Група ALI са Али Абдала – вокали и китари, Калоян Димитров – бас китара и продуцент, Петар Шварц – китара, Антони Иванов – китара, Орлин Станчев – барабани и Емил Доков – беквокали и перкусии. Група от шестима с дотук шест издадени песни – всяка от които е създадена толкова внимателно и сериозно, сякаш ще е едновременно първата и последната им, звучаща така завършена и истинска, че само се надяваме повече групи да са като тях. Докато чакаме първия им албум – „Introverse” – да излезе наесен, разпитахме Али Абдала за пенсиониране, шамари, мечти, апокалипсиси, треперещи коленца и всякакви други щуротии:
Какво, ако постигнеш като Singer/Songwriter, ще ти е достатъчно, за да се пенсионираш спокойно?
Нищо. Нищо! Мислел съм си за това. Музиката ми е в главата и няма как да я изкарам от там, за да спра да се занимавам. Никога няма да приключи това. И странното е, че аз съм дизайнер, но не ми идват дизайнерски неща.
Казвал си, че много си се притеснявал, преди да подгрявате Battleme през 2017-а с Macrophone. А 4 години по-късно, през 2021 г. в друго интервю споделяш, че капачките на коленете ти омеквали от мисълта, че ще делиш една сцена с Нуфри. От кого най-много се надяваш да ти треперят коленцата през 2025-a?
Миналата година щяхме да подгряваме Editors на Burgas Summer Live. Тогава със сигурност щяха да ми омекват капачките яко! Те са ми от най-любимите групи. Обаче някак си не се случи. Аз съм фенбой и ако видя човек, на когото супер много съм му се възхищавал – това е основното, от което може да се притеснявам.
В най-смелите ти мечти – коя група искаш да погрява вас?
Без никакви проблеми мога да кажа Radiohead. Но това са мечти.
Фото: Rebel Rebel
Щом Шварц, както сте споделяли, използва екселски таблици и в живота на групата, а и сте сериозни хора от IT бранша – със сигурност имате стратегия за развитие на ALI?
Имаме. И тя е – да издадем албум. За мен, която и да е група – ако няма албум, тя не присъства никъде. Ние сме една добра заявка, но още нямаме албум. Трябва да имаме албум! След този албум вече имаме стратегия накъде да се насочим, защото искаме да свирим максимално много навън. Да разширим зоната на концертиране – да свирим по външни фестивали. Това е следващата стъпка. След нея вече нямам представа какво може да се случи.
Освен работата ви в IT сферата, някои от вас са и родители и за да се справяте и с ангажиментите около групата – разчитате много на вашата организираност (като споменатите екселски таблици на Шварц), сериозност, педантичност и фокусираност. Ако поради някаква причина – край, вече не можете да правите музика, в какво направление бихте използвали успешно същите споменати умения?
Бихме направили един много добър баскетболен отбор, който ще имаме суперзвездите Шварц и Кало (б.а. - Калоян Димитров), ще имаме скритата лимонка Орли, който ще ги надиграва всичките. Ще имаме Тони (б.а. - Антони Иванов), който ще бъде мениджърът на клуба. А аз най-вероятно ще нося напитките, защото съм добър в това да карам хората да се чувстват добре.
Понеже идвате от бъдещето – нали така твърдите в песента „I Come From the Future” – кажи ни каква ще е следващата гигантска глупост на човечеството?
Бъдещето не е въобще цветущо. Затова се върнахме – в най-лошия от добрите моменти на цивилизацията, от който всичко нататък започва да се разпада. Това – в кръга на майтапа. Вече не знам – след като момиче може да се изплюе в микрофона и това да стане вайръл, а тя (б.а. - момичето от тик-ток видеото „Hawk Tuah”) да стане по-известна от Исус Христос... не е истина, направо! Та, общо взето, бъдещето е идиокрация – като филма (б.а. - Idiocracy (2006)) - нямам никакво съмнение, че това е бъдещето. Не знам колко по-зле може след това да стане, но такива са ми прогнозите. Иначе „I Come From the Future” просто е метафора на това, че всичко се върти на някакви цикли и когато си минал през един цикъл, все едно вече си минал през всички останали – видял си всичко.
Тогава значи да очакваме следващия световен катаклизъм – какъв ще е той?
Имам няколко теории. Първата е, че в някакъв момент – ако няма извънземни, то поне ще се опитат да ни покажат, че има. По някакъв начин, с излъчване в небето на холограми на кораби и т.н. Цялата работа с извънземните е страшно романтична и всички нормално разсъждаващи хора се надяваме, ако дойдат извънземните, да си ни приберат, защото тук не се издържа вече. Но, за съжаление, все повече започвам да мисля, че сме в един терариум, в който обикновени хора си правят някакви експерименти с нас – което е много гадно. Защото човешкият мозък не е достатъчно развит за такава голяма отговорност и може да се стигне до загуба на много голяма реколта хора.
Фото: Моника Бояджиева
А каква според теб ще е музиката след 20-30 години?
В момента тръгва изключително сериозен наплив на AI музика, като тя започва да звучи все по-органично, все по-истински и – според Кало, той ме убеди в това – живата, истински изсвирена музика ще придобива все по-голяма стойност, ще бъде все по-нишова, но все по-търсена и в някакъв момент, както и AI изображенията, AI музиката ще замре.
Какво трябва да направи Али в бъдещето, за да те ядоса толкова, че да пътуваш напред във времето и да му зашиеш един шамар?
Най-вече да се продаде, заради някаква болна амбиция да става звезда. Не виждам как това може да се случи, но и не съм имал възможността да се изправя срещу Лукавия с неговите пачки, слава и т.н., и да си отстоя позицията. Има фундаментална разлика между това да купуват труда ти и да се продаваш.
А ако си представиш, че си друг човек и слушаш група ALI – коя песен от издадените 6 може би най би ти харесала?
Зависи какъв „друг човек“ съм. Примерно днес Кало ми прати първия микс на песента ни „Toaster“, която е може би най-доброто, на което сме способни, като банда до момента. И тя ми е вече новата любима песен. А ако съм друг... дай ми роля и веднага ще ти кажа.
Давам: обикновено джен зи.
Определено мисля, че – „Toaster“ или „The List”. Ако съм, примерно, гробар – най-вероятно „Dying Leonard”, но нея, тези, които не са били на наш концерт, не са я чували. Тя е от песните, които още не сме напълно изшлифовали и те са абсолютен рокендрол.
Какви чести въпроси ти задават фенове на групата? Освен може би „Защо не пеете на български?“ и „А албум – кога?“.
Не от най-честите, но един от забавните въпроси, е „Кръшкаш ли от работа, за да можеш да пишеш музика?“. И това е така – колкото мога да скатая, аз скатавам.
И как сега да скатаем това интервю от шефа ти?!
Въпросът е, че си върша работата. Гледам да съм максимално добър в това, което правя, за да мога да отметна работата максимално бързо, за да има свободното време да мисля за групата. Вече съвсем спокойно мога да кажа, че в която и компания да работя, групата ми ще бъде най-ценният маркетингов коз. Така че имам това спокойствие – хем да правя клиента доволен, хем да мога да развивам групата.
Ти си фронтмен. В офиса какъв си – обикаляш шумно по колегите и привличаш внимание? Или говориш тихичко и си вършиш работата скромно, без излишни изяви?
И двете неща. Аз съм фронтмен, предимно защото мога да пея. И си мисля песните. В офиса, когато се засичаме с колегите, винаги се забавляваме, хилим се и всичко останало. Когато трябва да се върши работа и работя с хора, които не ме познават – гледам никога да не изхождам от „Знаеш ли моята банда!“, а като обикновен служител, върша си работата. Забавното е, по средата на проекта, когато разберат, че нощес сме свирили, да речем, пред 400 човека или като видят клипчета и им става малко странно след това. Защото аз обикновено съм с очилцата, говорим си и в следващия момент: „как са бараш, как са мяташ“.
Фото: Алекс Илиев
Коя от песните ви е най-подходяща да бъде изпята и на български език?
Всяка от песните ни може съвсем спокойно да бъде преведена на български, без да звучи като „ах, душата, ах, сърцето...“ и т.н. Темите ни са такива, че предизвикват мисъл. Мисля, че „I Come From the Future” бих превел първа.
Кого би изровил от гроба, така да се каже – за да направите нещо заедно?
Имам четирима кумира. Двама живи, двама – не. Изключителните ми идоли са Фреди Меркюри и Дейвид Боуи. Другите двама са Кийт Ричардс и Том Йорк. Но ако трябва да изровя някой, за да направя дует – бих изровил Елвис.
А ако самият ти в някакъв момент, дано е след много години, пукнеш неочаквано, каква песен би искал да звучи тогава, на какъв саундтрак да си идеш от тоя свят?
Хм. Това е много добър въпрос... Има доста такива песни. Примерно някоя от песните на Secret Machines. Не знам, много ме замисли... „Paint It Black” на Stones... Аз харесвам футуризъм – може и примерно неща като Рахманинов, може и „Space Dementia” на Muse.
Ако правите ново видео и изцяло от теб зависи кой да се снима в него – кого ще избереш?
Уилем Дефо. Уилем Дефо, със сигурност.
Коя супер сила предпочиташ: да свириш като божество на който и да е инструмент, но само когато си зверски пиян; или да пееш така омайно, че само щом отвориш уста и да заприижда публика, но само когато си чисто гол?
А, нямам никакъв проблем с второто – просто трябва да се съблека чисто гол!
Назначават те за министър на БГ рока. Кои са първите ти решения?
Веднага ще направя всички от оригиналния състав на група „Джендема“ заместник-министри, всичките. После ще взема Дени от Projector Plus (б.а. - Деница Славова, която се грижи за всичко в група ALI) и ще ѝ кажа „Дени, оправи нещата!“, защото тя знае как да оправи нещата. Ние, групата, сме ѝ безкрайно благодарни, защото само заради Дени имаме това, което имаме.
Качваш се в такси и след малко шофьорът измърморва „Музиката на тоя Дейвид Боуи за нищо не става!“. Твоята реакция?
Нищо няма да кажа. Също като Киану Рийвс, аз съм на този етап от живота си, в който, ако някой ми каже „Дейвид Боуи не става за нищо“, отговарям „Супер, окей, ти си прав!“.
Песните ви не са за фон, както и сам си казвал. Те просто се слушат активно и с внимание. Коя от тях е най-подходяща за надъхване при тежка тренировка?
Много е странно, но бих препоръчал „I Come From the Future”. Тя е много нахъсваща. Има едни много интересни неща в музиката – колкото по-провлачено, силно и репетитивно се свири, толкова по-тежка е тя. Например, ако хванеш Rage Against the Machine – те влачат много назад от барабаниста, с много чисти китари са, нямат почти никакъв дисторшън. При тях тежко е усещането, защото всеки удря много силно, леко провлачено и това дава усещане за тотална тегавиня и някаква голяма тежест. За „I Come From the Future” съм говорил с барабаниста ни Орли да свири максимално силно и да държи темпото, а останалите свирим леко зад него, точно за да има една такава – тупс-цс-цст, тупс-цс-цст, тупс-цс-цст, тупс-цс-цст... и то е така през цялото време. За мен това е от песните, които имат тежест и са нахъсващи. Иначе винаги бих казал „Better Place”, защото е доста ритмична.
А коя е най-подходяща за пътуване?
Тази, която споменах по-рано - „Toaster“ – и тя е наистина много яка за път. Може би също „Bliss + Blasphemy”.
За кахърно извинение пред гаджето?
„Bliss + Blasphemy”, определено!
И последно – за скачане на бой – коя?
Нямаме такива, нямаме.
Идва апокалипсис и трябва да се „натоварят“ по 5 групи от всяка държава на един вид Ноев ковчег на музиката. Ти, като министър на БГ рока, трябва да решиш творчеството на кои пет български групи да бъде прехвърлено там и спасено, а останалото да изчезне завинаги. Е, кои избираш?
При всички положения, хората в моя „Ноев ковчег“ ще слушат... хората ще бъдат задължени да слушат група „Джендема“. Те са хора, които са едновременно поети, едновременно сатирици, едновременно много яки музиканти, разбират от рокендрол. Останалите 4 групи: едната от тях е ALI, втората е Macrophone, третата е FNGR (б.а. - също група на Али Абдала). И бъдещият ми проект – който се казва Munchausen Syndrome, но за него е още мнооого-много рано. След нас – и потоп!
Какво щеше да правиш с това време, ако не правихме интервюто?
Пак нищо... Бъзикам се. Сигурно щях по-рано да отида на репетиция с Митака (б.а. - от FNGR).
Интервю на Милен АнтиоховГрупа ALI са Али Абдала – вокали и китари, Калоян Димитров – бас китара и продуцент, Петар Шварц – китара, Антони Иванов – китара, Орлин Станчев – барабани и Емил Доков – беквокали и перкусии. Група от шестима с дотук шест издадени песни – всяка от които е създадена толкова внимателно и сериозно, сякаш ще е едновременно първата и последната им, звучаща така завършена и истинска, че само се надяваме повече групи да са като тях. Докато чакаме първия им албум – „Introverse” – да излезе наесен, разпитахме Али Абдала за пенсиониране, шамари, мечти, апокалипсиси, треперещи коленца и всякакви други щуротии:
Какво, ако постигнеш като Singer/Songwriter, ще ти е достатъчно, за да се пенсионираш спокойно?
Нищо. Нищо! Мислел съм си за това. Музиката ми е в главата и няма как да я изкарам от там, за да спра да се занимавам. Никога няма да приключи това. И странното е, че аз съм дизайнер, но не ми идват дизайнерски неща.
Казвал си, че много си се притеснявал, преди да подгрявате Battleme през 2017-а с Macrophone. А 4 години по-късно, през 2021 г. в друго интервю споделяш, че капачките на коленете ти омеквали от мисълта, че ще делиш една сцена с Нуфри. От кого най-много се надяваш да ти треперят коленцата през 2025-a?
Миналата година щяхме да подгряваме Editors на Burgas Summer Live. Тогава със сигурност щяха да ми омекват капачките яко! Те са ми от най-любимите групи. Обаче някак си не се случи. Аз съм фенбой и ако видя човек, на когото супер много съм му се възхищавал – това е основното, от което може да се притеснявам.
В най-смелите ти мечти – коя група искаш да погрява вас?
Без никакви проблеми мога да кажа Radiohead. Но това са мечти.
Фото: Rebel Rebel
Щом Шварц, както сте споделяли, използва екселски таблици и в живота на групата, а и сте сериозни хора от IT бранша – със сигурност имате стратегия за развитие на ALI?
Имаме. И тя е – да издадем албум. За мен, която и да е група – ако няма албум, тя не присъства никъде. Ние сме една добра заявка, но още нямаме албум. Трябва да имаме албум! След този албум вече имаме стратегия накъде да се насочим, защото искаме да свирим максимално много навън. Да разширим зоната на концертиране – да свирим по външни фестивали. Това е следващата стъпка. След нея вече нямам представа какво може да се случи.
Освен работата ви в IT сферата, някои от вас са и родители и за да се справяте и с ангажиментите около групата – разчитате много на вашата организираност (като споменатите екселски таблици на Шварц), сериозност, педантичност и фокусираност. Ако поради някаква причина – край, вече не можете да правите музика, в какво направление бихте използвали успешно същите споменати умения?
Бихме направили един много добър баскетболен отбор, който ще имаме суперзвездите Шварц и Кало (б.а. - Калоян Димитров), ще имаме скритата лимонка Орли, който ще ги надиграва всичките. Ще имаме Тони (б.а. - Антони Иванов), който ще бъде мениджърът на клуба. А аз най-вероятно ще нося напитките, защото съм добър в това да карам хората да се чувстват добре.
Понеже идвате от бъдещето – нали така твърдите в песента „I Come From the Future” – кажи ни каква ще е следващата гигантска глупост на човечеството?
Бъдещето не е въобще цветущо. Затова се върнахме – в най-лошия от добрите моменти на цивилизацията, от който всичко нататък започва да се разпада. Това – в кръга на майтапа. Вече не знам – след като момиче може да се изплюе в микрофона и това да стане вайръл, а тя (б.а. - момичето от тик-ток видеото „Hawk Tuah”) да стане по-известна от Исус Христос... не е истина, направо! Та, общо взето, бъдещето е идиокрация – като филма (б.а. - Idiocracy (2006)) - нямам никакво съмнение, че това е бъдещето. Не знам колко по-зле може след това да стане, но такива са ми прогнозите. Иначе „I Come From the Future” просто е метафора на това, че всичко се върти на някакви цикли и когато си минал през един цикъл, все едно вече си минал през всички останали – видял си всичко.
Тогава значи да очакваме следващия световен катаклизъм – какъв ще е той?
Имам няколко теории. Първата е, че в някакъв момент – ако няма извънземни, то поне ще се опитат да ни покажат, че има. По някакъв начин, с излъчване в небето на холограми на кораби и т.н. Цялата работа с извънземните е страшно романтична и всички нормално разсъждаващи хора се надяваме, ако дойдат извънземните, да си ни приберат, защото тук не се издържа вече. Но, за съжаление, все повече започвам да мисля, че сме в един терариум, в който обикновени хора си правят някакви експерименти с нас – което е много гадно. Защото човешкият мозък не е достатъчно развит за такава голяма отговорност и може да се стигне до загуба на много голяма реколта хора.
Фото: Моника Бояджиева
А каква според теб ще е музиката след 20-30 години?
В момента тръгва изключително сериозен наплив на AI музика, като тя започва да звучи все по-органично, все по-истински и – според Кало, той ме убеди в това – живата, истински изсвирена музика ще придобива все по-голяма стойност, ще бъде все по-нишова, но все по-търсена и в някакъв момент, както и AI изображенията, AI музиката ще замре.
Какво трябва да направи Али в бъдещето, за да те ядоса толкова, че да пътуваш напред във времето и да му зашиеш един шамар?
Най-вече да се продаде, заради някаква болна амбиция да става звезда. Не виждам как това може да се случи, но и не съм имал възможността да се изправя срещу Лукавия с неговите пачки, слава и т.н., и да си отстоя позицията. Има фундаментална разлика между това да купуват труда ти и да се продаваш.
А ако си представиш, че си друг човек и слушаш група ALI – коя песен от издадените 6 може би най би ти харесала?
Зависи какъв „друг човек“ съм. Примерно днес Кало ми прати първия микс на песента ни „Toaster“, която е може би най-доброто, на което сме способни, като банда до момента. И тя ми е вече новата любима песен. А ако съм друг... дай ми роля и веднага ще ти кажа.
Давам: обикновено джен зи.
Определено мисля, че – „Toaster“ или „The List”. Ако съм, примерно, гробар – най-вероятно „Dying Leonard”, но нея, тези, които не са били на наш концерт, не са я чували. Тя е от песните, които още не сме напълно изшлифовали и те са абсолютен рокендрол.
Какви чести въпроси ти задават фенове на групата? Освен може би „Защо не пеете на български?“ и „А албум – кога?“.
Не от най-честите, но един от забавните въпроси, е „Кръшкаш ли от работа, за да можеш да пишеш музика?“. И това е така – колкото мога да скатая, аз скатавам.
И как сега да скатаем това интервю от шефа ти?!
Въпросът е, че си върша работата. Гледам да съм максимално добър в това, което правя, за да мога да отметна работата максимално бързо, за да има свободното време да мисля за групата. Вече съвсем спокойно мога да кажа, че в която и компания да работя, групата ми ще бъде най-ценният маркетингов коз. Така че имам това спокойствие – хем да правя клиента доволен, хем да мога да развивам групата.
Ти си фронтмен. В офиса какъв си – обикаляш шумно по колегите и привличаш внимание? Или говориш тихичко и си вършиш работата скромно, без излишни изяви?
И двете неща. Аз съм фронтмен, предимно защото мога да пея. И си мисля песните. В офиса, когато се засичаме с колегите, винаги се забавляваме, хилим се и всичко останало. Когато трябва да се върши работа и работя с хора, които не ме познават – гледам никога да не изхождам от „Знаеш ли моята банда!“, а като обикновен служител, върша си работата. Забавното е, по средата на проекта, когато разберат, че нощес сме свирили, да речем, пред 400 човека или като видят клипчета и им става малко странно след това. Защото аз обикновено съм с очилцата, говорим си и в следващия момент: „как са бараш, как са мяташ“.
Фото: Алекс Илиев
Коя от песните ви е най-подходяща да бъде изпята и на български език?
Всяка от песните ни може съвсем спокойно да бъде преведена на български, без да звучи като „ах, душата, ах, сърцето...“ и т.н. Темите ни са такива, че предизвикват мисъл. Мисля, че „I Come From the Future” бих превел първа.
Кого би изровил от гроба, така да се каже – за да направите нещо заедно?
Имам четирима кумира. Двама живи, двама – не. Изключителните ми идоли са Фреди Меркюри и Дейвид Боуи. Другите двама са Кийт Ричардс и Том Йорк. Но ако трябва да изровя някой, за да направя дует – бих изровил Елвис.
А ако самият ти в някакъв момент, дано е след много години, пукнеш неочаквано, каква песен би искал да звучи тогава, на какъв саундтрак да си идеш от тоя свят?
Хм. Това е много добър въпрос... Има доста такива песни. Примерно някоя от песните на Secret Machines. Не знам, много ме замисли... „Paint It Black” на Stones... Аз харесвам футуризъм – може и примерно неща като Рахманинов, може и „Space Dementia” на Muse.
Ако правите ново видео и изцяло от теб зависи кой да се снима в него – кого ще избереш?
Уилем Дефо. Уилем Дефо, със сигурност.
Коя супер сила предпочиташ: да свириш като божество на който и да е инструмент, но само когато си зверски пиян; или да пееш така омайно, че само щом отвориш уста и да заприижда публика, но само когато си чисто гол?
А, нямам никакъв проблем с второто – просто трябва да се съблека чисто гол!
Назначават те за министър на БГ рока. Кои са първите ти решения?
Веднага ще направя всички от оригиналния състав на група „Джендема“ заместник-министри, всичките. После ще взема Дени от Projector Plus (б.а. - Деница Славова, която се грижи за всичко в група ALI) и ще ѝ кажа „Дени, оправи нещата!“, защото тя знае как да оправи нещата. Ние, групата, сме ѝ безкрайно благодарни, защото само заради Дени имаме това, което имаме.
Качваш се в такси и след малко шофьорът измърморва „Музиката на тоя Дейвид Боуи за нищо не става!“. Твоята реакция?
Нищо няма да кажа. Също като Киану Рийвс, аз съм на този етап от живота си, в който, ако някой ми каже „Дейвид Боуи не става за нищо“, отговарям „Супер, окей, ти си прав!“.
Песните ви не са за фон, както и сам си казвал. Те просто се слушат активно и с внимание. Коя от тях е най-подходяща за надъхване при тежка тренировка?
Много е странно, но бих препоръчал „I Come From the Future”. Тя е много нахъсваща. Има едни много интересни неща в музиката – колкото по-провлачено, силно и репетитивно се свири, толкова по-тежка е тя. Например, ако хванеш Rage Against the Machine – те влачат много назад от барабаниста, с много чисти китари са, нямат почти никакъв дисторшън. При тях тежко е усещането, защото всеки удря много силно, леко провлачено и това дава усещане за тотална тегавиня и някаква голяма тежест. За „I Come From the Future” съм говорил с барабаниста ни Орли да свири максимално силно и да държи темпото, а останалите свирим леко зад него, точно за да има една такава – тупс-цс-цст, тупс-цс-цст, тупс-цс-цст, тупс-цс-цст... и то е така през цялото време. За мен това е от песните, които имат тежест и са нахъсващи. Иначе винаги бих казал „Better Place”, защото е доста ритмична.
А коя е най-подходяща за пътуване?
Тази, която споменах по-рано - „Toaster“ – и тя е наистина много яка за път. Може би също „Bliss + Blasphemy”.
За кахърно извинение пред гаджето?
„Bliss + Blasphemy”, определено!
И последно – за скачане на бой – коя?
Нямаме такива, нямаме.
Идва апокалипсис и трябва да се „натоварят“ по 5 групи от всяка държава на един вид Ноев ковчег на музиката. Ти, като министър на БГ рока, трябва да решиш творчеството на кои пет български групи да бъде прехвърлено там и спасено, а останалото да изчезне завинаги. Е, кои избираш?
При всички положения, хората в моя „Ноев ковчег“ ще слушат... хората ще бъдат задължени да слушат група „Джендема“. Те са хора, които са едновременно поети, едновременно сатирици, едновременно много яки музиканти, разбират от рокендрол. Останалите 4 групи: едната от тях е ALI, втората е Macrophone, третата е FNGR (б.а. - също група на Али Абдала). И бъдещият ми проект – който се казва Munchausen Syndrome, но за него е още мнооого-много рано. След нас – и потоп!
Какво щеше да правиш с това време, ако не правихме интервюто?
Пак нищо... Бъзикам се. Сигурно щях по-рано да отида на репетиция с Митака (б.а. - от FNGR).
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители