Още от Наш човек

  • Малък голям човек

    Със силна аура и слаб черен дроб, Джон Касаветис е за американското кино това, което е Джек Керуак за литературата - волен ездач със собствена траектория и безброй последователи. Развива режисьорския си стил извън тясната клетка на Холивуд, без обаче да рита злобно срещу него - все пак доста от авторските му филми са финансирани именно с тлъстите холивудски

  • Мъжки времена

    Дори да не помниш добре сюжета на Жива плът, със сигурност къташ поне една култова реплика на развален български, с която младокът Либерто Рабал възхвалява мъжествеността си. Тези дни отново изгледахме филма с кеф, та затова ни щукна да разнищим самия Либерто и българската връзка в историята му. Както вероятно ти е известно, испанците имат куп имена - по паспорт

  • Йълдъз Ибрахимова

    Точно както октавите на гласа й, животът на Йълдъз Ибрахимова познава и голямата любов, и безграничното щастие, и адската болка, загуба и борба. Точно както музиката й не търпи рамки, така и географските граници не значат нищо за нея. Историята й - от легендарната вече реплика на преподавателката й в консерваторията „Няма оперни арии за глас като твоя" през

  • Георги Черкин

    Ранен следобед, минути след репетицията на Скрябин квинтет - балет по хореография на Момчил Младенов, част от тазгодишната програма на Американски балет за България 2. Пред Руската църква ни чака 34-годишен мъж с кожено яке, безукорни обноски и открит поглед, който обаче държи неумолима дистанция. Час по-късно ще знаем за него, че е болезнено самокритичен,

  • Яна Петкова

    Не съм чедо на винари, но вкъщи винаги се е пиело вино. Учех в техникум по биотехнологии, където ни преподаваха и как се прави хляб, бира, сирене. Стана ми интересно как така едни дрожди ядат захар, пък плюят алкохол, и така. После имах гадже австриец. Бях му на гости и той каза: „Ела сега да пробваш едни австрийски вина", а аз му се изсмях. Но опитах едно и млъкнах.

  • Кери Гоулайтли

    "Веднага избрах нея. Не защото ми напомня на някого, а защото не ми прилича на никого", казва датската режисьорка Лоне Шерфиг, благодарение на която никому неизвестната Кери Мълиган гушна BAFTA за най-добра водеща женска роля и още камара номинации за същото. Шерфиг тропнала с крак, че 22-годишната британка с най-значимо участие преди това в Гордост и предразсъдъци

  • Стефан Вълдобрев

    За пръв път ни влезе в ушите с парчето „Кино" - готин поп с леко ню уейв вокали, което като че ли нямаше място в дивната простотия на албума Ръгай чушки в боба (1993) на Ку-Ку. Тогава разлистихме обложката, прочетохме кой го е написал и си казахме, че това момче ще стигне далече. Така и стана. Някъде през 1995-а пък налетяхме на шоуто Как ще ги стигнем американците

  • Малката русалка

    То и ние се просълзихме, ама не толкова от таланта й, колкото от тази невинна муцунка, сякаш току-що излязла от девическото училище. Е, няма как - 24-годишната Астрид е наполовина испанка, наполовина французойка, а някъде там се замесени и американски гени, наследени от някоя прапрабаба. Оказва се, че не сме единствените - продуцентът на Пиратите Джери

  • Миленита

    Какво чете Кафка на плажа? И там ли чете тая откачалка? Кой живее на улица „Консервна"? Все същите безделници. Какви пораснаха синовете на Великата мечка? А какви ще пораснат дъщерите на Барак Обама? Какво закусват шампионите? Мляко и мюсли, мили момичета. Кой хърка в котешката люлка? В моята някой мърка. Какво вижда конникът без глава? Ужасената физиономия