни образи.
Много ли е важно за една млада актриса да е красива?
За жалост, това отваря много врати – нашият свят е такъв като цяло. Но красотата не е най-важното. Виждала съм много красиви жени, които... то се вижда, че е кухо и какво като е красива. Талантът е секси. Красив си, като си талантлив, като си умен. Ако залагаш само на външност, е и до време. Мен ме кефят криви, странни, грозновати хора. Много по-любопитни са ми.
За външния ти вид се срещат следните две определения в медиите: „Момичето с драматичните скули“ и „Красавицата с рекордно дългите крака“. Кое ти харесва повече?
И двете са доста симпатични. Това за краката е много мило. Аз не чета какво пишат за мен, защото ме е страх. Защото и без това на моменти малко се отказвам от тази професия, чудя се какво друго да правя и се депресирам. И ако прочета негативни неща... Аз рядко срещам по-некадърен актьор от мен (смее се). Честно! Но пък ми е интересно да го правя и ще го правя още малко време, ако ми дават роли. Ще поработя още малко и ще видим след време, надявам се да стана по-добра.
Чия оценка ти е важна?
В последно време ми е важно, докато го правя, да ми е приятно. Защото после, като гледам резултата, искам веднага да се застрелям и да се приключи веднага с цялата тая работа. Но осъзнах, че ако ми е приятно, докато го правя, това е най-важното. Като процесът ми е приятен, аз съм окей.
След „Жълт олеандър“ и „Татковци“ вече искат ли ти автографи?
Да, което е безумие. Искали са ми автографи някакви хора. Или да се снимаме. Не е наплив, категорично, но се случва чат-пат. И аз в такива ситуации не знам какво да направя, супер неадекватна съм, но гледам да подписвам, казвам „Благодаря!“, то е мило, все пак е оценка на работата ти.
С кои български актьори би искала да си партнираш?
С Юлиан Вергов – много го харесвам, много бих искала да си партнирам с него. С Рая Пеева – тя е много добра актриса, много секси, жестока е. С Весела Бабинова също – и тя е жестока! И с Кито (б.а. - Китодар Тодоров) искам пак да си партнирам! Той ми е един от любимите актьори. И като започнах да работя с него, ми стана още по-любим. И като човек много го харесвам.
Фото: Никола Гюлмезов
В „Жълт олеандър“ не само си избрана след кастинг, а и преди това не си познавала никого от екипа. Кое ти беше най-трудно по време на самия кастинг или после на снимките?
Аз не съм имала главна роля друг път. Реално – и опит. Малко ме стресна, че си партнирах с Кито – някаква пикла, дето сега завършва и няма опит. Не знаех дали ще мога да му партнирам като хората.
Имаш 7 котки, това не е много типично за млада жена. Каква е целта ти?
Винаги съм си казвала за себе си – сега имам 7 котки, просто трябва да стана по-пълна, да махна мъжа до себе си и на 40-50 години ще съм перфектната стара мома.
Две от тези котки се казват Стèфани и Ивчо. Когато твоята майка викне „Ивайло!“ у вас, как се ориентирате дали вика теб, дали се кара на баща ти или на котката Ивчо?
Много е лесно, защото майка ми на мен не ми вика Ивайло, те са разведени с баща ми, а откакто имам котката Ивчо, майка ми вече не живее с мен.
Останалите котки също ли си ги кръстила на себе си?
Не! Стефани мама я кръсти по този начин, аз никога не бих я кръстила така, абсурд. Имам една Бренди. Една Кови – кръстена е на Ковид; тя умря – то друго с това име няма какво... А имам и Хитлер – той е жив и тормози другите котки.
Не си много активна в социалните мрежи. Тази година в Инстаграм имаш само 14 поста. Не е ли важно за един млад актьор да напомня за себе си, да трупа последователи?
Аз имам жестоко съпротивление към социалните мрежи. След като започнаха да дават сериала „Татковци“, изведнъж доста хора започнаха да искат да ме следват. Всички ми викаха – луда ли си, това са ти фенове, направи си фен страница. И аз започнах да ги приемам. Но не мога да губя време в телефона, жестоко много ме изнервя. Пускам само чат-пат някакви неща. Ако е нещо с кауза – имаше например кампания за спиране на експерименти с животни – има смисъл, но просто да си пускам всеки ден какво ям... Не че нямам някакви тъпи селфита...
Опиши най-тъпото си селфи, моля.
Ами, общо взето всички са еднакви и на всички гледам тъпо като теле.
Актриса си. Рисуваш. Свириш на китара и на синтезатор. Има ли и други начини, по които обичаш да се изразяваш?
Много обичам да танцувам.
Ако беше възможно да получиш лично съвети за актьорството от български актьор, който вече не е сред нас, от кого би се радвала да научиш нещо?
Не е един: Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Русев... Гениални са!
Когато гледаш филм, успяваш ли да се отпуснеш, да си просто зрител? Или гледаш професионално, с цел да се учиш?
Успявам да се отпусна, със сигурност. Но ако гледам себе си – не! Не знам тогава като зрител ли гледам... По-скоро гледам като ужасèн човек.
Как така Стефани Ивайло е притеснителна като човек, но появи ли се камера или сцена и – бам! - като актриса става уверена, нахакана, смела?
Мисля, че това не е само при мен, при доста актьори се среща. Сцената извинява и позволява доста неща, пък и ти си скрит зад някакъв образ на друг човек. Мисля, че това доста освобождава и ти маха бариери, страхове.
Кое е онова, което никога не би ни хрумнало, че обичаш да правиш?
Събирам криви дървета, корени, пръчки, които са в някаква форма. Например скоро си намерих едно такова дърво, което приличаше на птица и му сложих едно око. Или просто ги оцветявам. Имам много, много такива.
Ако чoвек иска да ти се подмаже, с какво да те почерпи – торта, крем-карамел или баница?
И трите ги обожавам. Аз много обичам да ям сладко и тестено.
А кой е десертът, който не понасяш?
За жалост, всички десерти са ми адски любими и ги обожавам. Ограничавам се, не ям до безкрай, защото няма как.
Ако имаш супер силата да се телепортираш, къде би отишла?
Ще се телепортирам в Северна Корея – много ми се ходи там, защото е забранено и ужасяващо, и бих разгледала. Всеки иска примерно на Бахамите, но там може да отидеш. А за Северна Корея ти трябват хиляди разрешителни. Там е зловещо, любопитно ми е. След това ще мога да се телепортирам от Северна Корея обратно в България. Защото дори и да получа разрешителните да отида там, не се знае дали ще се върна. Така че това е моят отговор.
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители