Фотография Peter Burgstaller
Фотография Dieter Steinbach Модерната винена история на Австрия започва през 80-те години след един международен скандал (1985), когато в австрийски десертни вина е открит диетиленгликол. Местните производители не обичат да си спомнят за това, но и не го премълчават. След това е приет нов закон за виното, гарантиращ строг контрол на качеството. Освен това започва процес на преподреждане на приоритетите и преосмислане на стратегията за развитие в бранша. Двигател на промяната е създаденият през 1986 Австрийски винен борд (Austrian Wine Marketing Board). Лозята в Австрия са около 52 000 хектара, разположени в източните и югоизточните провинции Долна Австрия, Бургенланд, Щирия и Виена.
Насаждения с Грюнер Велтлинер По брега на Дунав се прави и най-добрият ризлинг - другата емблема на модерното австрийско виноделие. Той определено е по-различен от ризлинга в Германия, Елзас и други части на света. Австрийският е по-сочен и плътен, с гъвкави, вибриращи киселини и подчертано плодов характер със значително разнообразие от нюанси - праскова, кайсия, мед, цветя, цитрус, ананас, гъби, гума, мъх, към които отделните тероари добавят минерални нотки на камък и морски бряг. При най-добрите образци характеристиките на тероара доминират над характеристиките на сорта, поради което тук рядко и то при стари реколти се появяват смятаните за типични за ризлинга петролени тонове (дзифт, нафта, газ). Бурно растящият интерес към австрийските бели вина естествено поражда любопитство и към червените. Най-популярният местен сорт с 9% от насажденията е Блауер Цвайгелт (вината са подчертано свежи с вишнево-черешов аромат), но най-перспективните са Блауфренкиш и Санкт Лаурент, отглеждани основно в Бургенланд. Според някои прогнози австрийските червени вина могат да повторят успеха на белите. Впрочем, в цитираната по-горе класация на Wine Advocate от март т.г. за много наблюдатели изненадващо е било не толкова високото качество при белите, а оценяването на австрийско червено вино (блауфренкиш) с 95 точки.
Грозде от сорта Блауер Цвайгелт, Фотография Georg Stemeseder Историята на австрийския успех показва, че виненият свят не е окончателно нареден и сигурно никога няма да бъде. Той се променя, развива се и в групата на отличниците винаги ще има място за още един. Още много интересни факти можеш да научиш на 15 юни 2016, от 13:00 до 20:00 в лобито на Хилтън, София за деветото поредно издание на Grand Austrian Tasting - най-голямата дегустация на австрийски вина в България. Текст Ясен Бориславов
За първи път опитах австрийско вино преди пет години. Беше грюнер велтлинер от избата "Валтер Бухегер" в Кремс. Останах приятно изненадан и леко притеснен, да не кажа засрамен. Австрия беше бяло петно във винарските ми познания, за които тогава имах претенцията да не са съвсем скромни. По-късно с известно облекчение разбрах, че австрийските вина са започнали да излизат от анонимност сравнително отскоро и появата им на българския пазар е част от това усилие. Повратен момент в тяхната бурно растяща популярност през последните десет години е една сляпа дегустация в Лондон от есента на 2002, когато няколко австрийски грюнера застават в челото на класацията, измествайки елитни бели вина от Франция, Калифорния и Австралия, а най-доброто шардоне се оказва също австрийско. За австрийските винари тази сляпа дегустация е нещо като прословутото "Парижко възмездие" от 1976, когато пак в сляпа дегустация калифорнийски вина в стил "Бордо" са били оценени по-високо от френските и скоро след това Калифорния трайно се настанява на световната винена карта.
Фотография Peter Burgstaller
През март 2009 най-влиятелният човек в света на виното - Робърт Паркър - публикува оценките на 640 австрийски вина и 260 от тях имаха над 90 точки. Тази класация би изглеждала като разточителен маркетингов жест, ако високите оценки не се споделяха и от други авторитетни винени издания и форуми (International Wine Challenge, Decanter World Wine Awards, Wine Spectator).
Коя е причината в специализирани издания през последните години да се говори за Австрия като най-динамично развиващата се винена страна и то със суперлативи от типа Austrian wine miracle? Светът на виното е свят на пулсиращо любопитство и любознателност, той постоянно търси нови вкусове и стилове, жаден е за нови звезди и сигурно е склонен да ги (до)измисля, когато животът не ги предлага. Случаят с Австрия определено не е такъв. Нейният успех е резултат от планомерно и упорито движение срещу течението, а не щастлива игра на съдбата.
Странно е, че културата на виното в Австрия има почти толкова стара история, колкото във Франция. Най-ранните сведения са от времето на римската колонизация, а първите стандарти в лозарството и винарството са свързани със средновековните манастирски стопанства (включително на цистерианци и бенедиктинци), както са създадени и някои легендарни апелации в Бургундия, които днес продължават да бъдат обект на почти религиозно отношение сред винените ентусиасти.
Фотография Dieter Steinbach
Модерната винена история на Австрия започва през 80-те години след един международен скандал (1985), когато в австрийски десертни вина е открит диетиленгликол. Местните производители не обичат да си спомнят за това, но и не го премълчават. След това е приет нов закон за виното, гарантиращ строг контрол на качеството. Освен това започва процес на преподреждане на приоритетите и преосмислане на стратегията за развитие в бранша. Двигател на промяната е създаденият през 1986 Австрийски винен борд (Austrian Wine Marketing Board).
Лозята в Австрия са около 52 000 хектара, разположени в източните и югоизточните провинции Долна Австрия, Бургенланд, Щирия и Виена.
Отглеждат се няколко десетки сортове грозде, като преобладават белите (70%). Макар в някои райони да се правят впечатляващи вина от международни сортове, образът на австрийското виноделие е доминиран от местни сортове като Грюнер Велтлинер, Ризлинг, Велшризлинг, Вайсбургундер, Мускателер, Цирфандлер, Ротгипфлер, както и Цвайгелт, Блауфренкиш и Санкт Лаурент за червени вина.
Тайното оръжие на австрийските винари е Грюнер Велтлинер, който заема 33% от лозята. В миналото никой не се е отнасял сериозно към този стар местен сорт с недоизяснен произход. Единият му родител е Траминер, но другият не се знае. През 80-те години винари от Вахау решават да проверят действителния потенциал на Грюнера и резултатите се оказват меко казано впечатляващи и примерът е последван от съседните винарски райони. Грюнерът е разнолик: някои от вината са сочни, с подчертана плодова свежест (грейпфрут, лимон, ябълка) и елегантна пиперена пикантност. Други са пищни, с обемно тяло, разнопосочни плодови и пикантни нюанси (цитрус, ананас, круша, кайсия, бял пипер и ... току що изпечен сладкиш, поръсен с пудра захар в кухнята на съседката) и интензивна минералност, която варира между усещане за мокър камък и морски бряг с мидени черупки. Заради богатството от нюанси в аромата и вкуса някои критици ги определят като барокови вина. Грюнерът освен това има забележителен потенциал за стареене, което го прави още по-привлекателен.
Насаждения с Грюнер Велтлинер
По брега на Дунав се прави и най-добрият ризлинг - другата емблема на модерното австрийско виноделие. Той определено е по-различен от ризлинга в Германия, Елзас и други части на света. Австрийският е по-сочен и плътен, с гъвкави, вибриращи киселини и подчертано плодов характер със значително разнообразие от нюанси - праскова, кайсия, мед, цветя, цитрус, ананас, гъби, гума, мъх, към които отделните тероари добавят минерални нотки на камък и морски бряг. При най-добрите образци характеристиките на тероара доминират над характеристиките на сорта, поради което тук рядко и то при стари реколти се появяват смятаните за типични за ризлинга петролени тонове (дзифт, нафта, газ).
Бурно растящият интерес към австрийските бели вина естествено поражда любопитство и към червените. Най-популярният местен сорт с 9% от насажденията е Блауер Цвайгелт (вината са подчертано свежи с вишнево-черешов аромат), но най-перспективните са Блауфренкиш и Санкт Лаурент, отглеждани основно в Бургенланд. Според някои прогнози австрийските червени вина могат да повторят успеха на белите. Впрочем, в цитираната по-горе класация на Wine Advocate от март т.г. за много наблюдатели изненадващо е било не толкова високото качество при белите, а оценяването на австрийско червено вино (блауфренкиш) с 95 точки.
Грозде от сорта Блауер Цвайгелт, Фотография Georg Stemeseder
Историята на австрийския успех показва, че виненият свят не е окончателно нареден и сигурно никога няма да бъде. Той се променя, развива се и в групата на отличниците винаги ще има място за още един.
Още много интересни факти можеш да научиш на 15 юни 2016, от 13:00 до 20:00 в лобито на Хилтън, София за деветото поредно издание на Grand Austrian Tasting - най-голямата дегустация на австрийски вина в България.
Текст Ясен Бориславов