3-4 скилидки чесън;
100 г масло;
малко зехтин;
1/2 чаша бяло вино;
щипка лют пипер (по желание);
копър или магданоз (също по желание).
Откакто гледахме южноафриканския Сектор 9, за скаридите мислим като за извънземни. А те са си съвсем оттука, при това има данни, че бодро мърдат от юрския период насам. И както повечето твари, запазили се горе-долу непроменени през хилядолетията, скаридите също не блестят с особена красота, но пък компенсират с богати хранителни стойности. Подобно на повечето морски храни, в тях има доволно количество калций, йод и протеини, а съдържат толкова цинк и витамин В12, че да ти стигнат за цяла вечност.
Много хубаво обаче не е на хубаво - дребните розови ракообразни са богати на холестерол и не понасят на хората с алергии и по-чувствителен стомах. Ние обаче не сме нито от едните, нито от другите, затова цяло лято си ги хапваме с чаша ризлинг на дебела сянка. Приготвят се супер лесно, а веднъж сварени, можеш да ги панираш в смес от брашно и яйце или пък да ги нанижеш на шишчета за скара.
Следва рецептата ни фаворит, която е по-мързелива опция и от току-що споменатите, а за нея ни трябва:
1 пакет бланширани
замразени скариди;
3-4 скилидки чесън;
100 г масло;
малко зехтин;
1/2 чаша бяло вино;
щипка лют пипер (по
желание);
копър или магданоз
(също по желание).
Оставяш скаридите да се размразят, но и да не ти се чака, не е фатално - и така сме пробвали. Запържваш накълцания на ситно чесън в смес от масло и зехтин, добавяш гадинките и ги държиш на средно силен огън, докато порозовеят и хванат апетитна кафява коричка. Тук някъде поръсваш и лютия пипер, ако си любител на пикантното, а ако не си - забравяш за пипера. Накрая ливваш бялото вино и оставяш цялата прелест да покъкри, после й хвърляш копъра или магданоза, след което злобно й се нахвърляш.