На 1 август, със страхотен двоен концерт (първата част акустична, втората – електрическа), една от най-утвърдените тежки групи у нас Odd Crew отбеляза своята 25-та годишнина. Васко Райков, Васил Първановски, Мартин Стоянов и Боян Бонзи Георгиев са заедно буквално от невръстни деца и до ден днешен никога не са се разделяли както в музикално отношение, така и в живота. Не спират да се развиват, да пишат нова музика, да експериментират с нови стилове, да обогатяват арсенала си от връзки с вече огромната им фен база, която с любов наричат „семейство“. Не случайно девизът им е S. P. R. F. (Strength, Pride, Respect, Family).
Отново съм при тях, в BUTCHERHOUSE, студиото на бандата в софийския квартал „Редута“, което е техен музикален дом от самото начало преди 25 години, и до днес прекарват може би повече време в него, отколкото в собствените си домове. Мястото е жива история и е сътворено от ръцете им, същите, с които прецизно трябва да свирят на инструментите си. Чудесна лятна вечер е, идеална за разговори за музика, детски спомени и бъдещи планове. По традиция се виждаме точно преди излизането на поредния им албум – „Dark Matters Part II“, за който вече имаме жокер от наскоро излезлия първи сингъл от тавата „Wings On A Burning Wind“. Така че пускайте парчето, заредете след него плейлист с Odd Crew и „Каскадьори“ (името им за първите им три албума) и приятно четене!
Здравейте, момчета. Честит 25-ти рожден ден отново! Ако отнесем този четвърт век към човешко същество, то той би бил белязан от раждане, първи зъби, прохождане, първи клас, гимназия, тийнейджърски бунт, абитуриентски бал, университет. И 25 е прекрачването на прага на големия живот. А за една група какво са?
Мартин Стоянов: Както казва едно приятелче „Вие нали осъзнавате, че сте повече време заедно, отколкото не сте били заедно?“ Да, това беше ясно още преди десетина година, казвам аз, а той – „Не схващаш идеята. Вие никога не сте били разделени“.
Васил Първановски: Аз даже нямам спомени от тези времена.
Васко Райков: Времето, в което не сме били заедно се топи някъде в историята. С Васко сме заедно от 3-годишни и всъщност първо започнахме да караме колела пред блока. Познаваме се буквално цял живот. С останалите имаме само десетина години, в които не сме били заедно. И всички тези неща, които спомена за първи зъби и т.н. са били част от нашата история, защото толкова рано започнахме да се занимаваме с музика, че реално сме преминали през тях заедно. Но никога не сме броили годините. Броим какво още имаме да направим, а не какво сме направили до сега. Всеки един завършен проект за нас е затваряне на една врата, приключване на един период и освобождаване на съзнанието за това да се посветиш на следващото, което имаш да предложиш.
Васил Първановски: Малко или много въобще не си даваме сметка колко време е минало.
Мартин Стоянов: Всъщност ние не делим живота си по години, а от албум до албум.
Боян Бонзи Георгиев: Когато се опитвам да се сетя нещо от личния ми живот, локирам между кои два албума е било, знам кога са излязли и готово. Например, било е между „A bottle of friends“ и „Beyond the shell“, значи 2011 г.
Васко Райков: Същата работа, с тази разлика, че аз не помня годините на албумите.
Значи не си истински фен на Odd Crew!
Васко Райков: Макси (
б.а. собственикът на Rebel Store и един от най-дългогодишните фенове на Odd Crew) вече го е казвал! (
смее се)
А музиката ви преживя ли тези метаморфози, през които вие минахте в порастването?
Васил Първанов: Всеки албум си е отражение на нас четиримата на 100%, и на времето, в което е правен, на настроението, в което сме били.
Васко Райков: Много пъти се шегуваме с това, че имаше коментари през годините като „Абе тия така и не решиха какво искат да свирят“, защото всеки албум звучи по коренно различен начин. Всъщност музиката винаги е била отражение на живота, колкото и банално да звучи като фраза.
Кое е най-ценното, което спечелихте през тези години?
Мартин Стоянов: Най-ценна е емоцията, която споделяме с публиката по време на концертите. Защото албумът си е албум, горе-долу винаги сме ги правили за нас си и се надяваме да харесат на хората.
Боян Бонзи Георгиев: Спечелихме уважението на хората, и то на много готини хора. Голяма част от публиката, която дойде на концерта в “Маймунарника” на 1 август, ги познаваме вече поименно и това е много ценно за мен, защото е един страхотен ресурс, така да го кажем. Това не се печели с постове в Инстаграм, а с… постоянство може би.
Васко Райков: Любимата ми тъща беше на концерта и каза „Беше невероятно изживяване. Много голямо впечатление ми направи, че вашата публика е супер интелигентна“. И аз съм адски горд от това, защото и аз смятам, че имаме адски интелигентна публика и хора с много големи сърца. Това те кара да блестиш по много различен начин, не за това, което правиш, а заради това, че виждаш как животите на супер добри хора са обвързани, и ние сме част, от това.
Винаги сме си говорили с бандата, че ако музиката, която правиш, е променила живота на поне един човек към по-добро, това е достатъчно да се чувстваш пълноценен. Миналата година двама човека ми писаха, след това се видяхме, които ми казаха „Благодаря ви, вашата музика ми спаси живота, защото бях на ръба да сложа край, но един коя си песен, ме извади от бездна“. Дори не мога да опиша начина, по който се чувствам от това! Музиката ни вади и нас от такива състояния. Ако нещо остойностява музиката, може би е това.
А дали им стига това, което имат в момента и какво предстои на Odd Crew? Четете в
цялото интервю в licata.bg.
На 1 август, със страхотен двоен концерт (първата част акустична, втората – електрическа), една от най-утвърдените тежки групи у нас Odd Crew отбеляза своята 25-та годишнина. Васко Райков, Васил Първановски, Мартин Стоянов и Боян Бонзи Георгиев са заедно буквално от невръстни деца и до ден днешен никога не са се разделяли както в музикално отношение, така и в живота. Не спират да се развиват, да пишат нова музика, да експериментират с нови стилове, да обогатяват арсенала си от връзки с вече огромната им фен база, която с любов наричат „семейство“. Не случайно девизът им е S. P. R. F. (Strength, Pride, Respect, Family).
Отново съм при тях, в BUTCHERHOUSE, студиото на бандата в софийския квартал „Редута“, което е техен музикален дом от самото начало преди 25 години, и до днес прекарват може би повече време в него, отколкото в собствените си домове. Мястото е жива история и е сътворено от ръцете им, същите, с които прецизно трябва да свирят на инструментите си. Чудесна лятна вечер е, идеална за разговори за музика, детски спомени и бъдещи планове. По традиция се виждаме точно преди излизането на поредния им албум – „Dark Matters Part II“, за който вече имаме жокер от наскоро излезлия първи сингъл от тавата „Wings On A Burning Wind“. Така че пускайте парчето, заредете след него плейлист с Odd Crew и „Каскадьори“ (името им за първите им три албума) и приятно четене!
Здравейте, момчета. Честит 25-ти рожден ден отново! Ако отнесем този четвърт век към човешко същество, то той би бил белязан от раждане, първи зъби, прохождане, първи клас, гимназия, тийнейджърски бунт, абитуриентски бал, университет. И 25 е прекрачването на прага на големия живот. А за една група какво са?
Мартин Стоянов: Както казва едно приятелче „Вие нали осъзнавате, че сте повече време заедно, отколкото не сте били заедно?“ Да, това беше ясно още преди десетина година, казвам аз, а той – „Не схващаш идеята. Вие никога не сте били разделени“.
Васил Първановски: Аз даже нямам спомени от тези времена.
Васко Райков: Времето, в което не сме били заедно се топи някъде в историята. С Васко сме заедно от 3-годишни и всъщност първо започнахме да караме колела пред блока. Познаваме се буквално цял живот. С останалите имаме само десетина години, в които не сме били заедно. И всички тези неща, които спомена за първи зъби и т.н. са били част от нашата история, защото толкова рано започнахме да се занимаваме с музика, че реално сме преминали през тях заедно. Но никога не сме броили годините. Броим какво още имаме да направим, а не какво сме направили до сега. Всеки един завършен проект за нас е затваряне на една врата, приключване на един период и освобождаване на съзнанието за това да се посветиш на следващото, което имаш да предложиш.
Васил Първановски: Малко или много въобще не си даваме сметка колко време е минало.
Мартин Стоянов: Всъщност ние не делим живота си по години, а от албум до албум.
Боян Бонзи Георгиев: Когато се опитвам да се сетя нещо от личния ми живот, локирам между кои два албума е било, знам кога са излязли и готово. Например, било е между „A bottle of friends“ и „Beyond the shell“, значи 2011 г.
Васко Райков: Същата работа, с тази разлика, че аз не помня годините на албумите.
Значи не си истински фен на Odd Crew!
Васко Райков: Макси (б.а. собственикът на Rebel Store и един от най-дългогодишните фенове на Odd Crew) вече го е казвал! (смее се)
А музиката ви преживя ли тези метаморфози, през които вие минахте в порастването?
Васил Първанов: Всеки албум си е отражение на нас четиримата на 100%, и на времето, в което е правен, на настроението, в което сме били.
Васко Райков: Много пъти се шегуваме с това, че имаше коментари през годините като „Абе тия така и не решиха какво искат да свирят“, защото всеки албум звучи по коренно различен начин. Всъщност музиката винаги е била отражение на живота, колкото и банално да звучи като фраза.
Кое е най-ценното, което спечелихте през тези години?
Мартин Стоянов: Най-ценна е емоцията, която споделяме с публиката по време на концертите. Защото албумът си е албум, горе-долу винаги сме ги правили за нас си и се надяваме да харесат на хората.
Боян Бонзи Георгиев: Спечелихме уважението на хората, и то на много готини хора. Голяма част от публиката, която дойде на концерта в “Маймунарника” на 1 август, ги познаваме вече поименно и това е много ценно за мен, защото е един страхотен ресурс, така да го кажем. Това не се печели с постове в Инстаграм, а с… постоянство може би.
Васко Райков: Любимата ми тъща беше на концерта и каза „Беше невероятно изживяване. Много голямо впечатление ми направи, че вашата публика е супер интелигентна“. И аз съм адски горд от това, защото и аз смятам, че имаме адски интелигентна публика и хора с много големи сърца. Това те кара да блестиш по много различен начин, не за това, което правиш, а заради това, че виждаш как животите на супер добри хора са обвързани, и ние сме част, от това.
Винаги сме си говорили с бандата, че ако музиката, която правиш, е променила живота на поне един човек към по-добро, това е достатъчно да се чувстваш пълноценен. Миналата година двама човека ми писаха, след това се видяхме, които ми казаха „Благодаря ви, вашата музика ми спаси живота, защото бях на ръба да сложа край, но един коя си песен, ме извади от бездна“. Дори не мога да опиша начина, по който се чувствам от това! Музиката ни вади и нас от такива състояния. Ако нещо остойностява музиката, може би е това.
А дали им стига това, което имат в момента и какво предстои на Odd Crew? Четете в цялото интервю в licata.bg.
Гласували общо: 1 потребители