☰
✕

Попстар

2621 Категория: Наш човек
Каквото и да си говорим, Уорхол е най-известният американски художник, и точка по въпроса - не се сещаме за друг, за който веднага ще възкликнеш: "Този и аз го знам!". Картините му на Мерилин Монро, Джон Ленън, Мао Дзедун и Елвис Пресли са навсякъде - като почнем от безбройните фланелки, минем през всякаквите кирливи фалшификати и стигнем до запалките в Илиянци. Но дори и цялата работа да ти изглежда пресилена, нека погледнем цифрите - въпросната серия с Краля на рока от 1963-та се продаде на търг за 100 милиона долара - рекорд, запазен само за произведения на Пикасо, Гог, Климт и Полък.

Може и да знаеш, но все пак ще ти кажем - в Андрю Вархола има славянска жилка - родителите му са украинци и се местят в Питсбърг, Пенсилвания, още в началото на миналия век с най-големия му брат Павел. Самият Анди се ражда там на 6 август 1928-а и живее в лека мизерия, защото баща му Андрей бачка като най-обикновен миньор. Майка му Юлия обаче рисува невероятно добре и вади глас и половина, но така и не се престрашава да се пробва на голяма сцена. Чак по-късно, някъде в началото на 50-те, госпожа Вархола почва да илюстрира книги най-професионално и дори печели награди с тях, както и впрочем с обложката за албума на шантавия музикант Муундог Moondog 2 от 1958-а.

Връзката с майка му винаги е била силна, особено след като Анди пипва хорея още когато е в трети клас. Болестта, която предизвиква неволни потръпвания в крайниците, го заключва вкъщи за дълги периоди и така Уорхол става не само отшелник, но и хипохондрик. Още тогава развива истински ужас от болници и доктори, който го мъчи цял живот, а нещата стават още по-тъжни, когато баща му загива в инцидент през 1933-та.

С нечовешкия си талант Уорхол обръща след себе си глави още в гимназията, но започва голямата игра, след като се мести в Ню Йорк през 1949-а. От ранния му период най-известни са неговите илюстрации за фашън списанията и особено мастилените рисунки на обувки, които влизат и в най-ранните му общи изложби. Първата му самостоятелна обаче е чак на 9 юли 1962-ра в Лос Анджелис, когато вече се появяват прочутите консерви с боб Campbell, кутиите кока-кола и стодоларовите банкноти.

 

Най-силният период на Уорхол е може би през 60-те и именно тогава той открива нюйоркско си студио The Factory (от горе до долу облепено със сребърно фолио), където събира своите „суперзвезди", сред които певицата Нико, актрисата Еди Седжуик, художничката Ултра Вайълет и колекционерката Бейби Джейн Холзър. Там, точно както и Малкълм Макларън прави десетина години по-късно със Секс Пистълс в Лондон, Уорхол става мениджър на Велвет Ъндърграунд и ги шляпва по врата с първия им договор с Verve Records. Кой е правил обложката на дебютния им албум The Velvet Underground & Nico (1967) няма нужда да споменаваме.

 

The Factory е сцена и на най-бруталното събитие в живота на художника - през 1968-а заклетата феминистка Валери Соланас прострелва с пистолет него и куратора Марио Амая. Положението на Уорхол е толкова сериозно, че докторите отварят гръдния му кош и масажират сърцето му, за да го издърпат обратно от оня свят. Оттогава Анди не е същият - оттегля се от светския живот, от любимия си клуб Studio 54 и дори престава да снима филми. До този момент вече е направил легендарните арт продукции Vinyl (1965) по Портокал с часовников механизъм на Антъни Бърджис и Chelsea Girls (1966) за известния нюйоркски хотел Челси, в който са живели имена като Том Уейтс, Иги Поп и Пати Смит.

През 70-те Уорхол предимно си трайка, поне в сравнение с предното десетилетие. По-важното събитие около него е откриването на списанието Interview и издаването на книгата му Философията на Анди Уорхол (1975). През 80-те обаче светът отново се присеща за отшелника, и то не само заради топлата му връзка с художника Жан-Мишел Баския. По това време Уорхол вече се увлича по светския блясък, рисува Майкъл Джексън и търпи непрекъснатите обвинения, че се е продал за купища пари. Което не е далеч от истината - неговите произведения отново се шиткат за милиони и дори от Mercedes го канят да изрисува за космическа сума модела им 300 SL Coupe по случай 100-годишнината на марката.

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987-а след на пръв поглед невинна операция на жлъчката. Само че хирургическата намеса е отлагана с месеци, заради вече споменатия му страх от обесниците в бели престилки, така че съдебното дело, заведено от неговите роднини срещу болницата, пропада за нула време. В завещанието си човекът със сребърната перука оставя почти цялото си състояние на The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts, която вече 24 години подпомага експерименталния арт и до ден-днешен държи правата върху всичките му творби.

Каквото и да си говорим, Уорхол е най-известният американски художник, и точка по въпроса - не се сещаме за друг, за който веднага ще възкликнеш: "Този и аз го знам!". Картините му на Мерилин Монро, Джон Ленън, Мао Дзедун и Елвис Пресли са навсякъде - като почнем от безбройните фланелки, минем през всякаквите кирливи фалшификати и стигнем до запалките в Илиянци. Но дори и цялата работа да ти изглежда пресилена, нека погледнем цифрите - въпросната серия с Краля на рока от 1963-та се продаде на търг за 100 милиона долара - рекорд, запазен само за произведения на Пикасо, Гог, Климт и Полък.

Може и да знаеш, но все пак ще ти кажем - в Андрю Вархола има славянска жилка - родителите му са украинци и се местят в Питсбърг, Пенсилвания, още в началото на миналия век с най-големия му брат Павел. Самият Анди се ражда там на 6 август 1928-а и живее в лека мизерия, защото баща му Андрей бачка като най-обикновен миньор. Майка му Юлия обаче рисува невероятно добре и вади глас и половина, но така и не се престрашава да се пробва на голяма сцена. Чак по-късно, някъде в началото на 50-те, госпожа Вархола почва да илюстрира книги най-професионално и дори печели награди с тях, както и впрочем с обложката за албума на шантавия музикант Муундог Moondog 2 от 1958-а.

Връзката с майка му винаги е била силна, особено след като Анди пипва хорея още когато е в трети клас. Болестта, която предизвиква неволни потръпвания в крайниците, го заключва вкъщи за дълги периоди и така Уорхол става не само отшелник, но и хипохондрик. Още тогава развива истински ужас от болници и доктори, който го мъчи цял живот, а нещата стават още по-тъжни, когато баща му загива в инцидент през 1933-та.

С нечовешкия си талант Уорхол обръща след себе си глави още в гимназията, но започва голямата игра, след като се мести в Ню Йорк през 1949-а. От ранния му период най-известни са неговите илюстрации за фашън списанията и особено мастилените рисунки на обувки, които влизат и в най-ранните му общи изложби. Първата му самостоятелна обаче е чак на 9 юли 1962-ра в Лос Анджелис, когато вече се появяват прочутите консерви с боб Campbell, кутиите кока-кола и стодоларовите банкноти.

 

Най-силният период на Уорхол е може би през 60-те и именно тогава той открива нюйоркско си студио The Factory (от горе до долу облепено със сребърно фолио), където събира своите „суперзвезди", сред които певицата Нико, актрисата Еди Седжуик, художничката Ултра Вайълет и колекционерката Бейби Джейн Холзър. Там, точно както и Малкълм Макларън прави десетина години по-късно със Секс Пистълс в Лондон, Уорхол става мениджър на Велвет Ъндърграунд и ги шляпва по врата с първия им договор с Verve Records. Кой е правил обложката на дебютния им албум The Velvet Underground & Nico (1967) няма нужда да споменаваме.

 

The Factory е сцена и на най-бруталното събитие в живота на художника - през 1968-а заклетата феминистка Валери Соланас прострелва с пистолет него и куратора Марио Амая. Положението на Уорхол е толкова сериозно, че докторите отварят гръдния му кош и масажират сърцето му, за да го издърпат обратно от оня свят. Оттогава Анди не е същият - оттегля се от светския живот, от любимия си клуб Studio 54 и дори престава да снима филми. До този момент вече е направил легендарните арт продукции Vinyl (1965) по Портокал с часовников механизъм на Антъни Бърджис и Chelsea Girls (1966) за известния нюйоркски хотел Челси, в който са живели имена като Том Уейтс, Иги Поп и Пати Смит.

През 70-те Уорхол предимно си трайка, поне в сравнение с предното десетилетие. По-важното събитие около него е откриването на списанието Interview и издаването на книгата му Философията на Анди Уорхол (1975). През 80-те обаче светът отново се присеща за отшелника, и то не само заради топлата му връзка с художника Жан-Мишел Баския. По това време Уорхол вече се увлича по светския блясък, рисува Майкъл Джексън и търпи непрекъснатите обвинения, че се е продал за купища пари. Което не е далеч от истината - неговите произведения отново се шиткат за милиони и дори от Mercedes го канят да изрисува за космическа сума модела им 300 SL Coupe по случай 100-годишнината на марката.

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987-а след на пръв поглед невинна операция на жлъчката. Само че хирургическата намеса е отлагана с месеци, заради вече споменатия му страх от обесниците в бели престилки, така че съдебното дело, заведено от неговите роднини срещу болницата, пропада за нула време. В завещанието си човекът със сребърната перука оставя почти цялото си състояние на The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts, която вече 24 години подпомага експерименталния арт и до ден-днешен държи правата върху всичките му творби.

Етикети: Попстар
Гласували общо: 1 потребители

Още от Наш човек

  • Владо Карамазов: Припознавам фотографията като съдба

    Ако не си живял под камък през последните двайсетина години, двете думи „Владо Карамазов“ носят предостатъчно представяне и информация за личността. Започнахме разговора ни в гримьорната му в Народния за театър и роли, но Владо видимо се пали много повече на теми, свързани с фотографията, фотографските му проекти и Смисъла. Прочети какво ни разказа за затвори,

  • Иван Юруков: Имаме приливегията да не си поставяме дилеми на живот и смърт

    Той е от онези артисти – доказателство, че ако наистина имаш достатъчно много талант в едно направление на изкуството, имаш и в другите. Сред актьорите с най-много роли в българското кино (като „Дъвка за балончета“, „Аве“), телевизия („Столичани в повече“, „Мен не ме мислете“, „Откраднат живот“) и театър („Зимна приказка“, „Майстори“, „Лов на диви патици“,

  • Тодор Дърлянов: Искам да изиграя значими за човечеството персонажи

    Познавате го още от първата му телевизионна роля – като Тео в сериала „Седем часа разлика“. А най-лесно може да го гледате на сцена в Пловдив, в Драматичния театър – най-скоро в „Лебедът“ (11 ноември) и „Отблизо“ (12 ноември). Тодор Дърлянов прелива своя талант, присъствие, адаптивност и хумор от актьорството в интервюто ни, в което го питаме не само за пиеси

  • Даниел Стайков от The Lefties: Първата цел на музиката е да сбъдне фантазията на артиста

    Малко по малко, българската алтърнътив рок сцена получава все повече внимание не само на най-близките до нея фенове. Това в последните години се дължи и на една от стойностните и интересни банди – The Lefties: Даниел Стайков (вокал и китара), Андрей Андреев (барабани), Християн Капитанов (бас, китара) и Калоян Паунов (бас). След два албума (NERO, 2021 г.

  • Елена Телбис: Нямам способността да се любувам на себе си

    Талантлива и задълбочена, Елена вероятно ви е най-добре позната като енолога Елина – главният женски персонаж в сериала „Вина“. Не я пропускайте и в моноспектакъла ѝ „Prima Facie” – най-скоро на 6 октомври в „Топлоцентрала“ – и останете на дискусията след това. Не пропускайте и споделеното от нея в нашия разговор – за ниско залепения плакат на вратата, за баланса

  • Кирил Николов – Дизела: Индивидуалността и характерът определят шампиона

    Ако трябва да изброим всички постижения в планинското бягане и спортното ориентиране на Кирил, ще ни трябват две педи вертикално, затова ще споменем само онези, които са ни направили най-силно впечатление на нас. 6 секунди по-бърз от Драгалевския лифт, два пъти победител в най-голямата щафета в света („Юкола“, срещу 25 000 участника), 8 минути и 12 секунди

  • Павел Владимиров: Криворазбраната политкоректност уби чара и хумора в шоубизнеса

    Павката е от онази по-рядка напоследък порода личности от екрана, която винаги се води от собствените си разбирания и критерии за хумор и забавление, застанала все така леко встрани от общата маса на препоръчително и предвидимо „пиарско“ поведение и говорене. Харесваме го и като водещ, и като актьор, и като глас, и като автор на смешки. Заповядайте доза чар

  • Дария Симеонова: Понякога, за да се случи нещо, е нужно само да помолиш искрено

    Виждали сте я различна. А понякога сте я гледали отново, но не сте били сигурни, че е тя. Вероятно това е и един от най-големите комплименти за някой актьор – да не познаят, че в следващата му роля е същият той. Ролите на Дария за кратко я поизчакаха – скоро тя стана майка за втори път. Но за кратко – очакваме я на екран и на сцена, за да я видим отново различна.  От телевизионните

  • Мая Бежанска: Сънувам ролите си и правя записки нощем

    С еднаква лекота Мая може да ни разсмее и да ни натъжи, да играе с емоциите ни като с кукли на конци и да зашива в спомените ни свои роли, а и песни, дълго време след като сме се срещнали за първи път с тях. При нея сякаш пестене не съществува никога и тя влага по много от себе си дори и в едно интервю, като нашето – прочетете по-долу какво ни сподели за оставането сама на сцената

  • Теди Москов: Режисурата е обич и знание за човека

    Ако той беше създал само „Улицата“, това пак щеше да ни е напълно достатъчно, за да го обявим за великан! За щастие, повече от 25 години по-късно Теди Москов все още има глад за представления, по вероятно най-добрата „рецепта“ – онова, което на него самия му идва отвътре да прави, без преследване на лесни формати и конкретни успехи, нито с отгатване и задоволяване

  • Али Абдала от група ALI: Никога няма да приключа с музиката

    Група ALI са Али Абдала – вокали и китари, Калоян Димитров – бас китара и продуцент, Петар Шварц – китара, Антони Иванов – китара, Орлин Станчев – барабани и Емил Доков – беквокали и перкусии. Група от шестима с дотук шест издадени песни – всяка от които е създадена толкова внимателно и сериозно, сякаш ще е едновременно първата и последната им, звучаща така завършена

  • 20 бързи въпроса към Grigovor

    Илия Григоров е част от SoCalledCrew (ако ви е нямало последните години – другите двама от организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката български рап са Жлъч и Гената). Описва се в един от профилите си като „рапър, музикист, диск жокей, меломаниак, уличен предприемач“. В случай че сте се питали откъде идва „Grigovor” – ето отговора: след грешка

  • Митко Павлов: Спрях да правя компромиси

    Не бихме нарекли господин Павлов „звезда“, само защото той сигурно ще се подразни на такова определение. Но и не бихме си кривили душичките – достатъчно популярна физиономия е, за да описваме публичните му занимания. Митко на нас ни е изключително симпатичен. И интересен, и забавен. Та не можахме да повярваме, че като малък е имал прякор „Митко Скуката“? Четете

  • Иван Петрушинов: Искам да виждам блясък в очите на публиката

    В театъра и киното – над 100 роли за над 50 години. А излъчването му е такова, че към удоволствието да го гледаш се прибавя и една голяма доза уют и близост. В живота – голям благ мечок с меден глас. Едновременно добър човек и добър актьор. И ето че разговорът ни с Иван Петрушинов беше като с добър познат, с когото общуваме за пореден път – говорим си не само за театър,

  • Ованес Торосян: Винаги съм вярвал в чудеса

    Може би най-разпространените описания на Ованес Торосян, които ще срещнете, са „известен български актьор, режисьор и драматург от арменски произход“ „един от най-сниманите млади актьори в българското кино“, „човекът театър: потомствен артист от поне три поколения насам“. Те обаче го предават сухичко и служебно. Моето лично впечатление от общуването

  • Жлъч: Не ми се прави вече толкова ядосана музика

    Най-смисленият и честен български рап в последно време е на So Called Crew. Оборете това твърдение, ако можете. Жлъч, Григовор и Гената музикално се разбират перфектно. Заобикалят първосигналното и лесното, докато обратното, както се вижда – малко или повече опорочава творчеството на много други. И най-силната им връзка е с публиката им, както и май трябва

  • Нина Николина: Фолклорът ни е ценен и ни извисява над всичко

    Поводът за този разговор с емблематичната за модерно звучащия български фолклор певица Нина Николина е новата песен „Райна“, създадена заедно с белгийския пианист Даниел Верстапен. Те ще я представят на концертите си на 18 юни в Античния театър в Пловдив и на 20 юни в Габрово в Дома на културата „Емануил Манолов“. А дотогава – от разговора ни с Нина може да разберете

  • Мишо Шамара: Музиката не трябва да е само за цветя и рози

    Скорошното избухване на „Гумени глави“ с новата им песен, „DIRTY сме“, и клипа към нея ни хвана тотално неподготвени. Много бързо Мишо Шамара, Вальо Кита и DJ Dido D събраха масово симпатии и широки усмивки със забавния и самоироничен текст, вдигащата музика и отличителното видео. Вече са ясни и част от датите от обявеното им августовско турне – за Варна (9-и),

  • Леонид Йовчев: Добрият актьор е внимателен зрител

    За статистиката – носител е два пъти на ИКАР (за поддържаща мъжка роля, Мервин в „Ръкомахане в Спокан“; за водеща мъжка роля, в „Малдорор“ и за Гео Милев, в „Гео“), както и два пъти на "Аскеер" (за ролята на Хамлет; за ролята на Гео Милев). За самия Леонид Йовчев – важните са не наградите и постиженията, а определено това да става по-добър актьор. Може да го гледате

  • Дичо: Нашите песни останаха златни, те са все около мен

    Петък. 10-и май. Зала 1 на НДК. 25 години D2! Ето ви сигурно предвиждане на бъдещето: концертът на една от най-гигантските и влиятелни български групи в последния четвърт век ще бъде сред топ музикалните събития на годината! Поговорихме си повече от приятно с Дичо – гласът и лицето на техните най-големи хитове – за лайва на 10-и, за групата и хитовете; за съдбата