Тя е отраснала в музикално семейство, завършва музикология и две магистратури, пее джаз, блус и дори присъства на оперната сцена. На 4-гоишна възраст започва да свири на цигулка, на 6 се насочва към пианото, а днес владее и ред други музикални инструменти. Тя обаче е много повече- дете на две култури, родена в българо-финландско семейство. Анна израства с музиката на двете страни и успява по невероятен начин да свърже ритъма с традициите. Днес заслужено я наричат „Българският глас на Финландия“. Заедно със своята банда “DANTCHEV:DOMAIN” представят дебютния си албум „Say It“. С него авторката символизира своите лични преживявания и емоции от двете държави.
Нека разберем малко повече за нея и как „пеенето разказва истории“ от самата нея.
Здравейте! Вие сте отраснали в музикално семейство. Оказа ли влияние това при избора ви и вие да се занимавате с тази професия или нещата случайно тръгнаха в тази посока?
Трудно е да се каже дали само моето семейство е повлияло на избора ми за кариера или моята собствена мотивация ме е накарала да го преследвам.
Вярно е, че съм израснала в артистичен дом. Баща ми е български музикант, който беше и първият ми музикален учител и учител по български фолклор.
Музиката беше през цялото време в нашия дом. Никога през живота си не съм го поставяла под съмнение. Нo съм работила и други неща – например – като планински водач.
Наричат ви „Българският глас на Финландия“. Помните ли кога за първи път чухте това прозвище и откъде се появи?
Започнах да пея български песни от дете. Българските техники на пеене и цветът на гласа също бяха с мен, когато пеех други стилове. Може би това беше една от причините за прякора. Наистина не мога да си спомня точно кога хората започнаха да споменават, че аз съм българският глас от Финландия. Но със сигурност за мен това е гордост и отговорност.
Как се ражда любовта към българския фолклор в друга, далечна държава като Финландия?
Роденa съм с тази култура и традиция. Баща ми e българин, който също е музикант, ме научи на тази традиция. Още от дете имам собствена мотивация да науча повече за традицията. С българска музика се чувствам като у дома си.
Винаги е било така. Затова и искам да предам тази любов на другите хора и тук, във Финландия преподавам български фолклор на деца в частни училища, както и в музикалните специалности в университети.
Как човек успява да съчетае две напълно различни култури. Има ли моменти, в които едната надделява над другата?
Да се научиш да живееш с две култури и да го правиш по свой начин е нещо индивидуално – все пак всички сме личности. За мен беше и лесно, и не толкова лесно.Странно е да се обясни, но не винаги съм била съвсем наясно коя точно съм аз и каква е моята идентичност. Трудно ми беше и да реша кой е моят уникален ъгъл към двете култури – на Финландия и България и как лично аз ги съчетавам. Но сега чувствам, че постигам баланс и когато погледна назад разбирам, че всъщност винаги е било така.
А адаптацията на две култури се е променила с течение на времето. Тъй като живея във Финландия, вероятно всеки ден живея предимно по финландски. Но аз също имам цялата тази музика, кухня и други елементи от българската традиция и култура всеки ден с мен. Трудно ми е да кажа: до тук беше Финландия, сега идва България – за мен тази комбинация е естествен начин на живот!
Може ли да ни разкажете малко повече за вашата международна банда „DANTCHEV: DOMAIN“ и предстоящия ви дебют в България?
DANTCHEV: DOMAIN е в Хелзинки, но аз съм и финландка, и българка.
Музикантите са финландец, американец и португалец. За мен е естествено да живея в глобален свят и да работя с хора с различен произход. Така че беше естествено и че моята група също е глобална и международна.
Музикантите от групата са добре познати във финландската световна музика и джаз рок сцена. Te ca:
Ерно Хаукала (Финландия) - тромбон и соусафон
Кенет Оджуткангас (Финландия / САЩ) - китара и туба
Анти-Пека Рисанен (Финландия) - барабани
Жоао Луис (Португалия) - вибрафон и перкусии
Bярно e, че те нямат същата връзка с българската музика като мен.
Но те са любопитни да научат повече за това. И за моите песни всъщност исках да използвам техния собствен опит. Защото звукът на групата е комбинация.
Имам силна и дълбока връзка с българската музикална традиция, но имам връзка и с други музикални стилове, като джаз и соул.
Дебютният ни албум Say It има десет песни за хармониите и дисхармониите в живота. Намирането на баланса е основната тема в този албум.
Те са моите лични истории, но в същото време са доста универсални истории за живота, които сме споделили с останалите в групата.
В свое интервю споделяте, че „пеете със свой собствен глас“, аз мисля, че вие не просто пеете, но и разказвате история, която сърцето сякаш ви диктува, както например в най-новия ви албум, а също и в друг ваш пърформанс – „Finding Baba Penka“
. Да очакваме ли още подобни вълнуващи „разкази“?
Вярно е, че пея истории, които идват от сърцето и душата ми. Моят собствен живот и житейски опит са повлияли много на моите истории.
Според мен пеенето е разказване на истории, това е начин да се достигне до публиката и да се споделят емоциите. Като певец и композитор наистина се интересувам от театъра като друга форма на изкуство.
Докато учих уърлд музика в Академия Сибелиус в Хелзинки композирах музика и написах и тестове за спектакъла “Да откриеш Баба Пенка”. Това беше псевдобиографично сценично представление за корените и скръбта и намирането на собствен път в живота между две култури.
Основното вдъхновение за проекта беше историята на прабаба ми Баба Пенка, която беше оплаквачка в Етрополе.
Като артист не мога да кажа твърде точно, какъв вид изкуство ще правя в близкото бъдеще, защото се вдъхновявам от живота, а той се променя постоянно. Но се надявам отново да мога да направя спектакъл!
Колко често посещавате България?
Опитвам се да посещавам възможно най-често. Поне веднъж годишно. При тази световна ситуация е трудно да се каже кога ще бъде следващият път.
Ако трябва да опишете с три думи и двете държави, какви биха били те?
Тихо, чисто, организирано
Топло, вкусно, силно
Човек може да избере комбинацията от тези думи!
Откъде черпите най- голямо вдъхновение?
Получавам по-голямата част от вдъхновението си от живота. Живота, който е около мен, живота, който живея, живота, който виждам да живеят други хора. За мен всеки момент от живота е вдъхновение за разказ и песен.
Автор: Никол ГаневаТя е отраснала в музикално семейство, завършва музикология и две магистратури, пее джаз, блус и дори присъства на оперната сцена. На 4-гоишна възраст започва да свири на цигулка, на 6 се насочва към пианото, а днес владее и ред други музикални инструменти. Тя обаче е много повече- дете на две култури, родена в българо-финландско семейство. Анна израства с музиката на двете страни и успява по невероятен начин да свърже ритъма с традициите. Днес заслужено я наричат „Българският глас на Финландия“. Заедно със своята банда “DANTCHEV:DOMAIN” представят дебютния си албум „Say It“. С него авторката символизира своите лични преживявания и емоции от двете държави.
Нека разберем малко повече за нея и как „пеенето разказва истории“ от самата нея.
Здравейте! Вие сте отраснали в музикално семейство. Оказа ли влияние това при избора ви и вие да се занимавате с тази професия или нещата случайно тръгнаха в тази посока?
Трудно е да се каже дали само моето семейство е повлияло на избора ми за кариера или моята собствена мотивация ме е накарала да го преследвам.
Вярно е, че съм израснала в артистичен дом. Баща ми е български музикант, който беше и първият ми музикален учител и учител по български фолклор.
Музиката беше през цялото време в нашия дом. Никога през живота си не съм го поставяла под съмнение. Нo съм работила и други неща – например – като планински водач.
Наричат ви „Българският глас на Финландия“. Помните ли кога за първи път чухте това прозвище и откъде се появи?
Започнах да пея български песни от дете. Българските техники на пеене и цветът на гласа също бяха с мен, когато пеех други стилове. Може би това беше една от причините за прякора. Наистина не мога да си спомня точно кога хората започнаха да споменават, че аз съм българският глас от Финландия. Но със сигурност за мен това е гордост и отговорност.
Как се ражда любовта към българския фолклор в друга, далечна държава като Финландия?
Роденa съм с тази култура и традиция. Баща ми e българин, който също е музикант, ме научи на тази традиция. Още от дете имам собствена мотивация да науча повече за традицията. С българска музика се чувствам като у дома си.
Винаги е било така. Затова и искам да предам тази любов на другите хора и тук, във Финландия преподавам български фолклор на деца в частни училища, както и в музикалните специалности в университети.
Как човек успява да съчетае две напълно различни култури. Има ли моменти, в които едната надделява над другата?
Да се научиш да живееш с две култури и да го правиш по свой начин е нещо индивидуално – все пак всички сме личности. За мен беше и лесно, и не толкова лесно.Странно е да се обясни, но не винаги съм била съвсем наясно коя точно съм аз и каква е моята идентичност. Трудно ми беше и да реша кой е моят уникален ъгъл към двете култури – на Финландия и България и как лично аз ги съчетавам. Но сега чувствам, че постигам баланс и когато погледна назад разбирам, че всъщност винаги е било така.
А адаптацията на две култури се е променила с течение на времето. Тъй като живея във Финландия, вероятно всеки ден живея предимно по финландски. Но аз също имам цялата тази музика, кухня и други елементи от българската традиция и култура всеки ден с мен. Трудно ми е да кажа: до тук беше Финландия, сега идва България – за мен тази комбинация е естествен начин на живот!
Може ли да ни разкажете малко повече за вашата международна банда „DANTCHEV: DOMAIN“ и предстоящия ви дебют в България?
DANTCHEV: DOMAIN е в Хелзинки, но аз съм и финландка, и българка.
Музикантите са финландец, американец и португалец. За мен е естествено да живея в глобален свят и да работя с хора с различен произход. Така че беше естествено и че моята група също е глобална и международна.
Музикантите от групата са добре познати във финландската световна музика и джаз рок сцена. Te ca:
Ерно Хаукала (Финландия) - тромбон и соусафон
Кенет Оджуткангас (Финландия / САЩ) - китара и туба
Анти-Пека Рисанен (Финландия) - барабани
Жоао Луис (Португалия) - вибрафон и перкусии
Bярно e, че те нямат същата връзка с българската музика като мен.
Но те са любопитни да научат повече за това. И за моите песни всъщност исках да използвам техния собствен опит. Защото звукът на групата е комбинация.
Имам силна и дълбока връзка с българската музикална традиция, но имам връзка и с други музикални стилове, като джаз и соул.
Дебютният ни албум Say It има десет песни за хармониите и дисхармониите в живота. Намирането на баланса е основната тема в този албум.
Те са моите лични истории, но в същото време са доста универсални истории за живота, които сме споделили с останалите в групата.
В свое интервю споделяте, че „пеете със свой собствен глас“, аз мисля, че вие не просто пеете, но и разказвате история, която сърцето сякаш ви диктува, както например в най-новия ви албум, а също и в друг ваш пърформанс – „Finding Baba Penka“. Да очакваме ли още подобни вълнуващи „разкази“?
Вярно е, че пея истории, които идват от сърцето и душата ми. Моят собствен живот и житейски опит са повлияли много на моите истории.
Според мен пеенето е разказване на истории, това е начин да се достигне до публиката и да се споделят емоциите. Като певец и композитор наистина се интересувам от театъра като друга форма на изкуство.
Докато учих уърлд музика в Академия Сибелиус в Хелзинки композирах музика и написах и тестове за спектакъла “Да откриеш Баба Пенка”. Това беше псевдобиографично сценично представление за корените и скръбта и намирането на собствен път в живота между две култури.
Основното вдъхновение за проекта беше историята на прабаба ми Баба Пенка, която беше оплаквачка в Етрополе.
Като артист не мога да кажа твърде точно, какъв вид изкуство ще правя в близкото бъдеще, защото се вдъхновявам от живота, а той се променя постоянно. Но се надявам отново да мога да направя спектакъл!
Колко често посещавате България?
Опитвам се да посещавам възможно най-често. Поне веднъж годишно. При тази световна ситуация е трудно да се каже кога ще бъде следващият път.
Ако трябва да опишете с три думи и двете държави, какви биха били те?
Тихо, чисто, организирано
Топло, вкусно, силно
Човек може да избере комбинацията от тези думи!
Откъде черпите най- голямо вдъхновение?
Получавам по-голямата част от вдъхновението си от живота. Живота, който е около мен, живота, който живея, живота, който виждам да живеят други хора. За мен всеки момент от живота е вдъхновение за разказ и песен.
Автор: Никол Ганева
Гласували общо: 1 потребители