Новият български филм "Екшън", сатира на кино индустрията, ще излезе по кината на 31 януари 2020. За да разберем повече за лентата, режисьорски дебют на Радослав Илиев, си поговорихме с тримата главни актьори - Пламен Димов, Петър Петров и Милко Йовчев. Те ни разказаха как са били избрани да участват, а също за персонажите си и защо трябва да гледаме "Екшън".
Каква беше първата ви реакция, когато прочетохте сценария?
Пламен Димов: Викам си: "Я, чакай, чакай... То много приятно... Я пак да го прегледам!".
Петър Петров: Казах си: "Хм... интересно!" и повдигнах вежди.
Милко Йовчев: Леко ме е срам, но при най-първото четене на сценария, по-точно на трийтмънта, си казах: "Боже, дано не е насериозно всичко това...". Толкова абсурдно звучеше на първо четене. После се освестих и разбрах, че говорим за пародия и нещата си дойдоха съвсем на мястото.
Как премина кастингът и какво се изискваше от вас, за да получите ролята?
П. Д.: Най-приятният кастинг, който съм провеждал. Хората айляк, материалът "вкусен", ония двамата мотивирани... Как да не се изкефи човек!
П.П.: Кастингът беше оспорван. Имаше доста кандидати за ролите и май до последно не беше сигурно кой ще играе. Не съм сигурен дали нещо конкретно се е изисквало от мен, гледах да давам свобода на въображението си и да опитвам различни неща... и да се забавлявам!
М.Й.: Кастингът беше в няколко етапа, сигурно поне 4-5 пъти ходих. В началото не ми пукаше, ходил съм на стотици кастинги и свикнах да не го приемам на живот и смърт. Но с всяко следващо отиване все повече ми се искаше да пробвам точно нещо такова. Което вероятно ме правеше все по-вдървен на всяко следващо прослушване. Мисля, че ако имаше още 1-2 кръга, щяха да дадат ролята на друг.
Разкажете за персонажа си - какво ви харесва в него, как се подготвяхте за ролята му?
П.Д.: Кой знае каква подготовка не съм му удрял. Ролята си е забавно написана и се доверих на колегите! Какво е станало, вие ще кажете.
П.П.: Харесва ми, че е първичен, смел и, че истински си вярва... като при децата. Колкото до подготовката, тя е въпрос на добър прочит и добро партньорство. Имах късмета да си партнирам с много интересни актьори и до голяма степен нещата се раждаха от само себе си. Доста импровизирахме.
М.Й.: Дани е супер готино момче, опитва се винаги да оправи бакиите на другите, да ги накара да се чувстват по-добре, да помогне. И същевременно си е мечтател, мека душа, която постоянно е епицентърът на събитията, без да го иска. Не съм се готвил по определен начин. Опитах се да откроя за себе си логиката на персонажа, а по време на снимките да му бъда верен.
Бихте ли разказали някоя по-заплетена ситуация от снимачната площадка?
П.Д.: Оле, да ви призная нищо заплетени и драматично не помня... Само смях и хубави емоции. Дано си проличи.
П.П.: Не мога да се сетя.
М.Й.: Имаше не една и две случки... Все пак филмът е "Екшън". Спомням си как с Пешо, който играе Крис, трябваше да караме едно спортно Audi с бясна скорост по мокрия булевард "Вапцаров" и как за секунда изгубихме контрол и вече си представях най-нелепите заглавия във вестниците на другия ден. В друга ситуация пък трябваше да ме прострелват, пък шашката гръмна по-рано и аз много смешно все едно се оказах прострелян на забавен каданс. Ей такива едни.
Тъй като жанрът е екшън-пародия, вероятно сте попаднали в онази ситуация, в която на всички изглежда че хуморът е уж най-лесното нещо, а той е поне толкова сложен, колкото драматичните роли - какви са актьорските ви стратегии, за да градите подобни образи?
П.Д.: Хубав въпрос! Беше важно за нас, че когато прекалявахме със смешките, което беше периодично, много ясно и елегантно Радо ни казваше, че сме тръгнали по посока на това да "играем смешно". Това е сериозен автогол за комедиите. Дано е успял да хване всички подобни забежки!
П.П.: Това е въпрос за хора с повече опит от мен, имам много още да уча. Истина е, че комедията не е "по-лесен" жанр, особено когато е на високо ниво. Пък и всички сме гледали лоши драми. Жалко е, че от много години насам в България се набляга здраво на халтурата и тъпите смешки в телевизионните предавания и сериали. Трябва по-често да се сещаме за Чаплин и Кийтън.
М.Й.: Да играеш в комедия е по-сложната актьорска работа според мен. Всеки добър актьор е намерил механизмите, с които да предизвиква истинска драматична емоция. Докато при комедията отиваме в съвсем различна територия. Изисква се особена дарба, за да си истински смешен. И точно в този жанр най-много се открояват наистина добрите актьори от, да кажем, средно-добрите. Няма нищо по-тъжно от актьор, който се напъва да бъде смешен. Това се опитвах да избегна - максимално честно и колкото-толкова. Не знам дали съм се справил напълно.
Ако трябва с няколко кратки думи да подканите публиката да гледа лентата, кои ще бъдат те?
П.Д.: Колкото и да е клиширано - такъв филм наистина няма в България! Заповядайте.
П.П.: Има вероятност да ви хареса, гледайте я.
М.Й.: Елате да гледате един нетипичен български филм, направен с любов, усмивка и открито сърце.