Първите производители Джон Къртис и синът му Джон Бейкън Къртис започват още през 1848 година като използват смърчова смола и подсладители. Въпреки че си имат цял завод и всичко, нещо не им потръгват нещата, та патентът за лепкавата смес е отмъкнат изпод носа им от Уилям Семпъл, който обаче така и не сколасва да направи бизнес.
Дъвката, каквато я познаваме днес, започва да се произвежда около 1860 година, когато към смолата е добавен латекс. Жвакането тогава изобщо не се смята за просташко и със сигурност било по-класно от дъвченето на тютюн. А за Първата световна война американската армия се снабдява с повече дъвки, отколкото с патрони, защото помагали за поддържане на концентрацията.
Друго нещо, в което дъвките са добри, е почистването на зъбите. Почти 80% от кариесите са причинени от храна, заседнала на места, където никакви четки и конци не помагат. Не можем да гарантираме за останалите качества, които се приписват на тези без захар, но поне не са вредни. Също така е мит, че ако я глътнеш, ще векува в стомаха ти, защото ензимите в него не можели да я разградят, разбираш ли. Пълни глупости са това, защото една дъвка се движи из стомашно-чревния тракт както всяка друга храна, стига да не ти стане навик, разбира се.
Има само един проблем с тях - адски е гадно да ги изхвърляш на улицата, но точно ти едва ли правиш така. В Сингапур отдавна са си решили проблема, при това кардинално - като ги забраняват въобще, няма кво да се занимават с тях.
И като за финал - вкусът на една дъвка трае средно от 5 до 10 минути (освен ако не е Турбо - тогава на второто премляскване оставаш само със спомена и картинката на кола). Та в момента борбата в индустрията е кой ще докара по-дълготраен аромат. Стискаме палци само да не е тоя, дето ти пронизва синусите, а ягодка нещо, ако може. Фотография Васил Танев
Още от древни времена хората изпитват неистова нужда от играчка за ченето,
затова дъвки има на всеки един континент, независимо от развитието на
цивилизациите. В Елада жвакат смола от мастиково дърво, в Рим - тамян, а
арабите се забавляват с пчелен восък. По онова време тя служи не само за успокояване
на нервите и освежаване на дъха, но и за борба с жаждата. Най-популярна е
смолата от смърч, която използват индианците от Северна Америка и която даже е основна съставка на някои от съвременните й братовчеди.
Първите производители Джон Къртис и синът му
Джон Бейкън Къртис започват още през 1848 година като използват смърчова смола и подсладители. Въпреки че
си имат цял завод и всичко, нещо не им потръгват нещата, та патентът за
лепкавата смес е отмъкнат изпод носа им от Уилям Семпъл, който обаче така и не сколасва
да направи бизнес.
Дъвката, каквато я познаваме днес, започва да се произвежда около 1860 година,
когато към смолата е добавен латекс. Жвакането тогава изобщо не се смята за
просташко и със сигурност било по-класно от дъвченето на тютюн. А за Първата световна
война американската армия се снабдява с повече дъвки, отколкото с патрони,
защото помагали за поддържане на концентрацията.
Друго нещо, в което дъвките са добри, е почистването на зъбите. Почти 80%
от кариесите са причинени от храна, заседнала на места, където никакви четки и
конци не помагат. Не можем да гарантираме за останалите качества, които се
приписват на тези без захар, но поне не са вредни. Също така е мит, че ако я
глътнеш, ще векува в стомаха ти, защото ензимите в него не можели да я
разградят, разбираш ли. Пълни глупости са това, защото една дъвка се движи из
стомашно-чревния тракт както всяка друга храна, стига да не ти стане навик,
разбира се.
Има само един проблем с тях - адски е гадно да ги изхвърляш на улицата, но
точно ти едва ли правиш така. В Сингапур отдавна са си решили проблема, при
това кардинално - като ги забраняват въобще, няма кво да се занимават с тях.
И като за финал - вкусът на една дъвка трае средно от 5 до 10 минути (освен
ако не е Турбо - тогава на второто премляскване оставаш само със спомена и
картинката на кола). Та в момента борбата в индустрията е кой ще докара
по-дълготраен аромат. Стискаме палци само да не е тоя, дето ти пронизва
синусите, а ягодка нещо, ако може.
Фотография Васил Танев