Ами, общо взето, през зимата си стоя вкъщи. Не ходя за риба, което бих правил, ако времето беше по-топло. Пътувам по клубове из страната и това е.
Май не си много „зимен" човек?
Точно така, не съм. Не обичам зимата и студа. Не съм скиор... Изобщо, зимата не ми е...
А кой сезон предпочиташ ?
Аз съм рибар и обичам лятото.
А-хаа! Би ли се определил като добър рибар? Не се срамувай, хвали се безсрамно!
Да ти кажа, аз не съм от тези, които се хвалят с количества и големи размери. Ходя си ей така, за почивка, пък ако стане нещо интересно с риболова, още по-добре. Нямам амбиция да ходя като ненормалник и на всяка цена да ловя риби. Обичам водата, край нея си почивам и си мисля разни неща.
И аз обичам да гледам вода. Дори няколко пъти съм гледал тъпия филм Воден свят само заради нея.
Да, там водата е много готина (смее се).
О, веднага ще ви направя нещо, имам и пиене. Иначе съм месар и на мига ще ви приготвя пържоли.
Държиш ли килограмите под око?
Да, внимавам. Гледам да не ям хляб например, или поне да купувам само черен. Жена ми също ме следи.
Имал ли си период, в който ходейки по улиците, си се оглеждал в тъмните стъкла на сградите?
Продължавам да го правя редовно и сега. Когато идва нова година, съставяш ли си резолюции? Примерно, „спирам цигарите", „тръгвам на фитнес", „повече няма да си чопля носа, или поне не на публични места" и т.н.?
Още преди Нова година направих поредния опит с цигарите, даже си взех електронни, но за съжаление продължавам да си пафкам.
В този смисъл как ти се отразява забраната за тютюнопушене на обществени места?
Аз съм пушач и естествено, че искам да се пуши. Откакто влезе забраната, в клубовете не се пуши, което за мен е ужасно, просто защото обичам да си паля, докато пея. Особено на балади ми е голям кеф.
Над трийсет години.
Кои са любимите ти места тук?
Честно да ти кажа, не можах да го заобичам този град. При първа възможност гледам да избягам, дори да нямам концерт през уикенда. Иначе навремето улица „Раковски" ми беше любима. Може би защото почти всичките ми приятели бяха от ВИТИЗ - режисьори, актьори и т.н. После се събирахме в „Максим", което беше в Театъра на армията. Общо взето това ми беше маршрутът, там сваляхме и гаджета... Разбира се, задължително минавахме и през Кравай, за да ни видят, с палтата и т.н., в Тангра периода (смее се). Като стана въпрос за дрехи, има ли нещо, което НИКОГА не би носил? Аз например за нищо на света не бих обул сандал.
Гуменки! Навремето се бях отвратил, имаше едни китайски. Всички бяхме с еднакви гуменки и направо откачах! Спомням си, че когато бях десети клас, пеех в разни рок групи и по това време бяха модерни глем банди като Sweet, Slade и т.н с онези обувки с платформите и големите токове. Бях си купил едни обувки и ги дадох на приятел във Варна, който ги занесе на някакъв обущар да ми ги преправи като глемърските. Беше нещо уникално! Баща ми, като ги видя, щеше да припадне човекът.
Представям си те по улиците в Преслав.
А, беше ужасна работа! И аз с едно черно палто до земята... Още тогава си ходех така. По онова време свирех в почти всички местни групи, много-много не ми се учеше. Ти в училище скромно и ненатрапчиво дете ли беше, или ужасен гадняр, който прибира джобните на другите?
Не, не съм тормозил никого, тъй като майка ми беше директор на детска градина и все ме поучаваше как да се държа. Тя ми купи първата акустична китара, а година по-късно и електрическа, което в нашия град си беше събитие - хлапе с китара за 130 лева. Още от седми клас започнах да свиря. Включвах я в едно голямо старо руско радио. Иначе не бях палав - само музика и мацки.
Получи се някак. Идеологът беше Дани Ганчев. И Косьо Марков, разбира се, който промени състава на групата. Аз бях към десет години по-малък от тях и отначало трябваше да слушам батковците. Магия имаше, и то много голяма. Лягах и ставах с мисълта за групата. На първите репетиции си казах: „Бре, какво става тука, доста по-различен саунд!" Защото допреди това бях в Паралел 42 и други такива групи, в които свирехме предимно кавъри на Deep Purple и Rainbow, даже Scorpions (смее се). Имахте ли рокенрол приключения по време на турнетата?
О, може да се напише цяла книга за това! Три години не са голям период, но пък живеехме много интензивно. Събираха ни се едва по няколко дни в месеца, без да пътуваме. Фенки много, случаи различни, кой от кой по-интересни. Кое ти беше любимото парче на Тангра?
Тогава беше „На 35". Иначе познатите хитове. С „Оловния войник" сме имали доста забавни случки. С него винаги откривахме концертите.
То е много добро за интро.
Да, но и много дълго - пет минути се чудя какво да правя на сцената (смее се). Ние откривахме и закривахме с него и когато свирехме в градове, където имаше военни поделения, идваха войниците, и в края на концертите сцената винаги беше покрита с фуражки. Има ли книга, която напълно отговаря на разбиранията ти за нещата?
Напоследък чета една за Led Zeppelin и е пълна лудница. Те са ми и една от любимите групи.
Кой филм те грабна напоследък?
Снощи гледах Анонимен - за Шекспир, дали всъщност го е имало, или не. Много як филм. Имаш ли някакви фобии между другото?
От самолети откачам. Искам да ходя само по земята. Миналата седмица ми беше на гости Жоро от „Остава", той пък не се качва по-нагоре от четвъртия етаж, добре че аз живея на четвъртия.
Така ли? Ще го поканя на кафе и череши в апартамента ми на петия тогава. Според теб България толерантна държава ли е?
Не, остави, тук толкова неща са объркани, че вече спрях и да се ядосвам. Интересно ми е какво ще стане на следващите избори, но иначе ми е писнало, не искам да се натоварвам. Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев
Със Стенли се познаваме отдавна, аз него преди той мен. Навремето по-големите ми съученички бяха влюбени в различни музиканти от Тангра (а аз - в различни играчи на Арсенал). Тангра II е един вълшебен момент в музикалната история на тази страна. Стенли, разбира се, има и доста солови албуми, а наскоро пусна и ново парче с видео, в което той седи в полутъмна стая, по чиито стени се плъзга едно момиче. Мдам. Ето защо го поканихме на минерална вода и още нещо в Sofia Live.
Да започнем като в книга на Керуак - отдавна не съм те виждал, какво, по дяволите, правиш напоследък?
Ами, общо взето, през зимата си стоя вкъщи. Не ходя за риба, което бих правил, ако времето беше по-топло. Пътувам по клубове из страната и това е.
Май не си много „зимен" човек?
Точно така, не съм. Не обичам зимата и студа. Не съм скиор... Изобщо, зимата не ми е...
А кой сезон предпочиташ ?
Аз съм рибар и обичам лятото.
А-хаа! Би ли се определил като добър рибар? Не се срамувай, хвали се безсрамно!
Да ти кажа, аз не съм от тези, които се хвалят с количества и големи размери. Ходя си ей така, за почивка, пък ако стане нещо интересно с риболова, още по-добре. Нямам амбиция да ходя като ненормалник и на всяка цена да ловя риби. Обичам водата, край нея си почивам и си мисля разни неща.
И аз обичам да гледам вода. Дори няколко пъти съм гледал тъпия филм Воден свят само заради нея.
Да, там водата е много готина (смее се).
А ако неочаквано ти се натресем на гости, какво би могъл да ни сготвиш?
О, веднага ще ви направя нещо, имам и пиене. Иначе съм месар и на мига ще ви приготвя пържоли.
Държиш ли килограмите под око?
Да, внимавам. Гледам да не ям хляб например, или поне да купувам само черен. Жена ми също ме следи.
Имал ли си период, в който ходейки по улиците, си се оглеждал в тъмните стъкла на сградите?
Продължавам да го правя редовно и сега.
Когато идва нова година, съставяш ли си резолюции? Примерно, „спирам цигарите", „тръгвам на фитнес", „повече няма да си чопля носа, или поне не на публични места" и т.н.?
Още преди Нова година направих поредния опит с цигарите, даже си взех електронни, но за съжаление продължавам да си пафкам.
В този смисъл как ти се отразява забраната за тютюнопушене на обществени места?
Аз съм пушач и естествено, че искам да се пуши. Откакто влезе забраната, в клубовете не се пуши, което за мен е ужасно, просто защото обичам да си паля, докато пея. Особено на балади ми е голям кеф.
Ти живееш в София от доста време....
Над трийсет години.
Кои са любимите ти места тук?
Честно да ти кажа, не можах да го заобичам този град. При първа възможност гледам да избягам, дори да нямам концерт през уикенда. Иначе навремето улица „Раковски" ми беше любима. Може би защото почти всичките ми приятели бяха от ВИТИЗ - режисьори, актьори и т.н. После се събирахме в „Максим", което беше в Театъра на армията. Общо взето това ми беше маршрутът, там сваляхме и гаджета... Разбира се, задължително минавахме и през Кравай, за да ни видят, с палтата и т.н., в Тангра периода (смее се).
Като стана въпрос за дрехи, има ли нещо, което НИКОГА не би носил? Аз например за нищо на света не бих обул сандал.
Гуменки! Навремето се бях отвратил, имаше едни китайски. Всички бяхме с еднакви гуменки и направо откачах! Спомням си, че когато бях десети клас, пеех в разни рок групи и по това време бяха модерни глем банди като Sweet, Slade и т.н с онези обувки с платформите и големите токове. Бях си купил едни обувки и ги дадох на приятел във Варна, който ги занесе на някакъв обущар да ми ги преправи като глемърските. Беше нещо уникално! Баща ми, като ги видя, щеше да припадне човекът.
Представям си те по улиците в Преслав.
А, беше ужасна работа! И аз с едно черно палто до земята... Още тогава си ходех така. По онова време свирех в почти всички местни групи, много-много не ми се учеше.
Ти в училище скромно и ненатрапчиво дете ли беше, или ужасен гадняр, който прибира джобните на другите?
Не, не съм тормозил никого, тъй като майка ми беше директор на детска градина и все ме поучаваше как да се държа. Тя ми купи първата акустична китара, а година по-късно и електрическа, което в нашия град си беше събитие - хлапе с китара за 130 лева. Още от седми клас започнах да свиря. Включвах я в едно голямо старо руско радио. Иначе не бях палав - само музика и мацки.
Според мен за една група е най-важно да има магичен ореол. Няма значение дори как свириш, другото е много по-важно. А тази магия определено я имаше при втората Тангра.
Получи се някак. Идеологът беше Дани Ганчев. И Косьо Марков, разбира се, който промени състава на групата. Аз бях към десет години по-малък от тях и отначало трябваше да слушам батковците. Магия имаше, и то много голяма. Лягах и ставах с мисълта за групата. На първите репетиции си казах: „Бре, какво става тука, доста по-различен саунд!" Защото допреди това бях в Паралел 42 и други такива групи, в които свирехме предимно кавъри на Deep Purple и Rainbow, даже Scorpions (смее се).
Имахте ли рокенрол приключения по време на турнетата?
О, може да се напише цяла книга за това! Три години не са голям период, но пък живеехме много интензивно. Събираха ни се едва по няколко дни в месеца, без да пътуваме. Фенки много, случаи различни, кой от кой по-интересни.
Кое ти беше любимото парче на Тангра?
Тогава беше „На 35". Иначе познатите хитове. С „Оловния войник" сме имали доста забавни случки. С него винаги откривахме концертите.
То е много добро за интро.
Да, но и много дълго - пет минути се чудя какво да правя на сцената (смее се). Ние откривахме и закривахме с него и когато свирехме в градове, където имаше военни поделения, идваха войниците, и в края на концертите сцената винаги беше покрита с фуражки.
Има ли книга, която напълно отговаря на разбиранията ти за нещата?
Напоследък чета една за Led Zeppelin и е пълна лудница. Те са ми и една от любимите групи.
Кой филм те грабна напоследък?
Снощи гледах Анонимен - за Шекспир, дали всъщност го е имало, или не. Много як филм.
Имаш ли някакви фобии между другото?
От самолети откачам. Искам да ходя само по земята. Миналата седмица ми беше на гости Жоро от „Остава", той пък не се качва по-нагоре от четвъртия етаж, добре че аз живея на четвъртия.
Така ли? Ще го поканя на кафе и череши в апартамента ми на петия тогава. Според теб България толерантна държава ли е?
Не, остави, тук толкова неща са объркани, че вече спрях и да се ядосвам. Интересно ми е какво ще стане на следващите избори, но иначе ми е писнало, не искам да се натоварвам.
Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев