Кои са петте песни, които са най-важни за актьора Иво Аръков? Попитахме, за да разберем не само музикалните му вкусове, а и с какво свързва любимите парчета. Ето какво ни отговори той в рубриката ни "Плейлистът на...":
1. Slipknot - Duality
Както може сами да видите, не съм концентриран изцяло в един жанр. Това е много специална група за мен. Не слушам само нея, но специално тази песен представлява първоначалното ми тийнейджърско, бунтарско формиране. Баща ми също харесва Slipknot, Rainbow, Pink Floyd и другите. Затова съм я сложил на първо място - това е началото на моето формиране на музикални вкусове. Естествено, това не е първата музика, която съм чул. Започнал съм с музиките на Шопен, Вивалди, Моцарт, Щраус и то на грамофонните плочи на баба ми. Затова съм и много благодарен на нея, че ми е дала възможност да разбера какво е музика.
2. Quincy Jones - SOUL BOSSA NOVA
Това също е много интересна част от мен самия. След като кандидатствах в академията, започнах наистина да разширявам кръгозора си и се влюбих в този стил. Quincy Jones самият е стил в музиката и представлява моята глътка въздух за това богато разнообразие, живата музика, импровизациите и свободата. Свързвам го наистина със свободата да изразяваш себе си на момента, а не да търсиш някаква формулировка от ноти, които си писал щателно в продължение на денонощия или години. Естествено всяка една импровизация преди това е много добре репетирана, както казваше Чърчил, но въпреки това той има таланта, като излезе на сцената и започне да свири, ти го усещаш като все едно не знаеш как вървят нещата. Малко е непредвидим и затова толкова много го харесвам и го поставям на втора позиция.
3. Chopin - Nocturne op.9 No.2
За мен това е любимо произведение и разкрива голяма част от моята вътрешност, която не проявявам всеки ден. То е една специална емоция, която винаги ме докосва и ми влияе много силно всеки път, когато го слушам, независимо в какво настроение съм. Шопен е моят идол и представлява модела от класическата музика, който обожавам да слушам. Той е важна фигура, която присъства в живота ми. Не отричам Верди, Моцарт и останалите, но Шопен преобладава.
4. Nikos Vertis - S' Agapao / Νίκος Βέρτης - Σ' Αγαπάω
Неслучайно поставям и подобен жанр в моя топ 5, защото искам да провокирам разговор, където различните жанрове и стилове не трябва да се взаимоизолират и взаимоизключват, а напротив - колкото по-широк спектър имаме, толкова повече обогатяваме себе си като култура и знание. Скоро Никос беше в България, бях на негово участие и беше страхотно преживяване. Много бих се радвал заедно да направим общ проект в бъдеще.
Идеята ми е, че на подобен жанр не трябва да слагаме етикети, а да не отричаме това, което характеризира нашето.
5. Sonique - It Feels So Good
Това е също много специална песен за мен още от ранна детска възраст. Тя ми се заби в сърцето и където и да съм, каквото и да правя, те все изскача от някъде. Това е песен, която или аз съм си внушил, че ме преследва, или наистина е така. Винаги ми напомня за емоцията да се чувстваш добре. Тя представлява вид равносметка - когато и да я чуя, се отключва един механизъм в мен и започвам да си припомням всичките пъти, в които съм я чул на различни места още от ранна детска възраст и са емблематични моменти с любими хора, роднини, на събития или други поводи.
Интервю на Илиана Симеонова