Авторът и продуцент на „Фрактура“ Васко Катинчаров си има работа мечта. Работа, в която е имал удоволствието да срещне почти 600 пъти лице в лице световни музиканти, някои от които огромни имена в този бизнес. Работа, зад която също така стои огромен обем усилия и себераздаване. На 7 юли се навършват цели 21 години (1092 издания!), откакто се ражда нишовото тв-предаването за рок и метъл музика, на което Васко е лице и символ, майка и баща. И без когото не можем да си представим „Фрактура“. Ето разговора ни с Катинчаров, от който разбираме кого смята за най-мъдрия сред музикантите, кои групи би пуснал в музикалния Ноев ковчег, каква музика сънува най-често и на кого би разбил китара в главата.
21 години „Фрактура“! Как намираш мотивация да продължаваш?
Вероятно звучи като клише, но когато обичаш нещо истински, не го чувстваш като работа. Аз много исках да се занимавам с музика, но не съм предполагал, че ще бъда водещ и продуцент на рок предаване по телевизията. След казармата трябваше да уча нещо и понеже в България няма профил музикална журналистика, се записах журналистика. Учих PR, политология и психология, които не предполагах тогава колко полезни ще са ми един ден в разговорите ми с музикантите. „Фрактура“ започна на шега през юни 1998 г. в ефира на музикална телевизия ММ и ето, че все още е активно в играта. Понякога си давам сметка, че съм бил на правилното място в правилното време и сега имам работа-мечта. Обаче също така работя много и не взимам нищо за даденост.
Какви таланти имаш извън музикалната журналистика? Какво друго можеше да работиш сега?
Баща ми беше страхотен бижутер от старата школа и много искаше да продължа занаята му. Аз обаче гледах с него финала на европейското по футбол през 1988 г., на което холандецът Ван Бастен беше изумителен. Това ме запали още повече по футбола, който играех активно и преди това и се записах да тренирам професионално в школата на „Локомотив“ София. Исках да стана централен нападател като Ван Бастен. Тренирах няколко години упорито и един ден чух Sepultura. Точно беше излязъл албума им Arise и нещо се случи с мен. Изведнъж реших, че искам да стана китарист в банда като тяхната. Започнах да се уча да свиря на китара и четири години по-късно направихме Suffer H с моя приятел Цецо Пейчев. Под това име издадохме пет албума и бяхме подгряващи на имена като Megadeth, Soulfly, Destruction и много други.
Имаш сериозни впечатления от музикалния бизнес. Сподели ни някоя тотална, но непопулярна заблуда, свързана с него?
Музикалният бизнес е безкомпромисен и там всичко е таблици с цифри и резултати. На бандите им се налага да играят театър постоянно колко са загрижени за феновете си, а често дори нямат идея в коя държава всъщност свирят. Никоя група не се завръща на дадено място, само защото публиката била страхотна. Хората си мислят „Представихме се чудесно, те ще се върнат пак заради нас...“. Няма такова нещо – бандите приемат най-високата оферта за концерт, дори това да е в Сибир. Причините са няколко. Първо, те вече не печелят от продажби на албуми, а само от концерти. Второ, малките и средните банди взимат до 50 % от хонорара си; останалите проценти са разпределени по веригата – мениджъри, агенти, издатели... И на клетите групи им се налага да пътуват и да свирят, докато имат сили. Виждал съм толкова смачкани лица на музиканти, че ми е било жал за тях. Това обаче си е техен избор и никой не ги кара да правят нещо, на което не могат да платят цената. В обобщение, заблудите са, че дадена банда се връща в дадена държава заради феновете и, че групите се били канели. На бандите се плаща, за да дойдат – канят те на сватба, например.
Трябва да съхраниш за бъдещето на човечеството само по една рок банда от държава в някакъв вид музикален Ноев ковчег. Изброй няколко, които би избрал?
Това е ужасно труден въпрос, защото не мога да сведа избора си само до една банда от държава. При всички положения няма да има нито едно име от последните 30 години. В основата ще седят музикантите, които са превъртели играта много отдавна. Това са Pink Floyd, Queen, Led Zeppelin, The Rolling Stones, The Beatles… Бих се спрял основно на британски банди, откъдето тръгва всичко основополагащо за рок музиката. Америка вкара шоуто в концертите и имиджа, но чистият извор на музиката е във Великобритания. Интересен факт е, че адски често в общия контекст на разговорите ми с всякакви музиканти се споменават две имена на други банди – The Beatles като композирали перфектните поп/рок мелодии и Metallica като еквивалент за правилната комбинация между силни песни и правилна бизнес стратегия в световен мащаб.
Какво те дразни и на какво се възхищаваш у младото поколение?
Все повече подчиняват живота си на смартфоните, където е събран светът им. Без навигация не могат да отидат до края на града, в който живеят, без да се загубят. Младите момичета масово нямат желание да се научат да готвят, а момчетата гледат да бягат от всякаква отговорност. А това са важни неща за бъдещата устойчивост на семейството им. Освен това смятат, че като изгледат един кино тюториъл в YouTube и вече са готови да режисират филм като Ридли Скот, например. Аз ще проверя в YouTube как става и утре ще го мога и аз. Много от тях са крайно нетърпеливи и нямат фокус върху нещата. За да станеш някой един ден трябва много време, отдаденост, работа и страст. Младите създадоха т.нар. инфлуенсъри, които не са нищо повече от балон, който ще се спука безславно в един момент. В младите харесвам, че са освободени от предразсъдъците на старото време. Не ходѝ с такива дрехи, не си боядисвай косата синя, не се татуирай... Те са свободни да изживеят младостта си по начина, по който са щастливи. Има много будни млади хора, които са бъдещето на света. Те ще са тези, които ще имат много тежката задача да опитат да оправят бакиите, които предишните поколения забъркаха. Говоря за климатичните промени, замърсяването, съзнателното масово оглупяване и пренаселването на планетата ни.
А какво мислиш за младото поколение музиканти?
И там определяща роля има влиянието на YouTube. Младите музиканти гледат как се свири дадена песен и ако имат достатъчно талант, се научават да я изсвирят. Това обаче не ги прави композитори, те си остават добри интерпретатори. Създава им се усещането, че вече са голямата работа. „Тубата“ е пълна с клипчета на деца под 10 години, които свирят изумително песни на всякакви инструменти. Вероятно само 1 % от тях ще продължат да се занимават с музика един ден. Моят извод е, че видяното в „Тубата“ може да ти подейства по два начина – или да те накара да заебеш всичко моментално, гледайки какви таланти има, или да те мотивира да развиеш най-доброто у себе си. Изцяло си зависи от теб. Младите музиканти искат да станат известни веднага. Вчера са се събрали, записали са две песни на лаптопа и утре искат да свирят на една сцена с Metallica. Бързат, лесно губят мотивация и се държат сякаш някой им е длъжен с нещо. Плюсът при тях е младостта им. Баща ми казваше, че младостта е най-силното ти оръжие, стига да го разбереш навреме. Сегашните групи имат огромно предимство пред тези едно време. Интернет им дава поле за изява, стига да са креативни, любознателни и да знаят къде точно искат да отидат. Вече не са зависими от музикални компании и могат да контролират евентуалната си бъдеща кариера. Трябва им само оправен мениджър, много хъс и достатъчно добра музика, която да бъде промотирана пред хората. Сегашното време е много по-благоприятно за музиката, но и всички имат равен старт, което прави състезанието доста тежко. Накрая оцеляват само подготвените за маратон, метафорично казано.
Препоръчай ни една по-малко известна българска и една световна метъл банда.
На по-младото поколение бих препоръчал да чуят дебютния албум на родната банда „Тъмно“. Той е едноименен и тази година става на 25 години от момента на издаването му. За мен това е безупречен материал, който ако беше записан и издаден в западния свят тогава, щеше да ги направи големи в този стил. От новото поколение български банди ми харесва дебюта на пловдивчаните Nameless Day Ritual и втория диск на Tube Hedzzz. От западните, не особено популярни имена, намирам за интересни немците Cypecore и руснаците Massface.
Кое е най-необичайното за теб, което изслуша и ти хареса?
Аз много харесах новия албум на Bring Me The Horizon – Amo. С него те масово разочароваха публиката си. Няма почти нищо от deathcore-a, с който останаха известни. С новата поп посока попаднаха някъде в нищото. Нито вече са метъл, нито са поп. И не могат да се дефинират правилно като аудитория и фестивални участия. Аз обаче чух израстването у тях като хора и музиканти. Мелодиите, вкараните женски вокали, поп двугласията и цялостната продукция. Има една песен на име In The Dark, която е великолепен пример за ултимативния поп-рок, който носи потенциала на тотален радио хит. Иначе моята голяма музикална страст извън рок музиката си остават Thievery Corporation. Заради тях съм склонен да изслушам и реге елементите в музиката им, които по принцип не успявам да изтърпя.
Разкажи ни безумна случка от работата ти, на която ще ни е трудно да повярваме?
Преди няколко години имаше пореден концерт на Таря Турунен в София. Във Facebook ми писа един човек, който каза, че е избрал дъщеря му да носи същото име като певицата. Аз съм правил много интервюта с Таря тя вече ме познава, и при всяка нова среща ми показва, че съм ѝ симпатичен. Това си личи и по начина, по който ме прегръща и се държи на снимките ни след интервютата. Този човек е забелязал това в снимките и ме пита дали мога да ѝ звънна и на концерта ѝ тук да стане кръстница на дъщеря му. Той щял да организира всичко, тя само да дойдела с мен до църквата и да кръсти детето му. Аз му отговорих, че моите ангажименти са само професионални и не мога да направя това. Той започна да ми се моли настоятелно да пратя снимка на дъщеря му и Таря като я видела – веднага щяла да се съгласи. Аз знаех, че това е напълно невъзможно, но от любопитство все пак писах на организаторът на шоуто ѝ тогава, обяснявайки му цялата ситуация. Той пък взе, че ми каза само това: „Да дава 5000 евро и ще му я доведем с теб“... И аз не можах да разбера това шега ли е или не. Написах на човека любезно, че няма как да стане, без да му предавам думите на организатора. Бях видял снимки на човека в профила му във Facebook, че социалният му статут не би му позволил тези пари. Той беше толкова настойчив, че си представих как отива и тегли 10 000 лева от бързи кредити, например. И накрая всичко се оказва шега за негова сметка. Можеше да му причиня огромни неприятности или да дойде на някой концерт и да ме намушка в тълпата за отмъщение... Тази история беше много деликатна и някак шантава.
Кой музикант, когото още не познаваш лично, смяташ, че би бил готин за приятелче, бихте си допаднали?
Трудно ми е да преценя, защото съм усещал някои музиканти близки, без да ги познавам. И при срещата ми с тях очи в очи е имало съвсем друго усещане. Както и обратното. За пример ще дам Peter Tagtgren (Hypocrisy/Pain), с когото сме се виждали три пъти. И трите пъти ме болеше адски главата след срещата ни. Той нищо не ми е направил или казал, но явно носи някаква енергия, което е несъвместима с моята. Иначе винаги съм симпатизирал на Steve Harris от Iron Maiden. Преди няколко години седяхме на две пейки една срещу друга, той си ядеше ябълка, аз му се изплезих, а той ми намигна закачливо. Така и не го заговорих, защото в онзи контекст уважавах личното му пространство, а и имам професионална етика, която не ми позволява някой неща.
Последно кога сънува музика?
Преди години спях на радио. Непрекъснато слушах музика, дори и когато спях. Радиостанцията беше една и съща нощем и винаги някъде през нощта звучеше Return to Innocence на Enigma. След години ми се е случвало да задремя следобед и да сънувам нещо точно на тази песен. Тя се е забила някъде в подсъзнанието ми и явно това е саундтракът на всевъзможните ми сънища.
Коя група/музикант би искал да запише твоя собствен химн?
От самото начало на Фрактура имам музикална връзка с Fear Factory. Ако има някой, който някога ще пише химн за шоуто, това ще са само те.
На кого ти е идвало да му счупиш музикалния инструмент в главата по време на интервю?
Това беше вокалиста на Crazy Town, като ние едва не се сбихме преди интервюто. Скарахме се жестоко, защото бяха пияни и арогантни и аз казах на него и цялата банда, че няма да говоря с тях и интервю изобщо няма да има. А относно такова, по време на разговор никога не съм искал да чупя някоя глава, но за близо 600 интервюта с всякакви чужди музиканти до това усещане най-много се доближава Joey DiMaio от Manowar. Много съм разочарован от няколко неща, които той направи преди, по време и след интервюто ни преди концерта им в София през юни тази година. Говорил съм с него два пъти през годините, но този път показа лице, което се радвам, че феновете не виждат. И аз, и двамата други човека от екипа, с който бяхме на интервюто, си тръгнахме с една горчивина от държанието на този човек. Изобщо не се изненадах, че няколко дни по късно падна хедлайн-участието на Manowar на огромния фестивал Hellfest. Подозирам, че там не са му минали номерата да тропа с крак и да сочи с пръст.
Най-мъдрият сред музикантите, които си срещал?
Всеки един от тях носи своя личен опит и житейски изводи. Страхотно впечатление ми направи Dave Mustaine от Megadeth. Когато влезе в стаята за интервюто, сякаш въздуха можеше да се реже с нож. Той е познат като адски труден характер и не знаеш в какво настроение е. Стисна ми така ръката, че ми пренареди всички кокалчета. Направихме страхотен разговор с него и усещането ми беше, че този човек има отговор на всеки въпрос във Вселената. Хареса ми едно изречение от интервюто с Mustaine, което звучеше така: „Религията е за хора, които се страхуват, че ще отидат в Ада. А духовността е за хора като мен, които вече са били там”. Подобни качествени разговори сме имали и с Blackie Lawless W.A.S.P. и Steven Wilson. Много силни личности, чиято истинска енергия усещаш, когато застанете очи в очи.
Интервю с кого най-много те е "изпотило"?
Имало е много интервюта, които са били по задължение за музикантите. Те са предварително уговорени от мениджмънта, но на тях не им се говори точно в този момент. Уморени са, не са в добро настроение, имат лични или професионални проблеми... Единственото, което мога да направя, е да им създам комфорт и да покажа, че сме професионалисти. Също така много държа музикантите да са яли преди интервютата. Нямате представа колко променя качеството на разговора, когато един музикант се е нахранил. Правих интервю с Joey Tempest от Europe в Каварна преди няколко години. Той не беше вечерял, беше кисел и разговорът беше почти мъчителен и за двете страни. На следващото им идване, което беше в София, беше хапнал, отпочинал и сякаш говорих със съвсем друг човек.
Ако можеше да си муха на стената по време на работата на някоя група по някой албум, кои биха били те?
Един от най-важните албуми за мен е And Justice For All на Metallica. Би ми било много интересно да наблюдавам какво и как се случва около този запис. Джейсън Нюстед идва на мястото на неповторимия Клиф Бъртън, както и стрес в бандата дали ще успее да преживее шока от смъртта му. Вътрешни противоречия, високи очаквания след албум като Master of Puppets, финален микс, в който не се чува бас китарата и накрая егати и епичния албум. И една от причините е точно заради приглушената бас китара и емблематичния звук на барабаните на Ларс.
Кое съвременно изобретение на човечеството би премахнал?
Това са найлоновите торбички. Сещам се за хиляди други неща, но найлоновите торбички са нещо, което се разпространява ежедневно в целия свят. Не съм сигурен, че някога ще могат да бъдат изчислени щетите от тяхното използване. Найлоновите торбички и пластмасовите отпадъци ги хвърляме навсякъде, а после си ги връщаме в телата чрез храната. Това е чисто самоубийство и най-тъжното е, че е напълно осъзнато.
Ако извадим от теб "Фрактура" и музиката изобщо, какво остава – кой е Васко и какво би ни споделил за него?
Аз съм чувствителна натура и голям киноман. Като дете баща ми ме водеше постоянно на кино. И аз се влюбих в това изкуство. Даже в един момент мечтаех да имам собствена видеотека и да препоръчвам филми на хората. Помня как си бях наел видеокасета на филма „Калигула“ на Тинто Брас. На касетата отстрани пишеше „исторически“. Бил съм някъде на 14 и седнахме да го гледаме с майка ми и баща ми. Филмът беше в нецензурната версия с всичкия този секс и анални извращения. Рязането на глави изобщо не го броя. Гледах в телевизора и не смеех да мръдна от срам. Майка ми излезе дискретно по едно време от хола, но с баща ми го догледахме. Накрая той каза „Интересно нещо е историята“... Иначе на въпроса – аз съм много любознателен. Интересувам се от политика, футбол, история... Знам, че светът не е черно-бял и искам да науча сетивата си да виждат нюансите му. До себе си допускам само хора, от които имам какво да науча. Има една фраза, че ако си най-умният в стаята, нещо не е наред. Много пазя личния си живот и не се обяснявам. Който обаче ме спечели, ме има за приятел за цял живот.
Нещо, което ти сам искаш да кажеш?
Изградете си паметник приживе, защото животът е за живите. И не забравяйте превъзходната фраза, че всичко е толкова важно, колкото важност му придадете самите вие. Благодаря за вниманието.
---
Фотокредит: Петър Димов и Никола Копаров
Авторът и продуцент на „Фрактура“ Васко Катинчаров си има работа мечта. Работа, в която е имал удоволствието да срещне почти 600 пъти лице в лице световни музиканти, някои от които огромни имена в този бизнес. Работа, зад която също така стои огромен обем усилия и себераздаване. На 7 юли се навършват цели 21 години (1092 издания!), откакто се ражда нишовото тв-предаването за рок и метъл музика, на което Васко е лице и символ, майка и баща. И без когото не можем да си представим „Фрактура“. Ето разговора ни с Катинчаров, от който разбираме кого смята за най-мъдрия сред музикантите, кои групи би пуснал в музикалния Ноев ковчег, каква музика сънува най-често и на кого би разбил китара в главата.
21 години „Фрактура“! Как намираш мотивация да продължаваш?
Вероятно звучи като клише, но когато обичаш нещо истински, не го чувстваш като работа. Аз много исках да се занимавам с музика, но не съм предполагал, че ще бъда водещ и продуцент на рок предаване по телевизията. След казармата трябваше да уча нещо и понеже в България няма профил музикална журналистика, се записах журналистика. Учих PR, политология и психология, които не предполагах тогава колко полезни ще са ми един ден в разговорите ми с музикантите. „Фрактура“ започна на шега през юни 1998 г. в ефира на музикална телевизия ММ и ето, че все още е активно в играта. Понякога си давам сметка, че съм бил на правилното място в правилното време и сега имам работа-мечта. Обаче също така работя много и не взимам нищо за даденост.
Какви таланти имаш извън музикалната журналистика? Какво друго можеше да работиш сега?
Баща ми беше страхотен бижутер от старата школа и много искаше да продължа занаята му. Аз обаче гледах с него финала на европейското по футбол през 1988 г., на което холандецът Ван Бастен беше изумителен. Това ме запали още повече по футбола, който играех активно и преди това и се записах да тренирам професионално в школата на „Локомотив“ София. Исках да стана централен нападател като Ван Бастен. Тренирах няколко години упорито и един ден чух Sepultura. Точно беше излязъл албума им Arise и нещо се случи с мен. Изведнъж реших, че искам да стана китарист в банда като тяхната. Започнах да се уча да свиря на китара и четири години по-късно направихме Suffer H с моя приятел Цецо Пейчев. Под това име издадохме пет албума и бяхме подгряващи на имена като Megadeth, Soulfly, Destruction и много други.
Имаш сериозни впечатления от музикалния бизнес. Сподели ни някоя тотална, но непопулярна заблуда, свързана с него?
Музикалният бизнес е безкомпромисен и там всичко е таблици с цифри и резултати. На бандите им се налага да играят театър постоянно колко са загрижени за феновете си, а често дори нямат идея в коя държава всъщност свирят. Никоя група не се завръща на дадено място, само защото публиката била страхотна. Хората си мислят „Представихме се чудесно, те ще се върнат пак заради нас...“. Няма такова нещо – бандите приемат най-високата оферта за концерт, дори това да е в Сибир. Причините са няколко. Първо, те вече не печелят от продажби на албуми, а само от концерти. Второ, малките и средните банди взимат до 50 % от хонорара си; останалите проценти са разпределени по веригата – мениджъри, агенти, издатели... И на клетите групи им се налага да пътуват и да свирят, докато имат сили. Виждал съм толкова смачкани лица на музиканти, че ми е било жал за тях. Това обаче си е техен избор и никой не ги кара да правят нещо, на което не могат да платят цената. В обобщение, заблудите са, че дадена банда се връща в дадена държава заради феновете и, че групите се били канели. На бандите се плаща, за да дойдат – канят те на сватба, например.
Трябва да съхраниш за бъдещето на човечеството само по една рок банда от държава в някакъв вид музикален Ноев ковчег. Изброй няколко, които би избрал?
Това е ужасно труден въпрос, защото не мога да сведа избора си само до една банда от държава. При всички положения няма да има нито едно име от последните 30 години. В основата ще седят музикантите, които са превъртели играта много отдавна. Това са Pink Floyd, Queen, Led Zeppelin, The Rolling Stones, The Beatles… Бих се спрял основно на британски банди, откъдето тръгва всичко основополагащо за рок музиката. Америка вкара шоуто в концертите и имиджа, но чистият извор на музиката е във Великобритания. Интересен факт е, че адски често в общия контекст на разговорите ми с всякакви музиканти се споменават две имена на други банди – The Beatles като композирали перфектните поп/рок мелодии и Metallica като еквивалент за правилната комбинация между силни песни и правилна бизнес стратегия в световен мащаб.
Какво те дразни и на какво се възхищаваш у младото поколение?
Все повече подчиняват живота си на смартфоните, където е събран светът им. Без навигация не могат да отидат до края на града, в който живеят, без да се загубят. Младите момичета масово нямат желание да се научат да готвят, а момчетата гледат да бягат от всякаква отговорност. А това са важни неща за бъдещата устойчивост на семейството им. Освен това смятат, че като изгледат един кино тюториъл в YouTube и вече са готови да режисират филм като Ридли Скот, например. Аз ще проверя в YouTube как става и утре ще го мога и аз. Много от тях са крайно нетърпеливи и нямат фокус върху нещата. За да станеш някой един ден трябва много време, отдаденост, работа и страст. Младите създадоха т.нар. инфлуенсъри, които не са нищо повече от балон, който ще се спука безславно в един момент. В младите харесвам, че са освободени от предразсъдъците на старото време. Не ходѝ с такива дрехи, не си боядисвай косата синя, не се татуирай... Те са свободни да изживеят младостта си по начина, по който са щастливи. Има много будни млади хора, които са бъдещето на света. Те ще са тези, които ще имат много тежката задача да опитат да оправят бакиите, които предишните поколения забъркаха. Говоря за климатичните промени, замърсяването, съзнателното масово оглупяване и пренаселването на планетата ни.
А какво мислиш за младото поколение музиканти?
И там определяща роля има влиянието на YouTube. Младите музиканти гледат как се свири дадена песен и ако имат достатъчно талант, се научават да я изсвирят. Това обаче не ги прави композитори, те си остават добри интерпретатори. Създава им се усещането, че вече са голямата работа. „Тубата“ е пълна с клипчета на деца под 10 години, които свирят изумително песни на всякакви инструменти. Вероятно само 1 % от тях ще продължат да се занимават с музика един ден. Моят извод е, че видяното в „Тубата“ може да ти подейства по два начина – или да те накара да заебеш всичко моментално, гледайки какви таланти има, или да те мотивира да развиеш най-доброто у себе си. Изцяло си зависи от теб. Младите музиканти искат да станат известни веднага. Вчера са се събрали, записали са две песни на лаптопа и утре искат да свирят на една сцена с Metallica. Бързат, лесно губят мотивация и се държат сякаш някой им е длъжен с нещо. Плюсът при тях е младостта им. Баща ми казваше, че младостта е най-силното ти оръжие, стига да го разбереш навреме. Сегашните групи имат огромно предимство пред тези едно време. Интернет им дава поле за изява, стига да са креативни, любознателни и да знаят къде точно искат да отидат. Вече не са зависими от музикални компании и могат да контролират евентуалната си бъдеща кариера. Трябва им само оправен мениджър, много хъс и достатъчно добра музика, която да бъде промотирана пред хората. Сегашното време е много по-благоприятно за музиката, но и всички имат равен старт, което прави състезанието доста тежко. Накрая оцеляват само подготвените за маратон, метафорично казано.
Препоръчай ни една по-малко известна българска и една световна метъл банда.
На по-младото поколение бих препоръчал да чуят дебютния албум на родната банда „Тъмно“. Той е едноименен и тази година става на 25 години от момента на издаването му. За мен това е безупречен материал, който ако беше записан и издаден в западния свят тогава, щеше да ги направи големи в този стил. От новото поколение български банди ми харесва дебюта на пловдивчаните Nameless Day Ritual и втория диск на Tube Hedzzz. От западните, не особено популярни имена, намирам за интересни немците Cypecore и руснаците Massface.
Кое е най-необичайното за теб, което изслуша и ти хареса?
Аз много харесах новия албум на Bring Me The Horizon – Amo. С него те масово разочароваха публиката си. Няма почти нищо от deathcore-a, с който останаха известни. С новата поп посока попаднаха някъде в нищото. Нито вече са метъл, нито са поп. И не могат да се дефинират правилно като аудитория и фестивални участия. Аз обаче чух израстването у тях като хора и музиканти. Мелодиите, вкараните женски вокали, поп двугласията и цялостната продукция. Има една песен на име In The Dark, която е великолепен пример за ултимативния поп-рок, който носи потенциала на тотален радио хит. Иначе моята голяма музикална страст извън рок музиката си остават Thievery Corporation. Заради тях съм склонен да изслушам и реге елементите в музиката им, които по принцип не успявам да изтърпя.
Разкажи ни безумна случка от работата ти, на която ще ни е трудно да повярваме?
Преди няколко години имаше пореден концерт на Таря Турунен в София. Във Facebook ми писа един човек, който каза, че е избрал дъщеря му да носи същото име като певицата. Аз съм правил много интервюта с Таря тя вече ме познава, и при всяка нова среща ми показва, че съм ѝ симпатичен. Това си личи и по начина, по който ме прегръща и се държи на снимките ни след интервютата. Този човек е забелязал това в снимките и ме пита дали мога да ѝ звънна и на концерта ѝ тук да стане кръстница на дъщеря му. Той щял да организира всичко, тя само да дойдела с мен до църквата и да кръсти детето му. Аз му отговорих, че моите ангажименти са само професионални и не мога да направя това. Той започна да ми се моли настоятелно да пратя снимка на дъщеря му и Таря като я видела – веднага щяла да се съгласи. Аз знаех, че това е напълно невъзможно, но от любопитство все пак писах на организаторът на шоуто ѝ тогава, обяснявайки му цялата ситуация. Той пък взе, че ми каза само това: „Да дава 5000 евро и ще му я доведем с теб“... И аз не можах да разбера това шега ли е или не. Написах на човека любезно, че няма как да стане, без да му предавам думите на организатора. Бях видял снимки на човека в профила му във Facebook, че социалният му статут не би му позволил тези пари. Той беше толкова настойчив, че си представих как отива и тегли 10 000 лева от бързи кредити, например. И накрая всичко се оказва шега за негова сметка. Можеше да му причиня огромни неприятности или да дойде на някой концерт и да ме намушка в тълпата за отмъщение... Тази история беше много деликатна и някак шантава.
Кой музикант, когото още не познаваш лично, смяташ, че би бил готин за приятелче, бихте си допаднали?
Трудно ми е да преценя, защото съм усещал някои музиканти близки, без да ги познавам. И при срещата ми с тях очи в очи е имало съвсем друго усещане. Както и обратното. За пример ще дам Peter Tagtgren (Hypocrisy/Pain), с когото сме се виждали три пъти. И трите пъти ме болеше адски главата след срещата ни. Той нищо не ми е направил или казал, но явно носи някаква енергия, което е несъвместима с моята. Иначе винаги съм симпатизирал на Steve Harris от Iron Maiden. Преди няколко години седяхме на две пейки една срещу друга, той си ядеше ябълка, аз му се изплезих, а той ми намигна закачливо. Така и не го заговорих, защото в онзи контекст уважавах личното му пространство, а и имам професионална етика, която не ми позволява някой неща.
Последно кога сънува музика?
Преди години спях на радио. Непрекъснато слушах музика, дори и когато спях. Радиостанцията беше една и съща нощем и винаги някъде през нощта звучеше Return to Innocence на Enigma. След години ми се е случвало да задремя следобед и да сънувам нещо точно на тази песен. Тя се е забила някъде в подсъзнанието ми и явно това е саундтракът на всевъзможните ми сънища.
Коя група/музикант би искал да запише твоя собствен химн?
От самото начало на Фрактура имам музикална връзка с Fear Factory. Ако има някой, който някога ще пише химн за шоуто, това ще са само те.
На кого ти е идвало да му счупиш музикалния инструмент в главата по време на интервю?
Това беше вокалиста на Crazy Town, като ние едва не се сбихме преди интервюто. Скарахме се жестоко, защото бяха пияни и арогантни и аз казах на него и цялата банда, че няма да говоря с тях и интервю изобщо няма да има. А относно такова, по време на разговор никога не съм искал да чупя някоя глава, но за близо 600 интервюта с всякакви чужди музиканти до това усещане най-много се доближава Joey DiMaio от Manowar. Много съм разочарован от няколко неща, които той направи преди, по време и след интервюто ни преди концерта им в София през юни тази година. Говорил съм с него два пъти през годините, но този път показа лице, което се радвам, че феновете не виждат. И аз, и двамата други човека от екипа, с който бяхме на интервюто, си тръгнахме с една горчивина от държанието на този човек. Изобщо не се изненадах, че няколко дни по късно падна хедлайн-участието на Manowar на огромния фестивал Hellfest. Подозирам, че там не са му минали номерата да тропа с крак и да сочи с пръст.
Най-мъдрият сред музикантите, които си срещал?
Всеки един от тях носи своя личен опит и житейски изводи. Страхотно впечатление ми направи Dave Mustaine от Megadeth. Когато влезе в стаята за интервюто, сякаш въздуха можеше да се реже с нож. Той е познат като адски труден характер и не знаеш в какво настроение е. Стисна ми така ръката, че ми пренареди всички кокалчета. Направихме страхотен разговор с него и усещането ми беше, че този човек има отговор на всеки въпрос във Вселената. Хареса ми едно изречение от интервюто с Mustaine, което звучеше така: „Религията е за хора, които се страхуват, че ще отидат в Ада. А духовността е за хора като мен, които вече са били там”. Подобни качествени разговори сме имали и с Blackie Lawless W.A.S.P. и Steven Wilson. Много силни личности, чиято истинска енергия усещаш, когато застанете очи в очи.
Интервю с кого най-много те е "изпотило"?
Имало е много интервюта, които са били по задължение за музикантите. Те са предварително уговорени от мениджмънта, но на тях не им се говори точно в този момент. Уморени са, не са в добро настроение, имат лични или професионални проблеми... Единственото, което мога да направя, е да им създам комфорт и да покажа, че сме професионалисти. Също така много държа музикантите да са яли преди интервютата. Нямате представа колко променя качеството на разговора, когато един музикант се е нахранил. Правих интервю с Joey Tempest от Europe в Каварна преди няколко години. Той не беше вечерял, беше кисел и разговорът беше почти мъчителен и за двете страни. На следващото им идване, което беше в София, беше хапнал, отпочинал и сякаш говорих със съвсем друг човек.
Ако можеше да си муха на стената по време на работата на някоя група по някой албум, кои биха били те?
Един от най-важните албуми за мен е And Justice For All на Metallica. Би ми било много интересно да наблюдавам какво и как се случва около този запис. Джейсън Нюстед идва на мястото на неповторимия Клиф Бъртън, както и стрес в бандата дали ще успее да преживее шока от смъртта му. Вътрешни противоречия, високи очаквания след албум като Master of Puppets, финален микс, в който не се чува бас китарата и накрая егати и епичния албум. И една от причините е точно заради приглушената бас китара и емблематичния звук на барабаните на Ларс.
Кое съвременно изобретение на човечеството би премахнал?
Това са найлоновите торбички. Сещам се за хиляди други неща, но найлоновите торбички са нещо, което се разпространява ежедневно в целия свят. Не съм сигурен, че някога ще могат да бъдат изчислени щетите от тяхното използване. Найлоновите торбички и пластмасовите отпадъци ги хвърляме навсякъде, а после си ги връщаме в телата чрез храната. Това е чисто самоубийство и най-тъжното е, че е напълно осъзнато.
Ако извадим от теб "Фрактура" и музиката изобщо, какво остава – кой е Васко и какво би ни споделил за него?
Аз съм чувствителна натура и голям киноман. Като дете баща ми ме водеше постоянно на кино. И аз се влюбих в това изкуство. Даже в един момент мечтаех да имам собствена видеотека и да препоръчвам филми на хората. Помня как си бях наел видеокасета на филма „Калигула“ на Тинто Брас. На касетата отстрани пишеше „исторически“. Бил съм някъде на 14 и седнахме да го гледаме с майка ми и баща ми. Филмът беше в нецензурната версия с всичкия този секс и анални извращения. Рязането на глави изобщо не го броя. Гледах в телевизора и не смеех да мръдна от срам. Майка ми излезе дискретно по едно време от хола, но с баща ми го догледахме. Накрая той каза „Интересно нещо е историята“... Иначе на въпроса – аз съм много любознателен. Интересувам се от политика, футбол, история... Знам, че светът не е черно-бял и искам да науча сетивата си да виждат нюансите му. До себе си допускам само хора, от които имам какво да науча. Има една фраза, че ако си най-умният в стаята, нещо не е наред. Много пазя личния си живот и не се обяснявам. Който обаче ме спечели, ме има за приятел за цял живот.
Нещо, което ти сам искаш да кажеш?
Изградете си паметник приживе, защото животът е за живите. И не забравяйте превъзходната фраза, че всичко е толкова важно, колкото важност му придадете самите вие. Благодаря за вниманието.
---
Фотокредит: Петър Димов и Никола Копаров
Гласували общо: 1 потребители