Иво Аръков: Волята е онова, което ти позволява да стигнеш до крайната ти дестинация

Поправете ни, ако не сме прави, но ние не можем да се сетим за друг талантлив, актуален, млад, красив, силно атлетичен български актьор с водещи роли в киното и телевизията. Скоро може да го гледате в новия, трети, сезон на „Съни бийч“, а още по-скоро – в представлението „Спанак с картофи“ на 3 февруари и на 17 март в „Сълза и смях“. А пък съвсем веднага може да прочетете разговора ни с Иво и да разберете дали го пишат Ръков, бъркал ли го е Къци Вапцаров с другиго, дълга коса или дълга брада предпочита, за най-качествените фенове, за предизвикателствата на волята и за хорската незрялост, че и още:

В „Съни бийч“ твоят образ Младен е един от най-любимите на зрителите. С кого от останалите персонажи би седнал с кеф да пиеш по биричка?

Предполагам, че с персонажа на Жоро (б.а. - в ролята е Даниел Пеев).

Още: 5 най-важни песни за актьора Иво Аръков

Има ли някое варненско лафче, което ти си вмъкнал в репликите на Младен?

Конкретна реплика – не. Има отношение и диалект. Но сега, в трети сезон, има сладки думички от улицата, които сме използвали, като сме били деца. Така че по-скоро в трети сезон има лафчета, които са забавни.

Имаш няколко епизода в турския сериал „Ирония на съдбата“ (б.а. - един епизод е 2 часа, но в България го разбиват на 2 или 3 части, съответно броят на епизодите там и тук е различен), включително сцени с Къванч Татлъту. Ако трябва да посочиш едно нещо за себе си като актьор, което най-добре те презентира – това ли би била визитката ти?

Това е добра визитка, защото е една от най-популярните ми изяви, които са пълноценна, качествена, добре изиграна роля и е била по-дълготрайна, отколкото изявите ми в американските филми, в които съм бил до момента. Това е сериал, който е много популярен в цял свят, има фенове от Бразилия, Испания, Италия, Южна Корея, Франция, Южна Африка... Това ми е допринесло за повече популярност, отколкото общо всички американски филми, а има не малко, в които съм участвал.

По време на снимките за "Ирония на съдбата"

 

Как се справяш с хейта? Успяваш ли да извлечеш нещо полезно от него или го игнорираш?

С част от хейта много се забавлявам. Но за хейтърите и за хейт коментарите имам специално място в сърцето си. Това са най-качествените фенове. Те са онези, които не спират да мислят за теб. Отделят много време, следят те много стриктно и се интересуват дълбоко. Техните опити да напишат нещо лошо, което да ме провокира, е друга форма на комплимент. Но онези, които имат чиста и откровена любов към мен, също не ги пропускам! Те са основната ми вяра и основа да продължавам да творя!

А получавал ли си акъл от типа „С толкова мускули не е много добре да си актьор, изпускаш роли!“?

Не, за мускулите нищо не са ми говорили. По-скоро беше за зъбите и промяната за моята усмивка. Това беше, което хората ми ровичкаха в живота. По време на НАТФИЗ аз имах изключително криви зъби и първата огромна критика, която се изля върху мен, беше „Защо, по дяволите, не си остави чаровната кривозъба усмивка!“. Защото, нали, велики артисти по света, включително Том Харди и други, си били оставили зъбите да им бъдат симпатично криви и как може да си сложа брекети. Това беше първият странен начин, по който хората си изливаха емоциите върху мен. Това, което правя, го правя заради себе си, защото аз искам да се харесвам. На мен ми е досадно на всеки поотделно да се обяснявам. В такива ситуации нищо позитивно не мога да извлека. Обичам да казвам, че омразата е друга форма на любов. Има доста хора, които са незрели, не могат да споделят емоциите си като зрял човек. Има хора на по 30-40-50, които са все още с развитието си на 12-14-16-годишни, които не знаят как да изразят себе си. Буквално снощи бях на едно мероприятие с мои приятели и станах свидетел на такава ситуация. Има красива жена, която стои на бара и господин, който се опитва по някакъв начин да вземе нейното внимание, само че той се опита да го спечели по един доста неконвенционален начин – чрез всякакви чупки, чрез някакви много странни парадни неща. Зрялото спечелване на вниманието е, когато отидеш да се запознаеш и започнеш разговор. Хората не знаят как да общуват. Хората са не-зре-ли. И аз затова силно препоръчвам хората да ходят на театър. Да ходят на театър, защото това е единственото място, където могат да видят квинтесенцията на живота. От точка А до точка Б за час и половина време виждаш на сцената как човек се ражда, живее и умира. За час и половина – целият този живот. И можеш да проследиш причината и следствията. И затова харесвам „Вуйчо Ваньо“ – една страхотна пиеса, която обяснява нещата от живота в най-чистата си форма. Или примерно филмът „Сибирският бръснар“ - дребни неща, които те погубват и те променят за цял живот. И как така с един от най-простите, елементарни закони на природата – причина и следствие – тук хората все още не са наясно.

Някои ще кажат – лесно ти е на теб да подхождаш към дамите така направо с разговор, когато изглеждаш по този начин.

Не е до това как изглеждаш. Ако трябва да правя съпоставка примерно между мен и Дънди (б.а. - актьорът Даниел Пеев) – Дънди е също крайно освободен човек. Той не е човек, който може да се похвали с некрасиви гаджета в своя живот. Всичко е въпрос на общуване и той е живото доказателство. И аз се радвам, че мога да използвам този пример в момента – и то без да ми се обиди.

Обиждат ли се твои колеги актьори, когато ги потърсят за роля, при която визията трябва да е на некрасив и недобре сложен типаж?

В повечето случаи в подобен тип ситуация те се окачествяват и се класифицират. Естествено, предполагам, че на никого не му е приятно да го поставят в категория „грозноват“, „дебел“ или „отблъскващ“, въпреки че аз винаги съм казвал – когато един актьор напълно възприеме себе си с всички позитиви и негативи, открива съвсем различни палитри, от които може да се възползва максимално. Така че – да, има го и то е чисто човешко като емоция. Но в крайна сметка, самата професия изисква ти да бъдеш напълно безскрупулен, дори и със себе си. Всичко е един много голям проект, в който всеки трябва да изиграе своята роля и всеки, който е получил своята роля, трябва да бъде абсолютно наясно с идеята за това какво представлява.

С кого от мускулестите световно популярни актьори се асоциираш, при кого от тях откриваш себе си по някакъв начин?

Аз бих се класифицирал като Крис Хемсуърт. Първо, че имаме прилика. И второ – по начина, по който аз обичам да играя, имаме еднакъв нюанс – обичам в сериозна ситуация да вкарвам нотка комедия.

Последната пиеса, която изгледа?

Последната пиеса, която гледах, беше в НАТФИЗ, авторска пиеса – „Кастинг“ – на един много талантлив мой колега – Борис Лапшов.

А филм или сериал?

Аз гледам много филми. Старая се да гледам поне по един нов филм на ден. Jersey Girl – но не мога да кажа, че съм го изгледал още, не успях да го завърша днес. Но гледах един сериал на Нетфликс преди няколко дни – The Fall of the House of Usher. Много хубав сериал, много ми допадна – детективски, с доста окултизъм и мистика – чаровно!

„Спанак с картофи“ на пазарджишкия театър е пиесата, която те върна в театъра – как стана?

Аз се върнах се, благодарение на театралния продуцент Кирил Кирилов. Той много настояваше, гледал е много мои спектакли, даже още в НАТФИЗ – като актьор как израствам. Той много държеше да се върна и успяхме да намерим заглавието, което да ми пасва на това, което искам да кажа. Премиерата беше миналата година, в края на май. Много готина пиеса е, „Спанак с картофи“ – за трима футболни съдии. Двама от тях правят мизерии на третия, който е най-амбициозният, който иска да успее. Впоследствие, той не успява – колегите му са направили всичко възможно той да се изложи в работата и да не получи повишението. Това е стара пиеса, играна с години. Но е актуална и до ден-днешен – за тази човешка злоба и завист, които не ти позволяват да се отскубнеш от ежедневието си и да направиш нещо по-смислено с живота си, за това как се фиксираме в неправилната посока. С нея казваме, че хората имат твърде много време за губене, а не трябва да е така. Тази черна и всепоглъщаща емоция до нищо хубаво няма да те отведе, по-скоро ще създаде проблеми на всички. 

Коя заблуда разруши у теб появата на твоето бебе Тео?

Пълната ми заблуда, че не съм подготвен да бъда баща. Това е нещо, което ми направи впечатление и нещата се случиха по-нормално, естествено и хармонично. Преди това имах притеснения, че евентуално няма да се справям, че нещо ще бъде не както трябва. Аз винаги съм бил леко спънат в ръцете и се притеснявах дали няма да ударя, да не счупя нещо – но се оказа, че това е мит. И когато едно дете си е твое, по съвсем различен начин гледаш на нещата.

С малкия Тео и жената до него - Габи

 

Къде си застанал, луташ ли се между двете крайни точки: да работиш много заради сина си, съответно да си повече време с него, защото тия моменти не са за изпускане?

Всичко е въпрос на баланс и изобщо не се лутам между тези две неща. Моята професия е свободна и ми позволява да работя, но детето да е с мен, докато работя. Не съм в ситуация да съм абсолютно погълнат през целия ден. Те с жена ми с количката са наоколо, в района, докато си свърша работа и след това се присъединявам към тях.

Поспряха ли се малко фенките след неговото раждане?

Аз реално никога не съм обръщал внимание колко фенки имам от романтична гледна точка. Приемам ги като всички мои поддръжници, които харесват това, което правя. Не съм ги квалифицирал като кой какви интереси има към мен. Не мога да бъда за всекиго съпруг или най-добър приятел. Няма как да гледам на нещата по такъв начин. Затова не мога да кажа, но предполагам, че би трябвало да имам все още, като се вземе предвид, че не съм на преклонна възраст.

При общуването им с теб има ли проявите на емоционална незрялост, за които говореше по-рано – чупят ли ти стойки, правят ли паради, искат ли да ти пипнат бицепса?

Ставал съм свидетел на всякакви шизофрении и идиотии, да. Буквално това, което изреди, всичко това ми се е случвало.

Имаш доста неприятни събития в миналото си – починалата ти съпруга Евгения, побоя – как се справяш сега със страха от такива, не дай си боже, и в бъдещето ти?

Нямам напрежение, защото аз дълбоко вярвам, че аз никому нищо лошо не съм пожелал, никому нищо лошо не съм направил. Но в крайна сметка аз не мога да спра инерцията на живота.

За „Съни бийч“ от 110 кг си станал 80 само за 2 месеца. Коя храна ти липсваше най-много в този период? Някое крем карамелче не те ли изкушаваше твърде силно?

Не, не, аз съм човек с много силно изградена воля. Всеки мой близък може да ти го потвърди. Още в ранните си студентски години си направих едно предизвикателство – да спра да ям за 7 дни. Този фастинг се прави с кленов сироп, той не е от тези, при които спираш изцяло да ядеш. Тази детоксикация на организма е много трудна, много малко хора я постигат. Но това е страхотно упражнение за волята. Следващо предизвикателство в НАТФИЗ, което си поставих, беше да спра цигарите. И го правя! Това е – да оседлаеш животното тялото си. Умът ти да бъде господар върху това, което тялото създава. Дълги години съм се хранил с неправилните продукти, с много въглехидрати, не съм правил правилните упражнения – за да бъдат всички процеси в тялото ми в хармония. И се обърнах към човек, който е професионалист. За да можеш да получиш нещо, ти трябва да страдаш. Фитнесът е болка. Изграждането на мускула е стрес. С лишенията, с тренировките и с абсолютната всеотдайност – за два месеца успях да го постигна. Не съм се отклонявал от хранителния си режим дори и на една стотна. Спазвал съм всичко, точно по начина, по който е описано и съм тренирал точно по начина, по който са ми препоръчали. Волята е онова, което ти позволява да стигнеш до крайната ти дестинация.

В началото на кариерата си ти беше с доста дълга коса. Ако сега се хванеш на облог и имаш само тези две опции – да не се бръснеш 10 години или да не се подстригваш 10 години – коя би избрал?

Жена ми и двете неща няма да ми позволи да направя... Предполагам, че брада би ми подхождала повече, отколкото дългата коса в момента. Дългата коса сега би ми изглеждала леко несериозно.

Ти си доста популярен в момента. Но случва ли се да те объркат с друг известен човек?

Не си спомням. Наскоро със сигурност не съм имал такива ситуации... Случвало ми се е веднъж с Къци Вапцаров – това е много забавна случка! Ходих да гледам едни мои колеги в кукления театър – Лили Гелева, Георги Георгиев - Áнтика и компания, беше много приятно представление. И Къци Вапцаров беше зад мен. Аз го поздравявам: „Добър вечер“. Той: „Абе, извинявай, да те питам – Жоро Китариста виждаш ли се още с него?“. Явно той ме е объркал, но аз му казах „Даа, даа, виждаме се.“. И той: „Ама как е, добре ли е?“, а аз: „О, даа, супер е, всичко е наред! Звънни му, чуй го, чуй го. Обади му се, той ще ти се зарадва.“. Аз мислех, че ме е разпознал, понеже аз вече работих в бТВ, и иска да си говорим. Но не знам с кого ме е объркал тогава.

А кога последно те изписаха Ръков някъде?

О, бъркали са ми името много. В Щатите са ме писали като Evil (вместо Иво), като Guivo. Имах една много забавна случка, докато снимах „Съни бийч“, трети сезон. Трябваше да взема фактура от бензиностанцията за горивото и жената не можеше да разбере фамилията ми как се пише. Около 5 или 10 пъти повторих „А ръ ъ къ о въ“ – буква по буква. И тя пак не разбираше какво точно ѝ говоря – или се беше притеснила или нещо беше станало. Написах го на един лист „Аръков“ и тя накрая, като ми показва фактурата, на фактурата пишеше „Аръмов“. Доста често ме бъркат – Ръков, Аръмов, Юруков...

Живял си в Ростов на Дон като дете. Съвсем наскоро „Левски“ продаде бразилеца Роналдо на футболен клуб „Ростов“. Какви емоции и вълнения предизвика у теб този трансфер?

Хе-хе-хе! Да е жив и здрав! Не гледам спорт. Освен Формула 1. Но и за Формула 1 е силно казано. Спортът е хубаво да го практикуваш, но цялото гледане и тази вманиаченост са ми в повече.

Най-веселата измишльотина за теб в жълтите медии?

Весела не е имало. Имало е много неприятни, които по-скоро са вдигали кръвното на баба ми. И тази жена няколко пъти наистина е била на път да се разболее.

Трудно е да отучиш баба си да чете такива „вестници“, нали?

Еми, аз колкото и да повтарям, то не може. Бабите са по някакъв друг начин устроени. Те не са точно като хората... Писаха за инфаркти, инсулти, падания от мотора, катастрофи, всякакви грозни, много гадни, неверни неща. Та, най-весела... А, да! В медия, чието име означава почивните дни на седмицата, бяха написали статия „Иво Аръков носи женски гривни“. Това е отново от някакъв дебилизъм. Гривната, която съм носил, е на известна марка, каквито може би пет има и Григор Димитров, също Леброн Джеймс, Уил Смит, много хора носят такива. Не бива само мен да отразят, защо, така аз се чувствам твърде специален. 

С Къванч Татлъту

 

Нещо, което да споделиш за финал?

Бих пожелал всички да сме здрави! Живеем в интересни времена и сме големи късметлии, защото имаме възможността да направим скок в нашето духовно израстване и се надявам всички дружно да го осъществим. Защото имаме тази нужда и просто вярвам, че доброто ще победи!

 

Интервю на Милен Антиохов

Поправете ни, ако не сме прави, но ние не можем да се сетим за друг талантлив, актуален, млад, красив, силно атлетичен български актьор с водещи роли в киното и телевизията. Скоро може да го гледате в новия, трети, сезон на „Съни бийч“, а още по-скоро – в представлението „Спанак с картофи“ на 3 февруари и на 17 март в „Сълза и смях“. А пък съвсем веднага може да прочетете разговора ни с Иво и да разберете дали го пишат Ръков, бъркал ли го е Къци Вапцаров с другиго, дълга коса или дълга брада предпочита, за най-качествените фенове, за предизвикателствата на волята и за хорската незрялост, че и още:

В „Съни бийч“ твоят образ Младен е един от най-любимите на зрителите. С кого от останалите персонажи би седнал с кеф да пиеш по биричка?

Предполагам, че с персонажа на Жоро (б.а. - в ролята е Даниел Пеев).

Още: 5 най-важни песни за актьора Иво Аръков

Има ли някое варненско лафче, което ти си вмъкнал в репликите на Младен?

Конкретна реплика – не. Има отношение и диалект. Но сега, в трети сезон, има сладки думички от улицата, които сме използвали, като сме били деца. Така че по-скоро в трети сезон има лафчета, които са забавни.

Имаш няколко епизода в турския сериал „Ирония на съдбата“ (б.а. - един епизод е 2 часа, но в България го разбиват на 2 или 3 части, съответно броят на епизодите там и тук е различен), включително сцени с Къванч Татлъту. Ако трябва да посочиш едно нещо за себе си като актьор, което най-добре те презентира – това ли би била визитката ти?

Това е добра визитка, защото е една от най-популярните ми изяви, които са пълноценна, качествена, добре изиграна роля и е била по-дълготрайна, отколкото изявите ми в американските филми, в които съм бил до момента. Това е сериал, който е много популярен в цял свят, има фенове от Бразилия, Испания, Италия, Южна Корея, Франция, Южна Африка... Това ми е допринесло за повече популярност, отколкото общо всички американски филми, а има не малко, в които съм участвал.

По време на снимките за "Ирония на съдбата"

 

Как се справяш с хейта? Успяваш ли да извлечеш нещо полезно от него или го игнорираш?

С част от хейта много се забавлявам. Но за хейтърите и за хейт коментарите имам специално място в сърцето си. Това са най-качествените фенове. Те са онези, които не спират да мислят за теб. Отделят много време, следят те много стриктно и се интересуват дълбоко. Техните опити да напишат нещо лошо, което да ме провокира, е друга форма на комплимент. Но онези, които имат чиста и откровена любов към мен, също не ги пропускам! Те са основната ми вяра и основа да продължавам да творя!

А получавал ли си акъл от типа „С толкова мускули не е много добре да си актьор, изпускаш роли!“?

Не, за мускулите нищо не са ми говорили. По-скоро беше за зъбите и промяната за моята усмивка. Това беше, което хората ми ровичкаха в живота. По време на НАТФИЗ аз имах изключително криви зъби и първата огромна критика, която се изля върху мен, беше „Защо, по дяволите, не си остави чаровната кривозъба усмивка!“. Защото, нали, велики артисти по света, включително Том Харди и други, си били оставили зъбите да им бъдат симпатично криви и как може да си сложа брекети. Това беше първият странен начин, по който хората си изливаха емоциите върху мен. Това, което правя, го правя заради себе си, защото аз искам да се харесвам. На мен ми е досадно на всеки поотделно да се обяснявам. В такива ситуации нищо позитивно не мога да извлека. Обичам да казвам, че омразата е друга форма на любов. Има доста хора, които са незрели, не могат да споделят емоциите си като зрял човек. Има хора на по 30-40-50, които са все още с развитието си на 12-14-16-годишни, които не знаят как да изразят себе си. Буквално снощи бях на едно мероприятие с мои приятели и станах свидетел на такава ситуация. Има красива жена, която стои на бара и господин, който се опитва по някакъв начин да вземе нейното внимание, само че той се опита да го спечели по един доста неконвенционален начин – чрез всякакви чупки, чрез някакви много странни парадни неща. Зрялото спечелване на вниманието е, когато отидеш да се запознаеш и започнеш разговор. Хората не знаят как да общуват. Хората са не-зре-ли. И аз затова силно препоръчвам хората да ходят на театър. Да ходят на театър, защото това е единственото място, където могат да видят квинтесенцията на живота. От точка А до точка Б за час и половина време виждаш на сцената как човек се ражда, живее и умира. За час и половина – целият този живот. И можеш да проследиш причината и следствията. И затова харесвам „Вуйчо Ваньо“ – една страхотна пиеса, която обяснява нещата от живота в най-чистата си форма. Или примерно филмът „Сибирският бръснар“ - дребни неща, които те погубват и те променят за цял живот. И как така с един от най-простите, елементарни закони на природата – причина и следствие – тук хората все още не са наясно.

Някои ще кажат – лесно ти е на теб да подхождаш към дамите така направо с разговор, когато изглеждаш по този начин.

Не е до това как изглеждаш. Ако трябва да правя съпоставка примерно между мен и Дънди (б.а. - актьорът Даниел Пеев) – Дънди е също крайно освободен човек. Той не е човек, който може да се похвали с некрасиви гаджета в своя живот. Всичко е въпрос на общуване и той е живото доказателство. И аз се радвам, че мога да използвам този пример в момента – и то без да ми се обиди.

Обиждат ли се твои колеги актьори, когато ги потърсят за роля, при която визията трябва да е на некрасив и недобре сложен типаж?

В повечето случаи в подобен тип ситуация те се окачествяват и се класифицират. Естествено, предполагам, че на никого не му е приятно да го поставят в категория „грозноват“, „дебел“ или „отблъскващ“, въпреки че аз винаги съм казвал – когато един актьор напълно възприеме себе си с всички позитиви и негативи, открива съвсем различни палитри, от които може да се възползва максимално. Така че – да, има го и то е чисто човешко като емоция. Но в крайна сметка, самата професия изисква ти да бъдеш напълно безскрупулен, дори и със себе си. Всичко е един много голям проект, в който всеки трябва да изиграе своята роля и всеки, който е получил своята роля, трябва да бъде абсолютно наясно с идеята за това какво представлява.

С кого от мускулестите световно популярни актьори се асоциираш, при кого от тях откриваш себе си по някакъв начин?

Аз бих се класифицирал като Крис Хемсуърт. Първо, че имаме прилика. И второ – по начина, по който аз обичам да играя, имаме еднакъв нюанс – обичам в сериозна ситуация да вкарвам нотка комедия.

Последната пиеса, която изгледа?

Последната пиеса, която гледах, беше в НАТФИЗ, авторска пиеса – „Кастинг“ – на един много талантлив мой колега – Борис Лапшов.

А филм или сериал?

Аз гледам много филми. Старая се да гледам поне по един нов филм на ден. Jersey Girl – но не мога да кажа, че съм го изгледал още, не успях да го завърша днес. Но гледах един сериал на Нетфликс преди няколко дни – The Fall of the House of Usher. Много хубав сериал, много ми допадна – детективски, с доста окултизъм и мистика – чаровно!

„Спанак с картофи“ на пазарджишкия театър е пиесата, която те върна в театъра – как стана?

Аз се върнах се, благодарение на театралния продуцент Кирил Кирилов. Той много настояваше, гледал е много мои спектакли, даже още в НАТФИЗ – като актьор как израствам. Той много държеше да се върна и успяхме да намерим заглавието, което да ми пасва на това, което искам да кажа. Премиерата беше миналата година, в края на май. Много готина пиеса е, „Спанак с картофи“ – за трима футболни съдии. Двама от тях правят мизерии на третия, който е най-амбициозният, който иска да успее. Впоследствие, той не успява – колегите му са направили всичко възможно той да се изложи в работата и да не получи повишението. Това е стара пиеса, играна с години. Но е актуална и до ден-днешен – за тази човешка злоба и завист, които не ти позволяват да се отскубнеш от ежедневието си и да направиш нещо по-смислено с живота си, за това как се фиксираме в неправилната посока. С нея казваме, че хората имат твърде много време за губене, а не трябва да е така. Тази черна и всепоглъщаща емоция до нищо хубаво няма да те отведе, по-скоро ще създаде проблеми на всички. 

Коя заблуда разруши у теб появата на твоето бебе Тео?

Пълната ми заблуда, че не съм подготвен да бъда баща. Това е нещо, което ми направи впечатление и нещата се случиха по-нормално, естествено и хармонично. Преди това имах притеснения, че евентуално няма да се справям, че нещо ще бъде не както трябва. Аз винаги съм бил леко спънат в ръцете и се притеснявах дали няма да ударя, да не счупя нещо – но се оказа, че това е мит. И когато едно дете си е твое, по съвсем различен начин гледаш на нещата.

С малкия Тео и жената до него - Габи

 

Къде си застанал, луташ ли се между двете крайни точки: да работиш много заради сина си, съответно да си повече време с него, защото тия моменти не са за изпускане?

Всичко е въпрос на баланс и изобщо не се лутам между тези две неща. Моята професия е свободна и ми позволява да работя, но детето да е с мен, докато работя. Не съм в ситуация да съм абсолютно погълнат през целия ден. Те с жена ми с количката са наоколо, в района, докато си свърша работа и след това се присъединявам към тях.

Поспряха ли се малко фенките след неговото раждане?

Аз реално никога не съм обръщал внимание колко фенки имам от романтична гледна точка. Приемам ги като всички мои поддръжници, които харесват това, което правя. Не съм ги квалифицирал като кой какви интереси има към мен. Не мога да бъда за всекиго съпруг или най-добър приятел. Няма как да гледам на нещата по такъв начин. Затова не мога да кажа, но предполагам, че би трябвало да имам все още, като се вземе предвид, че не съм на преклонна възраст.

При общуването им с теб има ли проявите на емоционална незрялост, за които говореше по-рано – чупят ли ти стойки, правят ли паради, искат ли да ти пипнат бицепса?

Ставал съм свидетел на всякакви шизофрении и идиотии, да. Буквално това, което изреди, всичко това ми се е случвало.

Имаш доста неприятни събития в миналото си – починалата ти съпруга Евгения, побоя – как се справяш сега със страха от такива, не дай си боже, и в бъдещето ти?

Нямам напрежение, защото аз дълбоко вярвам, че аз никому нищо лошо не съм пожелал, никому нищо лошо не съм направил. Но в крайна сметка аз не мога да спра инерцията на живота.

За „Съни бийч“ от 110 кг си станал 80 само за 2 месеца. Коя храна ти липсваше най-много в този период? Някое крем карамелче не те ли изкушаваше твърде силно?

Не, не, аз съм човек с много силно изградена воля. Всеки мой близък може да ти го потвърди. Още в ранните си студентски години си направих едно предизвикателство – да спра да ям за 7 дни. Този фастинг се прави с кленов сироп, той не е от тези, при които спираш изцяло да ядеш. Тази детоксикация на организма е много трудна, много малко хора я постигат. Но това е страхотно упражнение за волята. Следващо предизвикателство в НАТФИЗ, което си поставих, беше да спра цигарите. И го правя! Това е – да оседлаеш животното тялото си. Умът ти да бъде господар върху това, което тялото създава. Дълги години съм се хранил с неправилните продукти, с много въглехидрати, не съм правил правилните упражнения – за да бъдат всички процеси в тялото ми в хармония. И се обърнах към човек, който е професионалист. За да можеш да получиш нещо, ти трябва да страдаш. Фитнесът е болка. Изграждането на мускула е стрес. С лишенията, с тренировките и с абсолютната всеотдайност – за два месеца успях да го постигна. Не съм се отклонявал от хранителния си режим дори и на една стотна. Спазвал съм всичко, точно по начина, по който е описано и съм тренирал точно по начина, по който са ми препоръчали. Волята е онова, което ти позволява да стигнеш до крайната ти дестинация.

В началото на кариерата си ти беше с доста дълга коса. Ако сега се хванеш на облог и имаш само тези две опции – да не се бръснеш 10 години или да не се подстригваш 10 години – коя би избрал?

Жена ми и двете неща няма да ми позволи да направя... Предполагам, че брада би ми подхождала повече, отколкото дългата коса в момента. Дългата коса сега би ми изглеждала леко несериозно.

Ти си доста популярен в момента. Но случва ли се да те объркат с друг известен човек?

Не си спомням. Наскоро със сигурност не съм имал такива ситуации... Случвало ми се е веднъж с Къци Вапцаров – това е много забавна случка! Ходих да гледам едни мои колеги в кукления театър – Лили Гелева, Георги Георгиев - Áнтика и компания, беше много приятно представление. И Къци Вапцаров беше зад мен. Аз го поздравявам: „Добър вечер“. Той: „Абе, извинявай, да те питам – Жоро Китариста виждаш ли се още с него?“. Явно той ме е объркал, но аз му казах „Даа, даа, виждаме се.“. И той: „Ама как е, добре ли е?“, а аз: „О, даа, супер е, всичко е наред! Звънни му, чуй го, чуй го. Обади му се, той ще ти се зарадва.“. Аз мислех, че ме е разпознал, понеже аз вече работих в бТВ, и иска да си говорим. Но не знам с кого ме е объркал тогава.

А кога последно те изписаха Ръков някъде?

О, бъркали са ми името много. В Щатите са ме писали като Evil (вместо Иво), като Guivo. Имах една много забавна случка, докато снимах „Съни бийч“, трети сезон. Трябваше да взема фактура от бензиностанцията за горивото и жената не можеше да разбере фамилията ми как се пише. Около 5 или 10 пъти повторих „А ръ ъ къ о въ“ – буква по буква. И тя пак не разбираше какво точно ѝ говоря – или се беше притеснила или нещо беше станало. Написах го на един лист „Аръков“ и тя накрая, като ми показва фактурата, на фактурата пишеше „Аръмов“. Доста често ме бъркат – Ръков, Аръмов, Юруков...

Живял си в Ростов на Дон като дете. Съвсем наскоро „Левски“ продаде бразилеца Роналдо на футболен клуб „Ростов“. Какви емоции и вълнения предизвика у теб този трансфер?

Хе-хе-хе! Да е жив и здрав! Не гледам спорт. Освен Формула 1. Но и за Формула 1 е силно казано. Спортът е хубаво да го практикуваш, но цялото гледане и тази вманиаченост са ми в повече.

Най-веселата измишльотина за теб в жълтите медии?

Весела не е имало. Имало е много неприятни, които по-скоро са вдигали кръвното на баба ми. И тази жена няколко пъти наистина е била на път да се разболее.

Трудно е да отучиш баба си да чете такива „вестници“, нали?

Еми, аз колкото и да повтарям, то не може. Бабите са по някакъв друг начин устроени. Те не са точно като хората... Писаха за инфаркти, инсулти, падания от мотора, катастрофи, всякакви грозни, много гадни, неверни неща. Та, най-весела... А, да! В медия, чието име означава почивните дни на седмицата, бяха написали статия „Иво Аръков носи женски гривни“. Това е отново от някакъв дебилизъм. Гривната, която съм носил, е на известна марка, каквито може би пет има и Григор Димитров, също Леброн Джеймс, Уил Смит, много хора носят такива. Не бива само мен да отразят, защо, така аз се чувствам твърде специален. 

С Къванч Татлъту

 

Нещо, което да споделиш за финал?

Бих пожелал всички да сме здрави! Живеем в интересни времена и сме големи късметлии, защото имаме възможността да направим скок в нашето духовно израстване и се надявам всички дружно да го осъществим. Защото имаме тази нужда и просто вярвам, че доброто ще победи!

 

Интервю на Милен Антиохов

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆