Петък. 10-и май. Зала 1 на НДК. 25 години D2! Ето ви сигурно предвиждане на бъдещето: концертът на една от най-гигантските и влиятелни български групи в последния четвърт век ще бъде сред топ музикалните събития на годината! Поговорихме си повече от приятно с Дичо – гласът и лицето на техните най-големи хитове – за лайва на 10-и, за групата и хитовете; за съдбата на първата му китара и любимите му певци; за художествена гимнастика и детски песнички; за тананикането вкъщи и за едно понабиване; а и още:
Говори се, че на 10-и май ще има и нови песни. Ще има ли?
Аз ще изпея всичко, което съм изпял с D2 и което е известно и до днес. Ще има една или две нови песни, които те си имат с новия певец (б.а. - Радостин Василев).
Имате ли вече яснота за броя на песните или за продължителността? Такъв концерт сигурно ще да е поне 3 часа?
Според мен ще е не повече от час и 45-50 минути. Такива концерти не продължават повече от 2 часа. Аз имам да изпея може би 15-ина песни, те ако пеят 10 – общо 25 песни, може би леко над 2 часа. Не сме го измерили точно.
Планирате ли песен, в която вокалите да изпълните и тримата, с Дидо и с Ради?
Да. Три песни от тези моите, старите – които ще пеем и тримата. Големите хитове от едно време ще ги изпеем заедно, разбира се. Вероятно „Две следи“, „100 години“ и още една.
Митко Кърнев ли ти звънна да те покани да се включиш за концерта? Или? Как се уговорихте?
Аз още миналата година, април, отидох и му казах, че трябва да направим голям концерт – все пак корабът майка D2 прави 25 години. Така че още тогава си го говорихме като проект. Тези песни са на феновете, на хората във времето и е готино да ги изпеем всички, както сме си ги пеели оригиналите, така ще е готино за хората.
Предупредил ли си жена си Карина да не те чака след концерта, че ще се разцепвате после с момчетата; или и тя ще е с вас, пък децата – с някоя баба?
Каринчето винаги е с мен, общо взето – тя винаги ме подкрепя. Завършила е пи-ар и много обича да ми дава съвети за повечето неща, особено когато е за такива големи форуми, както ще е на 10-и. Със сигурност ще е там и изобщо няма да ме изпусне от поглед. И на купона ще е след това със сигурност. А децата ще гледам да не ги притеснявам. Те са големи фенове, защото малкото казва навсякъде, че е зодия Ледено момиче. Тя е мъничка, на 3, но от 2-годишна все си е зодия Ледено момиче. Много ѝ харесва, като ѝ пея „Ледено момиче“, много се кефи на тази песен. Но песните, които ѝ пея, са моите новите, последните – като „И след съня“ и ги знае целите. Тя е до мен, докато аз ги създавам и така.
Пееш ли им на дъщеричките песнички за лека нощ? И какви?
Ох, като че ли на първото съм пял повече песни, докато го приспивах. А иначе като станат на три години и вече са осъзнати и си говорим, да ти кажа честно, не им пея никакви песнички. По-скоро всяка вечер я карам тя да ми пее някакви от детската градина, каквото знае. Те ми пеят. Иначе аз тук всеки ден репетирам, занимавам се, пея нещо постоянно и те се залепват за мен и запяват.
Коя детска песничка ти е продънила главата? „Бейби Шарк“?
По-скоро тези на „Пес патрул“. Но толкова им е хубаво посланието, те винаги спасяват хората! Аз голямото го отгледах на „Пес патрул“, сега и малкото на „Пес патрул“ и аз вече 8 години гледам „Пес патрул“ и не ми омръзна да слушам тази песен. И макар че е постоянно, като я чуя и ми става приятно – не знам, човече, виж какво нещо! Но вътре посланието е за спасение, те помагат винаги. И аз съм зарибен и съм заплеснат – и пак ще ги гледам, това е! Така че не знам дали детските песни могат да те натоварят. Но като чуя чалга, спирам, троша и изхвърлям. Само като чуя кючек и някой от ония да ми извива... Но хубавото е, че моите деца – гледам, че ровят в интернет – никога не съм засякъл, нито един път да се объркат и да пуснат. Много е важно родителят да не поддаде и да не пусне такива неща, защото иначе детето веднага захапва. То не може да избяга от това какво ти харесваш.
Какво умеят дъщерите ти по-добре от теб, на какво те научиха?
Много неща умеят по-добре от мен, на много неща ме научиха. Как да се отнасям с майка ми ме научиха, как да се отнасям с баща ми – не осъзнавах как да се държа с родителите ми. И много поучителни неща – как да живея в семейството си. Те са добри учители за много неща. А и това, че ни научават да спрем да сме тези отвързани хора, а да сме концентрирани в името на доброто, правото, хубавото, да вървим напред – те ни тласкат натам и започваме да изправяме нашия мироглед. Но това е Господът, защото те до 5-6 години са с Господа в тях, с тази енергия и това идва да ни научи нас, защото иначе ще се погубим като цивилизация.
Голямата е запалена по художествена гимнастика и балет. Татко Дичо налага ли се да се включва в нейните хореографии?
Аз съм боксьор, футболист, джудо съм тренирал. Аз съм грубиян в спортовете. Харесвам да гледам футбол, бокс, бойни спортове. За мен е важно да се спортува. Майката е невероятна фенка на художествена гимнастика и просто е болна на тази тема. Малкото ми момиченце – Тина – и тя вече е в „Левски“, много е щастлива, тренира гимнастика от една година и вече е капитанка. А пък и „Левски“ си е „Левски“, аз съм си от „Левски“! И двете ми дъщери са вече много сериозни гимнастички. За мен това е много важно за културата в едно семейство – да гоним до последно да има спорт. Толкова ще съм щастлив моите да ме направят златен медалист от някоя олимпиада! Сега купихме билети и ще ги изпращам на Олимпиадата в Париж за финала на художествена гимнастика, жена ми ще ги води там да гледат. Значи художествената гимнастика не ми е на сърце, но вече покрай децата тя е част от моя живот. Не я разбирам, не я гледам, но е част от моя живот!
Какво стана с първата ти китара – онази с металните струни, която си си купил в първи клас с твои парички и си се учил на нея – къде е тя сега?
На един голям купон за Новата 2000-а година мисля, че я счупихме, без да искаме, с един мой приятел – той ли ме удари с нея, аз ли го ударих с нея... Но вече ѝ бяха изпадали „магаретата“, беше останала с една струна, беше стара, реликва. Седнахме на нея ли, ударихме ли се с нея нещо – и се счупи на две. Аз съм си я купил 80-а година и съм я счупил 2000-а година – 20 години изкара. На 7 години бях – няма да забравя – купих си я от този високия блок на зала Универсиада, долу имаше един музикален магазин.
Колко китари имаш сега у вас?
Само 3 китари имам.
Децата знаят ли, че не се пипат на тати китарите, или?
Не, такива работи аз не им забранявам. Аз имам и пиано тука, свиря на пиано – те натискат, свирят, пускат усилватели. Но не ги влекат китарите. Аз не искам да ги набутвам в музиката, не ги карам. Ако искат. Не са запалени много по инструментите. Пеят много и двете, танцуват много. Но не е много добре децата ми да са като мен и да ги сравняват с мен цял живот. Ако те си изберат – да.
Жена ти дразни ли се понякога от сорта на „Оф, стига си тананикал, замълчи малко, не мога да си чуя мислите!“, или все още ти се радва на пеенето вкъщи?
Гледам да го правя, когато ги няма. Иначе ги натоварвам. Обаче, когато вече съм завършил нещо, им го запявам и те се изкефват тогава. Но когато цикля, гледам да не го правя пред тях. А само като е завършено вече, като е готино.
Къде най-често си тананикаш?
Под душа винаги си пея нещо и си тананикам, а и има малко ехо и така не се напъвам, защото вече с годините гледам да не се претоварвам. Иначе го натоварвам много гласа, а имам много участия. Ето, миналата седмица направих пет – едно след друго в клубове, два дни почивах и петък и събота пак. После по-трудно възстановявам.
Кога в последните 18-19 години ти е било най-мъчно за D2?
Ами, винаги. Когато аз изпявам песен на D2 – не. Но винаги, когато чуя песен на D2 по радиото например, пък то ми се случва през ден някъде да чувам тези песни – и тогава ме хваща тази носталгия. Според мен и при всеки човек е така – когато слушаш музика, която си я спомняш с нещо хубаво. Защото при мен е било силно изживяно. Ние бяхме все пак в революционно време – около 2000-ата година направихме много хубава музика, тогава бяхме 3-4 групи, нямаше много, помниш какво беше. Имахме своя бум, своя пик и така. И няма как да не си спомняме с носталгия тези моменти. Тези песни останаха златни, те са все около мен, където и да вляза в клуб, в пиано бар – все някой ги пее. Те просто останаха навсякъде – едни 6-7 песни завинаги.
Има ли път обратно за теб към D2?
За хубавите неща винаги има път. Той си е останал, ние нищо не сме прекъснали. Ние си говорим да правим нови песни, имаме си разговори за тези неща. Времето ще покаже. По-скоро да направим няколко концерта. Ние видяхме в Пловдив и във Варна как хората много се радваха и много пяха и бяха наистина много щастливи, беше много готино. Така че има смисъл – заради хората да го направим и да се върнем с някоя хубава песен. А какво ние ще правим вътре в нашия бизнес – си е наша тема.
Кой въпрос ти е по-досаден: в какви отношения си с Диляна Попова; или в какви отношения си с Митко Кърнев?
Знаеш ли, че за Диляна Попова не ме е питал никой от години. Те според мен не знаят, че съм бил с Диляна Попова – това е било преди 20 години. Иначе по онова време са ме питали много за нея. После след около 2 години, към 2007-а тръгнах с Карина и вече хората малко са забравили за другото. А пък иначе за Митко Кърнев ме питат от време на време, но не ми е писнало, просто всеки от нас си има различни музикални ангажименти и всеки си ги работи. Но е хубаво, че сме създали едни хубави „деца“ – това са хубави песни, те са наш продукт: негово творчество и моето лице. Аз съм образът на неговия дух – повечето песни са негови идеи, особено в първия албум всичко си беше в неговата глава. Нашата история е много сериозна, повечето неща са писани за мен, за моя глас и ако не съм ги бил изпял аз, е нямало да съществуват. Ние сме родители на всички тези парчета. D2 без мен и без него не можеше да има – толкова ни е силна връзката в цялата схема. Революционно беше във времето, в което бяхме – да има D2. Това беше сред последните истински неща, които се създадоха, защото след 2005-а година музиката се маш-ъп-на и компютърът пре*ба всичко. Едно време, като съм ги записвал старите албуми на D2, всяка една песен съм я пял между 12 и 15 часа, човече – живо пеене! Без машини. Там всичко е изпято истинско. И затова е останало толкова силно, толкова автентично във времето. Няма как да не удари всичко. Това е истинската вибрация!
Коя е голямата ти цел, амбиция като музикант отсега-нататък?
С D2 имаме рецепта, по която правим хубаво манджата и там се получават хубаво нещата. И не е лошо да дадем на хората пак от същия продукт и да се кефят всички. Не ми е това голямата цел, но не е лошо да го има. Иначе – да си възпитам правилно децата и да ги оставя с правилно мислене за бъдещето.
А ако някаква свръх сила ти гарантира, че ще се изпълни това, точно както го искаш – с възпитанието и правилното мислене за децата ти – но само трябва да понабиеш двама души по твой избор, кои ще набиеш?
От тия, които ни управляват ще са. По-дебелият и по-едрият. Веднага ги набивам, за да са моите деца добре. И то всички да ги понабием. Те ни унищожиха бъдещето.
Кой музикант или група би искал да направи кавър на твоя песен – самостоятелна или от D2?
Бих се изкефил да дойде някой от моите любими американски певци, но не да ми прави кавър, а да изпее два реда от моя песен, да я изпеем заедно. Ето сега Кори Тейлър (б.а. - вокалист на Slipknot) ще идва тук и ще ходим на концерта след един месец (б.а. - на 30 май в Арена София). И бих отишъл отзад в бекстейджа и да запее нещо – и това ще ми е краят! Много харесвам и Фил Анселмо (Pantera). И Джеймс Хетфийлд, ако може да ми изпее два реда от „Ледено момиче“!
Пожелавам ти го! Нещо, което да споделиш за финал?
Предстои този готин концерт, който ще го изживеем всички в Зала 1 на НДК, най-добре озвучената зала в България, там наистина всичко – 99.8%, звучи невероятно, хората ще ни чуят готино, ще чуят хубава музика! Ние ще се накефим много, защото тези 25 години животът ни мина с тези песни и те продължават да звучат. Така че ще поканя всички, които са фенове, да заповядат, ще си пожелая да е пълна залата и да изкараме един невероятен купон, да пеем заедно!
Петък. 10-и май. Зала 1 на НДК. 25 години D2! Ето ви сигурно предвиждане на бъдещето: концертът на една от най-гигантските и влиятелни български групи в последния четвърт век ще бъде сред топ музикалните събития на годината! Поговорихме си повече от приятно с Дичо – гласът и лицето на техните най-големи хитове – за лайва на 10-и, за групата и хитовете; за съдбата на първата му китара и любимите му певци; за художествена гимнастика и детски песнички; за тананикането вкъщи и за едно понабиване; а и още:
Говори се, че на 10-и май ще има и нови песни. Ще има ли?
Аз ще изпея всичко, което съм изпял с D2 и което е известно и до днес. Ще има една или две нови песни, които те си имат с новия певец (б.а. - Радостин Василев).
Имате ли вече яснота за броя на песните или за продължителността? Такъв концерт сигурно ще да е поне 3 часа?
Според мен ще е не повече от час и 45-50 минути. Такива концерти не продължават повече от 2 часа. Аз имам да изпея може би 15-ина песни, те ако пеят 10 – общо 25 песни, може би леко над 2 часа. Не сме го измерили точно.
Планирате ли песен, в която вокалите да изпълните и тримата, с Дидо и с Ради?
Да. Три песни от тези моите, старите – които ще пеем и тримата. Големите хитове от едно време ще ги изпеем заедно, разбира се. Вероятно „Две следи“, „100 години“ и още една.
Митко Кърнев ли ти звънна да те покани да се включиш за концерта? Или? Как се уговорихте?
Аз още миналата година, април, отидох и му казах, че трябва да направим голям концерт – все пак корабът майка D2 прави 25 години. Така че още тогава си го говорихме като проект. Тези песни са на феновете, на хората във времето и е готино да ги изпеем всички, както сме си ги пеели оригиналите, така ще е готино за хората.
Предупредил ли си жена си Карина да не те чака след концерта, че ще се разцепвате после с момчетата; или и тя ще е с вас, пък децата – с някоя баба?
Каринчето винаги е с мен, общо взето – тя винаги ме подкрепя. Завършила е пи-ар и много обича да ми дава съвети за повечето неща, особено когато е за такива големи форуми, както ще е на 10-и. Със сигурност ще е там и изобщо няма да ме изпусне от поглед. И на купона ще е след това със сигурност. А децата ще гледам да не ги притеснявам. Те са големи фенове, защото малкото казва навсякъде, че е зодия Ледено момиче. Тя е мъничка, на 3, но от 2-годишна все си е зодия Ледено момиче. Много ѝ харесва, като ѝ пея „Ледено момиче“, много се кефи на тази песен. Но песните, които ѝ пея, са моите новите, последните – като „И след съня“ и ги знае целите. Тя е до мен, докато аз ги създавам и така.
Пееш ли им на дъщеричките песнички за лека нощ? И какви?
Ох, като че ли на първото съм пял повече песни, докато го приспивах. А иначе като станат на три години и вече са осъзнати и си говорим, да ти кажа честно, не им пея никакви песнички. По-скоро всяка вечер я карам тя да ми пее някакви от детската градина, каквото знае. Те ми пеят. Иначе аз тук всеки ден репетирам, занимавам се, пея нещо постоянно и те се залепват за мен и запяват.
Коя детска песничка ти е продънила главата? „Бейби Шарк“?
По-скоро тези на „Пес патрул“. Но толкова им е хубаво посланието, те винаги спасяват хората! Аз голямото го отгледах на „Пес патрул“, сега и малкото на „Пес патрул“ и аз вече 8 години гледам „Пес патрул“ и не ми омръзна да слушам тази песен. И макар че е постоянно, като я чуя и ми става приятно – не знам, човече, виж какво нещо! Но вътре посланието е за спасение, те помагат винаги. И аз съм зарибен и съм заплеснат – и пак ще ги гледам, това е! Така че не знам дали детските песни могат да те натоварят. Но като чуя чалга, спирам, троша и изхвърлям. Само като чуя кючек и някой от ония да ми извива... Но хубавото е, че моите деца – гледам, че ровят в интернет – никога не съм засякъл, нито един път да се объркат и да пуснат. Много е важно родителят да не поддаде и да не пусне такива неща, защото иначе детето веднага захапва. То не може да избяга от това какво ти харесваш.
Какво умеят дъщерите ти по-добре от теб, на какво те научиха?
Много неща умеят по-добре от мен, на много неща ме научиха. Как да се отнасям с майка ми ме научиха, как да се отнасям с баща ми – не осъзнавах как да се държа с родителите ми. И много поучителни неща – как да живея в семейството си. Те са добри учители за много неща. А и това, че ни научават да спрем да сме тези отвързани хора, а да сме концентрирани в името на доброто, правото, хубавото, да вървим напред – те ни тласкат натам и започваме да изправяме нашия мироглед. Но това е Господът, защото те до 5-6 години са с Господа в тях, с тази енергия и това идва да ни научи нас, защото иначе ще се погубим като цивилизация.
Голямата е запалена по художествена гимнастика и балет. Татко Дичо налага ли се да се включва в нейните хореографии?
Аз съм боксьор, футболист, джудо съм тренирал. Аз съм грубиян в спортовете. Харесвам да гледам футбол, бокс, бойни спортове. За мен е важно да се спортува. Майката е невероятна фенка на художествена гимнастика и просто е болна на тази тема. Малкото ми момиченце – Тина – и тя вече е в „Левски“, много е щастлива, тренира гимнастика от една година и вече е капитанка. А пък и „Левски“ си е „Левски“, аз съм си от „Левски“! И двете ми дъщери са вече много сериозни гимнастички. За мен това е много важно за културата в едно семейство – да гоним до последно да има спорт. Толкова ще съм щастлив моите да ме направят златен медалист от някоя олимпиада! Сега купихме билети и ще ги изпращам на Олимпиадата в Париж за финала на художествена гимнастика, жена ми ще ги води там да гледат. Значи художествената гимнастика не ми е на сърце, но вече покрай децата тя е част от моя живот. Не я разбирам, не я гледам, но е част от моя живот!
Какво стана с първата ти китара – онази с металните струни, която си си купил в първи клас с твои парички и си се учил на нея – къде е тя сега?
На един голям купон за Новата 2000-а година мисля, че я счупихме, без да искаме, с един мой приятел – той ли ме удари с нея, аз ли го ударих с нея... Но вече ѝ бяха изпадали „магаретата“, беше останала с една струна, беше стара, реликва. Седнахме на нея ли, ударихме ли се с нея нещо – и се счупи на две. Аз съм си я купил 80-а година и съм я счупил 2000-а година – 20 години изкара. На 7 години бях – няма да забравя – купих си я от този високия блок на зала Универсиада, долу имаше един музикален магазин.
Колко китари имаш сега у вас?
Само 3 китари имам.
Децата знаят ли, че не се пипат на тати китарите, или?
Не, такива работи аз не им забранявам. Аз имам и пиано тука, свиря на пиано – те натискат, свирят, пускат усилватели. Но не ги влекат китарите. Аз не искам да ги набутвам в музиката, не ги карам. Ако искат. Не са запалени много по инструментите. Пеят много и двете, танцуват много. Но не е много добре децата ми да са като мен и да ги сравняват с мен цял живот. Ако те си изберат – да.
Жена ти дразни ли се понякога от сорта на „Оф, стига си тананикал, замълчи малко, не мога да си чуя мислите!“, или все още ти се радва на пеенето вкъщи?
Гледам да го правя, когато ги няма. Иначе ги натоварвам. Обаче, когато вече съм завършил нещо, им го запявам и те се изкефват тогава. Но когато цикля, гледам да не го правя пред тях. А само като е завършено вече, като е готино.
Къде най-често си тананикаш?
Под душа винаги си пея нещо и си тананикам, а и има малко ехо и така не се напъвам, защото вече с годините гледам да не се претоварвам. Иначе го натоварвам много гласа, а имам много участия. Ето, миналата седмица направих пет – едно след друго в клубове, два дни почивах и петък и събота пак. После по-трудно възстановявам.
Кога в последните 18-19 години ти е било най-мъчно за D2?
Ами, винаги. Когато аз изпявам песен на D2 – не. Но винаги, когато чуя песен на D2 по радиото например, пък то ми се случва през ден някъде да чувам тези песни – и тогава ме хваща тази носталгия. Според мен и при всеки човек е така – когато слушаш музика, която си я спомняш с нещо хубаво. Защото при мен е било силно изживяно. Ние бяхме все пак в революционно време – около 2000-ата година направихме много хубава музика, тогава бяхме 3-4 групи, нямаше много, помниш какво беше. Имахме своя бум, своя пик и така. И няма как да не си спомняме с носталгия тези моменти. Тези песни останаха златни, те са все около мен, където и да вляза в клуб, в пиано бар – все някой ги пее. Те просто останаха навсякъде – едни 6-7 песни завинаги.
Има ли път обратно за теб към D2?
За хубавите неща винаги има път. Той си е останал, ние нищо не сме прекъснали. Ние си говорим да правим нови песни, имаме си разговори за тези неща. Времето ще покаже. По-скоро да направим няколко концерта. Ние видяхме в Пловдив и във Варна как хората много се радваха и много пяха и бяха наистина много щастливи, беше много готино. Така че има смисъл – заради хората да го направим и да се върнем с някоя хубава песен. А какво ние ще правим вътре в нашия бизнес – си е наша тема.
Кой въпрос ти е по-досаден: в какви отношения си с Диляна Попова; или в какви отношения си с Митко Кърнев?
Знаеш ли, че за Диляна Попова не ме е питал никой от години. Те според мен не знаят, че съм бил с Диляна Попова – това е било преди 20 години. Иначе по онова време са ме питали много за нея. После след около 2 години, към 2007-а тръгнах с Карина и вече хората малко са забравили за другото. А пък иначе за Митко Кърнев ме питат от време на време, но не ми е писнало, просто всеки от нас си има различни музикални ангажименти и всеки си ги работи. Но е хубаво, че сме създали едни хубави „деца“ – това са хубави песни, те са наш продукт: негово творчество и моето лице. Аз съм образът на неговия дух – повечето песни са негови идеи, особено в първия албум всичко си беше в неговата глава. Нашата история е много сериозна, повечето неща са писани за мен, за моя глас и ако не съм ги бил изпял аз, е нямало да съществуват. Ние сме родители на всички тези парчета. D2 без мен и без него не можеше да има – толкова ни е силна връзката в цялата схема. Революционно беше във времето, в което бяхме – да има D2. Това беше сред последните истински неща, които се създадоха, защото след 2005-а година музиката се маш-ъп-на и компютърът пре*ба всичко. Едно време, като съм ги записвал старите албуми на D2, всяка една песен съм я пял между 12 и 15 часа, човече – живо пеене! Без машини. Там всичко е изпято истинско. И затова е останало толкова силно, толкова автентично във времето. Няма как да не удари всичко. Това е истинската вибрация!
Коя е голямата ти цел, амбиция като музикант отсега-нататък?
С D2 имаме рецепта, по която правим хубаво манджата и там се получават хубаво нещата. И не е лошо да дадем на хората пак от същия продукт и да се кефят всички. Не ми е това голямата цел, но не е лошо да го има. Иначе – да си възпитам правилно децата и да ги оставя с правилно мислене за бъдещето.
А ако някаква свръх сила ти гарантира, че ще се изпълни това, точно както го искаш – с възпитанието и правилното мислене за децата ти – но само трябва да понабиеш двама души по твой избор, кои ще набиеш?
От тия, които ни управляват ще са. По-дебелият и по-едрият. Веднага ги набивам, за да са моите деца добре. И то всички да ги понабием. Те ни унищожиха бъдещето.
Кой музикант или група би искал да направи кавър на твоя песен – самостоятелна или от D2?
Бих се изкефил да дойде някой от моите любими американски певци, но не да ми прави кавър, а да изпее два реда от моя песен, да я изпеем заедно. Ето сега Кори Тейлър (б.а. - вокалист на Slipknot) ще идва тук и ще ходим на концерта след един месец (б.а. - на 30 май в Арена София). И бих отишъл отзад в бекстейджа и да запее нещо – и това ще ми е краят! Много харесвам и Фил Анселмо (Pantera). И Джеймс Хетфийлд, ако може да ми изпее два реда от „Ледено момиче“!
Пожелавам ти го! Нещо, което да споделиш за финал?
Предстои този готин концерт, който ще го изживеем всички в Зала 1 на НДК, най-добре озвучената зала в България, там наистина всичко – 99.8%, звучи невероятно, хората ще ни чуят готино, ще чуят хубава музика! Ние ще се накефим много, защото тези 25 години животът ни мина с тези песни и те продължават да звучат. Така че ще поканя всички, които са фенове, да заповядат, ще си пожелая да е пълна залата и да изкараме един невероятен купон, да пеем заедно!
Гласували общо: 1 потребители