Поетът Тома Марков може и да не е издавал нищо в последните години, но не е спирал да „произвежда“: пише стихотворения, пише роман, пише и записва музика в „Рене/Макаронов“ (като Макаронов). Особняк и крив човек, признава си го, но талантлив. И смята, че по-важното е да си върши работата (поезията) като хората. Казва и други работи, все любопитни и по свой си начин: за котката-бомба, за алкохола като забавител, за Любомир Левчев, за най-любимия си стих напоследък:
На кое отделяш повече време напоследък – на писането или на нещо друго?
Не мога да не пиша, защото за това съм създаден. Беше много хубаво, че Рене Ранев от група „Хибрид“ ми предложи да направи песни по мои стихове. А пък и аз все пак от 4-годишен свиря на пиано и щеше да стане чудесен музикант от мене, ако не бях мързелив човек. За поезия и за писане човек може да бъде мързелив, но като музикант човек не може да бъде мързелив, защото се изисква едно определено време свирене. Този чудесен човек, блестящ китарист, ме спря и ме пита „Може ли да направя песни по твоите стихове?“ и аз казах „Аз съм правил текстове за песни, но доколкото знам първо се дава музиката на срички и тогава се пишат песните“. Той каза: „За мен няма значение“ и когато съм му давал стихотворения, не ми е махана една дума. И съм много доволен и щастлив, откакто съществува групата „Рене/Макаронов“ - за две години сме написали 37 песни (б.а. - две от тях:
тук и
тук.). Песни, казвам, не парчета. Щото парчета пише всеки, песни пишат малко хора. Така че в момента единственото нещо, което ме държи на крака и жив, е „Рене/Макаронов“, тоест – музиката.
На коя песен би искал ти да си авторът?
Ее, много са. „Шоколад“ на „Остава“ (смее се). Не, променям. Play With Fire на Кийт Ричардс, за „Ролинг Стоунс“.
Tова, че постваш стиховете си директно за публиката във фейсбук профила си, замества ли в някаква степен нуждата да издаваш поезията си в книги?
Не, просто поствам стихове във фейсбук, защото от години съм в жестока литературна изолация. Предполагам, че аз съм виновен, защото съм много устат и много крив човек. Обиждам много хората и такива глупости. Но някои грешки не могат да се превъзмогнат. Това са грешки, които са верни. Аз не обиждам всеки. Има хора, с които просто не мога да се скарам. Просто няма какво да деля с тях. А България не е като нормалния останал свят, където примерно писателят е по-важен от издателя или от редактора. Аз имам доста почитатели, в това пространство продължава да има доста нормални хора, които знаят, че майката на етиката е естетиката и като има хора, които разбират от естетика, означава, че има хора, които разбират от моите неща, които са доста високи като вкус.
Кой е любимият ти стих напоследък?
Преди години написах едно там нещо, дето звучи: „Жена ти да избяга с най-добрия ти приятел и той да ти липсва“. Казва се „Блуус“ стихотворението и това действително е блуус.
фото: Иван Захариев
Така си е. А ще ни кажеш ли, но честно – графитът по твоя станал вече доста популярен стих "Внимавай – котката ти е бомба... Когато мърка – тиктака..." ти сам ли го изписа по стените на София?
Неее, в никакъв случай, аз да не съм нещооо... В началото на 90-те години може би, заварих една много тъпа българска група - „Конкурент“ - които с блажна боя си пишеха „Конкурент“ по Попа. Аз не съм такъв човек и никога не мога да го направя. Не знам как се появи. Не знам кой го е направил. Но между другото, много благодаря на човека, който го е направил, и доколкото знам графитът стои вече близо 11 години.
А каква е историята около написването на самия стих?
Аз съм написал три велики книги за две велики жени в живота ми, аз обичам такива глупости. Даже в момента пиша такъв роман, но за това – после. „Котката“ е написана за София Леон, една величествена дама, една джобна брюнетка, която прилича на китайска вазичка с вкус на японска вишна. Това ѝ го написах като есемес. „Котка“ замества думата за... другото. И тя действително мъркаше и тиктакаше... Беше величествено, величествено!
Кой е най-великият български поет? И защо?
Любомир Левчев е велик поет, като мен. Към тях не може да има нито въпроси, нито отговори, те не са Нойзи. Но поетите в тази държава никога не са били интересни на никого. Поетите са интересни в Русия, във Великобритания. А тука се мисли, че поетът е птичка Божия, и може да живее без пари, без не знам там какво си, а навсякъде това е високо платено изкуство и високо ценено. Поезията – това е човешката памет, това е единственото изкуство, което ни помага да не се побъркаме. И няма никакво значение един артист – аз не обичам думата творец, творец е само Господ, а ние сме едни работници и едни слуги на Господ – няма никакво значение един артист какви ориентации има. Дали е канибал, дали е комунист, дали е гей, дали е крив човек като мене. Единственото нещо, което има значение, е да си върши работата като хората.
За кое най-много съжаляваш в живота си?
В живота съжалявам за всичко.
Има ли някой, на когото дължиш извинение и би искал да му се извиниш?
Дължа само пари. Извинения – не.
Кажи сега за романа, който пишеш?
Един роман дундуркам, от четири години го пиша. Казва се „Наръчник на сваляча“ и е за шестте жени в живота ми, с които съм живял повече от три години. Защото няма как да живееш с един човек повече от три години, без да те формира по някакъв начин. В общи линии романът се пише много трудно, защото – първо, аз съм джентълмен и второ, няма как целият ми живот с тях да е рози и шампанско, имало е и гадни неща. И всъщност трудното нещо на писането на този роман е как да опишеш гадните неща вътре, за да не звучи заядливо, злобно, тъпашко.
Някои казват, че алкохолът е важен за писането. Какво мислиш? И има ли абсолютен трезвеник, който е и отличен писател?
Да, разбира се, че има, както например може да е непушач. Йордан Евтимов например.
Алкохолът никога не е важен за писането. Алкохолът е просто универсален забавител. Всеки човек, който пише, е много умен. Няма нито един писател на света, който да се е пенсионирал, това е големият кур при писателите, ти си писател за цял живот, не си писател до 74 години. И човек трябва малко да си почине и затова използва алкохол, опиати, такива неща.
Във визитката ти „поет“ или „писател“ трябва да пише?
Аз съм поет. Моята визитка е „Тома Марков запетайка поет“. Писал съм и в други жанрове, но в други жанрове съм писал за пари. Единственото нещо, което ме интересува в живота, е поезията, изцяло.
Имаш ли някаква муза в момента?
Не, не, нямам и това много ме дразни. Това съм си поставил за цел – примерно до 2-3 дена да се влюбя. Макар че естествено това ще бъде пак проблем, обаче такива проблеми ми дай на мене, останалите проблеми са маловажни.
Кога последно се разплака и за какво?
Не съм плакал от 4 годишен. Това ми тежи.
Кое би било най-тежкото наказание за теб: да ти спрат алкохола, храната, съня или друго?
Проблемът Фурнаджиев. Никола Фурнаджиев е един велик български поет, който е написал само една книга в живота си. Тя се казва „Пролетен вятър“. И след това цял живот много добре е знаел как се пишат хубави стихотворения, обаче не му се е получавало. Това за мен е най-гадният проблем – да ти спрат таланта. Това е трагедия. Господ не искам да ми спира „свещичката“.
Как ти изглежда младото поколение български поети?
Идеални са.
Някакъв съвет за тях?
Ако един човек е поет, той няма нужда от съвети. Ако не е – да ходи да се съветва с някой друг, не с мен.
Нещо, което би искал да споделиш накрая?
Обичам ви.
Интервю на Милен АнтиоховПоетът Тома Марков може и да не е издавал нищо в последните години, но не е спирал да „произвежда“: пише стихотворения, пише роман, пише и записва музика в „Рене/Макаронов“ (като Макаронов). Особняк и крив човек, признава си го, но талантлив. И смята, че по-важното е да си върши работата (поезията) като хората. Казва и други работи, все любопитни и по свой си начин: за котката-бомба, за алкохола като забавител, за Любомир Левчев, за най-любимия си стих напоследък:
На кое отделяш повече време напоследък – на писането или на нещо друго?
Не мога да не пиша, защото за това съм създаден. Беше много хубаво, че Рене Ранев от група „Хибрид“ ми предложи да направи песни по мои стихове. А пък и аз все пак от 4-годишен свиря на пиано и щеше да стане чудесен музикант от мене, ако не бях мързелив човек. За поезия и за писане човек може да бъде мързелив, но като музикант човек не може да бъде мързелив, защото се изисква едно определено време свирене. Този чудесен човек, блестящ китарист, ме спря и ме пита „Може ли да направя песни по твоите стихове?“ и аз казах „Аз съм правил текстове за песни, но доколкото знам първо се дава музиката на срички и тогава се пишат песните“. Той каза: „За мен няма значение“ и когато съм му давал стихотворения, не ми е махана една дума. И съм много доволен и щастлив, откакто съществува групата „Рене/Макаронов“ - за две години сме написали 37 песни (б.а. - две от тях: тук и тук.). Песни, казвам, не парчета. Щото парчета пише всеки, песни пишат малко хора. Така че в момента единственото нещо, което ме държи на крака и жив, е „Рене/Макаронов“, тоест – музиката.
На коя песен би искал ти да си авторът?
Ее, много са. „Шоколад“ на „Остава“ (смее се). Не, променям. Play With Fire на Кийт Ричардс, за „Ролинг Стоунс“.
Tова, че постваш стиховете си директно за публиката във фейсбук профила си, замества ли в някаква степен нуждата да издаваш поезията си в книги?
Не, просто поствам стихове във фейсбук, защото от години съм в жестока литературна изолация. Предполагам, че аз съм виновен, защото съм много устат и много крив човек. Обиждам много хората и такива глупости. Но някои грешки не могат да се превъзмогнат. Това са грешки, които са верни. Аз не обиждам всеки. Има хора, с които просто не мога да се скарам. Просто няма какво да деля с тях. А България не е като нормалния останал свят, където примерно писателят е по-важен от издателя или от редактора. Аз имам доста почитатели, в това пространство продължава да има доста нормални хора, които знаят, че майката на етиката е естетиката и като има хора, които разбират от естетика, означава, че има хора, които разбират от моите неща, които са доста високи като вкус.
Кой е любимият ти стих напоследък?
Преди години написах едно там нещо, дето звучи: „Жена ти да избяга с най-добрия ти приятел и той да ти липсва“. Казва се „Блуус“ стихотворението и това действително е блуус.
фото: Иван Захариев
Така си е. А ще ни кажеш ли, но честно – графитът по твоя станал вече доста популярен стих "Внимавай – котката ти е бомба... Когато мърка – тиктака..." ти сам ли го изписа по стените на София?
Неее, в никакъв случай, аз да не съм нещооо... В началото на 90-те години може би, заварих една много тъпа българска група - „Конкурент“ - които с блажна боя си пишеха „Конкурент“ по Попа. Аз не съм такъв човек и никога не мога да го направя. Не знам как се появи. Не знам кой го е направил. Но между другото, много благодаря на човека, който го е направил, и доколкото знам графитът стои вече близо 11 години.
А каква е историята около написването на самия стих?
Аз съм написал три велики книги за две велики жени в живота ми, аз обичам такива глупости. Даже в момента пиша такъв роман, но за това – после. „Котката“ е написана за София Леон, една величествена дама, една джобна брюнетка, която прилича на китайска вазичка с вкус на японска вишна. Това ѝ го написах като есемес. „Котка“ замества думата за... другото. И тя действително мъркаше и тиктакаше... Беше величествено, величествено!
Кой е най-великият български поет? И защо?
Любомир Левчев е велик поет, като мен. Към тях не може да има нито въпроси, нито отговори, те не са Нойзи. Но поетите в тази държава никога не са били интересни на никого. Поетите са интересни в Русия, във Великобритания. А тука се мисли, че поетът е птичка Божия, и може да живее без пари, без не знам там какво си, а навсякъде това е високо платено изкуство и високо ценено. Поезията – това е човешката памет, това е единственото изкуство, което ни помага да не се побъркаме. И няма никакво значение един артист – аз не обичам думата творец, творец е само Господ, а ние сме едни работници и едни слуги на Господ – няма никакво значение един артист какви ориентации има. Дали е канибал, дали е комунист, дали е гей, дали е крив човек като мене. Единственото нещо, което има значение, е да си върши работата като хората.
За кое най-много съжаляваш в живота си?
В живота съжалявам за всичко.
Има ли някой, на когото дължиш извинение и би искал да му се извиниш?
Дължа само пари. Извинения – не.
Кажи сега за романа, който пишеш?
Един роман дундуркам, от четири години го пиша. Казва се „Наръчник на сваляча“ и е за шестте жени в живота ми, с които съм живял повече от три години. Защото няма как да живееш с един човек повече от три години, без да те формира по някакъв начин. В общи линии романът се пише много трудно, защото – първо, аз съм джентълмен и второ, няма как целият ми живот с тях да е рози и шампанско, имало е и гадни неща. И всъщност трудното нещо на писането на този роман е как да опишеш гадните неща вътре, за да не звучи заядливо, злобно, тъпашко.
Някои казват, че алкохолът е важен за писането. Какво мислиш? И има ли абсолютен трезвеник, който е и отличен писател?
Да, разбира се, че има, както например може да е непушач. Йордан Евтимов например.
Алкохолът никога не е важен за писането. Алкохолът е просто универсален забавител. Всеки човек, който пише, е много умен. Няма нито един писател на света, който да се е пенсионирал, това е големият кур при писателите, ти си писател за цял живот, не си писател до 74 години. И човек трябва малко да си почине и затова използва алкохол, опиати, такива неща.
Във визитката ти „поет“ или „писател“ трябва да пише?
Аз съм поет. Моята визитка е „Тома Марков запетайка поет“. Писал съм и в други жанрове, но в други жанрове съм писал за пари. Единственото нещо, което ме интересува в живота, е поезията, изцяло.
Имаш ли някаква муза в момента?
Не, не, нямам и това много ме дразни. Това съм си поставил за цел – примерно до 2-3 дена да се влюбя. Макар че естествено това ще бъде пак проблем, обаче такива проблеми ми дай на мене, останалите проблеми са маловажни.
Кога последно се разплака и за какво?
Не съм плакал от 4 годишен. Това ми тежи.
Кое би било най-тежкото наказание за теб: да ти спрат алкохола, храната, съня или друго?
Проблемът Фурнаджиев. Никола Фурнаджиев е един велик български поет, който е написал само една книга в живота си. Тя се казва „Пролетен вятър“. И след това цял живот много добре е знаел как се пишат хубави стихотворения, обаче не му се е получавало. Това за мен е най-гадният проблем – да ти спрат таланта. Това е трагедия. Господ не искам да ми спира „свещичката“.
Как ти изглежда младото поколение български поети?
Идеални са.
Някакъв съвет за тях?
Ако един човек е поет, той няма нужда от съвети. Ако не е – да ходи да се съветва с някой друг, не с мен.
Нещо, което би искал да споделиш накрая?
Обичам ви.
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители