Филми на ужасите и Орлин Павлов е неочаквана комбинация, но той не само е запален зрител на хоръри – още през този уикенд може да гледате в кината страшен филм, в който Орлин е в една от ролите. Новият български филм „Hidden in the Dark” / „Скрити в мрака“ изглежда на международно ниво – не само заради английския език на диалозите, нито заради екипа, съставен от различни националности, а заради самата си художествена стойност. Българска продукция, заснета изцяло в България, с участието и на Мак Маринов, Борислав Чучков, Велизар Бинев, която е повод да си поговорим с Орлин и за нея, но и за други хоръри, за колко скоро е бил бебе, за пътувания във времето, бради и китайски дракони:
Издай ни конкретен детайл от „Hidden in the Dark”, който не разкрива нищо ключово?
Най-важният детайл за такова жанрово кино според мен е моментът, в който идва обсебването – дали главният герой ще бъде обсебен от това, което се задава. Дали е зло или добро – ще видите във филма. Но винаги като зрител съм се притеснявал той ще устои ли, ще се спаси ли, дали има защитни сили, за да се предпази от онова зло, което е застанало пред него и иска да го обсеби. Според мен това винаги е най-големият казус в такива филми – ще успее ли злото да се всели в героя.
С нито един от другите актьори във филма – и българските, и чуждестранните – досега не си бил в друга продукция. В такива случаи, когато актьорите не са играли заедно, организира ли се някаква активност, за да се опознаете по-добре – някакво общо напиване например?
Това го решават продуцентите и самият режисьор. Ако продукцията е с милиони – хората могат да пътуват из всички точки на света и да имат време да се опознаят. Въпреки че аз съм чувал, че има световни звезди, които не искат да се виждат с никого от другите актьори, за да не си пречупят характера, да са в роля, да не стават приятели с тях. В този случай нямахме много време, поне аз. Ролята ми не е голяма, но е много хубава и затова съм много благодарен на Тошко Мацанов (б.а. – изпълнителен продуцент на филма), че ми се обади. Нямах много време да се запознаем с чужденците, но имахме един-два обяда, на които общувахме, за да разберем кой какво е снимал, в каква посока, дали играе в театър, дали само кино, за какво мечтае – изцяло базово. Интересни хора – с много добри впечатления останах от абсолютно всички.
Режисьорът Кристиан Гато е италианец. Вероятно сте общували на английски, но все пак ти успя ли да си обогатиш италианския език с още някоя нова дума към стандартния за всеки човек набор от „пица“, „лазаня“, „чао“ и подобни?
Естествено, пицата е на първо място, не може да мине без паста и без пица. Не съм научил нови италиански думи, за съжаление, говорихме повече на английски – с участието на Тошко Мацанов, който превеждаше от италиански през английски, за да можем да сме в час. А в ролите играем като източноевропейци, които си говорят със собствени акценти. Имаше едно много приятно спокойствие. Нямаше нерви, нямаше зверско бързане. Много хубав екип. И, естествено, българският екип, с който сме работили в много други продукции, се справи чудесно – супер професионалисти на световно ниво.
Фото: Phoenix Production / Симон Варсано
В „Скрити в мрака“ главната героиня има интересни свръхестествени дарби. Ти каква свръхсила би предпочел: да можеш да се телепортираш, но само когато си отгледал поне петсантиметрова брада; или да можеш да летиш, но само до пет сантиметра над земята?
Да летя до пет сантиметра над земята. Аз като по-малък много често го сънувах този полет, за който говориш. При който ходиш, ходиш и се отпускаш напред, обаче нещо не ти достига и в един момент се плъзваш на ниска височина като тези китайските летящи дракони. Това ми беше сън от дете и това ми е мечта.
Ясно! Значи не избра тази сила, защото не обичаш да носиш брада.
Ами, започва да ме сърби, започвам да се притеснявам колко бели косми има в нея евентуално вече...
Казвал си, че обичаш хоръри. Къде е твоята граница, кога някой филм на ужасите може да я прекрачи?
Обикновено я прекрачва, когато ти стане смешно на хорър филм. Тогава имаш лично разочарование. Едва ли има хорър, в който да не можеш да се отърсиш за секунди от най-страшното и да си кажеш: спокойно, аз съм в киното, нищо че се стреснах. Но това е най-хубавият момент и е адски трудно да внушиш този страх и да го вкараш в залата при зрителя – уж знае, че е гледал и по-страшни неща и няма какво да го стресне и точно в този момента да се стресне. В „Скрити в мрака“ има такива моменти и щом аз успях да се стресна, значи си струва!
И клишето, което винаги работи: знаеш, че ей сега ще изскочи нещо страшно и въпреки че го очакваш – когато изскочи, се стряскаш.
Въпросът е как изскача и каква е музиката. Музиката във филма (б.а. – в „Скрити в мрака“) е много добра. Тук музиката е направена прекрасно! Както и звуковите ефекти, които според мен са минимум 50% от цялостното усещане и влияние на хоръра.
Фото: Phoenix Production
Как предпочиташ да гледаш филмите на ужасите: на кино или у дома, вечер или денем, сам или винаги с компания?
Сам! Сам, на тъмно, на кино, защото аз не съм добра компания за кино – започвам да дудна нонстоп на някого до мен: това според мен е снимано така, тук сега това ще стане. И всички казват, че не искат да ходят с мен на кино, така че ходя сам (смее се). А и много обичам, точно преди да дойде тоя страшният момент, който всички чакаме сега ли ще бъде – аз да стресна човека до мен нарочно - (б.а. – извиква) Хъххаааа! – с нещо подобно, и мога да ти каже, че „на*ирането“ е жестоко – през ред подскачат всички (б.а. - смее се бурно и заразително).
Ужас! Правил ли си го наистина?
Правил съм го, естествено! Това ми е любимо! Или да се изкихаш идиотски в най-важния, съдбоносен любовен момент в друг жанр. Това е най-смешно – просто проваляш всичко!
А случвало ли ти се е да си пуснеш филм на ужасите с идеята да се разтовариш, като се пострахуваш малко, но после да се окаже обратното и да не смееш да си легнеш вечерта, още по-малко на тъмно?
Е, това на всички ни се е случвало като деца след добър филм на ужасите – и никога не е добре да си легнеш на много, много тъмно. Хубаво е една лампичка да си свети, да има отворена врата... Ти си превъзбуден покрай големия ужас, когато си изживял в киното и, ако си сам, е много тегаво, няма нужда, трудно е.
Кой е филмът, който те е травмирал като дете?
„The Ring”, със сигурност, е един от тях. Има и страшни глупости. Като дете помня най-тъпия филм, който съм гледал в живота си - „Мотоциклетът вампир“. Беше за един жив мотоциклет, от който излизаха всякакви режещи бухалки, които биеха хората по пътя. Щом съм се смял като дете – представи си!
Фото: личен архив
Като малък от какво най-много те беше страх?
От тъмното. От големи змии като анаконди, боа, питони – имах един сън, който сънувах като дете, но той спря в един момент. Убих „змея“ и спрях да го сънувам.
Известен си с твоя вечен позитивизъм и широка усмивка. Винаги ли си бил така, или се научи с времето?
Винаги съм бил такъв, но това е нещо, което с времето е с затихваща функция. Според мен усмивката на всеки позитивен човек лека-полека според мен започва да изчезва с времето.
Значи лесно си се представяш като кисел дядка след време?
Много ще мрънкам. Аз ще бъда голям дърдорко, ще правя забележки на всички: не паркирай така, защо бибиткаш, защо не даде мигач, защо не правиш това, онова не е законно. Според мен си е нужно да има такива хора, които нонстоп да мрънкат на някои други. Но живеем в опасни времена и е възможно някой да извади оръжие... Ако направиш на някого забележка точно както трябва, той ще ти го изкара през носа, че не е виновен и кой си ти да му правиш забележка – дори и да си полицай.
А какъв си, когато си ядосан?
По-добре да не знам. Всичко по пътя пада и си заминава, всичко разрушавам.
Със сигурност със семейството се зареждаш или както си казвал – се центрираш. Кое най-много те изтощава, от кое се опитваш да избягаш там?
От дигиталното. От разговори, от качване на информация в интернет, споделяне на информация, имейли. Всичко това дигитално, в телефона започва да ни отдалечава от живия живот. Като стоиш цял ден на телефона – има и такива дни – после, като ходиш по улиците, имаш чувството, че стъпваш като в телевизионна игра, която не е реална, а всъщност това е реалното.
Фото: Красена Ангелова
Вероятно с половинката ти Диана сте усвоили класическия родителски ритуал, след като приспите детето, да си пуснете филм и да го гледате на дивана в компанията на сладолед, шоколад, вафли?
Отдавна не ни се е случвало да се глезим със сладки неща, защото знаем, че не са полезни и внимаваме. Но сядаме, говорим си, обсъждаме, може една чаша вино някой път.
А кой избира филмите и какво гледахте последно?
Нямаме еднакъв вкус, малко ни е трудно с филмите. Но аз съм склонен повече да правя компромиси и да изгледам нещо, което е планирано от нея, отколкото обратното. Затова като някоя вечер не се разберем за филм, всеки си гледа отделно (б.а. – смее се).
Как приспиваш дъщеря си Елизабет?
С четене я приспивам. А като по-малка – и с песнички като „Мила моя мамо“ и така нататък. А понякога отварям някаква приказка и започвам да си измислям песни, които не съществуват – с текста на приказката – само за да е забавно, да е смешно.
Нека да отгатна едно от любимите детски на Елизабет - „Калинката и Черния котарак“!
Ее, разбира се. Тя си е Калинката, никой не може да я мръдне. С нейния котарак Ейдриън се обичат и искат да ядат сладолед в Париж, на Айфеловата кула. Така че това е нещо, което трябва да изпълним тази година, живот и здраве.
Малката разпознава ли ти веднага гласа от дублажите на анимации като „Сами вкъщи“ и „Красавицата и Звяра“?
Да, познава го.
Фото: личен архив
И как реагира?
Ами, смее се, „Тате тука говори“, „Колко си бил млад, какъв ти е различен гласът, ха-ха, ха-ха“.
Значи вече не ти спестява шегите, че си стар.
Да, да, вече го има това. Скоро гледа филма „Живи легенди“ и каза „Леелеее, тате, тука си бебе, тука си бебе!“.
Какви песни слушате заедно?
Тя сега много слуша Дара Екимова, много слуша Михаела Филева, Руши Видинлиев. В момента сме на вълна „Вълк“ на Руши Видинлиев. Събужда се и (б.а. - запява) „Вълк, страхотен вълк, самотен вълк, тарадарадарадара“ – само това повтаря. Много запомнящо се парче!
Песента, групата или стилът музика, който ако прозвучи по радиото, ще смениш веднага станцията?
Сръбско не харесвам. Звученето на техния по-комерсиален фолк много ме натоварва – имам чувството, че ще стане боят веднага някъде, че ще се стреля във въздуха... Много повече ми харесва гръцко. Като влезем в Гърция и си пускаме радиото – толкова ми е приятно, толкова ме успокоява. Имат уникална поп музика. Може би и сърбите имат, не знам. Но предпочитам гръцко пред сръбско.
А песента, която никога не бихме предположили, че много харесваш?
„Woman in Love” на Барбра Стрaйзънд (б.а. – запява я).
Коя от ролите ти е най-далеч от теб като характер?
Тази, която изиграх сега, в „Hidden in the Dark”. Аз съм директор на болница и трябва да взимам решения и да управлявам нещо голямо. Досега не съм имал такава роля и затова ми хареса това, което ми предложи Тодор Мацанов, наистина ме грабна. Още повече, че е на английски и ще ми бъде полезно – имам много да работя в тази посока.
Като кой литературен или филмов герой би ти било особено интересно да поживееш?
По-скоро в 70-те много ми се живее, в България. Искам да се върна назад във времето и да предупредя майка ми и баща ми, баба ми и дядо ми за разни интересни неща, които не трябва да пропускат или да не правят – това искам. Да се върна в седемдесетте години, да дам някои жокери на мои роднини и да се върна обратно. Иначе като кой герой – не знам.
Какво щеше да правиш сега, ако не ни даваше това интервю?
Щях да стоя в банката – имам да правя преводи и да плащам фактури.
Филми на ужасите и Орлин Павлов е неочаквана комбинация, но той не само е запален зрител на хоръри – още през този уикенд може да гледате в кината страшен филм, в който Орлин е в една от ролите. Новият български филм „Hidden in the Dark” / „Скрити в мрака“ изглежда на международно ниво – не само заради английския език на диалозите, нито заради екипа, съставен от различни националности, а заради самата си художествена стойност. Българска продукция, заснета изцяло в България, с участието и на Мак Маринов, Борислав Чучков, Велизар Бинев, която е повод да си поговорим с Орлин и за нея, но и за други хоръри, за колко скоро е бил бебе, за пътувания във времето, бради и китайски дракони:
Издай ни конкретен детайл от „Hidden in the Dark”, който не разкрива нищо ключово?
Най-важният детайл за такова жанрово кино според мен е моментът, в който идва обсебването – дали главният герой ще бъде обсебен от това, което се задава. Дали е зло или добро – ще видите във филма. Но винаги като зрител съм се притеснявал той ще устои ли, ще се спаси ли, дали има защитни сили, за да се предпази от онова зло, което е застанало пред него и иска да го обсеби. Според мен това винаги е най-големият казус в такива филми – ще успее ли злото да се всели в героя.
С нито един от другите актьори във филма – и българските, и чуждестранните – досега не си бил в друга продукция. В такива случаи, когато актьорите не са играли заедно, организира ли се някаква активност, за да се опознаете по-добре – някакво общо напиване например?
Това го решават продуцентите и самият режисьор. Ако продукцията е с милиони – хората могат да пътуват из всички точки на света и да имат време да се опознаят. Въпреки че аз съм чувал, че има световни звезди, които не искат да се виждат с никого от другите актьори, за да не си пречупят характера, да са в роля, да не стават приятели с тях. В този случай нямахме много време, поне аз. Ролята ми не е голяма, но е много хубава и затова съм много благодарен на Тошко Мацанов (б.а. – изпълнителен продуцент на филма), че ми се обади. Нямах много време да се запознаем с чужденците, но имахме един-два обяда, на които общувахме, за да разберем кой какво е снимал, в каква посока, дали играе в театър, дали само кино, за какво мечтае – изцяло базово. Интересни хора – с много добри впечатления останах от абсолютно всички.
Режисьорът Кристиан Гато е италианец. Вероятно сте общували на английски, но все пак ти успя ли да си обогатиш италианския език с още някоя нова дума към стандартния за всеки човек набор от „пица“, „лазаня“, „чао“ и подобни?
Естествено, пицата е на първо място, не може да мине без паста и без пица. Не съм научил нови италиански думи, за съжаление, говорихме повече на английски – с участието на Тошко Мацанов, който превеждаше от италиански през английски, за да можем да сме в час. А в ролите играем като източноевропейци, които си говорят със собствени акценти. Имаше едно много приятно спокойствие. Нямаше нерви, нямаше зверско бързане. Много хубав екип. И, естествено, българският екип, с който сме работили в много други продукции, се справи чудесно – супер професионалисти на световно ниво.
Фото: Phoenix Production / Симон Варсано
В „Скрити в мрака“ главната героиня има интересни свръхестествени дарби. Ти каква свръхсила би предпочел: да можеш да се телепортираш, но само когато си отгледал поне петсантиметрова брада; или да можеш да летиш, но само до пет сантиметра над земята?
Да летя до пет сантиметра над земята. Аз като по-малък много често го сънувах този полет, за който говориш. При който ходиш, ходиш и се отпускаш напред, обаче нещо не ти достига и в един момент се плъзваш на ниска височина като тези китайските летящи дракони. Това ми беше сън от дете и това ми е мечта.
Ясно! Значи не избра тази сила, защото не обичаш да носиш брада.
Ами, започва да ме сърби, започвам да се притеснявам колко бели косми има в нея евентуално вече...
Казвал си, че обичаш хоръри. Къде е твоята граница, кога някой филм на ужасите може да я прекрачи?
Обикновено я прекрачва, когато ти стане смешно на хорър филм. Тогава имаш лично разочарование. Едва ли има хорър, в който да не можеш да се отърсиш за секунди от най-страшното и да си кажеш: спокойно, аз съм в киното, нищо че се стреснах. Но това е най-хубавият момент и е адски трудно да внушиш този страх и да го вкараш в залата при зрителя – уж знае, че е гледал и по-страшни неща и няма какво да го стресне и точно в този момента да се стресне. В „Скрити в мрака“ има такива моменти и щом аз успях да се стресна, значи си струва!
И клишето, което винаги работи: знаеш, че ей сега ще изскочи нещо страшно и въпреки че го очакваш – когато изскочи, се стряскаш.
Въпросът е как изскача и каква е музиката. Музиката във филма (б.а. – в „Скрити в мрака“) е много добра. Тук музиката е направена прекрасно! Както и звуковите ефекти, които според мен са минимум 50% от цялостното усещане и влияние на хоръра.
Фото: Phoenix Production
Как предпочиташ да гледаш филмите на ужасите: на кино или у дома, вечер или денем, сам или винаги с компания?
Сам! Сам, на тъмно, на кино, защото аз не съм добра компания за кино – започвам да дудна нонстоп на някого до мен: това според мен е снимано така, тук сега това ще стане. И всички казват, че не искат да ходят с мен на кино, така че ходя сам (смее се). А и много обичам, точно преди да дойде тоя страшният момент, който всички чакаме сега ли ще бъде – аз да стресна човека до мен нарочно - (б.а. – извиква) Хъххаааа! – с нещо подобно, и мога да ти каже, че „на*ирането“ е жестоко – през ред подскачат всички (б.а. - смее се бурно и заразително).
Ужас! Правил ли си го наистина?
Правил съм го, естествено! Това ми е любимо! Или да се изкихаш идиотски в най-важния, съдбоносен любовен момент в друг жанр. Това е най-смешно – просто проваляш всичко!
А случвало ли ти се е да си пуснеш филм на ужасите с идеята да се разтовариш, като се пострахуваш малко, но после да се окаже обратното и да не смееш да си легнеш вечерта, още по-малко на тъмно?
Е, това на всички ни се е случвало като деца след добър филм на ужасите – и никога не е добре да си легнеш на много, много тъмно. Хубаво е една лампичка да си свети, да има отворена врата... Ти си превъзбуден покрай големия ужас, когато си изживял в киното и, ако си сам, е много тегаво, няма нужда, трудно е.
Кой е филмът, който те е травмирал като дете?
„The Ring”, със сигурност, е един от тях. Има и страшни глупости. Като дете помня най-тъпия филм, който съм гледал в живота си - „Мотоциклетът вампир“. Беше за един жив мотоциклет, от който излизаха всякакви режещи бухалки, които биеха хората по пътя. Щом съм се смял като дете – представи си!
Фото: личен архив
Като малък от какво най-много те беше страх?
От тъмното. От големи змии като анаконди, боа, питони – имах един сън, който сънувах като дете, но той спря в един момент. Убих „змея“ и спрях да го сънувам.
Известен си с твоя вечен позитивизъм и широка усмивка. Винаги ли си бил така, или се научи с времето?
Винаги съм бил такъв, но това е нещо, което с времето е с затихваща функция. Според мен усмивката на всеки позитивен човек лека-полека според мен започва да изчезва с времето.
Значи лесно си се представяш като кисел дядка след време?
Много ще мрънкам. Аз ще бъда голям дърдорко, ще правя забележки на всички: не паркирай така, защо бибиткаш, защо не даде мигач, защо не правиш това, онова не е законно. Според мен си е нужно да има такива хора, които нонстоп да мрънкат на някои други. Но живеем в опасни времена и е възможно някой да извади оръжие... Ако направиш на някого забележка точно както трябва, той ще ти го изкара през носа, че не е виновен и кой си ти да му правиш забележка – дори и да си полицай.
А какъв си, когато си ядосан?
По-добре да не знам. Всичко по пътя пада и си заминава, всичко разрушавам.
Със сигурност със семейството се зареждаш или както си казвал – се центрираш. Кое най-много те изтощава, от кое се опитваш да избягаш там?
От дигиталното. От разговори, от качване на информация в интернет, споделяне на информация, имейли. Всичко това дигитално, в телефона започва да ни отдалечава от живия живот. Като стоиш цял ден на телефона – има и такива дни – после, като ходиш по улиците, имаш чувството, че стъпваш като в телевизионна игра, която не е реална, а всъщност това е реалното.
Фото: Красена Ангелова
Вероятно с половинката ти Диана сте усвоили класическия родителски ритуал, след като приспите детето, да си пуснете филм и да го гледате на дивана в компанията на сладолед, шоколад, вафли?
Отдавна не ни се е случвало да се глезим със сладки неща, защото знаем, че не са полезни и внимаваме. Но сядаме, говорим си, обсъждаме, може една чаша вино някой път.
А кой избира филмите и какво гледахте последно?
Нямаме еднакъв вкус, малко ни е трудно с филмите. Но аз съм склонен повече да правя компромиси и да изгледам нещо, което е планирано от нея, отколкото обратното. Затова като някоя вечер не се разберем за филм, всеки си гледа отделно (б.а. – смее се).
Как приспиваш дъщеря си Елизабет?
С четене я приспивам. А като по-малка – и с песнички като „Мила моя мамо“ и така нататък. А понякога отварям някаква приказка и започвам да си измислям песни, които не съществуват – с текста на приказката – само за да е забавно, да е смешно.
Нека да отгатна едно от любимите детски на Елизабет - „Калинката и Черния котарак“!
Ее, разбира се. Тя си е Калинката, никой не може да я мръдне. С нейния котарак Ейдриън се обичат и искат да ядат сладолед в Париж, на Айфеловата кула. Така че това е нещо, което трябва да изпълним тази година, живот и здраве.
Малката разпознава ли ти веднага гласа от дублажите на анимации като „Сами вкъщи“ и „Красавицата и Звяра“?
Да, познава го.
Фото: личен архив
И как реагира?
Ами, смее се, „Тате тука говори“, „Колко си бил млад, какъв ти е различен гласът, ха-ха, ха-ха“.
Значи вече не ти спестява шегите, че си стар.
Да, да, вече го има това. Скоро гледа филма „Живи легенди“ и каза „Леелеее, тате, тука си бебе, тука си бебе!“.
Какви песни слушате заедно?
Тя сега много слуша Дара Екимова, много слуша Михаела Филева, Руши Видинлиев. В момента сме на вълна „Вълк“ на Руши Видинлиев. Събужда се и (б.а. - запява) „Вълк, страхотен вълк, самотен вълк, тарадарадарадара“ – само това повтаря. Много запомнящо се парче!
Песента, групата или стилът музика, който ако прозвучи по радиото, ще смениш веднага станцията?
Сръбско не харесвам. Звученето на техния по-комерсиален фолк много ме натоварва – имам чувството, че ще стане боят веднага някъде, че ще се стреля във въздуха... Много повече ми харесва гръцко. Като влезем в Гърция и си пускаме радиото – толкова ми е приятно, толкова ме успокоява. Имат уникална поп музика. Може би и сърбите имат, не знам. Но предпочитам гръцко пред сръбско.
А песента, която никога не бихме предположили, че много харесваш?
„Woman in Love” на Барбра Стрaйзънд (б.а. – запява я).
Коя от ролите ти е най-далеч от теб като характер?
Тази, която изиграх сега, в „Hidden in the Dark”. Аз съм директор на болница и трябва да взимам решения и да управлявам нещо голямо. Досега не съм имал такава роля и затова ми хареса това, което ми предложи Тодор Мацанов, наистина ме грабна. Още повече, че е на английски и ще ми бъде полезно – имам много да работя в тази посока.
Като кой литературен или филмов герой би ти било особено интересно да поживееш?
По-скоро в 70-те много ми се живее, в България. Искам да се върна назад във времето и да предупредя майка ми и баща ми, баба ми и дядо ми за разни интересни неща, които не трябва да пропускат или да не правят – това искам. Да се върна в седемдесетте години, да дам някои жокери на мои роднини и да се върна обратно. Иначе като кой герой – не знам.
Какво щеше да правиш сега, ако не ни даваше това интервю?
Щях да стоя в банката – имам да правя преводи и да плащам фактури.
Гласували общо: 1 потребители
